О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2023
година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII-
ти състав, в закрито заседание на двадесет и втори март 2023г.,
като разгледа
докладваното от съдия Наталия Дичева
адм.д.№ 57/2023г. по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 158 от АПК.
Образувано е след изпращане по подсъдност от ВРС на иск,
на В.Б.И. *** срещу Тр.Г., Кр.К., Т.П. и Ив.Б., квалифициран с правно основание
чл.1 от ЗОДОВ.
С Разпореждане № 453/11.01.2023г., съдията – докладчик е
дал конкретни указания на ищеца И. да отстрани нередовностите в исковата си
молба, изразяващи се в следното:
1. Да посочи дали оспорва административен акт; действие
или бездействие на административен орган;
2.В първия случай да индивидуализира акта с №, дата и
орган, който го е постановил, като укаже и в какво се състои
незаконосъобразността на същия;
3.Във втория - да конкретизира действието или
бездействието; да посочи в какво се изразява същото, от какво задължение,
установено с конкретен нормативен акт
/като посочи съответната разпоредба/ или влязло в сила съдебно решение
произтича то; кога е осъществено или кой административен орган го дължи, респ.
срещу кого е насочен иска като се съобрази с разпоредбата на чл.205 АПК, а
именно че иск следва да се предяви срещу юридическото лице.
4.Да посочи какво конкретно искане отправя от съда по
отношение на административния акт, действието или бездействието;
Да конкретизира иска като посочи за всеки поотделно каква
сума се претендира. Да посочи причинно-следствена връзка.
На 17.03.23г. в деловодството на 23-ти състав на
Административен съд – Варна е постъпила уточняваща молба от В.И., в която се
навеждат твърдения, които обаче според съда, не изпълняват дадените указания за
уточняване на исковата претенция.
Мотивите за така застъпената позиция са следните:
В обстоятелствената част на уточняваща молба ищецът
навежда твърдения за незаконосъобразни действия на органи на Община Варна и на МВР,
които са довели до издаване на АУАН №5/21.10.21г., без данни дали е обжалван и
изхода от обжалването му. Предявява иска срещу Община Варна и ОД МВР Варна.
Твърди, че органи на МВР и на Община Варна са разрушили незаконосъобразно оградата
му през 2019г. Предявена е претенция за заплащане на имуществени вреди в
условията на солидарност срещу двамата ответници.
Съдът намира исковата молба за недопустима, поради
следното:
Според чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В ЗОДОВ е доразвит принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл. 144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.
8, ал. 2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт; да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност.
НП не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове,
издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП да бъдат изключени от
предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е и дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г.
на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая не е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен акт на държавен орган при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред. Дори напротив, на л.188 са
представени: решение по КНАХД № 1171/2016г. на АС-Варна, което оставя в сила решение
№ 520/12.03.2016г. по НАХД № 5416/2015г. на ВРС, с което е потвърдено НП №
44/23.01.13г. на Началника на 4-то РУП при ОД МВР Варна; Решение по КНАХД № 792/2016г. , което оставя в сила решение №
172/8.02.2016г. по НАХД № 5843/2015 г. по описа на ВРС,с което е потвърдено
издаденото от началника на ІV-то
РУ към ОДМВР-Варна НП № 15-0442-000572/
2.09.2015 год.;
Следва да се посочи, че видно от материалите по делото е
налице и висящо съдебно производство по гр.д. № 14745/2019г. на РС-Варна,
предявено от същия ищец срещу Община Варна с правно осн. чл.45 ЗЗД за
осъждането й за заплати на В.И. сумата от 12624,46лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с премахнати обекти в ПИ
с идентификатор № 10135.5506.182.2.
След като ищецът не ангажира доказателства за
окончателност на постановена отмяна на АУАН, вследствие на която той претендира
претърпените имуществени вреди, то искът е недопустим, на осн. чл.203 и сл. от АПК – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. В
тази насока са и изложените мотиви в Определение №13954/16.12.2008г. по адм. д. №14647/2008г. на ВАС, според които
освен общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, чл. 204 ал.
1 от АПК въвежда допълнителни такива, а именно – когато се претендират вреди от
административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен,
поради което задължително към исковата молба следва да е приложен документ,
доказващ отмяната. След като в случая такова доказателство не е приложено, а
приложените доказват, че няма постановена до момента отмяна, то подадената
искова молба се явява недопустима, поради липса на положителна процесуална
предпоставка за нейното разглеждане по този ред и същата следва да се върне на
ищцата, а делото да се прекрати.
Липсват също така конкретни твърдения, които да обвържат
търсената отговорност от страна на ответната страна с исковата претенция.
Ищецът не е посочил изрично какви са предвидените
задължения на конкретни административни органи , по повод на които са формирани
действия и във връзка с които се иска обезщетение;
Следва да се отбележи, че многократното даване на
указания на една от страните в производството нарушава принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 8 от АПК за равенство между страните, поради което и съдът
намира, че не следва да бъде предоставяна нова възможност на ищеца да уточни
исковите си претенции.
Предвид изложеното и на основание чл. 158, ал.3 вр. чл. 207,
ал. 2 от АПК, Административен съд Варна- 23-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на В.Б.И. *** за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди срещу Община Варна и ОД МВР Варна, квалифициран с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 57 по описа за 2023г. на Административен съд Варна.
Определението може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок от
получаване му пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: