МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 4/2015Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Образувано е по внесен от Районна
прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт
срещу подсъдимия В.П.П. *** за това, че 1/в периода
от 05.02.2014г. до
30.06.2014г. в с.Звънарци, обл
Разград, действайки в съучастие като извършители с Н.Й.А., като родители оставили малолетния си син
Н.В.П. - 6 годишен, намиращ
се под родителски
грижи, без надзор и достатъчно грижи (не са
упражнявали необходимия родителски контрол и грижи, оставяли го без храна
и без надзор, изгонили го от
дома му и не се интересували
от местопребиваването му, моралното му
поведение и здравословно състояние) и с това са създали опасност
за неговото физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл.182, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и за
това, че 2/ в периода от
05.02.2014г. до 30.06.2014г. в с.Звънарци,
обл.Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление е изтезавал малолетния си син
Н.В.П. — 6-годишен, намиращ се
под негови грижи, изразяващо се в умишлено причиняване
на физическа болка (нанасяне на побой), като
извършеното не представлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.187 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт са
повдигнати обвинения и срещу Н.Й.А. ***, за това, че 1/ в периода от 05.02.2014г. до 30.06.2014г. в с.Звънарци, обл. Разград, действайки
в съучастие като извършители с В.П.П., като родители оставили малолетния си син
Н.В.П. - 6 годишен, намиращ
се под родителски
грижи, без надзор и достатъчно грижи (не са
упражнявали необходимия родителски контрол и грижи, оставяли го без храна
и без надзор, изгонили го от
дома му и не се интересували
от местопребиваването му, моралното му
поведение и здравословно състояние) и с това са създали опасност
за неговото физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл.182, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и за
това, че 2/ в периода от
05.02.2014г, до 30.06.2014г. в с.Звънарци,
обл.Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление е изтезавала малолетния си син
Н.В.П. — 6-годишен, намиращ се
под нейни грижи, изразяващо се в умишлено причиняване
на физическа болка (нанасяне на побой), като
извършеното не представлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.187 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвиненията, така както са били
възведени с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен
начин авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на всеки от тях да бъдат наложени
предвидените за извършените престъпления наказания –лишаване от свобода за
минимален срок с приложение на чл.66 от НК и обществено порицание, като на
основание чл.23 от НК се определи впоследствие на всеки деец едно общо
наказание, по-тежкото между наложените с присъдата. Пледира и за уважаване на
предявения граждански иск.
Назначеният на пострадалото
малолетно лице Н.П. особен представител, в процесуалните срокове по НПК е
конституиран като частен обвинител и граждански ищец. За претърпените от
малолетния болки и страдания предявява граждански иск в размер на 500.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното плащане, който е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес. Особеният представител пледира за осъдителни присъди и по отношение на
двамата подсъдими, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен
размер.
Подсъдимите В.П.П. и Н.Й.А. както
на досъдебното производство, така и в съдебно засадание не се признават виновни по повдигнатите им
обвинения. Твърдят, че казаното от свидетелите техни съселяни е лъжа, че са
полагали грижи за сина си и искат той отново да се върне в семейството им. В
съдебно заседание правят искане да не се разпитват свидетелите и вещите лица,
като при постановяване на присъдата съдът ползва събраните на досъдебното производство доказателства – протоколи за
разпит на свидетели и експертизи, като молят
съда делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,
т.1 от НПК. Защитникът им пледира за постановяване на оправдателна присъда, с
оглед на събраните по делото доказателства, като поддържа тезата, изложена и от
подсъдимите, че прокуратурата е кредитирала показания на свидетели, които не
отговарят на обективната истина.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.В.П.П. е 63-годишен, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан-реабилитиран, безработен.
Подс. Н.Й.А. е 33-годишна,
с българско
гражданство, с начално образование, неомъжена, неосъждана, безработна.
Н.В.П. е роден на ***г. през
време на съвместното съжителство на подс. В.П.П. и подс.Н.Й.А., които са биологични родители на детето. П. и А.
заживяли на семейни начала от 1998г. Непосредствено
след раждането му, по молба на подс.А., Н. е настанен
за отглеждане и възпитание в ДМСГС гр.****. Малолетният Н. е реинтегриран в биологичното си семейство на 09.11.2009г. и
оттогава се отглеждал от двамата обвиняеми. От съвместното си съжителство П. и А.
имали още едно дете, което също се отглеждало в семейството. Подс.А. имала и друго дете, което с Решение №
212/15.10.2002г. на КРС е настанено за отглеждане и възпитание в семейството на
родителите й.
На 05.02.2014г. в Отдел „Закрила
на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр.Кубрат е бил получен сигнал,
че малолетният Н. е бил неглижиран от родителите си -
подс.П. и подс.А., които го
оставяли без надзор и не полагали адекватни грижи. При оценяване на получения
сигнал от св.Н.-социален работник в отдел „Закрила на детето” гр.Кубрат е бил отворен случай и са били
предприети мерки за закрила в семейна среда съгласно Закона за закрила на
детето. Бил изготвен план за действие с дългосрочна цел-отглеждане на детето Н.
в среда гарантираща правата му, неговото физическо, нравствено, психическо и
социално развитие. Целта била чрез социална работа да се въздейства за промяна
в родителите му – подсъдимите П. и А., които да променят нагласите си към
детето. Подсъдимите били консултирани от св. Н. относно правата им и
задълженията им по семейният кодекс и по чл.182 от НК, след което ежемесечно Н.
провеждал наблюдение на полаганите грижи за детето. Впоследствие случаят бил
поет от св.К. - социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП гр.
Кубрат.
Въпреки предприетите мерки,
изготвения план и проведеното консултиране на родителите на малолетния Н. от
страна на социалните работници, П. и А. не изпълнявали поетите задължения. Подсъдимите
в периода от 05.02.2014г. - 30.06.2014г. не полагали необходимите родителски
грижи и контрол спрямо малолетния си син Н.В.П.. Двамата подсъдими оставяли Н.
без надзор, многократно го лишавали от храна, на няколко пъти го изгонили от
домът си, като същият е бил приютен от св.И.-***. Подсъдимите злоупотребявали с
алкохол, като вследствие на това стигали до бой помежду си. Н. бил оставян от
родителите си да се скита сам из селото, а така също бил принуждаван да ги чака,
стоейки сам на пейки из селото, когато те отсъствали от къщата. И двамата билогични родители не се интересували от местопребиваването
на Н., когато го гонели от домът си, моралното му поведение и здравословно
състояние. Те не полагали спрямо малолетният си син грижите, които били
необходими, а полагали такива грижи единствено спрямо сестричката му, която
също живеела при тях. Подс.А. и подс.П.
не давали пари на Н.. На неустановени дни в посочения период обвиняемите не
пускали Н. в къщата, като малолетния се принуждавал да спи по пейки в селото. С
тези си действия подсъдимите са създали опасност за физическото, душевно и
морално развитие на малолетния си син Н..
В посочения период на няколко
пъти подс.П., а в други случаи подс.А.
нанасяли побой и на малолетния си син Н., като го удряли с ръце по тялото,
ръцете и краката му. Подс.А. удряла малолетния Н. и с
пръчка. По този начин всеки един от родителите поотделно е изтезавал малолетния
си син Н., който се намирал под техни грижи, като умишлено му причинявали
физическа болка чрез нанасяне на побой. Всичко това Н. споделял при посещенията
си в детската градина пред св.И. и св.А. - служители в детската градина в с.Звънарци. Същите неколкократно са
полагали грижи за малолетния Н., при което са виждали и видими белези/синини/
от нанасяния побой от родителите му.
Всичко извършено от подсъдимите в
периода от 05.02.2014г. до 30.06.2014г. било констатирано св.К., след което ОЗД
при ДСП – гр.Кубрат променили мярката за закрила и спешно малолетния Н. бил
изведен от биологичното семейство. Със заповед № ЗД-РД № 01-0029/03.07.2014г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат малолетният Н.
спешно бил настанен в приемно семейство – това на свидетелите А. и З.М. ***.
С Решение № 177/12.11.2014г. по
гр. дело № 325/2014г. по описа на РС гр. Кубрат малолетното дете Н.В.П. е
настанено за отглеждане, на основание чл.26, ал.1 във вр.
с чл.25, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето в професионално приемно
семейството - това на Св.А.Х.М. и св.З.С.М. ***, за срок от една година или до
промяна на обстоятелствата, при които детето е настанено
По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която
дава заключение, че малолетният Н.П. може да възприема правилно фактите и
обстоятелствата имащи значение за делото и дава достоверни показания за тях.
Интелектуалното развитие отговаря на съответната възраст и придобития житейски
опит. Налице са всички симптоми на неглижирано дете.
Отглеждането в конфликтна среда в съчетание с емоционално неглижиране
е своеобразен вид насилие над личността. В освидетелстваното лице се
идентифицират белези за наличие на насилие и преживяна травма. Налице са защитни
реакции свързани с нежелание за контакт с родителите, породени предимно от страхови преживявания. Интелектуалният потенциал и
подкрепата от социалното обкръжение спомагат за реалистично възприемане на
ситуацията и изграждане на механизми за справяне. Подс.
Н.А. и подс. В.П. с действията си са създали опасност
за физическото, душевното и морално развитие на малолетния си син Н..
По доказателствата:
С оглед искането на подсъдимите
В.П.П. и Н.Й.А., както и на техния защитник и изразеното съгласие от особения
представител на частния обвинител и граждански ищец, съдебното следствие е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371, т.1 от НПК. Предвид одобреното от страните съгласие да не
се разпитват свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите от разпити на свидетели
и експертно заключение, съдът приема за безспорно установена изложената
фактическа обстановка. Това е така, защото съответните действия по
разследването – разпит на свидетелите П., Н., К., Д., И., А., З. М. и А. Мехмес, както и комплексната съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза, са извършени при условията и по реда предвиден в
НПК. Въз основа на тях, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
доказателства - копие от досието на Н.В.П., Решение № 177/12.11.2014г. по
гр.дело № 325/2014г. на КРС; психо-педагогическа характеристика, протоколи от
проведени срещи; развитие на случая; приемо-предавателен
протокол; искане за предоставяне на полицейска закрила; молба; заповеди;
социални доклади; планове за действие; формуляр за приемане на устен сигнал,
предоставен от Дирекция „Социално подпомагане" гр.Кубрат, справки за съдимост,
съдът намира, че са събрани годни доказателства, установяващи по
несъмнен начин извършването на инкриминираните деяния от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че всеки от подсъдимите В.П. и Н.А. с действията си са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.187 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 05.02.2014г. до 30.06.2014г. в с.Звънарци, обл.Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление са изтезавали малолетния си син
Н.В.П. — 6-годишен, намиращ се
под техни грижи, изразяващо се в умишлено причиняване
на физическа болка (нанасяне на побой), като
извършеното не представлява по-тежко престъпление.
От
обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на формалното
престъпление чрез изтезаване – действие, което е от такова естество, че
причинява силно физическо или психично
страдание или болка на дадено лице – в случая подрастващия Н..
Подсъдимите като родители на малолетния трябва да полагат грижи за
жертвата и да я възпитават.
При извършване на деянието подсъдимите П. и А. са
действали при пряк умисъл: предвиждали са физическите и психични страдания на
жертвата и пряко ги целели.
Установи се също от събраните
доказателства, че всеки от двамата подсъдими са осъществили от
обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл.182, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като в периода
от 05.02.2014г. до
30.06.2014г. в с.Звънарци, обл.
Разград, действайки в съучастие като извършители, като родители оставили малолетния си син Н.В.П. - 6 годишен, намиращ се под родителски грижи, без надзор и
достатъчно грижи (не са упражнявали необходимия родителски контрол и грижи,
оставяли го без храна и без надзор, изгонили го от дома му и не се интересували
от местопребиваването му, моралното му поведение и здравословно състояние) и с
това са създали опасност за неговото физическо, душевно и морално развитие.
От обективна страна пострадалото
лице – Н., малолетен, е бил под грижите на своите родители подс.
П. и подс. А.. Изпълнителното деяние двамата са
осъществили чрез бездействие – оставили са без достатъчна грижа пострадалият – техен
син. Това “оставяне” без грижа е такова, че поставя детето в опасност. За съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили
други вредни последици, освен да е възникнала опасност за физическото,
душевното и моралното развитие на детето. От всички събрани по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че родителите са се дезинтересирали
от съдбата на сина си - гонели са го от дома си, не са изпълнявали
задълженията си да се грижи за здравословното му състояние, не са изпълнявали
родителските си задължения по отглеждане и възпитание, в резултат на което е
поставили детето си в опасност.
От субективна страна са извършили
деянието умишлено – съзнавали са, че не полагат необходимите грижи и че от това
възниква опасност за правилното развитие на лицето, чиито родители са, но са се
отнесли безразлично към тази опасност. Подсъдимите са годни субекти на
престъплението по чл.182, ал.1 от НК, тъй като са съответно майка и баща на Н.
и са били длъжни да полагат грижи за пострадалият свой низходящ.
По наказанията:
Предвид изложеното съдът призна подс.В.П.П. за виновен в извършване на престъплението по чл.182,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността обстоятелства:
липсата на критично отношение към извършеното. С оглед изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като на основание чл.54 от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, както и обществено порицание. Съдът отчете, че
целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание
за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.Н.Й.А. за виновна в извършване на престъплението по чл.182,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността обстоятелства:
липсата на критично отношение към извършеното. С оглед изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като на основание чл.54 от НК наложи на подсъдимата наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, както и обществено порицание. Съдът отчете, че
целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание
за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.В.П.П. за виновен в извършване на престъплението по чл.187
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността обстоятелства:
липсата на критично отношение към извършеното. С оглед изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като на основание чл.54 от НК наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, както и обществено порицание. Съдът отчете, че
целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание
за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложеното съдът призна подс.Н.Й.А. за виновна в извършване на престъплението по чл.187
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността обстоятелства:
липсата на критично отношение към извършеното. С оглед изложеното съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като на основание чл.54 от НК наложи на подсъдимата наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, както и обществено порицание. Съдът отчете, че
целите на наказанието могат да се постигнат с приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание
за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът отчете, че са налице
условията на чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание на всеки от
подсъдимите. Ето защо на основание чл.23 от НК наложи на подс.
П. едно общо наказание, а именно – три месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
тригодишен изпитателен срок, считано от
влизане в сила на присъдата, както
и обществено порицание, което да се изпълни
чрез поставяне на присъдата на
информационното табло в Кметство с.Звънарци, обл.Разград.
На
основание чл.23 от НК съдът определи и едно общо наказание на подсъдимата А. –
най-тежкото между наложените с настоящата присъда, а именно - три месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
тригодишен изпитателен срок, считано от
влизане в сила на присъдата, както
и обществено порицание, което да се изпълни
чрез поставяне на присъдата на
информационното табло в Кметство с.Звънарци, обл.Разград.
Съдът може да се надява, че така
определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху
подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления.
Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданският иск в размер на 500.00
лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан
по своето основание. Деянията на подсъдимите представляват непозволено
увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, те са длъжни да репарират вредите, които
пострадалият е понесъл. Съдът като отчита тежестта на уврежданията, понесените
болки и страдания, предвид естеството им и възрастта на малолетния, намира, че
за репариране на понесените неимуществени вреди
подсъдимите му дължат обезщетение в
размер на 500.00 лева.
Искането за присъждане на лихва
върху присъденото обезщетение е основателно и следва да се уважи, считано от
датата на увреждането.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, всеки от подсъдимите В.П.П. и Н.Й.А. следва да заплатят в полза на ОД на
МВР – гр. Разград сумата 115.00 (сто и петнадесет) лева – разноски на досъдебното
производство и по сметка на РС гр.Кубрат
сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса върху уважения граждански иск.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател: /П/ Ал.
Великова