РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Сливен, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230103759 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на
обективно кумулативно съединяване на исковете.
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„Лено“ АД (с предходно наименование „Ленно“ АД) ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, представлявано от изп. директор А.Г. Т. чрез
юриск. Виктор Топуров, с която е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, срещу ЕТ „ КА – К. К.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: обл. С., общ. С., гр.С., п.к. 8805, ул. „К.“ № .,
представлявано от К. Я. К..
В молбата се излагат твърдения, че на 13.02.2020 г. между страните е бил
сключен Договор за Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6651 от 13.02.2020 г.
с нотариална заверка на подписите при нотариус Надя Вълчева, като
обезпечение на заемната сума в полза на заемодателя е била учредена
договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 66, том I, рег. № 879, дело № 49
от 2020 г. при нотариус Надя Вълчева, вписан в Имотния регистър при
Агенцията по вписванията с вх. рег. № 752 от дата 13.02.2020 г. с Акт № 31,
том I, дело № 421/2020 г.
Твърди се, че след сключването на Договора за заем, Заемополучателят е
1
погасил редовно само вноски от № 1 до № 5 включително, като след това бил
преустановил плащанията. Сочат че, след като Заемополучателят не е
пристъпил към принудително изпълнение на задълженията по Договора за
заем, Заемодателят трябвало да пристъпи към принудително изпълнение за
събиране на падежиралите, но незаплатени вноски срещу Заемополучателя,
ведно с дължимата договорна лихва върху тях, което и е направило –
ищцовото дружество – с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е поискало
осъждането на ответното дружество, за следните суми: 121.43 евро (сто
двадесет и едно евро и четиридесет и три евро цента) – падежирана главница
от вноска № 1 до вноска № 5 включително по Договор за Заем Бизнес кредит
с Клиентски № 6651 от дата 13.02.2020 г.; сумата от 3,392.32 евро (три хиляди
триста деветдесет и две евро и тридесет и два евро цента) по чл. 2.3, (a) и (b) –
падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен
план от Договора от дата 14.07.2020 г. до дата 13.06.2022 г.
Във връзка с гореизложеното, ищцовото дружество моли за
постановяване на решение, с което да се установи, че ответното дружество
дължи в полза на ищцовото горепосочените суми, присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен
лист, издадени на 22.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2460/2022г. по описа на СлРС.
Претендират за присъждането на разноски в размер на 137,46 лв. – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за образуване на
заповедното производство. Претендират и разноски в настоящото
производство, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
В предоставеният едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от пълномощника на ответните страни.
Считат, че предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен.
Излагат аргументи за неоснователност на иска и молят същият да бъде
отхвърлен. Твърди, че сключения Договор е съдържал безброй неравноправни
клаузи, тъй като Договора не бил отпуснат на ответника като едноличен
търговец, сочат, че този договор представлява потребителски кредит и като
такъв следва да получи своята защита по смисъла на Закона на потребителя.
Основават възраженията си в това, че Договора за потребителски
кредит трябвало да се включи в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представлявали с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Счита, че Договора за потребителски кредит е бил недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в правните
разпоредби на ЗПК, като че липсвали общите условия подписани от страните
по Договора, съобразно императивното изискване на чл. 11, ал.2 от ЗПК.
Оспорват и клаузите на подписания договор, позовавайки се на това, че
същите накърняват договорното равноправие между страните, и противоречат
на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което считат същите за нищожни според Закона за
2
защита на потребителите.
Излага аргументи, в това, че е абсурдно договорът за заем да е за срок
180 месеца, като са били усвоени 7200 евро, и трябвало да се върнат 27 677,80
евро. Съгласно т.2.2.b.d от договора е изложена клауза, че дори да не
получиш заема посочен в договора, ако не си представил необходимите
документи „заемателят дължи отменената в размер от 10 % върху целия заем,
но не по-малко от 5000 евро“. В същото време оспорват и друга клауза, а
именно тази за предсрочното прекратяване на договора обвързан с дължима
такса от 8,5 % от всички вноски върху погасителния план върху цялата сума.
На следващо място сочат, че при отказ от договора при учредяване на
обезпечението се дължи 5000 евро. На следващо място като неравноправна
клауза сочат обезпечителна мярка върху обезпеченията в размер на 10 000
евро, а при изпращане на покана за предсрочна изискуемост се дължи 1,5 %
върху заема, но не по-малко от 250 евро за всяко едно от лицата получаващи
заема следваща клауза, която сочат за неравноправна е неустойка за забава в
размер на 0,27 % върху непогасената част от заема, т.е. 97 % върху остатъка
от кредита. Така също сочат и оказаната неустойка на осн. чл. 2.3.б.с. и при
анексиране на договора са заложили клауза за дължимост на 5 % от размера
на заема, но не по-малко от 650 евро, а при неподновяване на застраховката
се дължи такса в размер на 2000 евро.
Твърди, че с оглед изложените съображения по отношение нищожност
на клаузите на договора, предвид тяхното противоречие с добрите нрави,
считат същите за пряко нарушение на принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явяват нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД. Сочат и практика на ВКС. В тази връзка намират, че ответника дължи
единствено и само главницата по сключения договор за потребителски
кредит.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не
изпраща представител. С нарочна молба моли съда да уважи исковите
претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответните страни се представляват от адв. Х., която моли да бъде
отхвърлена исковата молба спрямо двамата ответници. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на възражението на ищцовата страна.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 13.02.2020 г. между страните е сключен Договор за
Заем Бизнес кредит с Клиентски № 6651 от 13.02.2020 г., с нотариална
заверка на подписите при нотариус Надя Вълчева, като обезпечение е била
учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт № 66, том I, рег.
№ 879, дело № 49 от 2020 г. при нотариус Надя Вълчева, вписан в Имотния
регистър при АВ с вх. рег. № 752 от дата 13.02.2020 г., Акт № 31, том I, дело
№ 421/2020 г.
След сключването на Договора за заем ответниците са погасили само
вноски от № 1 до № 5 вкл., след което преустановили плащанията.
3
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото
лице след обстоен анализ подробно е представила всички отразени плащания
по договора за заем. Уточнява, че вторият договор за заем разглежда
единствено, защото той частично погасява вноски по този процесен договор
за заем. Нагледно е представила в Приложение 1, 2 и 3 в експертизата
разпределението на сумите, както и задълженията по двата договора и всяка
дата на издаване на фактура за задължения от страна на заемодателя и
съответното разпределение на сумите по договора за заем. Представила е по
въпрос № 3 в табличен вид на стр. 12 за дължимите суми за главници и лихви
за периода от вноска № 6 до вноска № 28, както са поискани с исковата молба
и е посочила тотала от 6872.30 лв., от които са 121,43 евро главница
равняващата на 237,50 лв. и 3392,32 евро равняващи се на 6634.80 лв.,
представляващи договорна лихва. В Приложение № 1 вещото лице е означила
всички издадени задължения по фактури по повод на двата договора за заем в
общ размер на 10923.59 лв., която всъщност сума е платена от ответната
страна, което представлява отговор на въпрос № 3 от писмения отговор. На
стр. 2 от Приложение № 1 е начислена такса в размер на 2000 евро по чл.
4.1/к от договора за заем, която е погасявана с постъпили плащания по
главница и лихва, а тази сума е погасила такса за неподновяване на
застраховка. Това всъщност е такса за чл. 4.1/к. Размерът на отпуснатата
главница по кредита е 7200 евро, от която сума са погасени първо такса за
административно и юридическо обслужване в размер на 499.08 евро, след
това са погасени такса за експертна оценка в размер на 122.71 евро и остатъка
от сумата е преведен по банкова сметка на К. К. посочена от него по договора.
Тези изчисления експерта е отразила на стр. 10 от експертизата, по която са
преведени равностойността на 6578.21 евро или 12865.87 лв. по личната
сметка на К. К.. Съдът прави заключение от данните посочени от експерта, че
целият кредит е бил в размер на 7200 евро, като към датата на сключването му
е получил 6578.21 евро по сметката си. Съгласно чл. 2.1.b.i погасява тези
такси в общ размер на 621.79 евро, което е отразено на стр. 9 - четвърти абзац
отдолу нагоре в заключението. В чл. 2.1.i.i остатъчния размер от целият
кредит се калкулира на стойност 6578.21 евро или по фиксинга на БНБ е
12865.87 лв. т.е. тази сума е получил по банковата си сметка на 13.02.2020 г.
на заемополучателя. За всички такси са представени документи, които са
отишли по разпределението, таксите за усвояването са в общ размер на 621,79
евро. За тях има всички разходооправдателни документи, които са описани на
стр. 5 и 6 в заключението, в раздел усвояване 2 абзац. Вещото лице е
обследвала, че експертните оценки са направени още преди подписване на
договора, които оценяват имота етаж, който е послужил като обезпечение за
този кредит, но реално са изплатени на 06.03.2020 г., като общата стойност за
оценка на имота е 240 лв. с ДДС, която всъщност е отразена по обща фактура,
по която са направени и други експертни оценки на лист от 16 до 20 по ч.гр.д.
№ 2460/2022 г. На лист 18 е отразено от тази общата сума 2822 лв. под № 13
нова оценка на етаж от къща в размер на 240 лв. Друга удръжка касае размера
на заплатеното юридическо и административно обслужване, което е отразено
на стр. 9 в експертизата в размер на 499.08 евро или левова равностойност
4
976.11 лв., които са описани на стр. 5 от експертизата - абзац 2 от част
усвояване и са платени на 13.02.2020 г. Към датата на усвояване друга такса
няма. На въпрос 10 на стр. 18 в експертизата вещото лице е изброила от
договора за кредит всички посочени такси и комисионни предвидени и
описани в договора за кредит. По т. 2.2. има такса в случай, че не представи
необходимите обезпечения се дължи 5000 евро в случай, че се откаже от
получаване на сумата по договора. В случай, че не се изпълни имуществено
или неимуществено задължение съществува неустойка в размер на 0,27 %
върху непогасената част от заема за всеки ден. Това е по чл. 2.3.с. 2.4, ако
иска да погаси предсрочно трябва да заплати 8,5 % за всички вноски. На стр.
19 в заключението по чл. 4.1.к в случай, че не се поднови застраховката
заемополучателя дължи такса като обезщетение на заемодателя в размер на
2000 евро. Тази такса веднъж е начислена и е платена от заемополучателя,
което вещото лице е отразила в Приложение № 1, стр. 2 – седми ред. Ако не
поднови застраховката заемодателя я подновява служебно – 4.1.р, т.е.
заемодателя дължи трикратния размер на платения от заемодателя подновен
размер на застраховката. Чл. 4.1.s – в случай, че върху обезпеченията има
наложена обезпечителна мярка от трето лице се дължи неустойка в размер на
10 000 евро, т.е. ако държавата иска да наложи обезпечение върху процесния
имот ще има неустойка. Чл. 4.1.т – в случай, че не се учреди обезпечението до
един месец от подписване на договора се дължи отметнина в размер на 10 %
от заема, но не по-малко от 5000 евро. По чл. 4.4.b.i е предвидена така такса
за изпращане на нот. покана за предсрочна изискуемост, описана на стр. 20
втори абзац отгоре надолу, но никъде в документите в.л. не констатирало да
са заплатени 250 евро. В случай, че се наложи на трето лице да събира
просрочени вземания по чл. 4.4.b.i.i - стр. 20, абзац 3 се дължи такса в размер
на 27,5 % от цялата дължима сума. По чл. 4.4.е – в случай, че декларира
взаимополучателя, че ще погаси предсрочно част от заема или целия дължи
неустойка в размер на 5 %. Такива такси са събрани, видно от приложение 1 –
360 евро веднъж и 150 евро втори път. Записано е в Приложение № 1, графа
5 и 6 в последните два реда. По 4.4.f при анексиране се дължи такса за
юридическо обслужване в размер на 650 евро. При пълно погасяване на
кредита по 4.4.h при изготвяне на молби съгласия за заличаване на кредита се
дължи такса в размер на 680 евро. И по 4.4.i, ако се използва специална
сметка при погасяване на кредита се дължи такса в размер на 3500 евро.
Такава сума няма, защото не се използва специална сметка. Начислени са
суми и са заплатени по чл.4.4.е - 360 евро и 150 евро и 4.1.к начислени са
2000 евро. Вещото лице е констатирало, че всички други начисления и
удръжки не са начислявани. Договорили са се да плащат много малък размер
на главницата, тъй като на всяка падежна дата не се променя размера на
главницата. Това е описано на стр. 12 в табличен вид например на вноска № 6
главницата е 4.17 евро, затова размера на дължимата лихва е толкова висок.
Общо размера на вноските по договора за кредит е 180, написано е в
описанието на договора. Приложение № 2 и 3, тъй като кредита е за двата
заема и тъй като той частично погасява по вашето дело. В приложение № 2
съм показала начисляването на задълженията като главница и лихва само по
5
този договор за заем, а по другия който е при ваш колега съм отразила в
Приложение № 3. В тази приложения 2 и 3 са главница, лихви и такси и
съответно тяхното заплащане.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415,
ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
От приетата и неоспорена по делото експертиза, съда прави своя извод
за наличие на неравноправни клаузи на сключения между страните процесен
договор.
След неоспореното по делото заключение за съда е налице категоричен
извод, че всъщност главницата е изплатена и не се дължи, поради което този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение
на втория иск съдът следва да изложи следните правни аргументи:
Като потребител ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д.
№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС). В конкретния случай ответникът е направил
възражение за наличие на неравноправни клаузи, поради противоречие със
закона и добрите нрави, което съдът намира за основателно.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се
съобразят всички. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради
противоречие с добрите энрави се прави с оглед момента на сключване на
договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея /в т.ч.
естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена
лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари
или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните
материални ценности и др./. В трайната съдебната практиката /решение №
906/2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II ГО, решение № 378/2006 г. по
гр. д. № 315/2005 г. На ВКС, II ГО, определение № 901/2015 г. по ч. гр. д. №
6295/2014 г. на ВКС, IV ГО / е прието, че противоречи на добрите нрави
уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва. За
процесния период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта.
Съгласно заключението на вещото лице, съдът прави извод
действително за наличието на неравноправна клауза, така както се сочи във
6
възраженията на отговора на исковата молба.
По изложените съображения счита, че клаузите не отговаряли на
изискванията за добросъвестност и водели до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и били във вреда на
потребителя. Разглежданите договорни противоречали на добросъвестността
и отговаряли на условията на общата разпоредба на чл.143 от ЗЗП за
неравноправни клаузи.
От друга страна експертката разяснява в заключението, така и в
съдебно заседание, че главницата по този договор за заем е изцяло изплатена.
В тази връзка, съдът счита че следва да отхвърли предявеният положително
установителен иск, като неоснователен и недоказан, тъй като същият е бил
заплатен преди образуване на настоящото гражданско производство.
С оглед изхода на процеса ищцовото дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ответните страни направените по делото разноски в общ размер
на 850 лв., от които 650 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв.
възнаграждение за експерт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЛЕНО“ АД, с ЕИК ********* (с
предишно наименование „Ленно“ АД), представлявано и управлявано от
изпълнителния директор – Александър Тонков, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96,
ет.7, иск за признаване за установено, че ЕТ „КА – К. К.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № .,
представлявано от К. Я. К., ЕГН ********** и К. Я. К., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „К.“ № ., ДЪЛЖАТ присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.02.2020
г. и Изпълнителен лист от 22.06.2022 г., издадени по ч.гр.д. № 2460/2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен, както следва:
Сумата от 121.43 евро (сто двадесет и едно евро и четиридесет и три евро
цента), равняващи се на 237.50 лв. (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) – главница по Договор за Бизнес кредит с № 6651 от дата
13.02.2020 г., както и сумата от 3 392.32 евро (три хиляди триста деветдесет и
две евро и тридесет и два евро цента), равняваща се на 6634.80 лв. (шест
хиляди шестстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) по чл. 2.3,
(a) и (b) – падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 –
Погасителен план от Договора от дата 14.07.2020 г. до дата 13.06.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЛЕНО“ АД, с ЕИК ********* (с предишно наименование
„Ленно“ АД), представлявано и управлявано от изпълнителния директор –
Ал. Т., със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район „М.“, бул.
7
„Цариградско шосе“ № 96, ет.7 да заплати на ЕТ „КА – К. К.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № .,
представлявано от К. Я. К., ЕГН ********** и К. Я. К., ЕГН ********** от
гр. С., ул. „К.“ № .направените по делото разноски в общ размер на 850 лв., от
които 650 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за
експерт.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8