Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 08.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 488/2018
година по описа на РС Елин Пелин, за да се
произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба Г.Ц.Ц. чрез
пълномощника си адв. А. – САК със съдебен адрес:***, офис 107 е предявил срещу
ответника „……” ЕООД със седалище и адрес на управление: с.М., община Е., С.
област, ул. ”…..” № .. иск с правно основание чл.128 от КТ. Иска се съдът да
осъди ответника да му изплати дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение в
общ размер от 3562,43 лева за периода от м.август 2017 г. до м.май 2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от месец август 2017
г. до месец май 2018 г. в размер на 114,21 лева.
Ищецът твърди, че е работил при ответника въз основа на
трудов договор № 19/16.08.2017 г. на
длъжност „мияч превозни средства“
считано от 17.08.2017 г., като
трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 4/28.05.2018 г. на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 28.05.2018
г.. Въпреки, че ищецът ежедневно и добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения, работодателят не
му изплатил претендираните суми.
Ответникът „……”
ЕООД депозира отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не оспорва
обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов договор № 19/16.08.2017
г. и ищецът е работил на длъжност „мияч превозни средства“ с основно месечно
възнаграждение от 470.00 лева платими от 10-то до 15-то число на месеца. След
01.01.2018 г. във връзка с определения размер на минималната работна заплата
трудовото възнаграждение е увеличено на 510.00 лева. Не се оспорва и
обстоятелството, че със Заповед № 4/28.05.2018 г. трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно
съгласие, считано от 28.05.2018 г. Оспорва се обстоятелството, че в периода от
17.08.2017 г. до 28.05.2018 г. ответникът не е получавал трудово си
възнаграждение, тъй като трудовото възнаграждение е изплащано редовно и в пълен
обем, съгласно уговореното в трудовия договор. Трудовото възнаграждение е
изплащано на ръка, като ищецът се е разписвал върху ведомости за заплати.
На 24.04.2018
г. ответното дружество установило, че ведомостите за заплати за периода от
01.06.2017 г. до 01.04.2018 г. съхранявани както в обекта в с.М., така и в счетоводството на дружеството в гр.Е. липсват, за което обстоятелството ответникът е уведомил по надлежния ред ТП на
НОИ – София област с писмо №
1049/26.04.2018 г., като писмото е придружено с декларация от страна на
работодателя. Този факт е станал известен на ищеца, който умело се възползвал от ситуацията и след като по своя инициатива прекратява
трудовото правоотношение и месец след това, подава иск за неизплатени трудови
възнаграждения. Изплащането на трудовите възнаграждения в дружеството е ставало в присъствието на поне един от
останалите работници на ответното дружество, на
ръка, на няколко работника наведнъж срещу подписване на ведомости за изплатени суми. Ето защо се моли
съдът да отхвърли като неоснователни исковете на ищеца и да присъди на
ответника направените по делото разноски.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от трудов договор № 19/16.08.2017 г. между
ищеца и ответника е възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът
е назначен при ответника на длъжност „мияч превозни средства“ с
месечно трудово възнаграждение в размер на
470.00 лева.
Представена е Заповед №
4/28.05.2018 г. издадена от “............“ ЕООД, от която се установява, че на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение между ищеца Г.Ц.Ц. и
ответника “......“ ЕООД е прекратено. В заповедта е отбелязано, че на лицето се
дължи само обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск
в размер на 317,57 лева.
Представена е длъжностна
характеристика изготвена от “............
ЕООД относно длъжността “мияч, превозни средства”.
От декларация вх. № 1049-22-14/26.04.2018
г. Депозирана до директора на ТП – НОИ
София област изходяща от “...........“ ЕООД е отбелязано, че на 24.04.2018 г. при
пренасяне на ведомости за заплати от счетоводната къща, която обслужва
дружеството до автосервиза са загубени ведомостите за заплати за периода от
01.06.2017 г. до 01.04.2018 г., както и разпечатка от електронна система на
НОИ, отразяваща приемането на декларацията и разпореждане указващо
възстановяване на загубените ведомости.
Представена е разписка за паричен
превод извършен от “..............“ ЕООД в
полза на Г.Ц.Ц..
По делото са представени
разплащателни ведомости за периода от месец януари, февруари, март, април и май
2017 г. изготвени от “...........“ ЕООД.
От удостоверение издадено от “...............“ ЕООД на 10.09.2018 г. Се установява, че Г.Ц.Ц. е
получил брутно трудово възнаграждение за
периода от месец септември 2017 г. до месец май 2018 г. в размер на 4671,54
лева.
Представена е и справка
удостоверяваща, че за месеците януари, февруари, март и април 2018 г. ищецът е
осигуряван за пенсия болест, майчинство, трудова злополука и безработица върху
осигурителен доход в размер на 513,06 лева.
Видно от справка от Търговския
регистър, “..........“ ЕООД, е юридическо лице със седалище и адрес на
управление в с.М., община Е., С. област, ул. „……“ № .., представлявано от Х.И.Х.
– управител.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимото
трудово възнаграждение за периода от месец август 2017 г. до месец май 2018 г.
от “....“ ЕООД на Г.Ц.Ц. е 3562,43 лева. Работодателят е изплащал
трудовите възнагарждения на работниците и служителите по два начина – срещу
подпис в платежната ведомост и по банков път. В счетоводството на ответника
няма данни за изплатени на ищеца по банков път ткрудови възнаграждания. За
изплатените в брой трудови възнаграождения /вкл. и трудовото възнаграждение на Г.Ц./
е съставяна една счетоводна операция с обща сума в края на месеца, следващ
месеца на положения труд. Липсват счетоводни записи отнасящи се конкретно за изплатени в брой трудови
възнаграждения на Г.Ц.. В предоставените на експертизата платежни ведомости за
периода от м.август 2017 г. до м.май 2018 г. срещу името на ищеца липсват
положени подписи. Мораторната лихва, изчислена от момента на настъпване на
падежа на съответното месечно трудово възнаграждение до 01.06.2018 г.
възлиза в общ размер от 114,21 лева.
В хода на производството бяха
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. П. З. воден от
ищеца и Н. Б. П. и Ю.В.Х., водени от ответника.
Свидетелят З. разказва, че познава ищеца Г.Ц., тъй като
работили заедно в “......“ ЕООД. Сочи, че не може да каже другите работници във фирмата как са си
получавали заплатите и не е видял да се дават пари на други хора. Той лично
получавал парите си на ръка всяка седмица и не се е подписвал за получаването на парите. Парите му ги
давала обикновено Ю.. Заявява, че не е виждал ищецът да получава пари на ръка,
нито му е известно ведомостите на
фирмата да са се загубвали докато е работил във фирмата в периода от 2015 г. до 2018 г., но никога не
е чувал някой от колегите му да се оплаква, че не си е получил трудовото
възнаграждение. На него лично трудовото възнаграждение му се изплащало редовно. Ищецът Г. също не
му се е оплаквал, че не са му плащали заплатата и не му е известно защо е
напуснал фирмата.
Свидетелят Н.П. заявява, че работи в дружеството от 13 години
и познава Г.Ц., който е бивш служител на дружеството. Г. започнал работа,
напуснал, послед пак се върнал, като заемал длъжност мияч превозни
средства. Твърди, че той лично винаги си
получавал редовно и навреме трудовото възнаграждение, на ръка, като много често
и по-рано по негова молба. Парите му ги давала Ю. Х., като понякога бил сам при получаването, друг
път по двама души влизали при Ю., за да си получат възнаграждението. Сочи,
че както във всяка фирма така и при ответника винаги се е подписвал на ведомост
за това, че е получил заплатата си за предходния месец. Свидетелят П. заявява,
че е присъствал и при получаването на
заплата от страна на всеки един от останалите работници във фирмата,
включително и от страна на Г.Ц.. По принцип заплатата се заплащала на 25-то
число от месеца, но той често взимал предварително аванс. Не му е известно
какво възнагрждение са получавали другите му колеги. Заявява, че не е чувал
ищецът да се оплаква или да се говори сред работниците във фирмата, че на Г. не
са му изплащани заплати от работодателя. Никога не е чувал и другите си колеги
да се оплакват, че не са си получавали заплатите. Заплатите си получавали
редовно и никой никога не се е оплаквал в тази насока. Известно му е, че във
фирмата имало изгубени ведомости, но не
може да каже за кой период се отнасят.
Свидетелката Ю.Х. заявява, че работи в “...........“ ЕООД като автомонтьор
и това е малка семейна фирма с трима души персонал. Тя самата помага и в най-първичната счетоводна
документация, а за по-сложното счетоводство се ползват услугите на счетоводна
къща, която ги обслужва. Всички работници получавали заплатите си на ръка, с
изключение на един, който получава заплатата си по банков път. Заплатите се
заплащали след изтичане на месеца, или най-късно до 25-то число на следващия
месец, като в повечето случаи тя самата дава парите на работниците и много
рядко съпругът й. Когато всички работници са заедно тя плащала парите на всеки
един поотделно, като всеки един се подписвал на ведомост, изготвена от
счетоводството. На 24.08.2018 г. потърсили ведомостите, за да ги опишат и
установили, че ги няма и не успяли да ги намерят. Отишли в НОИ да питат какво
да предприемат и там и казали, че следва да подадат декларация, в която да се
опише от кога до кога липсват ведомостите. С ищецът Г. никога не са имали спор
относно трудовото възнаграждение и той редовно си го получавал. Не само Г., а
всички работници редовно си получавали възнаграждението. Съпругата му била
бременна и той често молил свидетелката
за някаква сума, за да отидат на преглед и тя му давала пари преди още да е
изтекъл месеца, която после приспадала от заплатата. Между колегите във фирмата
никога дори не е говорено за забавено плащане на заплати, включително и от Г.,
тъй като всички винаги редовно си получавали заплатите и не е имало случаи на
неизплатени заплати. Тъй като Г. искал да тегли кредит от банката и му отказали,
защото доходите не му позволявали да изтегли сума, която искал, той поискал от
свидетелката да му издаде документ, в който да пише, че получава по-висок доход.
Свидетелката П. обаче му казала, че не може да му издаде такъв документ, като
разговора се провел една сутрин, а той
след обедната почивка дошъл и си
подал молба за напускане. Ведомостите,
които били изчезнали са за периода от месец юни 2017 г. до месец април 2018 г.,
като от счетоводството вече са възстановени.
С оглед така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128,
т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Не е спорно в конкретния казус, че
между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение, като
ищецът е заемал при ответника длъжност „мияч превозни средства“ по силата на трудов
договор, считано от 17.08.2017 г.. Не се спори и се ангажираха доказателства, удостоверяващи,
че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на 28.05.2018
г., което сочи, че през исковия период 17.08.2017 г. до 28.05.2018 г. страните
са били в трудово правоотношение.
Ето защо съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът – работодател следва
при условията на пълно и главно доказване да установи факта на изплащането на
дължимите трудови възнаграждения претендирани от ищеца, досежно посочения в
исковата молба период.
С разпоредбата
на чл.270, ал.3
от КТ законодателно са уредени начините, по които може да бъде
изплащано трудовото възнаграждение, а именно – лично на работника по ведомост
или срещу разписка; по писмена молба на работника или служителя – на негови
близки, по писмено искане на работника или служителя чрез превод в посочена от
него банка. Изложеното сочи, че за да бъде доказано от работодателя, че
заплатата е платена, законът изисква наличието на писмен акт. Налице е и изключение
от посоченото правило, регламентирано в разпоредбата на чл.165, ал.1
от ГПК, която допуска свидетелски показания в случаите, когато бъде
доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В случая
по делото се ангажираха доказателства, че е налице хипотезата на чл.165, ал.1
от ГПК, с оглед на което в хода на съдебното дирене бяха събрани
доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Свидетелката Ю.Х., служител
във фирмата-ответника, която обичайно давала заплатите на работниците заявява,
че както ищеца, така и всички служители редовно си получавали трудовите възнаграждения.
Свидетелят Н. П. служител във фирмата от 13 години също потвърждава, че всички
служители редовно получават трудовите си възнаграждения и самият той е
присъствал на случаи, при които не само
ищецът е получавал заплатата си, а и всеки един от другите му колеги. Всички
свидетели З., П. и Х. заявяват категорично,
че не са чували никога във фирмата да се говори за неизплатени трудови
възнаграждения или дори забавени заплати, никога никой не се е оплаквал, че не
е получил възнаграждението си включително и ищеца Г.Ц.. Ето защо настоящият
състав приема, че в случая липсата на писмени документи и по-конкретно
ведомостите за заплати, не може да обоснове автоматично извод, че заплатите на
работниците и служителите не са били изплащани, в частност и тези на ищеца Ц..
Този извод се налага, както от събраните гласни доказателства, удостоверяващи,
че ответното дружество винаги редовно и навреме е заплащало трудовите
възнаграждения на своите работници и никога никой не е заявявал, че не е
получил заплатата си, така и от писмените доказателства – справка за изплатени
осигуровки и удостоверение за изплатени възнаграждения на ищеца за периода от
месец септември 2017 г. до месец май 2018 г., заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, в която е отбелязано, че се дължи единствено
обезщетение за неизползван годишен отпуск и заключението на вещото лице, което
макар и да сочи, че при извършеното проучване на първичните счетоводни
документи в счетоводството на ответника не е установило данни за изплатени на
ищеца по банков път трудови възнаграждения, то са налице данни за изплатени в
брой трудови възнаграждения чрез
съставяне на една счетоводна операция с обща сума в края на месеца, следващ
месеца на положения труд. В открито съдебно заседание проведено на 25.10.2018
г. вещото лице пояснява, че в тази обща сума е включено и възнаграждението на
ищеца Г.Ц.. Вещото лице пояснява също, че работните заплати в дружеството са
изплащани съгласно Закона за счетоводството, като задължението към персонала за
нетното дължимо възнаграждение е осчетоводено по кредитна сметка 420/1
„Персонал“ в края на месеца, следващ месеца на положения труд и е съставяна
една счетоводна операция за обща сума, която се дебитира в сметка 420/1
„Персонал“ и означава, че заплатите са изплатени.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че в случая не би могло да се приеме, че е приложимо
единствено правило установено в нормата
на чл.270, ал.3 от Кодекса на труда изискваща писмено удостоверяване плащането
на трудовото възнаграждение. Събраните по делото доказателства от една страна,
че ответникът винаги редовно е заплащал трудовите възнаграждения на своите работници и от друга страна липсата на каквото и да било
поведение от страна на ищеца, че през време на целия период на действие на
трудовия му договор с ответника не е предприел каквито и да било действия
спрямо работодателя си, за да получи дължимите си заплати, за които твърди че
са неизплатени, несъмнено сочи на неприемливо поведение от негова страна,
противоречащо на каквато и да било житейската логика. Събраните гласни
доказателства, удостоверяващи факта, че ищецът не е споделял със своите колеги,
че не получава трудовите си възнаграждения, както и че никога не е повдигал
въпрос пред работодателя си в тази насока, въпреки, че е виждал, че всички
работници ежемесечно и в срок получават своите заплати, също сочи, че подобен проблем очевидно не е
съществувал. В противен случай нормално поведение от страна на всеки един
работник, който не получава трудовото си възнаграждение би било най-малкото да
сподели пред своите колеги и да изрази недоволство от неизплащане на трудовото
му възнаграждение месеци наред, да отправи искания пред своя работодател в тази
насока. Доказателства в тази насока обаче не бяха установени в хода на
проведеното съдебно производство.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че предявеният
иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По
исканията за разноски:
С оглед изхода по делото и направеното от ответника искане
за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените разноски в размер на 650.00
лева, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
Ищецът на основание чл.359 от КТ е бил осовободен от заплащане на дължимата
държавна такса и разноски по делото, но с оглед изхода на спора той дължи
държавна такса и разноски по делото, от които първоначално е бил освободен – държавна такса от 142,49 лева по иска с правно
основание чл.128 от КТ и 50.00 лева държавна такса за иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД, 50.00 лева държавна иска за прекратеното производство по чл.224
от КТ, както и сумата от 180.00 лева заплатено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Ц.Ц., ЕГН ********** със
съдебен адрес:***, офис 107 чрез адв.А.
срещу ответника „…….” ЕООД, ЕИК ………….със седалище и адрес на управление:
с.М., община Е., С. област, ул. ”…..” № 25 искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на дължимо, но неизплатено трудово
възнаграждение в общ размер от 3562,43 лева за периода от м.август 2017 г. до
м.май 2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда
до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
месец август 2017 г. до месец май 2018 г. в размер на 114,21 лева.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „……” ЕООД, ЕИК ………. със седалище и адрес на управление: с.М.,
община Е., С. област, ул. ”…………” № 25 сумата
от 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин държавна такса и разноски
в общ размер от 422.49 лева /четиристотин двадесет и два
лева и четиридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от деня, в
който съдът е посочил в открито съдебно заседание на страните, че ще обяви
решението си – 09.11.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: