Р Е Ш Е Н И Е № 260396
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.03.2021 гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4802 по описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №
19-6207-000792/29.11.2019г. на Началника на РУ Труд към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, в частта с която на С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-6207-000792/29.11.2019г. на Началника на РУ Труд ОДМВР гр. Пловдив в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., ЕГН **********
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
19-6207-000792/29.11.2019г. на Началника на РУ Труд към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, наложено е административно наказание за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 и 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 10
/десет/лева.
Жалбоподателят С.С.К., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.М..
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На
23.11.2019 г. от актосъставителя С.Г.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против С.С.К. за това, че на
23.11.2019 г. в 00:45часа в гр.Съединение, ул.“Шипка“ до № 5 управлява МПС-товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с „Дрегер
7410“ номер
ARRB-0126. Същият лъха на алкохол и заяви, че е изпил две бири. Издаден талон за медицинско изследване №
0062952. Не носи СУМПС и контролен талон.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С.Г.М. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че бил извикан за съдействие от колегите си, тъй като били спрели за проверка автомобил и имали съмнение, че водачът е употребил алкохол. Заварил жалбоподателя, който бил във видимо нетрезво състояние, силно миришел на алкохол и категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – докладна записка, талон за медицинско изследване, заповеди по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. В конкретния случай е безспорно, че К. е съзнавал обстоятелството, че е употребил алкохол и не би следвало да управлява автомобил в този случай, но въпреки това го е сторил. Въз основа на вече обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, се налага категоричния извод, че същият не е изпълнило вмененото му задължение да не управлява превозно средство под въздействие на алкохол.
От друга страна следва да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко неясно остава по делото какво точно е нарушението на К., доколкото и в АУАН и в НП е описано, че „отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с „Дрегер 7410“ номер ARRB-0126. Същият лъха на алкохол и заяви, че е изпил две бири. Издаден талон за медицинско изследване №
0062952“. Същевременно според диспозитива на обжалваното Накзателно постановление, деянието, вменено във вина на нарушителя е: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози“. Тоест едвав тази част от административно-наказателното производство се твърди, че всъщност жалбоподателят е реализирал друго нарушение – управлявал е МПС след употреба на наркотични вещества. Същевременно подобно твърдение отсъства както в текста на АУАН, така и в показанията на актосъставителя и в обстоятелствената част на самото Наказателно постановление. В тази връзка са били нарушени правата и законните интереси на К. да научи в извършването на какво точно нарушение е ангажирана административната му отговорност.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
Гореобсъдените гласни и писмени доказателства налагат правния извод, че по делото са налице категорично установени факти, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е изпълнил задължението, вменено му в чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като е управлявал товарния автомобил без да носи СУМПС и контролен талон към него. В тази връзка са налице както категоричните показания на актосъставителя, така и собствените твърдения, наведени в жалбата и в съдебно заседание, според които това деяние не се отрича от К..
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част.
Предвид императивната норма на чл.63
ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно постановление в частта, с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца и същевременно потвърждаването му в останалата част, претенцията за присъждане на разноски следва да бъде частично уважена. Поради това и съгласно приложеното пълномощно въззиваемата страна – ОД на МВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на С.С.К. сумата от
300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ