Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 26

 

гр. София, 21.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, втори състав, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 194/2016 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 625 и сл. от Търговския закон (ТЗ).

„К.Т.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, чрез своя управител (и едноличен собственик на капитала), е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

В молбата се твърди, че дружеството осъществява основно транспортна дейност, туризъм – вътрешен и международен и консултантска дейност. През 2008 г. във връзка с разширяване дейността на дружеството му бил отпуснат банков кредит от „Ю“ АД в размер на 40 000 лв. През 2011 г. на дружеството били отпуснати два нови кредита, по договори с „У.“ АД, и анексите към тях – съответно 25 000 лв. по първия и 100 000 лв. по втория. В периода 2008 – 2015 г. дружеството развивало успешно стопанска дейност и погасявало задълженията си по кредитите, макар след 2012 г. да започнало да изпитва затруднения по събиране на вземанията си от съконтрахенти. Сочи се, че плащанията към молителя спрели или спирали постепенно. Така през 2015 г. клиентите рязко намалели, а пазарът на такива услуги осезаемо се свил, което създало сериозни затруднения при погасяване на задълженията на дружеството по банковите кредити. Във време на икономическа криза се появила невъзможност на дружеството да издържа на създадените пазарни условия.

Поддържа се, че общо задълженията на дружеството надхвърляли 400 000 лв. Така към държавата (НАП) надхвърлили 246 000 лв., към търговски банки („У.“ АД) над 100 000 лв. без лихвите, към други кредитори – физически лица (С.Г.Т.) – 12 000 лв. по запис на заповед, към доставчици: „П.“ АД – от 10 600 лв. главница, „К.“ ЕООД – над 1 500 лв. Налична по банковите сметки на дружеството била единствено сумата от 4 205. 13 лв., която, в резултат на наложени запори, на 03.08.2016 г. била преведена на НАП за частично погасяване на публичните задължения. От този момент се поддържа дейността на длъжника да е преустановена.

Сочи се, че дружеството има два имота, находящи се в к. к. „Слънчев бряг“, община Н., сграда „Бисер“, представляващи апартаменти №№ 1 и 2 във вход 1, ет. 5, както и един пътнически автобус марка „Ман“. Останалото движимо имущество, вкл. и оборудване, било отчуждено поетапно с оглед погасяване на задълженията по кредитите. Върху посочените имоти „У.“ АД е предприела принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си по отпуснатия на дружеството кредит, като срещу дружеството е образувано изп. дело по описа на ЧСИ Деян Николов, рег. № 804 на КЧСИ. Липсвали достатъчно активи за покриване на пасивите (дълга) на длъжника, поради което дружеството не е в състояние да погасява изискуемите си задължения към неговите кредитори. Дружеството било неплатежоспособно, поради което се иска от съда след като констатира неплатежоспособността с начална дата 03.08.2016 г., да открие производство по неговата несъстоятелност, както и да се допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движими имущество на длъжника и на банковите му сметки. Поддържа се и искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на молителя, приема за установено следното:

Видно от уведомление от 05.12.2016 г. молителят е уведомил НАП на основание чл.78 ДОПК за предстоящо откриване на процедура по завеждане на молба за откриване но производство по несъстоятелност на дружеството.

Съгласно заключението на съдебно – икономическата експертиза общият размер на задълженията на дружеството – молител към 31.12.2013 г. възлиза на 385 000 лв., в т. ч. със срок за погасяване до 1 година – от 224 000 лв. и над 1 година – 161 000 лв. Посочено е, че краткосрочните задължения включват задължения към финансови предприятия (към „У.“ АД по овърдрафт, по договори за лизинг на автобус „Ман“ и л. а. „Мерцедес Вито“, задължения по аванси и към доставчици, задължения по общественото осигуряване и данъчни задължения). Дългосрочните задължения са 161 000 лв. и се формират от дълга към „У.“ АД по овърдрафт – 71 000 лв. и данъчни задължения от 90 000 лв. Плащанията през 2013 г. се сочи да са в размер на 224 000 лв. и от каса в размер на 130 000 лв. Видно от заключението задълженията на дружеството – молител към 31.12.2014 г. са в общ размер на 372 000 лв., в т. ч. със срок за погасяване до 1 година – от 218 000 лв. и над 1 година – 154 000 лв. Краткосрочните задължения включват задължения към финансови предприятия (към „У.“ АД по овърдрафт, по договори за лизинг на автобус „Ман“ и л. а. „Мерцедес Вито“, задължения по аванси и към доставчици, задължения по общественото осигуряване и данъчни задължения). Дългосрочните задължения са 154 000 лв. и се формират от дълга към „У.“ АД по овърдрафт – 64 000 лв. и данъчни задължения от 90 000 лв. Плащанията през 2014 г. се сочи да са в размер на 5 000 лв. и от каса в размер на 24 000 лв. Вещото лице сочи, че към 31.12.2015 г. задълженията на дружеството възлизат общо на 372 000 лв., в т. ч. със срок за погасяване до 1 година – от 218 000 лв. и над 1 година – 154 000 лв. Или, съпоставяйки общият размер на задълженията на дружеството към края на 2014 г. и края на 2015 г. се установява да няма промяна. Установено е извършено плащане на 03.08.2016 г. от сметката на длъжника в „У.“ АД в полза на НАП, в размер на 4 205. 13 лв. по изпълнително дело 22120001643/2012 г. Това е последното извършено плащане. Според заключението, за принудително събиране на вземането си „У.“ АД е образувала срещу длъжника изп. д. № 259/2016 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ. Вземането включва главница – 77 978. 30 лв., неолихвяема лихва към 21.04.2016 г. от 25 210. 05 лв., лихви – 1994. 77 лв., присъдени разноски -125 лв., 348 лв. – разноски по изп. д. и такси по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 6 391. 39 лв. Сочи се за наложени възбрана върху имоти на дружеството и запори на сметки, и автобус. Заявява се, че стойността на наличното имущество на длъжника към датата на последния баланс – т. е. 31.12.2015 г. е 557 000 лв. На вещото лице не са представени счетоводни документи към датата на молбата за откриване на производството по несъстоятелност – 06.12.2016 г., нито към датата на експертизата - 31.12.2016 г.

Отразени са данните за икономическото състояние на длъжника „К.Т.” ЕООД, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, на база данните от баланса към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г.

Извършеното от вещото лице изчисление на коефициентите за ликвидността, финансовата автономност и рентабилност за 2016 г. е при условие, че към 31.12.2016 г. няма изменение на сумата на активите и пасивите и всички задължения на дружеството са текущи.

Стойността на Коефициента на обща ликвидност се определя на 1.63 към 31.12.2013 г., 1.66 към 31.12.2014 г., 1.67 към 31.12.2015 г. и 1.38 към 31.12.2016 г. Или за всеки един от посочените периоди стойността на показателя е над единица, което вещото лице заявява да е резултат на отчетения сравнително голям размер на наличните парични средства (286 000 лв. в брой). Или, стойността на показателя сочи, че дружеството би следвало да е в състояние да погасява текущите си задължения. Вещото лице поддържа и в съдебно заседание (вж. по-надолу), че горните данни за финансовото състояние на длъжника и в частност на въпросния показател не могат да се приемат за достоверни (предвид абсолютно идентичните показатели на вземанията и задълженията на дружеството в две поредни финансови години) и факта на липсата на плащания за погасяване на дълга към „У.“ АД, поради което банката е предприела действия за принудителното удовлетворяване на вземането си.

Според заключението Коефициентът на бърза ликвидност е, както следва: 1.61 към 31.12.2013 г., 1.65 към 31.12.2014 г., 1.65 към 31.12.2015 г. и 1.37 към 31.12.2016 г. Или за всеки един от посочените периоди стойността на показателя е над единица. Според експертизата това е резултат на отчетения сравнително голям размер на наличните парични средства. Като последица значително е превишена препоръчителната граница – 0.6 -0.7, Стойността на този показател е приблизително равен на коефициентът на обща ликвидност, тъй като стойността на материалните активи за всеки един от анализираните периоди е минимална – 4 000 лв.

Видно е, че Коефициентът на незабавна ликвидност е определен, както следва : 0.92 към 31.12.2013 г., 0. 94 към 31.12.2014 г., 0.94 към 31.12.2015 г. и 0.78 към 31.12.2016 г. Или за всеки един от посочените периоди стойността на показателя е над стойността на препоръчителна граница – 0.3-0.4. Според експертизата това е резултат на отчетения сравнително голям размер на наличните парични средства.

Вещото лице сочи, че Коефициентът на абсолютна ликвидност е, със стойност равна на стойността на Коефициента на незабавна ликвидност, тъй като не са отчетени краткосрочни инвестиции.

Отразени са и величините на Коефициента на финансова автономност.

Те възлизат на 0.68 към 31.12.2013 г. и 0.66 към 31 декември на останалите години в отчетния период. При самостоятелното му отчитане стойността на показателя сочи независимост от кредиторите, поради сравнително голямата стойност на наличните парични средства. Това обаче се опровергава от фактическото състояние на дружеството, срещу когото е образувано изп. дело и наложени запор и възбрана на имущество.

Коефициентът на рентабилност на собствения капитал има следните стойности: - 0.04 към 31.12.2013 г., поради отчетена загуба за текущия период, към 31.12.2014 г. стойността му е 0 (нула), поради отчетена сравнително малка по размер загуба от 1 000 лв. в сравнение със стойността на собствения капитал, а към 31.12.2015г. не е отчетен финансов резултат.

Установено е от заключението на СИЕ, че дружеството не е извършвало дейност от 01.01.2015 г.

Дава се заключение, че наличните текущи активи на търговеца реално не са основание да се приеме, че той е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.

Според вещото лице предвид факта, че дружеството не осъществява дейност от 01.01.2015 г., не разполага с персонал, а имуществото му е запорирано и възбранено, сочи, че затрудненията му не са временни, а задълженията на кредиторите към датата на молбата – 06.12.2016 г. са обезпечени в рамките на материалните активи и паричните приходи по банковите му сметки.

Липсата на предоставени на вещото лице хронологични регистри не дава основание да приеме, че редовно са водени търговските книги на длъжника, т.е. при спазване изискванията на ТЗ и ЗСч.

Вещото лице счита за невъзможно да установи по надлежен начин, че в случай на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, той разполага с налично имущество, което е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

В съдебно заседание от 24.01.2017 г. вещото лице допълва заключението си, че високата касова наличност на средствата се поддържа за трите години (2013г., 2014 г. и 2015г.) без да се извършват погашения на задълженията на дружеството. При липсата на извършвана инвентаризация не може да се установи с висока степен на достоверност, че тази парични средства са налични.

При горните факти се налагат следните правни изводи :

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, е основателна.

За да постанови решение, с което да я удовлетвори и открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материалноправни предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ (неплатежоспособност) или чл. 742, ал. 1 от ТЗ (свръхзадълженост), като молителят в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията си – в случая да установи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ – че не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към държавата и че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че „К.Т.” ЕООД е спрял плащанията след 03.08.2016 г. – последното плащане е от посочената дата по изп. дело, в полза на НАП (в размер на 4 205. 13 лв.), като са използвани запорираните средства по банковата сметка на длъжника в „У.“ АД.

За да се прецени дали е оборена презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.

Данните, събрани чрез назначената и изслушана по делото съдебно –икономическа експертиза макар формално да установяват стабилно финансово състояние на дружеството (предвид определените от вещото лице коефициенти) не могат да се приемат за достоверни и да наложат подобен извод. Те се разколебават от липсата на предоставени на вещото лице хронологични регистри, което налага извода за нередовно водене на търговските книги на длъжника, т.е. без да се спазват изискванията на ТЗ и ЗСч. Основният факт, който определя посочените в експертизата стойности на релевантните за общото икономическо състояние на ответното дружество показатели е много високия размер на поддържаната касова наличност (от 290 000 лв.). Тя обаче не може да се приеме – еднозначно и категорично - за налична, тъй като в годишните финансови отчети на дружеството за периода 2013 г. - 2015 г. са отразени едни и същи показатели (величини) – или общото икономическо състояние на дружеството не е търпяло дори минимална промяна в течение на годините. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за влошеното състояние на длъжника е необслужване на задълженията към „У.“ АД по отпуснат кредит и към доставчици.

Установява се и от наличието на съществуващо задължение към НАП, в размер на 249 505. 20 лв. (вж. удостоверение от 17.01.2017 г. на ТД – С. на НАП), за което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. Задължението не е разсрочено, нито е отсрочено.

Затова се налага, че установената от закона презумпция по чл. 608 от ТЗ не е оборена – т.е. не се установява длъжникът да е платежоспособен и да е в състояние да изпълни задълженията си.

С оглед на изложеното и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (длъжникът е спрял плащанията) неплатежоспособността му се предполага. Ето защо, на основание чл.607а от ТЗ следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и се открие производство по несъстоятелност на същия.

Дори да се приеме, че длъжникът е в състояние да плати частично или изцяло вземанията на отделни кредитори, предвид невъзможността му да удовлетвори вземането на банката („У.“ АД, която е образувала изп. дело за събиране на вземането си пред ЧСИ Делян Николов) и на основание чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, също се налага извод за състояние на неплатежоспособност.

Не се установи също неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ.

Съдът следва да определи като начална дата на неплатежоспособността 03.08.2016 г., когато е извършено последното плащане от страна на длъжника за погасяване на негови задължения (към НАП).

В хода на производството и от заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично (и ликвидно) имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, поради което и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът следва да допусне обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана на имуществото на „К.Т.” ЕООД с ЕИК., да постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособността на „К.Т.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, с начална дата на неплатежоспособността - 03.08.2016 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „К.Т.” ЕООД с ЕИК ..

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „К.Т.” ЕООД.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „К.Т.” ЕООД.

ОБЯВЯВА „К.Т.” ЕООД в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно „К.Т.” ЕООД – в несъстоятелност”.

СПИРА производството по т. д. н. № 194/2016 г. на Софийски окръжен съд.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

На основание чл. 624 от ТЗ служебно изготвен препис от решението незабавно да се изпрати за вписване в търговския регистър.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :