Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Асеновград, 12.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. БЕДАЧЕВ
с участието на
секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 253 по описа на
Асеновградски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 399374-F462591/18.01.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, ЦУ на НАП- Жулиета Никова Михайлова на „***“
ЕООД с БУЛСТАД ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Асеновград ж.к.
„***“ № 10 вх.А ет.1 ап.2, представлявано от И.А.А. на основание чл.185 ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на
МФ , във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
Срещу
НП е депозирана жалба от „***“ ЕООД. Жалбоподателят редовно призован не
изпраща представител в съдебно заседание, но в жалбата чрез процесуалния
представител адв. М. се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
НП, навеждат се твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата
по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – Отдел ОД –гр.
Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Зафирова, която моли за
потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество.Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се
установява, че на 16.12.2018 г. от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и
актосъставителя Д.А., била извършена
оперативна проверка в обект – кафе -аперитив „Виконт“, находящ се в гр.
Асеновград, ул. „***“ № 17, стопанисван от „***“ ЕООД, във връзка със спазване
на разпоредбите на действащото данъчно законодателство. При проверката е
установено, че дружеството „***“ ЕООД в качеството му на задължено лице по
смисъла на чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.206г е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група, според вида на
продажбите. Затова е прието, че от дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД е
допуснато нарушение на чл. 27 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. За да се достигне до тази констатация, бил изведен периодичен
отчет от монтираното в обекта ФУ за
периода 01.12.2017 г. – 30.11.2018 г., от който се установило, че част от
извършените продажби на стоки и услуги през проверявания период са регистрирани
в данъчна група „В“, която се отнася само за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива. Констатирало се и че
дружеството по принцип не извършва продажба на течни горива в посочения
търговски обект и не разполага с измервателни средства за разход на течни
горива в него, а всички предлагани стоки и услуги в обекта – кафе аперитив
следва да се отразяват в група „Б“ ,която е за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % ДДС.
За констатираното нарушение на
20.12.2018 г. на дружеството бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен
представител, който го подписал без възражения. Въз основа на АУАН било
издадено и атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за горното нарушение било
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установената
фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира следното от правна
страна:
НП е законосъобразно и в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения.
Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове
по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от
компетентен орган- Началник на Отдел в
ЦУ на НАП, упълномощен за това, съгласно
заповед№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните
обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно
и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от
приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства,
потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в
качеството на свидетел на актосъставителя.
По
несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение
на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда правилото,
че лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.
28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите:
1.
група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2.
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;
3.
група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива;
4. група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност.
В конкретния случай, след като при проверката
на периодичния отчет от монтираното ФУ за периода 01.12.2017 г. до 30.11.2018
г. е установено, че част от извършените продажби на стоки и услуги са
регистрирани в данъчна груба „В“, която е за течни горива, каквито дружеството
не предлага, а всички стоки и услуги е следвало да се регистрират без
изключение в данъчна група „Б“, очевидно не е изпълнено горното задължение, с
което е реализиран обективния състав на горното нарушение.
Затова и съдът намира, че правилно описаното
нарушение е квалифицирано по посочената в НП материално правна разпоредба.
Нарушението е формално, на просто извършване и за реализацията на състава му е
необходимо да не бъде изпълнено в цялост дължимото поведение, свързано със
задължението за надлежна регистрацията
на всяка продажба на стока и услуга в съответната относима данъчна група.
Правилно описаното нарушение е
съотнесено и към съответствуващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2, във
вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция от 500 до
2000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в
процесния случай.
Правилно
административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция в минималния
размер от 500 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано
в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения
към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във
висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална
стойност на предмет на нарушението. Стойността на предмета на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал.
2, вр. с ал.1 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици
и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна
отговорност.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 399374-F462591/
18.01.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив ЦУ на НАП- Жулиета Никова Михайлова на „***“ ЕООД с БУЛСТАД ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Асеновград ж.к. „***“ № 10 вх.А ет.1
ап.2 , представлявано от И.А.А. на
основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.27 ал.1 от Наредба № Н—18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: