№ 204
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно
гражданско дело № 20223100502553 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
Въззивникът А. Е. А., редовно уведомен, не се явява. Представлява се
от адв. Д. К., редовно упълномощена и приета от съда от по- рано.
Въззиваемата страна Н. Е. У. , редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 47/06.01.2023г., с което е извършен
доклад на четирите въззивни жалби и една частна въззивна жалба, както и на
депозираните срещу тях писмени отговори.
АДВ. К.: Поддържам нашите жалби. Поддържам отговорите на
въззивните жалби на насрещната страна. Запозната съм с определението в
разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Моля да оставите без
уважение въззивните жалби на насрещната страна и да уважите моята жалба,
1
ведно с присъждане на разноските.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба, подадена от А. А. в частта, в
която той е обжалвал решението. Поддържам подадените от доверителя ми
въззивни жалби срещу постановеното първоинстанционно решение,
включително и въззивната жалба срещу решението, с което е поправено
постановеното първоинстанционно решение. Поддържам подадената въззивна
жалба в частта на решението, с което са отхвърлени предявените от
доверителя ми искове, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за
поправка на очевидна фактическа грешка по предявения от него иск с правно
основание чл.108 ЗС, както и частната жалба срещу определението в частта за
разноските по иска по чл.108 ЗС.
Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не
възразявам по доклада.
АДВ. К.: Налице е ново доказателство, което Ви представям. Моля да
приемете запитване от доверителя ми и становище за статута на двете
въпросни помещения на Главния архитект по повод запитване от доверителя
ми, в което изрично се казва, че за обектите не е извършена процедура по чл.
177 ЗУТ и към настоящия момент представлява строеж по смисъла на ЗУТ.
Представям и списък с разноски.
АДВ. Д.: Предоставям на съда по приемането на днес представеното
доказателство. Становището ми е, че доказателството, което се представя
днес, е неотносимо към спора, с оглед на претенцията на ищеца по делото.
Изложила съм и във въззивните жалби, и в отговорите, касае се за имот, който
е ползван повече от 15 години от семейството на ищеца и който в хода на
предходното дело представи доказателства, че след като го е освободил, е
уведомил съответните органи и е предприел процедура за започване на
административно производство за забрана на ползването на строежа,
съответно за премахването му. Тези твърдения, които са безспорни, според
мен имат отношение единствено към доводите ми за злоупотреба с право и за
недобросъвестно упражняване на права. Предоставям на съда по приемането
му, доколкото наистина има данни по делото, че е започнала такава
административна процедура. Аз също представям списък с разноски.
АДВ. К.: Не правя възражение за прекомерност.
2
АДВ. Д.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че днес представените от адв. К. писмени
доказателства- Запитване от А. А. и Отговор от Главния архитект на Община
Варна следва да бъдат приети като доказателства по делото, които ще бъдат
ценени в съвкупност с останалите доказателства. Следва да бъдат приети и
представените от страните списъци с разноски, ведно с договор за правна
помощ и съдействие, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Запитване от А.
А. рег.№ АУ123561ВН/14.12.2022г. и Отговор от Главния архитект на
Община Варна, рег.№ АУ 123561ВН_001ВН/21.12.2022г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите
подадената от нас въззивната жалба. Обжалвали сме горницата над 5206.67
лева, тъй като считаме, че би следвало да заплатим обезщетение за ползване
на двете помещения, именно изчислената на базата на пазарна цена, за
ползване на гараж и на изба.
Днес приетите писмени доказателства установяват, че към настоящия
момент все още двете помещения са със статут строеж по смисъла на ЗУТ, т
.е. не е променено предназначението им.
Фактите, за които говори процесуалния представител на насрещната
страна, са безспорни. По делото има събрани доказателства, че има
административна процедура, но не е започнала от А. А., а от съседка на
процесните помещения, на име М.. Считам, че дори упрекът към доверителя
ми за злоупотреба с право не отговаря на действителното положение. Факт е,
че има извършени подобрения, приети са надлежно с експертизи,
3
подобренията са там, така че това е безспорно. В жалбата ни съм обжалвала и
момента за лихвите, откога следва да бъдем задължени да заплащаме лихви.
Считам, че това е след поканата, т.е. от 15.08.2017г., така че моля да
обосновете решението си на този мой правен довод.
Моля да постановите решение, с което да уважите жалбата, а в
останалата част съответно не обжалвам, считам, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Д.: Ще се опитам да бъда максимално кратка. По исковете,
предявени срещу доверителя ми, искът, който е уважен по отношение на него,
решението, с което е уважен предявения срещу него иск за сумата от 6 236.86
лева, представляващи присъдени на ищеца разходи за ремонти дейности и
обзавеждане на Ателие № 2, е недопустим в частта за разликата над 4446.87
лева до присъдената сума. Съдът механично е пренесъл описанията на
видовете разходи от заключението на СТЕ. Тази сума, която съдът е
присъдил, надвишава претендирания от ищеца размер за тези разходи, който
е 5169.82 лева по предявен иск. В тази част решението следва да бъде
обезсилено по отношение на тези от разходите, които съдът е приел, че се
дължат. Изчислила съм ги, това по заключението на вещото лице е 4446.87
лева.
В останалата осъдителна част и по двете претенции за заплащане на
увеличена стойност на подобрения за Ателие № 1 и за заплащане на разходи
за Ателие № 2 в размера, който преди малко посочих, решението е
неправилно. Поддържам изложените във въззивната жалба срещу решението
доводи за допуснати процесуални нарушения и противоречия на решението с
материалния закон. За да определи размера на тези разходи съдът се е
съобразил изцяло със заключението на в. л. Т.Онц., която експертиза е
допусната и изслушана в производство по чл. 207 ГПК, това е
предварителното обезпечаване на доказателствата.
Възразила съм, че в случая не са били налице основанията за
провеждане на такова производство, мотивирала съм се защо. Поддържам
тези доводи, с оглед на което считам, че самата експертиза не е следвало
изобщо да бъде кредитирана и представлява неправилно събрано писмено
доказателство, въз основа на което е постановено съдебното решение.
4
На следващо място, отново по тези искове, установи се по делото в
предпоследното с.з., доколкото последното беше отложено само за предаване
на ключовете, че е започнало административно производство за премахване
на незаконен строеж и за забрана за ползване на строеж. За мен това
започнало административно производство, по което са издадени
административни актове, съответно те са оспорвани по административен ред,
препятства възможността да бъдат присъдени суми като извършени
подобрения, представляващи увеличена стойност на имота. Смисълът на този
иск, забраната за неоснователно обогатяване, а именно, ответникът по иска да
бъде осъден да възстанови разходи, които са направени за подобрения е
заради това, че той ще ползва имот, съответно ще се ползва от неговата
увеличена стойност, въпреки че тези разходи са сторени от друго лице. За мен
е несъмнено, че забраната за ползване на един строеж обезсмисля и
установява, че претенциите, на които се основават тези суми, не могат да
бъдат присъдени като подобрения дотолкова, доколкото, отново казвам, само
в хипотеза, при която лице, което се ползва от тези подобрения заради
принципа на неоснователното обогатяване, следва да бъде осъдено да заплати
тази стойност. Няма как да се изисква от него да плати стойност на нещо,
което той не може да ползва.
По отношение на разходите за Ателие № 2, направила съм възражение и
доколкото съм могла, съм ги описала във въззивните жалби. Там съдът
изобщо не е обсъдил заключението на вещото лице, за което поддържам
твърдението, че е неправилно събрано в процеса. Налице е разминаване
между стойностите, които е определило вещото лице и тези, за които са
представени писмени доказателства, при изрично оспорване за направени
разходи за сторени писмени доказателства. За мен бяха неубедителни
отговорите на вещото лице на каква база са определени отделните видове
разходи. По никакъв начин не е защитим и изводът на вещото лице
определената от него увеличена стойност за Ателие № 1 да бъде увеличена с
коефициент 1,66. В тази връзка никакви обяснения не бяха дадени от в.л. кое
и какво налага прилагането на този коефициент и как той е определен. Също
по този иск пддържам друго основно възражение, което според мен би
следвало да доведе до отхвърляне на исковете, а именно- възражението за
осъществена реципрочност в отношенията между страните. Писмените
доказателства по делото и събраните гласни такива установяват, че ателиетата
5
са ползвани от първи братовчед на доверителя ми, син на брата на неговата
майка. Бил е допуснат преди години да ги ползва тези ателиета и всъщност на
основание на тези роднински отношения е осъществявано ползването.
Безспорно е, че ползването за периода, през който ищецът е бил в ателиетата,
е било безвъзмездно. Отношенията между страните се влошават през 2017г.,
когато ползвателят, в случая ищецът, предявява иск да му бъдат признати
права на собственост върху двете ателиета, като твърди, че ги е придобил по
давност. В рамките на това производство е отправена поканата за заплащане
на обезщетение и всъщност настоящото дело е следствие от влязлото в сила
решение, с което е отхвърлен иска за признаване на права на собственост на
ищеца. В този смисъл аз считам, че след като едно лице заради близките си
роднински отношения в продължение на много години е ползвало
безвъзмездно имот на свой близък роднина, тази реципрочност се изразява в
това, че той не би следвало да претендира увеличена стойност на подобрения,
които е направил, и на разходи, които е направил. Тези разходи са направени
във връзка с личното удобство на лицето, което е ползвало ателиетата, още
повече че по делото има данни, че всъщност разходите в ателиетата са
направени във връзка с предстоящо раждане на неговото дете.
Това е по исковете, които са срещу доверителя ми.
Поддържам жалбата срещу решението в частта, с която е отхвърлен
искът на доверителя ми за заплащане на обезщетение за ползване. Началният
период е определен, поканата е отправена в рамките на съдебното заседание
по делото през 2017г. Съдът е отхвърлил иска за периода октомври 2019г. до
10.12.2020г. На 10.12., в съдебното заседание бяха предадени ключовете на
доверителя ми. Отхвърлянето на иска е обосновано с извода, че за периода
октомври 2019г.- декември 2020г. ответникът по този иск не е ползвал имота.
Този извод на съда е необоснован и е резултат от неправилно приложение на
материалния закон. Релевантен за периода за дължимост на обезщетението е
фактът на предаване на имота от лицето, което го държи, на неговия
действителен собственик. Обезщетение се дължи не защото едно лице ползва
имота, обезщетението по чл. 59 е защото собственикът му не може да си го
ползва. Няма никакво изискване ползването или задържането, което
осъществява едно лице, да е лично. Такава е и съдебната практика. Мисля, че
и във въззивната жалба съм цитирала конкретни решения. Лицето, което е без
основание в един имот, дължи обезщетение, независимо дали лично ползва
6
имота или не. Това е за мен единственото възможно тълкуване на чл.59 ЗЗД.
Поканата е свързана за предаване на ключове, за освобождаване на имота и за
заплащане на обезщетение, свързана е единствено с началния момент, от
който се дължи това обезщетение, но самата покана и при липса на покана
обезщетение се дължи, не е елемент от фактическия състав на дължимост на
обезщетението. В този смисъл за мен решението е неправилно.
По отношение на жалбата срещу решението по подадената молба по
чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка:
Съдът е оставил без уважение искането ни да бъде поправено
решението по иска по чл.108 ЗС. Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, защото в
последно с.з. бе предаден ключът от двете ателиета на доверителя ми- факт,
който е безспорен по делото. Тук неправилността на решението произтича
пряко от разпоредбите на ТР №4/2016г. Без значение как е бил предявен иска,
дали при предявяването на иска по чл.108 ЗС е имало отделен установителен
диспозитив, заедно с осъдителния, съдът е този, в крайна сметка, който трябва
да приложи разпоредбите на тълкувателното решение, и след като е
установено, че имотът вече към момента на приключване на устните
състезания не се държи от ответника по този иск, да го отхвърли, като преди
това постанови установителния диспозитив. Не е достатъчно само
установяването в мотивите, както е приел районния съд- че след като е
установил в мотивите, не следва да се произнася по установителен иск.
В тази връзка е и частната ни жалба срещу определението по отношение
на отказа да ни бъдат присъдени разноски по иска по 108 ЗС. Становището ни
е, че разноски по този иск се дължат, независимо от неговото отхвърляне
дотолкова, доколкото ответникът по този иск е станал причина с поведението
си за предявяването на иска. Обстоятелството, че ключовете са предадени в
края на процеса, не променя отговорността по чл. 78 ЗС. Подробно са развити
доводите ни в жалбата.
Моля в този смисъл за вашето решение.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
АДВ. К.: На първо място, има заведени две административни дела от
насрещната страна срещу заповедите на кмета на район „Аспарухово“ за
недопускане да се ползват помещенията, като ответната страна е спечелила
едното дело, доколкото зная, за другото не зная, така че съдът при желание
7
може да направи служебна справка за това, че заповедите са паднали и
ателиета и гаражи ще бъдат ползвани. Това е едно.
На второ място, относно твърдение, че моят доверител е започнал тази
процедура, също така съдът може да се убеди, че става въпрос по сигнал и
жалба на съседка с име М., има го писмено.
На трето място, относно доводите за неправилност на СТЕ, аз лично не
чух в съдебна зала да се иска повторна, тройна, петорна експертиза, каквато
колежката желае. Едва в настоящия момент чувам за доводи за неправилност
на експертизата, за пропуснати неща, неизчислени и т.н..
На четвърто място, относно иска по чл. 108 ЗС никой не спори, че
другата страна въз основа на влязло в сила решение, пък и с нотариални
актове, са собственици на процесните имоти. Отделно от това, ние сме
подали исковата молба, ние твърдим, че те са собственици и не владеем
имота. Няма как този иск по чл.108 ЗС да бъде уважен в каквато и да е част,
защото те са собственици, какво да установяват тепърва.
На следващо място, само факта на предаване на ключовете поради
факта, че ответникът живее в Америка, а адв. Д. нямаше пълномощно за
приемане на ключовете, въпреки нашите покани, поради тази причина се
наложи едва с исковата молба за настоящите подобрения, да инициираме и
това предаване. Ние не сме били в тези обекти след 2019г.
АДВ. Д.: Ответникът живее в Америка. Става въпрос за близки
роднини. Адресът, на който той е призоваван в България, е адресът, на който
живеят неговата майка и неговия брат, който му е пълномощник. Този адрес е
посочван от ищеца по всички дела, които водихме, включително и
настоящото, за връчване на съдебни книжа. На този адрес са връчвани книжа.
Няма никакво съмнение, че ако е имало намерение за освобождаване на
ателиетата и за предаване на ключовете ищецът е можел да се обади на леля
си, да се обади на другия си братовчед, който е брат на доверителя ми и да
остави ключовете.
По отношение на СТЕ, същата е оспорена от мен в първото с.з. Не е
поискана повторна експертиза. Към него момент становището ми беше, че
след като едно доказателство не е събрано по съответния процесуален ред,
съдът следва да даде указания на ищеца за доказателствената тежест, която
8
той носи, и евентуално ако той прецени, да поиска назначаване на СТЕ. Това
са само част от доводите ни, затова и изложих толкова подробно други, във
връзка с неправилността на решението.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9