Р Е Ш Е Н И Е
№618
гр. Хасково, 20.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова
и
в присъствието на прокурора Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №841/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84,
ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.Ф. /
посочен в жалбата като А.Ф.А. / - гражданин на ***, с адрес: ***, срещу Решение
№ 12700/10.08.2022г. на заместник-председател на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Жалбоподателят твърди, че решението е
издадено в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съображенията, обосноваващи отказа
били незаконосъобразни, тъй като бил игнориран факта, че причините молителят да
напусне ** били свързани с наличието на заплахи за живота и сигурността му.
Неправилно от административния орган било прието, че М. е трета сигурна държава
за търсещото закрила лице. Липсвали конкретни данни или информация от
достоверни източници, въз основа на които решаващият орган да прецени, че
лицето можело да получи право на пребиваване в М. предвид на сключения брак със
съпругата му. Не бил направен анализ на мароканското законодателство, касаещо
основанията и реда за получаване на разрешение за пребиваване от чужди граждани
на основания сключен брак. Не било ясно и дали сключения в ** брак се признавал
за действителен в М.. Дори
и да се допуснело, че може да бъде приет в М., не било обсъдено дали съществува
защита за лицето от принудително връщане на територията на **. Подходът при
анализа на ситуация в М. бил напълно формален. С оглед гореизложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните
последици от това.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Заявява, че влязъл в България единствено за да търси закрила.
Желае да остане в страната. Чрез процесуалния си представител претендира прекратяване
на съдебното производство и връщане на преписката на административния орган за
изясняване на цялата фактическа по случая, алтернативно уважаване на жалбата. Счита
се, че са налице предпоставките на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Следвало да се
предостави поне хуманитарен статут на лицето. Отбелязва, че при произнасянето
на съда следва да се вземат предвид всички доказателства по делото.
Ответникът – заместник-председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален
представител в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност
на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, като излага съображения в тази
насока.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-840/01.02.2022г. на
СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А.Ф.А. от **,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. № 405 от 08.02.2022г. на РПЦ – Харманли, с рег.
№УП-20337/08.02.2022г. на ДАБ, подадена с името А.А.Ф. от **.
Самоличността на чужденеца била
установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 20337/08.02.2022г.,
видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.
(собствено име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на **, роден на ***г.
в **, ***.
Чужденецът е бил регистриран чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП 20337/08.02.2022г. като А. (собствено
име) Ф. (бащино име) А. (фамилно име),
гражданин на **, роден на *** г. в **, ***, със същия постоянен адрес,
етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия - ***, с начално
образование, женен, без документи за самоличност (по-късно е била представена
л.к.№********). В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за
съпругата на чужденеца и двете му деца, всички с местонахождение в М., както и
се съдържат данни относно родителите на чужденеца и неговите братя и сестри.
С Писмо рег. № УП 20337/09.02.2022г. директорът
на РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към
Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата от А.Ф.А.
молба за закрила. В писмо с рег. № М-5612/15.03.2022г. (рег. № УП 20337/17.03.2022
г. в ДАБ при МС) на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ - ДАНС е
посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на
лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е проведено интервю
на 18.05.2022 г., в което същият е заявил, че не притежава друго гражданство
освен сирийско, няма роднини в страни-членки на ЕС. Със съпругата си Х. А. – ***
гражданка, с документ за пребиваване в **, сключили брак през 2010г. в ***.
Имали две деца. Всички в момента се намирали в М.. За там тръгнали, когато той
напуснал **. Не дошли с него поради финансови проблеми. Заявил, че *** граждани
имали забрана да пребивават в М., затова не заминал с тях. Страната си напуснал
нелегално, през октомври 2021г. Преминал в Т., където останал три месеца, след
това преминал в България, нелегално, през зелена граница, на 12.01.2022г. След
преминаването на границата с група от 11 човека стигнали до Бургас, където били
задържани от полицията. Не бил подал молба за закрила в друга държава. Напуснал
** заради войната. Сражения се водели между ислямски групировки редовната
сирийска армия. Животът му бил труден. Били в лошо икономическо положение,
нямал постоянна работа, не можел да издържа съпругата и децата си, а и се
страхувал за живота си. Поради тази причина решил да замине за Европа, където
да търси по-добър живот за себе си и семейството си. Заявил, че в страната си
не бил задържан или осъждан. Нямал проблеми заради етническата и религиозната
си принадлежност. Не членувал в политическа партия или организация, религиозна
общност, секта. Заплаха, отправена лично към него нямало. Не желаел да се
завърне в ** заради войната.
На 07.06.2022г. с молителя е било
проведено второ интервю, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП
20337/07.07.2022г. Пред интервюиращия служител споделил, че със съпругата си се
запознал през 2010г., когато тя била на гости на своя приятелка в **. През
същата година се оженили, а през 2013г. тя получила сирийско гражданство.
Никога не бил ходил в М.. По време на брака им, съпругата му била два пъти там,
през 2019г. за осем месеца, и от месец май 2021г. до сега, заедно с децата им. Не
тръгнали с него за Европа, защото пътят бил много труден, страхували се живота
си. От своя страна той не заминал с нея за М., защото нямал сирийски паспорт,
не извадил такъв тъй като, ако го бил заявил можело да го мобилизират запас. Информация
за това как приемат сирийците в М. нямал. Знаел само, че ако отиде там и се
опита да извади виза, щял да поличи отказ. От приятели знаел, че влизането и
пребиваването на сирийци било забранено в М.. Посочил, че няма намерение в
България да се събира със семейството си, те били в мирна страна. За него било
важно като сириец да получи статут.
В съдебно заседание жалбоподателят
отново заяви, че напуснал ** заради войната там. Бил от малцинствата, етнос ***,
живеещи между днешна ** и ***, и чиято религия била съвкупност от много неща,
дори и от ***. На въпроса защо не е избрал да живее със семейството си в М.
заявява, че в момента били в процес на развод със съпругата си, с която се
разделили през 2019г. Процедурата обаче не можело да бъде завършена в **, тъй
като бил търсен от армията, имал призовка.
С Решение № 12700/10.08.2022 г., заместник-председател на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на А.Ф.А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на лицето лично
на 18.08.2022г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 23.08.2022г.,
видно от поставения входящ номер.
По делото се изслушаха показанията на свидетеля К. Д. К. –
ръководен служител и представител на собственика на дружеството, в което работи
жалбоподателят. Свидетелят посочи, че за А.Ф. са узнали чрез техен представител
в лагера в гр. Харманли. За наемането му се обърнали към директора на лагера
г-жа Г.Х., с която провели няколко телефонни разговора и след това среща, и тя
ги уверила, че А.Ф. е човек, който не създава проблеми. Същият заяви пред съда,
че нямат никакви оплаквания от А.Ф.А., който след като показал качества бил
преместен да работи на по-отговорна позиция, в сравнение с първоначално
заеманата.
Представени са и приети като доказателства по делото Трудов
договор № ТД-416816.08.2022г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с
чл.70 от КТ между „Балкан Агрикалчарал“ ООД и А.А.Ф.; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, както и Договор за наем от
08.09.2022г. на помещение за живеене в ***.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 -
дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен орган – заместник-председател на ДАБ, който
съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и
представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по
делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ
орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е
проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като
разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на
протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на
разбираемия за него език. Поради необходимост от събиране на допълнителни данни
по случая е било проведено и второ интервю с търсещото закрила лице.
Спазено е
изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано
писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на
международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него
от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на
предпоставките за това.
Административният акт
отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му,
обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на жалбоподателя.
При извършената проверка
относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира
следното:
Причините, които
българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на
бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на
чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се
предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън
държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини,
свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга
страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и
основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на
жалбоподателя същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес **,
с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ
следва да се приеме **.
В настоящия случай
правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя
интервюта не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.
8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да
може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална
група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване
на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до
нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество
или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване
могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни,
полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата
мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за
търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от
преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от
държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на
произход - **. Твърдението, че бил търсен от армията и имал призовка, не попада
сред изброените хипотези, в които може да се предостави международна закрила. Дори
и твърдяното да се приеме за достоверно, това не би основало предоставянето на
бежански статут, тъй като повиквателната за явяване на държавна служба в
армията е въпрос, който не е релевантен за основателността на молбата за
закрила. Основният мотив, който молителят изтъква за напускането на **, е
общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, тези притеснения
не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На
практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи
преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за
преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и
върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто
си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти в **. Не е
бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини в **.
По така изложените
съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния
орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за
прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се
отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход
да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма
изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6
и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е
извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността
на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или
вътрешен конфликт.
Наличието на тежки и
лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано, като тежко
посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15,
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността
на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа
на обективираната в Справка № МД-375/23.06.2022 г. на Дирекция „Международна
дейност“ при ДАБ, информация относно С.А.Р., като е приел, че обстановката в
тази държава е нестабилна и се влошава. Достигнал до извода, че търсещото закрила
лице е било принудено да напусне страната си по произход, тъй като било
възможно там да бъде изложен на реална опасност от тежки заплахи срещу неговия
живот и личност, като приел, че завръщането на молителя в ** към този момент е
неподходящо от гледна точка на физическата безопасност, както и че установяването
в отделни райони на страната е невъзможно, както и вътрешното разселване.
Съдът изцяло
споделя извода в проверяваното решение, че жалбоподателят се явява принуден да
остане извън държавата си по произход **, тъй като със самото си присъствие на
територията на тази държава като гражданско лице е изложен на реална опасност
от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава
въоръжен конфликт.
Същевременно
административният орган е взел предвид факта, че съпругата на търсещото закрила
лице е с мароканско гражданство и се намира в М., където живее с двете им деца
от месец май 2021г. насам. Предвид тази информация, станала известна на органа
от изложеното от молителя по време на проведеното с него второ интервю, е бил
извършен анализ и преценка на ситуация в африканската държава, като е
установено, че към момента на територията на М. не е наличен вътрешен или
международен въоръжен конфликт, не е налице безогледно насилие. Не се установило
спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че
единствено на основание присъствието му в М., където били съпругата и децата
му, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха,
обосноваваща предоставянето на хуманитарен статут. В решението е разгледана и
заявената от молителя забрана за прием и пребиваване на сирийци в М., като е
прието, че тази информация противоречи на информацията от Справка № МД-360/22.06.2022г.
на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Основателни причини да се счита, че
търсещият закрила няма да бъде допуснат на територията на тази страна и защитен
от властите там, не били налице. Въз основа на това, административният орган е
приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от разпоредбата
на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ М. да се приеме за трета сигурна държава по отношение
на търсещия закрила. А.А.Ф. можело да замине легално, с децата и съпругата си
за М.. Направен е изводът, че за чужденеца не съществува реална опасност от
тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при пребиваване в М.
и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут, е
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че
този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по
делото доказателства. Правилно в решението е прието, че след като
жалбоподателят има брак с мароканска гражданска М. представлява „трета сигурна
държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и въпреки че не е пребивавал на
територията на тази държава, с оглед факта на „гражданство“ на съпругата му, няма
основания да се смята, че би бил изложен
на опасност за живота или свободата си поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и
няма основание да се счита, че в М. ще е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. Предвид всички данни и доказателства, вкл. и от събраните в
съдебното производство, не може да се направи извод, че за жалбоподателя не съществува
възможност да поиска международна закрила в М.. Не са налице достатъчно
основания да се смята, че лицето няма да бъде допуснато до територията на тази
държава.
Твърдението на жалбоподателя, че със
съпругата си в момента са в процес на развод и че процедурата не може да бъде
завършена в **, тъй като е търсен от армията, не може да обоснове преразглеждане
на случая от административния орган, респ. предоставянето на закрила. Следва да
се отбележи в тази връзка и наличието на разминаване в бежанската история на
жалбоподателя, който в административното производство е заявил, че съпругата за
първи път след брака им била в М. през 2019г., след което се върнала при него в
**, а пред съда заявява, че са разделени от 2019г. Дори и твърденията на
оспорващия да са действително верни, същите не бяха подкрепени от каквито и да
е данни или доказателства, което дава основание на съда да приеме, че са налице
условия за предоставяне на хуманитарен статут. А.А.Ф. не е потърсил начин за
подаване на молба в М., а предпочел и предприел пътуване до Европа. Последното
от своя страна, прави правилен извода на административния орган, а именно че
лицето е икономически мигрант. Действията му в тази насока изглеждат напълно
оправдани с оглед споделеното по време на първото интервю, че в ** били в лошо
икономическо положение, там нямал постоянна работа, не можел да издържа
съпругата и децата си. Това били сред основните причини, заради които решил да
замине за Европа, където да търси по-добър живот за себе си и семейството си.
Административният орган е извършил
преценка на сигурността в М. с оглед данните в изготвената справка, правилно е
установил, че на територията ѝ няма въоръжен конфликт до степен на изключително
и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия
да поиска предоставяне на международна закрила, и евентуално такава да му бъде
предоставена. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник,
дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните
държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за
бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен
орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен
свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при
извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в
документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си,
регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да
прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с
държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга
държава.
Извършената
преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или
свободата си на територията на М. поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, не се опровергава
от събраните по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на
своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е
допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което
да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е и възприетото
в практиката на Върховният административен съд по идентични случаи изразена в
Решение № 3889 от 20.04.2022г., постановено по административно дело №
12324/2021г. и Решение № 2496 от 17.03.2022г. постановено по адм.дело №
12323/2021г.
Липсват предпоставки за предоставяне
на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото
семейство да има предоставена международна закрила. Това че жалбоподателят по
силата на трудов договор работи в България, не може да обоснове предоставяне на
хуманитарен статут, в каквато насока е искането на процесуалния му представител.
Предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а
именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините,
посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците, не са налице доколкото молителят
е можел да поиска закрила от властите в М., което явно не е сторил.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва
да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Ф.- гражданин на **,
с адрес: ***, срещу Решение № 12700/10.08.2022г. на заместник-председател на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: