Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 19.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на десети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 280 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал. 3,
във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба рег. №УП-21028/02.09.2022г., депозирана от А.Б., /Б.А./ гражданка на
Молдова с ЛНЧ ********** с адрес за кореспонденция
гр.Шумен, ул.******* №6, ет.1,
ап.2., чрез председателя на ДАБ при МС до Административен съд - Хасково против Решение №12697 от 10.08.2022г. на зам. председателя на ДАБ при МС.
С
Определение №697 от 16.09.2022г.,
постановено по АД № 867/2022г. по описа на
Хасковския административен съд, на основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК производството по делото е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност за разглеждане от Административен съд - Шумен, с оглед на което е
образувано АД №280/2022г. по описа на ШАдмС.
В жалбата се изразява несъгласие с
издаденото решение, като лицето търсещо закрила сочи, че на първо място е
нарушен материалния закон. Счита че в решението административният орган е изложил съображения, но липсват необходимите
материалноправни условия за предоставяне на бежански статут и хуманитарен
статут. Счита, че изложените съображения са незаконосъобразни, като
административният орган е игнорирал факта, че причините за напускане на
страната са свързани с напрежение, породено от войната в Украйна. Оспорващата счита, че като не е обсъдил
всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган е произнесъл
своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Според оспорващата в решението е
налице преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи са
напълно формални и счита, че това не би следвало да се приема като
надлежна мотивировка на постановения административен акт и е
достатъчно за отмяна на същия. На следващо място счита, че решението е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на административно- производствените правила, тъй като противоречи на
материалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Сочи че
преследването, както и рискът на едно лице не са абстрактни категории. Те се
преценяват в контекста на конкретната ситуация в конкретната държава на
произход. Административният орган изобщо не е направил изследване на настоящата
ситуация с правата на човека и сигурността в Молдова, поради което е останало
неизяснено на основата на какви критерии и какви източници е събрана
информация, въз основа на която административният орган е формирал заключение,
че за оспорващата не съществува опасност при завръщането ѝ в Молдова. С
оглед изложеното, счита че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила на
чл.75 от ЗУБ. Отправено е искане за отмяна на Решение №12697 от
10.08.2022г. на зам. председателя на ДАБ при МС със законните последици от
това. В жалбата е отправено искане за назначаване на преводач от руски език. С
допълнителна молба оспорващата е поискала
предоставянето на безплатна правна помощ по реда на Закона за правната
помощ.
В
съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв. И.Х., ШАК, определена за
адвокат – особен представител за осъществяване на правна помощ. С помощта на
служебно назначен преводач от български на руски език Б. Ч. участва в съдебното
заседание. Поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение.
Ответникът,
зам. председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на
жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Шумен излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Административен
съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба входящ № 1326/19.04.2022 г. на
РПЦ-Харманли, Б.А., гражданин на Молдова поискала предоставяне на международна
закрила.
Чужденецът е бил регистриран чрез
попълване на Регистрационен лист рег. №УП-21028/19.04.2022 г. като Б. (фамилно) А. (собствено) от
женски пол; родена на *** г.
в Молдова; гражданка на Молдова, етническа принадлежност-молдовка, вероизповедание:
православна християнка; семейно положение - разведена; ЛНЧ **********. Личните й данни
са установени въз основа на представен национален паспорт, издаден от Република
Молдова.
С
Писмо рег. №УП 21028/26.04.2022 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по
постъпилата от Б.А. молба за закрила. В писмо с рег. №М-1145/03.06.2022 г. на
Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
Под
рег. №УП 21028/19.07.2022 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата
интервю с Б.А., ЛНЧ **********. В хода на
интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него по време на
регистрация. Б. заявява, че през 2009 година
се омъжила за сирийски гражданин, а през 2010 година се родила тяхната дъщеря. През 2011 година заминали
за Сирия, но тогава започнала войната в тази страна, затова отишли в Обединени
Арабски Емирства. В град Дубай живели легално, тъй като съпругът й притежавал
документи за работа. През 2016 година
молителката се развела със своя съпруг и се завърнала в Молдова. Споделя, че е
живяла в град Бендера, който се намирал на украинската граница. През месец
септември 2021 година,
кандидатката отново напуснала своята родина и заминала за Украйна. Там помагала
на своя роднина в отглеждането на децата й, срещу заплащане. Останала на
украинска територия до избухването на войната в страната. През месец март 2022 година се качила
на автобус от Украйна и се върнала в Молдова, за да си вземе багажа. Със същия
автобус, на 24.03.2022 година влязла
легално в Република България, през граничен пункт Русе - Дунав мост.
Б.
напуснала Молдова, заради нестабилното положение и напрежение в страната.
Заявява, че война в Молдова няма, но напрежението идвало от войната в Украйна,
която се водила до молдовската граница. Добавя, че президента на страната искал
да участва във военния конфликт на украинска територия, затова напрежението
било голямо. Молителката изрично заявява, че би останала в Молдова, ако няма
напрежение в страната. Твърди, че не е членувала в политическа партия или
организация и е нямала проблеми с властите в Молдова. Не е била арестувана,
нито осъждана. Изрично заявява, че спрямо нея не е упражнено насилие и не е
получавала заплахи. Нямала е проблеми във връзка с етническата си и религиозна
принадлежност. Заявява също, че не иска да се върне в Молдова, защото там много
трудно се намирало работа. Средната заплата в страната била 100 долара на месец,
като дори не се плащали навреме тези пари. Добавя, че малолетната й дъщеря, в
момента се намира в Сирия при баща си и ежедневно поддържат връзка. В Молдова
останала майката на молителката и един от братята й; като уточнява,
че живеят в град Бендера.
За
първи път подавала молба за закрила. Интервюираната декларирала, че не е била
арестувана или осъждана в Молдова, нямала е проблеми заради етническата си
принадлежност, нямала е проблеми заради изповядваната от нея религия, не бил
членувала в политическа партия или организация. Отрича към нея лично да е имало
отправена заплаха, или да е било оказвано насилие в Молдова, семейството й също
не било заплашвано. Не е имала проблеми с официалните власти в Молдова.
Изготвено
е Становище Рег. №УП-21028/03.08.2022 г. на Интервюиращ орган, че след преценка
на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на
статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С
Решение №12697 от 10.08.2022г. на зам. председателя
на ДАБ при МС, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е отказано да се предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на Б.А. поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.
Административният
орган приел, че за Б.А. не са налице предпоставките за
предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Молдовската гражданка мотивира молбата
си за закрила с напрежението в страната й на произход, вследствие на военния
конфликт в Украйна. В разказаната бежанска история няма доводи за релевантно
преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова.
Тя не е заявила спрямо нея да е била осъществена репресия или преследване,
поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група от държавата, партии или организации и недържавни
субекти, на които държавата не може или не желае да предостави закрила срещу
преследване. От проведеното интервю става ясно, че молителката не е била
принудена да напусне Молдова, а го е направила доброволно и по собствено
желание.
На
22.08.2022 г. срещу подпис решението е връчено на оспорващата, която е запозната
с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.09.2022 г.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
счита жалбата за неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – зам. председател
на ДАБ, на когото съгласно Заповед №03-15/03.05.2022 г. са делегирани
правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.
В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването
му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му
история, обстановката в страната му на произход Молдова. Обективираните в
решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред
компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца има
проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола
също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия
за него език.
Спазено
е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно
от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се
установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от
бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на оспорващата преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход Молдова, където е живяла до м. септември
2021 г., нито е напуснала Украйна поради същата причина до завръщането си в
Молдова през м. март 2022 г. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни
доводите в насока, че административният орган не изпълнява задължението си при
произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и
задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което
сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
При
извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт,
съдът намира следното:
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се
предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън
държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от
една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна –
това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на
чужденеца с Регистрационен лист рег. №УП-21028/19.04.2022 г. същата е регистрирана като молдовски гражданин, с постоянен адрес гр. Бендера, с
оглед на което, за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, следва да се приеме Молдова.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с оспорващата интервю не се установява спрямо нея да е осъществено
визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата
не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се
направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална
група. В интервюто сочи, че през м. март 2022 г. е напуснала по собствени
подбуди Молдова поради общата обстановка на несигурност в страната, породена от
водещите се в Украйна военни действия. Заявява, че война в Молдова няма. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност
от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от оспорващата бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход
да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е
било обект на репресии. По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По
отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на
чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в
държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6
и ал. 8 от ЗУТ.
Административният
орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане
извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт".
От
проведеното интервю е установено, че Б.А. не е била принудена да избяга от
Моллова, а е заминала но собствено желание, търсейки по-добри условия на живот.
Този извод намира подкрепа във фактите от бежанската история. Тя се основава
предимно на общи твърдения за липса на сигурност в страната, а доколкото се
изтъкват конкретни факти, те не разкриват извършени срещу живота и личността на
кандидата и неговото семейство тежки посегателства. Чужденката е напуснала
Молдова легално с автобус за Република България.
Наличието
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е
формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна
закрила и в член
15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването
и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство
като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член
15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член
2, буква "д" от същата Директива,
трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-453/21.07.2022
г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно
обстановката в Молдова Актуална справка е представена в съдебното заседание по
делото от 06.10.2022 г.
Видно
от съдържанието на цитираните справки, според доклад Европейската комисия, Молдова
е парламентарна демокрация, която наскоро се заема със силна програма за
реформи въпреки поредицата от външни кризи. Парламентарният характер на
демокрацията е потвърден от последните конкурентни избори на парламентарно и
президентско ниво. Правната и конституционна рамка на страната до голяма степен
съответства на европейските и международни стандарти. На 23 юни 2022 г.
Европейският съвет предоставя на Молдова статут на страна кандидат.
Въпреки
стабилното икономическо представяне през последните две десетилетия, Молдова
все още остава сред най-бедните страни в Европа.
Пандемията,
енергийната криза и съвсем наскоро кризата с бежанците подлагат на сътресения
уязвимостта на този модел на растеж. Молдова вероятно ще бъде една от
най-засегнатите страни от конфликта в Украйна не само поради физическата си
близост до войната, но и поради присъщата си уязвимост като малка икономика без
излаз на море с тесни връзки както с Украйна, така и с Русия.
Притокът
на бежанци в Молдова е значителен, възлизащ общо на приблизително 15 процента от
населението на Молдова.
След
извършеното детайлно анализиране на цитираната по-горе информация, административният
орган правилно е приел, че в момента не е наличен вътрешен или международен
въоръжен конфликт на територията на Молдова, който да представлява
самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващата.
Такъв не е налице и към момента на постановяване на настоящият съдебен акт.
В
т. 39 на решението на
Съда на европейските общности, по дело № С- 465/07, цитирано по-горе, е посочено, че в
колкото по- голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от
фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще
трябва да е степента на безогледното насилие, която се изисква за търсената от
него хуманитарна закрила.
Правилна
и съответстващата на историята на бежанец и изследваните факти е преценката на
административния орган, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от
преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да
са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, нивото на
безогледно насилие в Молдова следва да е изключително, каквото видно от
цитираната информация за обстановката там, то не е. Не се установява спрямо
заявителката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че
единствено на основание присъствието си на територията на държавата й по
произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха,
релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид информацията, че в
Молдова няма въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с
такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
С
оглед направеният анализ на релевантните за извършването на преценка
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че за търсещата закрила не
съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Искането за закрила и в тази му
част е неоснователно.
За
молителката липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като
не е заявила член от семейството й да е с предоставен хуманитарен статут в
Република България.
Изложените
мотиви за напускането на Молдова, не могат да бъдат оценени за оспорващата като
хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.
Налага
се извода, че при вземане на своето решение административният орган правилно е
приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на
обжалвания акт.
Оспореното
решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на
закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б., /Б.А./ гражданка на Молдова с ЛНЧ **********
с адрес за кореспонденция
гр.Шумен, ул.******* №6, ет.1,
ап.2 против Решение №12697 от 10.08.2022г.
на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: