П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 24.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на дванадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.Н.

                  

ЧЛЕН СЪДИЯ: П. П.

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :  М. Б.

                                                                   Р. Ф.

                                                                   М.Б.

 

при секретаря Д.К. и в присъствието на прокурора Р. Р., като разгледа докладваното от председателя НОХД № 1648 по описа за 2014 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия С.Н.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи като ръководител транспорт в „***“ ООД, гр.***, ЕГН: **********,

 

за НЕВИНОВЕН в това, че:  На 12.02.2008 г. в гр.***, област ***, като подбудител в съучастие с В.К.С. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/ и А.Б.Й. /извършител/, умишлено е склонил В.К.С. /подбудител/ и И.Й.С. /подбудител и помагач/ чрез обещаване на облага, умишлено да склонят А.Б.Й. /извършител/, умишлено да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:**********, като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „***“/, извършено е с цел да бъде прикрито друго престъпление – измами с недвижими имоти в гр.***, ж.к.“***“, ул.“***“ №*, вх.*, собственост на Е.Т.М. и е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.Й.Й., ЕГН:********** и участници И.Й.С., ЕГН:**********, В.К.С., ЕГН:**********, А.Б.Й., ЕГН:**********, М.А., ЕГН:**********, Р.И.К., ЕГН:********** /участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма №*** та ГДНП, бюлетина *** г. на СДВР/, А.М.П., ЕГН:********** /участник до убийството му на 01.09.2004 г./ и други неустановени до момента лица – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.8, т.9 и т.10 във вр. с чл.115, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Й.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН:**********,

за НЕВИНОВЕН в това, че:  На 12.02.2008 г. в гр.***, област ***, като подбудител и помагач,  в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, В.К.С. /подбудител/ и А.Б.Й. /извършител/, двамата с В.К.С. умишлено склонили чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т., ЕГН:**********, както и чрез обещаване на материална облага подсъдимия А.Б.Й. /извършител/ да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:**********, и подсъдимия И.Й.С. сам умишлено улеснил извършването на деянието от подсъдимия А.Б.Й. чрез подпомагане чрез транспортиране с автомобил на обвиняемия А.Б.Й. до мястото на деянието и бягство след извършването му, като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „***“/,  с користна цел – да получи сумата от 22 500 лв., като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.Й.Й., ЕГН:********** и участници И.Й.С., ЕГН:**********, В.К.С., ЕГН:**********, А.Б.Й., ЕГН:**********, М.А., ЕГН:**********, Р.И.К., ЕГН:********** /участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма №*** та ГДНП, бюлетина *** г. на СДВР/, А.М.П., ЕГН:********** /участник до убийството му на 01.09.2004 г./ и други неустановени до момента лица – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.115, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

ПРИЗНАВА  подсъдимия  В.К.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН:**********,

за НЕВИНОВЕН в това, че:  На 12.02.2008 г. в гр.***, област ***, като подбудител,  в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/ и А.Б.Й. /извършител/, двамата с И.Й.С. умишлено склонили чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т., ЕГН:**********, както и чрез обещаване на материална облага, подсъдимия А.Б.Й. /извършител/ да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:**********, като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие ***/,  с користна цел – да получи сумата от 22 500 лв., като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.Й.Й., ЕГН:********** и участници И.Й.С., ЕГН:**********, В.К.С., ЕГН:**********, А.Б.Й., ЕГН:**********, М.А., ЕГН:**********, Р.И.К., ЕГН:********** /участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма №*** та ГДНП, бюлетина *** г. на СДВР/, А.М.П., ЕГН:********** /участник до убийството му на 01.09.2004 г./ и други неустановени до момента лица – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.115, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Б.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като шофьор във фирма „***“ ЕООД, гр.***, живущ ***, ЕГН:**********,

за НЕВИНОВЕН в това, че:  На 12.02.2008 г. в гр.***, област ***, като извършител в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, В.К.С. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/, предумишлено умъртвил Т.И.Т., ЕГН:**********,  след като бил склонен от  В.К.С. /подбудител/ и И.Й.С. /подбудител и помагач/  чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т. ЕГН:**********, като и чрез обещаване на материална облага и след като бил подпомогнат от подсъдимия И.Й.С., който сам умишлено улеснил извършването на деянието от А.Б.Й. чрез подпомагане чрез транспортиране с автомобил на А.Б.Й. до мястото на деянието и бягството след извършването му и деянието е извършено по начин и със средство  опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет ***/, с користна цел – да получи 5 000 лв. и е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.Й.Й., ЕГН:********** и участници И.Й.С., ЕГН:**********, В.К.С., ЕГН:**********, А.Б.Й., ЕГН:**********, М.А., ЕГН:**********, Р.И.К., ЕГН:********** /участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма №*** та ГДНП, бюлетина *** г. на СДВР/, А.М.П., ЕГН:**********  /участник до убийството му на 01.09.2004 г./  и други неустановени до момента лица – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във вр. с чл.115,

ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение..

 ОТНЕМА на осн. чл.53, ал.2, б.“А“ в полза на държавата вещественото доказателство по делото пистолет „***“ със заличени номера.

 На осн. чл.190 от НПК направените в хода на производството разноски остават за сметка на държавата.

          Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :       1.

 

         

2.

 

 

 

3.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1648/ 2014г. по описа на СпНС, 5 състав

 

 

            Специализираната прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, с който са предадени на съд следните лица:

 

            I.А.Б.Й. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи във фирма „***“ ЕООД, със седалище гр. *, като *, живущ ***, с ЕГН: **********.

 

            ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

            На 12.02.2008 г. в гр.***, област *, като извършител, в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, В.К.С. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/, предумишлено умъртвил Т.И.Т. с ЕГН:********** /след като бил склонен от В.К.С. /подбудител/ и И.Й.С. /подбудител и помагач /-чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т. с ЕГН:**********, както и чрез обещаване на материална облага/ и след като бил подпомогнат от обвиняемият И.Й.С., който сам умишлено улеснил извършването на деянието от обв.А.Б.Й. чрез подпомагане чрез транспортиране с автомобил на обвиняемия А.Б.Й. до мястото на деянието и бягството след извършването му /и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „*"/, с користна цел - да получи сумата от 5 000 лв. и е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.И.Й., ЕГН ********** и участници И.Й.С., ЕГН **********; В.К.С., ЕГН **********; А.Б.Й., ЕГН **********; М.А., ЕГН **********; Р.И.К., ЕГН ********** (участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма № 29211 на ГДНП, бюл.134/13г. на СДВР); А.М.П., ЕГН ********** (участник до убийството му на 01.09.2004 г.) и други неустановени до момента лица - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр с ал.1 от НК.

 

            II.С.Н.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като * в „***“ ООД, със седалище в гр. *, неосъждан, живущ ***, с ЕГН: **********,

 

       ЗА  ТОВА, ЧЕ:

 

       На 12.02.2008 г. в гр.** ,област *, като подбудител в съучастие с В.К.С. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/, А.Б.Й. /извършител/, умишлено е склонил В.К.С. /подбудител/ и И.Й.С. /подбудител и помагач/ чрез обещаване на материална облага/, умишлено да склонят А.Б.Й. /извършител/, умишлено да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:**********, като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й.  /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „*"/, извършено е с цел да бъде прикрито друго престъпление - измами с недвижими имоти в гр.*, ж.к.*, ул."*" №*, вх.*, собственост на Е.Т.М. и е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.И. Й., ЕГН ********** и участници И.Й.С., ЕГН **********; В.К.С., ЕГН **********; А.Б.Й., ЕГН **********; М.А., ЕГН **********; Р.И.Н., ЕГН ********** (участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма № 29211 на ГДНП, бюл.134/13 г. на СДВР); А.М.П., ЕГН ********** (участник до убийството му на 01.09.2004г.); и други неустановени до момента лица - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т.8, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 3 вр с ал.1 от НК;

 

       III. И.Й.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН **********,

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

       На 12.02.2008 г. в гр.Д.Д., област *, като подбудител и помагач, в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, В.К.С. /подбудител/, А.Б.Й. /извършител/, двамата с В.К.С. умишлено склонили /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т., с ЕГН:********** / като и чрез обещаване на материална облага/ обвиняемия А.Б.Й. /извършител/ да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:********** и обвиняемият И.Й.С. сам умишлено улеснил извършването на деянието от обв.А.Б.Й. /чрез подпомагане чрез транспортиране с автомобил на обвиняемия А.Б.Й. до мястото на деянието и бягството след извършването му/ като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „* “/, с користна цел-да получи сумата от 22 500 лв., като деянието е извършено  от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.И.Й., ЕГН ********** и участници И.Й.С., ЕГН **********; В.К.С., ЕГН **********; А.Б.Й.,ЕГН **********; М.А., ЕГН **********; Р.И.Н., ЕГН ********** (участник до 19.06.2009г., когато е обявен за ОДИ с телеграма № 29211 на ГДНП, бюл.134/13 г. на СДВР); А.М.П., ЕГН ********** (участник до убийството му на 01.09.2004 г.); и други неустановени до момента лица - престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, т.7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, ал.1 във вр. с чл. 20. ал. 3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК.

 

            IV. В.К.С. роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН: **********,

 

        ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

            На 12.02.2008 г. в гр.Д.Д., област *, като подбудител в съучастие със С.Н.В. /подбудител/, И.Й.С. /подбудител и помагач/, А.Б.Й. /извършител/, двамата с И.Й.С. умишлено склонили /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Т.И.Т. с ЕГН:**********/, както и чрез обещаване на материална облага обвиняемия А.Б.Й. /извършител/ да умъртви Т.И.Т. с ЕГН:**********, като убийството е извършено предумишлено на 12.02.2008 г. от А.Б.Й. /извършител/ и деянието е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина /чрез употреба на огнестрелно оръжие пистолет „*"/, с користна цел- да получи сумата от 22 500 лв., като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.И.Й., ЕГН ********** и участници И.Й.С., ЕГН **********; В.К.С., ЕГН **********; А.Б.Й.,ЕГН **********; М.А., ЕГН **********; Р.И.Н., ЕГН ********** (участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма № 29211 на ГДНП, бюл.134/13 г. на СДВР); А.М.П., ЕГН ********** (участник до убийството му на 01.09.2004 г.); и други неустановени до момента лица - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т.7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 3 вр с ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения, прокурор Р.Р. при Специализираната прокуратура поддържа изцяло повдигнатите обвинения спрямо всеки от подсъдимите. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка до голяма степен намира потвърждение от събраните и проверени в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства.

На първо място посочва, че по делото безспорно са доказани датата, мястото, начина на извършване на инкриминираното убийство и присъствието в помещението на свидетелите Б.М. и И.И.. При анализа на показанията на тези свидетели, прокурорът акцентира на описанието на извършителя, както и направените от тези свидетели разпознавания. Представителят на държавното обвинение,  посочва показанията на В.С. и свидетелите с тайна самоличност № * и * като основно доказателство за участието на подсъдимите С.В., И.С. и В.С., в извършването на деянието - убийството на Т.Т. ***.

На следващо място, представителят на обвинението посочва, че мотив за извършване на убийството са неуредените имуществени отношения между убитият Т.Т. и подсъдимия С.В., поръчител на убийството. В тази връзка сочи, че този извод може да се направи от показанията на свидетеля Х.В. и обясненията на подсъдимия С.В..

       Прокурорът акцентира на показанията на свидетелите Б.М. и И.И., дадени в хода на съдебното следствие и заявеното от тях, че не са разпознали подсъдимия А.Й. като физическия убиец на Т.Т..

       След извършен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, прокурорът пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимият А.Й.  и осъдителна по отношение на останалите подсъдими С.В., И.С. и В.С..

Обвинителят смята, че деянията са извършени от всеки един от подсъдимите умишлено при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Същият пледира всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като им бъде наложено наказание в размер на 20 години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Адвокат И.В. излага становище, че обвинението срещу подзащитния му С.В. е абсурдно и недоказано. На първо място, навежда доводи, че липсват доказателства за наличието на неуредени финансови взаимоотношения между С.В. и Т.Т., което означава липса на мотив за убийството. След като анализира свидетелските показания на разпитаните свидетели прави извод за манипулиране на доказателствата по делото от страна на свидетеля Х.В. и разследващите органи.

На следващо място в пледоарията си, адв. В. изразява становище, че по делото няма нито едно доказателство от което да се направи извода, че подсъдимите са участвали в организирана престъпна група, ръководена от Й.Й., така както се твърди във внесения за разглеждане обвинителен акт и акцентира на поредица от оправдателни присъди и липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да е констатирал със силата на присъдено нещо съществуването на такава група.

Адвокат В. подробно анализира показанията на свидетеля В.С. и ги съпоставя с тези на свидетеля Н.К., като стига до извода, че те са плод на предварително написан сценарий и обслужват изцяло и единствено интересите на свидетеля Х.В..

Защитникът смята, че нито едно доказателство, събрано в хода на досъдебното производство, след проверката му в хода на съдебното следствие, не се е потвърдило и настоява съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитният му.

Адвокат К.Д., защитник на подсъдимия С.В., също акцентира на установената в хода на съдебното следствие недостоверност на събраните при разследването доказателства, като посочва липсата на доказателства за наличие на мотив за извършване на престъплението от страна на подзащитният му.

На следващо място защитникът изразява становище за умишлено манипулиране на доказателствата по делото. В подкрепа на тезата си сочи показанията на свидетеля Л.И. и Д.В.. Също пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият С.В. подържа становището на защитниците си адв.В. и адв.Д. и заявява, че няма нищо общо с конкретния случай. Моли съда да постанови оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимият И.С., адв. Г.Д. – Л., моли подзащитният му да бъде признат за невиновен за деянието, за което е предаден на съд и да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.116 от НК. Адв.Г. Д. – Л. твърди, че свидетелските показания на В.С. и на свидетелите с идентификационен номер * и * не отговарят на истината, а са измислени и фабрикувани от разпитания в качеството на свидетел - Х.В..

Подсъдимият И.С. поддържа казаното от защитника си. При упражняване на правото си за последна дума моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия В.С., адв. И.П. смята, че повдигнатото и подържано спрямо подзащитния му обвинение по чл.116, ал.1, т.6 и т.9, т.10 вр.чл.115 НК е недоказано и несъставомерно. Адв.П. посочва, че цялата обвинителна теза се основава на показанията на свидетелите В., С. и на свидетелите с тайна самоличност с № * и *. Посочва аргументи за неистинността и нагласеността на тези показания. Сочи наличието на разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и гласните доказателства по делото във връзка с фактите по местонахождението на С. към инкриминираната дата на убийството на Т.Т., сочена в в обвинителния акт.

Подсъдимият В.С. при съдебните прения се присъединява към становището на защитника си. При упражняване на правото си за последна дума моли за справедлива присъда.

         Защитникът на подсъдимият  А.Й., адв. И.Й., се присъединява към становището на останалите защитници относно липсата на доказателства за това неговия подзащитен да е физическия извършител на инкриминираното убийство. Изразява становище, че не е възможно да съществува правна конструкция, при която физическият извършител на едно убийство е неизвестен, но поръчителите и помагачите са известни. Авокат И.Й. сочи, че извършеното разпознаване от свидетелите И.И. и Б.М. е негодно и не следва да се цени. В подкрепа на тезата си посочва, че в протокола от 09.12.2010 г. липсва часа, в който е започнало и завършило  разпознаването.Същото нарушение се сочи, че е извършено и при осъществено разпознаване от 11.12.2010 г.   Адв. И.Й. прави искане да бъде постановена присъда,  с която да се приеме, че А.Й. не е участвал в убийството и не го е извършил.

 Другият защитник на подсъдимият Й., адв.А.Й. също пледира за оправдателна присъда, като в подкрепа на искането си акцентира на опорочените разпознавания от свидетелите М. и И..

В предоставеното му право на лична защита подсъдимият А.Й. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и моли за справедлива присъда.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

       Подсъдимият А.Б.Й. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи като  * във фирма „*“ ЕООД,  живущ ***, ЕГН: **********.

Подсъдимият С.Н.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като * в „*“ ООД, живущ ***, с ЕГН:**********.

 

            Подсъдимият И.Й.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, сосновно образование, безработен, осъждан, живущ *** , с ЕГН **********.

 

Подсъдимият В.К.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН: ********** .

 

Подсъдимият С.В. и пострадалият Т.Т. се познавали от 1985 г. Постепенно установили добри приятелски отношения и Т. станал кръстник на децата на В. и на неговата съпруга. През следващите години В. и Т. поддържали близки отношения, помагали си взаимно в извършването на различни сделки, както и в случай, че имал нужда от парични средства пострадалия Т. бил непрекъснато подпомаган от подсъдимия В.. Семействата им били изключително близки. През периода 2003-2006 г. двамата участвали както лично, така и чрез свои близки в сделки с недвижими имоти на територията на гр. С..

През 1995 г. Т.Т. живеел със семейството си в гр.С., ж.к.“*“. Поради заплахи от страна на свидетеля В.С. и Х.В. за отвличане и изнудване с цел заплащане на голяма сума пари, Т. и семейството му се приместило да живее в гр.Д.Д., област *, родното място на Т.Т.. Там Т.  през 2003 г., чрез фирмата на сина му св.З.Т. – ЕТ „*** – З.Т.“, закупил почивна база, представляваща поземлен имот, парцел 1, масив – 293, площ по документи – 15 914 дка, в гр.Д.Д., местност IV – стопански двор, обособен към „***“, заедно с находящите се в него двадесет бунгала, тип „*“, кухня – столова с площ от 251 кв.м., две бани от 171,15 кв.м. и всички подобрения находящи се в имота, в гр.Д.Д., област *.  В следващите години почивната база била стопанисвана от семейството на Т.Т..

Т.Т. притежавал апартаменти в гр. С., ж.к. „*", ул. *" № *, вх. *. Подсъдимият С.В. закупил право на строеж в гр.*, ж.к.“*“ като върху имота била построена сграда, в която подсъдимия С.В. и съпругата му свидетелката Д.В. получили собствеността върху един двустаен апартамент, един офис и един мезонет. Собствеността върху единия от апартаментите прехвърлили на дъщеря си Д.В.. Другите имоти останали собственост на подсъдимия С.В.. В края на 2006 г. пострадалият Т.Т. се оплакал на С.В., че съжителството му със съседите на ул.“*“ се влошило и иска да продаде апартаментите си. В.  предложил на Т. да направят замяна на тези имоти с мезонет в ж.к.„*“ и лек автомобил „*“, негова собственост. Т. се съгласил, но тъй като двамата си имали огромно доверие, мезонета по документи останал на името на В..  С нотариален акт за покупко-продажба №200, том II, рег.№4250, дело №345 от 2006 г. на 20.12.2006  Т.Т. продал на Д.С.В., дъщеря на подсъдимия С.В., следните недвижими имоти: апартамент №*, ет.* със застроена площ от 98,25 кв.м., заедно с мазе №*, както и магазин №*, находящ се на същия адрес.  С нотариален акт №1, том III, рег.№6.4251, №346 от 2006 г. Т.Т. продал на Г.С.В., непълнолетна действаща със съгласието на майка си Д.И.В., апартамент №* на ет.*, заедно с мазе №*, находящи са в гр.С., община *, Район „*“, на улица „*“ №*, във вход *, заедно с подземен гараж №*. Истинската причина за влошените междусъседски взаимоотношения между Т. и съседите му било обвинението от страна на продавачката на имота Е.Т.М., че била измамена от Т.Т. и Б.М. да им прехвърли собствеността си. Тя предявила граждански иск срещу Т.Т. и Б.М. на 02.11.2006 г. в Софийски градски съд, като върху имотите била вписана възбрана на 02.02.2007 г. /л.642-645, т.2 от СП/. Било образувано гр.д.№4416/2006 г. по описа на СГС, като на първа и втора съдебна инстанция предявения от М. иск за обявяване на договорите за продажба били отхвърлени. Впоследствие Т.Т. сключил с двамата братя, известни с прякора „*“ от ж.к.“*“, сделка за продажба на мезонета, предоставен му от подсъдимия В.. Т. и двете момчета отишли при В., тъй като имота бил на негово име. Т. продал въпросния апартамента за 40 000 евро. Имотът бил купен от двамата братя известни като „*“ чрез изтеглен кредит от банка „*“, като отпуснатата сума на заема била в размер на 80 000 евро. Т. получил 40 000 евро, от които 5 000 евро капаро. След изтегляне на заема двамата братя му дали 35 000 евро, а останалите 40 000 евро си останали за тях. Впоследствие Т.Т. и подсъдимия С.В. си развалили отношенията, тъй като Т. го обвинил, че го е измамал за цената на имота.

В този период края на 2006 г. - началото на 2007 г. Т.Т. имал остра нужда от пари и решил да продаде и друг имот, намиращ се в гр.Д.Д. и представляващ почивна база с 20 бунгала и басейн. Този имот бил известен като „***“.По този повод подсъдимия В. го запознал със свои познати бизнесмени, които се интересували от имота му в гр.Д.Д.. Те отишли на оглед, за да видят имота, дори дали като капаро един автомобил „*“ на Т.Т., но в последствие Т. се отказал от сделката.

В годините В. и членове на семейството му придобивали и продавали многократно недвижими имоти, но единствено описаните сделки от 20.12.2006 г. на имоти находящи се  гр.*, община *, Район „*“, на улица ***, във вход А са свързани с Т.Т.. 

В края на 2007 г. Т.Т. намерил купувачи на почивната база в гр.Д.Д., който бил собственост на ЕТ „*** - З.Т.“. За изповядване на сделката Т.Т., З.Т. и купувачите отишли при нотариус И.И. и подписали нотариален акт по силата, на който собствеността на имота се прехвърляла на св.С.Р.Д. за сумата от 120 000 лева. Т.Т. останал недоволен от тази сума и решил да заведе гражданско дело за сумата от 60 000  лева срещу купувача на имота, като твърдял, че покупната цена била по-висока и купувача не изплатил цялата дължима сума. В резултат на подадената искова молба имотът бил запориран. Това предизвикало остра реакция от страна на купувача, като двамата с Т.Т. провели няколко разговора. Първото заседание по делото било насрочено в РС – гр.* за 12.02.2008 г. На него присъствали Т.Т., З.Т., адв. Л.П., а за ответника се явил адв.Ц.. След заседанието Т.Т. провел напрегнат разговор с купувача, като поискал да му се плати сумата, която претендира. Т. бил видимо ядосан. Телефонен разговор се провел и по пътя по време на пътуването на Т.Т. и сина му З.Т. ***. Този разговор също бил напрегнат с разменени обиди и бил проведен в близост до с.*. След като се прибрали от гр.*, двамата отишли в заведението, намиращо се в къщата на свидетелката Б.М. ***, с която пострадалият живеел на семейни начала. Т.Т. казал на св.Б.М., че момчетата от * ще дойдат по-късно и ще донесат парите. В заведението първоначално имало много хора. Около 21 часа свидетелят З.Т. си тръгнал и се прибрал вкъщи, тъй като на следващия ден трябвало да пътува рано за *.

Около 22,00 часа, почти всички посетители си били тръгнали. В заведението останали Т.Т., св.Б.  М. и св. И.И.. Пострадалият Т. седял на маса в дъното на заведението, с гръб към стената, в непосредствена близост до печката и вратата за сервизното помещение. Св.И. седял на същата маса срещу него, с лице към барплота. Св.М. стояла права между Т. и печката, като настоявала вече да си тръгват, тъй като печката угасвала и станало студено в заведението. Св.М. била обърната странично към входната врата на заведението, като се била облегнала на камината и на вратата за тоалетната и нямала пряка видимост към вратата.

Около 22.10 ч., в заведението влязъл непознат мъж, без качулка на главата, късо подстриган, гладко избръснат, с тъмно „напомпано“ яке и със светли очи. Непознатият влязъл от вратата на заведението, която била откъм улицата. Той направил няколко крачки, извадил пистолет и произвел 8 изстрела, от които 7 попаднали в тялото на Т..

По време на стрелбата стрелецът се приближавал към пострадалия Т.Т.. Пострадалият се опитал да се предпази с ръце и да стане от стола, но след поредните попадения на куршуми в тялото му, паднал на земята. Два от куршумите попаднали в ръцете на пострадалия, в областта на предмишниците и два проникнали в гръдния кош и един в долната част на тялото.

След падането на Т., непознатият произвел 2 изстрела от близко разстояние в главата на пострадалия - в дясната част на лицето /скула и пред ушна мида/.

В същото време св.М. и св.И. възприели влизането на лицето, първоначално помислили, че е клиент, тъй като той не носел маска и бил облечен с обичайни зимни дрехи - яке и панталон. След като насочил пистолета и започнал да стреля, двамата се изплашили. Св.И. веднага легнал под масите зада се предпази, като вдигнал якето над главата си, а св.М. се скрила в сервизното помещение, до което се намирала в близост. Св.М. възприела от мястото си как пострадалия Т. станал с въртеливо движение от мястото си, повърнал кръв и паднал на земята по очи. След като възпроизвел изстрелите, непознатия мъж напуснал заведението и побягнал към паркираната навън кола. При влизането в автомобила изпуснал пистолета на земята. В това време движението по улицата било забелязано от св.Т.М., който чул от жилището си изстрелите и погледнал от прозореца на стаята си, зада види какво се случва навън. Забелязъл, че по улицата тича среден на ръст, около 1,70 м висок мъж. Св.М. изтичал на улицата и разбрал от майка си,  че Т. е пострадал, опитал се да последва бягащия човек по улицата, но след като чул звука от потеглящ автомобил се върнал в заведението. М. поискал да тръгне след колата със своя автомобил, но майка му взела ключовете и му забранила да преследва стрелеца, тъй като се страхувала, че може да пострада и той.

Стрелецът се отеглил по улица "***" № * и се качил в автомобил, който бил спрян в близост до стара мелница в гр.Д.Д.. Автомобилът потеглил в посока гр.*.

Свидетелите М. и И. установили, че Т. е починал. Двамата излезли на улицата и свидетелката М. започнала да вика „Убиха Т.!“ и „Помощ, помощ!“. Синът й св.Т.М. веднага пристигнал, влязъл в заведението и възприел падналия по очи Т. в локва кръв. Той се обадил на свидетелят З.Т. зада му съобщи за случилото се. На място пристигнали съседи на св. Б.М.. Св.М. се  обадил и в РУП на МВР - Д.Д. зада съобщи за случилото се. На място пристигнали полицейски служители от РУП – гр.Д.Д.  – свидетелите П.П. и Ц.Ц., които запазили местопроизшествието до пристигането на огледна група.

Свидетелят З.Т. веднага позвънил на подсъдимия С.В. зада го уведоми за случилото се с баща му. Последният, заедно със свидетелката Д.В., пътувал от РГ към РБ и се намирали вблизост до хърватската граница. Веднага след като научил за убийството на Т., подсъдимия В. оставил закупената кола „*“ от * на паркинг и заедно със съпругата си тръгнали към България. Колата била закупена за сумата от 30 000 евро. Същият преди това продал стария автомобил на съпругата си – св.Д.В. на св.В.С. и най-малко месец след това отишли в * зада си купят нов автомобил. Св.В. и подсъдимия В. пристигнали в България на 13.02.2008 г. и подсъдимия веднага отишъл при свидетеля З.Т.. Св.Т. му поискал пари зада организира погребението на баща си. Подсъдимият В. му дал 5 000 евро.Тези пари били собственост на убития Т., който приживе оставил при В. сумата от 10 000 евро зада му я пази.

В края на 2010 г., близо една година и десет месеца от смъртта на Т.И.Т., по телефона с подсъдимия С.В. се свързал св.Л.И. по прякор „*“ от гр.*. Двамата си уговорили среща в кафене в близост до * в гр.София. На срещата св.И. разказал на подсъдимия В., че в скоро време двамата ще бъдат задържани, като всичко било организирано от Х.В., наричан още И.П.. Посъдимият не възприел сериозно съобщеното му от св.И., но на 08.02.2011 г. бил задържан от органите на МВР и обвинен в убийството на неговия близък приятел и кръстник Т.Т..

Свидетелят М.Т. разказва, че през 2006 г. закупил от ж.к.“*“ в гр.*, от автокъща, леко ударен автомобил „*“, ремонтирал го и след като го управлявал 6 месеца го продал на лице от гр.*. През 2006 г. е предоставял този автомобил да бъде управляван от подсъдимия И.С. *** и да си купи части за автомобила. Автомобилът на подсъдимият С. в това време се намирал в сервиза на св.М.Н. ***. След като се върнал от гр.* подсъдимия С. му съобщил, че са го спрели за проверка органите на МВР и са му съставили акт за установяване на административно нарушение, тъй като преднато стъкло на автомобила било леко затъмнено.

Подсъдимият С.В. и св.В.С. се познавали от 2006 г. и си сътрудничели в търговия с животни.Св. С. изкупувал и отглеждал животни в база в кв. „*", гр.*. Подсъдимият В. инвестирал периодично различни суми в сделките, разпределяли си печалбата и между двамата се установи близки отношения. Още преди да се запознае със св.С., подсъдимият В. чувал за него, знаел, че е човек на И.К.  и че с Т.Т. са в лоши отношения. Лошите отношения се дължали на това, че Т. го подозирал, че е участник в отвличането му, неговото и на сина му З.Т. през 2001 г. През 2005 г.-2006 г. св.В.С. взел на заем сумата от 180 000 евро от финансова къща и плащал големи месечни лихви въз основа на така сключения заем. Зада помогне на св.С., подсъдимия С.В. изтеглил кредит чрез фирмата си, като дадените от С. имоти за обезпечение на заема взет от него от финансовата къща, били дадени като обезпечение на заема отпуснат на фирмата на подсъдимия В.. С изтегления от подсъдимия В. кредит св.С. погасил паричните си задължения към финансовата къща. Уговорката между двамата била св.С. да заплаща дължимата лихва и главница по кредита отпуснат от „**“. Известно време след това, 2009 -2010 г. св.С. не успял да внася месечните вноски по кредита в размер на 2 500 евро, като твърди, че подсъдимия  В. принудил майка  му да напусне дадения като обезпечение имот – къща с двор, находящ се в гр.*, кв.“*“, бул.“*“ №*. Уговорката между подсъдимия В. и св.С. била, че когато С. изплати заема подсъдимия ще му върне имотите. Св.С. твърди, че бил изплатил половината заем, но въпреки това подсъдимия В. му взел имотите.

            От показанията на св.Д.В. и обясненията на подсъдимия С.В. става ясно, че свидетелят Х.В. по прякор „*“ е осъждан за извършено през 1998 г. отвличане на брата на подсъдимия С.В. – С.В., от което се установява твърдението на подсъдимия В., че между двата рода съществува стара вражда. Излагат се твърдения, че след задържането на подсъдимия В., св.Х.В. започнал чрез свидетеля З.Т. да изнудва семейството му да заплатят определена сума зада бъде освободен подсъдимия от ареста, като сумата започнала от 5 мил.лева, но впоследствие била намалена.

Свидетелите с тайна самоличност №* и №* в показанията си твърдят, че февруари месец 2008 г. прибирайки се от гр.* минали през гр.Д.Д., където видели подсъдимите И.С. „* *“ и В.С., които сочат, че са „шефовете на охраната на „*“ или *“. Двамата слезли от черна кола „*“, като „*“ управлявал автомобила.

При огледа на местопроизшествието от помещението на ул. "*" № *, собственост на Б.М. са открити и иззети 7 бр. гилзи, а на ул. „*" до тротоара пред входа на мелницата е открит и иззет пистолет „*“ със заличени номера.

От назначената съдебномедицинска експертиза става ясно следното: При огледа и аутопсията на трупа на Т.Т. са установени общо 20 огнестрелни увреждания - проникващи входни и изходни рани, повърхностни охлузвания и плитки рани, получени от тангенциално действие на проектили. Смъртта е причинена от двете проникващи в гръдната кухина огнестрелни рани на гърдите и двете рани на лицето вдясно, които през меките тъкани на шията също са проникнали в гръдната кухина. Посоката на раневите канали на раните на лицето е отгоре надолу, от дясно наляво и отпред назад спрямо тялото на пострадалия при изправено положение. В момента на нанасянето на тези изстрели главата е била наведена надолу и наляво-встрани.

Раните в областта на ръцете са получени при вдигане на ръцете пред гърдите и са от характера на т.н. „защитни рани". Всички останали увреждания са локализирани в областта на долните крайници, половия орган и долната част на коремната стена. Те могат да бъдат получени от три изстрела с посока отпред назад и отгоре надолу в седнало положение на тялото с кръстосани един върху друг долни крайници и наведено напред тяло.

От заключението по назначената химическа експертиза с обект - черна шушлякова грейка, тъмносиня фланела и кафяви джинсови панталони, с които е бил облечен пострадалия Т.Т. по време на стрелбата е видно, че около пробойните по дрехите не е установено наличие на барутни частички, което е показателно, че изстрелите са произведени от разстояние.

От заключението по назначената химическа експертиза с обект обтривка на дясно ухо и дясната буза на Т.Т. е видно, че в пробите са регистрирани голям брои капсулни микрочастици от изстрел със състав: Sb, Bo и Pb, които съответстват на капсулния състав на китайски муниции за пистолет "*", каквито са и 6 бр. от гилзите, намерени и иззети от местопроизшествието. Големия брой регистрирани капсулни микрочастици показват, че двата изстрела са произведени от близко разстояние /по-малко от 90 см./

От назначена балистична експертиза е видно, че намерения при огледа на местопроизшествието пистолет "*" със заличени номера е технически изправен и годен да произвежда изстрели. Представените за изследване 7 бр. гилзи и 8 бр. куршуми, иззети при огледа на местопроизшествието и от тялото на пострадалия са били изстреляни със същия пистолет, което означава, че това е оръжието на престъплението.

Видно от заключението по назначената техническа експертиза при изследване на пистолета * е установено, че същият е * производство, фабрично произведен в завод „*" АД с калибър 9x18мм и използва 9x18мм патрони. При установяване на идентификационните номера са установени цифрите * на трета и четвърта позиция в осем цифрения номер на рамата и за блока *, като последните три цифри не са установени.

От заключението на изготвената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства е видно, че при изследване на пистолета е установена смес на клетъчен материал, която не може да бъде интерпретирана, а по пълнителя са установени алели с ниски нива в част от локусите.

От писмо изготвено от С.Р.П. от 10.08.2015 г. става ясно, че ДП №130/2009 г. по описа на СГП – СО, пр.пр.№43212/2009 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК срещу С.Н.В. и Д.И.В. за престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че: На 16.05.2009 г. в съучастие като съизвършители в безмитен магазин, находящ се в РГ на ГКПП *, с цел да набавят за себе си имотна облага в размер на 200 лв. и 400 евро възбудили заблуждение у неустановено лице издирващо собственика на забравено портмоне и с това причинили имотна вреда на З.М.М. С Постановление на СРС от 14.10.2009 г. досъдебното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК. По делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали: частично от обясненията на подсъдимите С.В. и А.Й.; показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите З.Т.  Т., И.Т.Т., Б.Д.М., И.А.И., Т.И.М., П.В.П., Н.В.К.,  В.М.М., А.В.А., Ц.К.Ц., Б.И.И., К.Г.Р., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /т.2, л.78-83 от ДП/, М.Р.А., Г.Т.Т., Т.Т.П., М.Н.Т., Л.Й.И., И.П.Ц., Л.А.П., И.А.И., С. Н. Т., С.Р.Д., Т.М.Д., М.Д.М., П.А.П., П.Б.Ц., С.Д.И., В.Г.С., В.Й.Г., Х.В.В., В. М. М., Б.С.А., С.Н.Т., Г.М.Х., В.А.Т., Д.И.В., М.С.М., И.К.  Г., свидетели с тайна самоличност №* и №*, приобщените на основание чл. 281, ал.4 и ал.5 НПК протоколи за извършени процесуално-следствени действия: протокол за оглед на местопроизшествие от 12.02.2008 г., протокол за извършен следствен експеримент, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за претърсване и изземване, справки от мобилни оператори, справки за съдимост на подсъдимите, справки от Агенция по вписванията, както и класифицираните материали, изискани и приобщени на осн. чл.177, ал.3 от НПК в т.1,2,6,8,9,10, 12, и т.11 от две части – съдържащи протоколите,  в които е възпроизведено съдържанието на специалните разузнавателни средства експлоатирани по друго наказателно производство – ДП№146/2011 г. по описа на ГД БОП, пр.пр.№4-2758/2011 г. по описа на СГП и други писмени документи, както и от заключенията на изслушаните и приети по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, химически експертизи, дактилоскопна експертиза, технологична експертиза, физико-химична експертиза, балистични експертизи, биологична и повторна биологична експертизи, ДНК експертиза,  както и веществените доказателства по делото.

След като обсъди изброените доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка.

 

Съдът подложи на обстоен и критичен анализ показанията на свидетелят Х.В.В., като взе предвид обстоятелството, че същият има основна роля при установяване на фактите по инкриминираното деяние в хода на досъдебното производство.

В показанията си св.Х.В.В., известен като „*“ детайлно разказва за взаимоотношенията си с пострадалия Т.Т., семейството му и с подсъдимия С.В.. Същият сочи, че са първи братовчеди с починалия Т.Т., като неговия баща и майката на Т. са брат и сестра. Подробно обяснява за бизнес отношенията между подсъдимия С.В. и Т.Т.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. касаещи участието на подсъдимия С.В. и Т.Т. в съвместен бизнес с недвижими имоти, придобити от тях въз основа на извършени измами. Изнесената от  свидетеля информация за наличието на многобройни сделки с недвижими имоти извършени с измама се опровергават от показанията на свидетелите З.Т., И.Т., деца на починалия Т.Т., и св. Б.М. както и от изисканата служебно от съда и инкорпорирана в материалите по делото справката от Агенция  по вписванията, в която е отразено какви недвижими имоти са притежавали тези лица. В показанията си св.З.Т. и св.И. Т. сочат, че под давлението на св.В. *** за някакви апартаменти, но не знаят детайли по отношение на тези имоти, тъй като твърдят, че показанията били предварително изфабрикувани от св.В. и написани от следователя, а те само ги подписали без да ги прочетат. Самите те сочат, че не знаят, техният баща да е бил собственик на много на брой недвижими имот в гр.*. В тази част показанията на В. не кореспондират и с обясненията на подсъдимия С.В. и показанията на св.Д.В.. Единствената сделка, за която дава пример св.Х.В. е свързана със замяна на два апартамента,  с мезонет собственост на подсъдимия В. ***, като Т.  е продал апартамента на по-ниска цена от пазарната. След анализ на приложените материали за хронологията на сделката, може да се направи извод, че свидетелят не познава в детайли отношенията между подсъдимия В. и пострадалия Т.Т. и поради тази причина не следва да се кредитират неговите показания. Не се потвърждават изложените твърдения на свидетеля В. за наличието на сериозен конфликт между подсъдимия С.В. и пострадалия Т.Т. във връзка с осъществявания от тях бизнес по придобиване и след това продажба на апартаменти в гр.* с измамливи действия.  Нито един свидетел, с изключение на самия Х.В., включително и децата на Т. – св.З.Т., И. Т., не споделят за наличието на такъв сериозен конфликт. В тази връзка са и показанията на жената, с която Т.Т. е живеел на семейни начала от около 10 г. преди смъртта си– св.Б.М.. Няма нито едно доказателство, което да дава основание да се приемат за достоверни показанията на В. за нетърпими отношения между подсъдимия С.В. и Т.Т..

Довод, че тези показания не следва да се ценят е и установения факт на силно влошените отношения между Т.Т. и неговият първи братовчед -   свидетелят Х.В.. За тези влошени отношения между двамата говори и самият В.. Същият излага твърдения, на които съда също намира, че не следва да дава в., че след задържането на подсъдимия С.В., съпругата му св.Д.В. се свързала с него с предложението да му даде 100 000 лв. зада  говори със свидетелите да си променят показанията срещу съпруга й по настоящото дело. Твърди, че подсъдимия В. и съпругата му искали да извъртят всичко така, че да  става въпрос за рекет, а не че В. е поръчител на убийството на Т.Т.. Сочи, че и до ден днешен е обвиняем по това дело. Твърди, че подсъдимия С.В. е дал на св.З.Т.  пари зада промени показанията си по делото, като тези твърдения е невъзможно да бъдат проверени, тъй като св.В. сочи, като свидетел на тези действия, брата на починалия Т.Т. – С., който също е починал, съгласно изготвената справка от Нацианална база „Население“.   Самият свидетел излага твърдения, че отношенията между него и първия му братовчед Т.Т. охладнели през 2007-2008 г., когато срещу него  имало атентат в квартал „*“. „*“ бил прострелян с огнестрелно оръжие от неизвестен стрелец, като изказва подозренията си, че го е „подложил“ Т., тъй като  св.В. отишъл в „*“ по молба на починалия Т. зада му занесе исканите от него 5 000 лв. назаем. От горното може да се направи извода, че с оглед на тази отношения свидетелят не е имал възможност да се запознае в детайли с  отношенията между Т.Т. и подсъдимия С.В. и техните семейства и да вникне в тях, още по –малко пък братовчед  му Т.Т. да му сподели своите тревоги и опасения за отношението на подсъдимия В. към него.

Близките на Т.Т. разказват детайлно за приятелските отношенията между него и подсъдимият В..Установените факти относно поведението на подсъдимия С.В. след убийството на Т. потвърждават извода, че двамата са били в добри отношения и опровергават показанията на свидетеля В. в тази им част.

Като източници на информация за убийството на Т.Т. св.В. сочи св.В.Г.С. по прякор „*“, и убития К. по прякор „*“ от гр.*, като досежно информацията, която твърди, че е получил от това лице, същата няма как да бъде проверена с оглед настъпилата му смърт. Факт е обаче, че св.В. разказва съвсем различна обстановка относно поръчителството на убийството на Т.Т. от страна на подсъдимия С.В. от тази описана в показанията на основния свидетел по делото св.В.С., който се оказва свидетел очевидец на по-голяма част от главните подлежащи на доказване факти по делото. Същият разказва, че от „*“ знае, че той е присъствал в дома на Й.Й. – Й. „*“, когато подсъдимия С.В. отишъл да се договори и да поръча убийството на Т.. Св.С. пък твърди, че убийството било поръчано лично от подсъдимия С.В. на подсъдимите И.С. и В.С., двама от най-приближените хора на „*“ в заведение находящо се в ж.к.*, в гр.*, през зимата на 2008 г. Според мнението на съдебния състав, показанията на свидетеля относно получената от него информация за участието на А.Й. в убийството на Т.Т. също не намира опора в доказателствения материал. Като източник на тази информация, св.В. посочва човек, за който не дава конкретни данни и по този начин тези твърдения от негова страна не могат да бъдат проверени с допустимите в НПК средства.  

По делото са събрани многобройни доказателства за това, че свидетелят Х.В., известен като „*“ чрез различни действия е насочвал разследването по настоящото дело в посока обвиняването на подсъдимия С.В. като основен заинтересован от смъртта на Т.Т. и респ. като поръчител на физическото ликвидиране на пострадалия. Този извод съда направи въз основа на твърденията изложени в показанията на свидетелите З.Т., И.Т., Н.К., В.М., Л.И., К.  Р. – „*“ и Д.В.. В подробните си показания, дадени в хода на съдебното следствие, всеки един от посочените свидетели разказва за случаи, в които В. е манипулирал доказателства по различни наказателни дела с цел да получи финансова изгода от това. Всички тези доказателства, които си кореспондират помежду си, са достатъчни да се приемат за  недостоверни показанията на свидетеля В.. При проведените очни ставки между свидетеля В. и свидетелите З.Т. и К.Р.  се затвърждава становището, че неговите показания не следва да бъдат кредитирани и съда не следва да гради изводите си върху тях.

Така например в показанията си св.В.М., тъст на подсъдимия Й., твърди, че св.В. – „*“ септември месец 2011 г. му предложил „да извади от ареста *, като на негово място ще сложи друго лице“, в случай, че подсъдимия А.Й. каже пред разследващите органи това, което „*“ му нареди. Същият твърдял, че прокурорката по делото му е съученичка и че той ще оправи работите.

  Свидетелят К.Г.Р. – известен като „*“ също разказва за методите на действие  на св.Х.В. - „*“. Същият разказва, че на 16.01.2011 г. в дома му в с.* дошъл Х.В.. Авторитетът на този човек в ромската общност, сочи св.Р., че бил на изнудвач, измамник, доносник и лъжец. Същият му предложил сделка, като му казал, че има полицаи и други високопоставени лица, които може да уреди да задържат дадени хора и ако „*“ стане посредник, той можел да иска пари от тези хора зада бъдат освободени впоследствие от ареста.“ *“ предложил тези лица да бъдат С.В. и Л.И. по прякор „*“, които да бъдат задържани за убийството на Т.Т.. „*“ отказал да се включи в тази сделка, като предупредил „*“, че ще съобщи за това на ГД БОП. Веднага след като „*“ напуснал дома му св.Р. уведомил по телефона бащата на * по прякор „*“ за предложението и намеренията на *. „*“ споделил с „*“, че преди случая с „Т.Т.“ така постъпил и задържали Л. „*“ за взрива пред дома на Т.Т. ***, като му обяснил, че има опит в тази работа и щели да вземат добри пари, които после да си разделят. Също така св.В. заявил, пред св.Р., че се кани да разбие групата на Й. от гр.К., защото му пречели.

От показанията на св.Л.И. може да се направи извода, че същият е имал досег със св.Х.В. и неговите м. и начини на действие.Същият разказва, как през 2001 г. бил задържан в ареста по подозрение, че по негова инициатива била поставена бомба в дома на Т.Т.. Същият разказва още как след заплащане на известна сума пари от неговите роднини на Х.В. по прякор „*“, той бил освободен от ареста и впоследствие делото прекратено. Свидетелите по делото променили показанията си, защото св.В. изпълнил обещанията си към тях за заплащане на известна сума пари. Също така съобщава за случай, когато св.В. посетил св.Р. – „*“ и му предложил да измисят схема, по която да бъдат задържани св.Л.И. и подсъдимия С.В., чрез използване на „фалшиви свидетели – т.нар. кошаревски свидетели“ за убийството на Т.Т., което кореспондира с показанията на св.Р.. Св.И. сочи, че не бил задържан за това престъпление благодарение на предупреждението, което получил от „*“ и подадената от него жалба по този случай в ГД БОП, като след няколко месеца подсъдимия В. бил задържан именно по това обвинение за убийство. Описва св.Х.В.  - „*“ като човек, който се занимава само с престъпления – изнудвания, отвличания и всякакви тежки престъпления, от които може да изкара пари“хваща си влиятелни и богати цигани и ги изнудва“. Изразява мнението си, че св.В. е измислил този случай зада изнудва С.В., да го тормози физически и финансово, тъй като знае, че е бизнесмен и има добри доходи. Сочи, че св.В.С. по прякор „*“ е от обкръжението на св.В., като двамата са приятели и са в близки отношения помежду си.

Важен доказателствен източник за установяване на обективната истина по делото са показанията на сина на пострадалия свидетелят З.Т.. На първо място показанията на З.Т. детайлно изясняват отношенията на пострадалия Т.Т. с подсъдимия С.В.. Тези отношения, по думите на Т., били изключително близки до последния момент на смъртта на неговия баща. Той подробно разказва за отношенията между двамата, свързани със сделката посочена от свидетеля В.. В тази част показанията на З.Т. кореспондират с показанията на свидетелите И.Т., Б.М., както и с обясненията на С.В. и с приложените писменни доказателства за конкретната сделка. Съдът дава в. на показанията на свидетеля относно продажбата на почивната база в гр.Д.Д. и всички обстоятелства свързани с отношенията между Т.Т. и купувачите на имота. В тази част показанията на свидетеля се подкрепят от показанията на И.Т., Л.П., И.Ц., И.И. и Т.М.. Последните събития, свързани с воденото гражданско дело от страна на Т. срещу купувачите на имота и разговорите с тях, са се случили в деня на инкриминираното деяние и са от значение за разкриване на обективната истина. Фактическата обстановка по отношение на тази част от показанията на Т. е установена по безспорен и категоричен начин. Свидетелят З.Т. подробно разказва за фактите свързани с инкриминираното деяние, но тъй като не е непосредствен свидетел на стрелбата неговите показания имат спомагателен характер.

Особено внимание заслужават твърденията на св.З.Т. за ролята на свидетеля Х.В.В.  при мотивирането му какво да бъде съдържанието на неговите показания в хода на досъдебното производство и тяхната промяна в хода на съдебното следствие. Така под давлението на св.В. той заявил в полицията, че извършител на убийството може да е В. ***, защото имали стара вражда с баща му. Впоследствие св.В.  Г. бил задържан и пуснат от ареста, тъй като получил инфаркт. След това за убийството на баща му св.Х.В. и неговата дясна ръка „Владо *“ казали на св.Т. да каже в полицята, че е св.Л.И., тъй като дължал много пари на баща му. Св.Т. сочи, че „тези двамата имат свидетели, правят каквото си искат, пускаха и задържаха хора в полицията“. След това бил задържан  св.Т.М. и впоследствие бил задържан подсъдимия С.В..

Съдът приема тези показания за достоверни в контекста на всички обстоятелства и факти, които бяха установени в хода на съдебното следствие, че показанията дадени от същия в хода на досъдебното производство са дадени под диктовката и след съгласуване на съдържанието им със св.Х.В.В.. В тази връзка са и отговорите на Т. при проведената очна ставка между него и свидетелят Х.В.В.. Съдът дава в. на показанията на св.Т. депозирани в хода на съдебното производство, които съществено си противоречат с показанията му дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. 

Свидетелите Б.М. и И.И. са очевидци на инкриминираното деяние. Показанията на двамата съвпадат относно основните факти свързани с разположението на лицата при влизането на извършителя и поведението им след това. Тяхната реакция в този момент намира своето обяснение в преживения стрес. В резултат на показанията на М. и И. е установено влизането на извършителя, облеклото му, насочването на оръжието и стрелбата. Свидетелят И. посочва, че извършителят е бил без маска, късо подстриган мъж, висок около 1,75 – 1,80 м.  Свидетелката М. твърди, че не е видяла извършителя и не може да го опише, каквото същата е заявила и при разпита си непосредствено след убийството на 13.02.2008 г.  Разминаванията в детайлите и разменените реплики са несъществени и не оказват влияние върху изводите на съдебния състав.

         По отношение на извършеното разпознаване и двамата свидетели очевидци посочват, че предварително са насочени от разследващите органи кое лице да разпознаят. Свидетелката М. подробно разказва за това как е била подготвена и мотивирана да разпознае като извършител на деянието именно подсъдимия А.Й.. Свидетелят Т.М. също сочи, че пред него на майка му полицаите са показали снимки на подсъдимия А.Й., като са го посочили като извършител на убийството на Т.Т.. Съдът намира, че показанията на свидетелката се подкрепят от показанията на поемните лица за начина на провеждане на процесуално-следственото действие, подкрепят се и от обясненията на подсъдимия Й. и от съдържанието на протокола за разпознаване. Свидетелят З.Т. потвърждава показанията на М. за фактите по извършване на разпознаването и насочването й от разследващия орган да разпознае именно подсъдимия А.Й., като е посочен номера на лицето /№*/ и че трябва да го посочи при разпознаването.  

Свидетелят Т.М. е видял извършителя, който след убийството е бягал по улицата. Описва облеклото му и височината, около 1,70 м висок мъж. Така даденото описание съвпада с описанието на извършителя на убийството дадено от свидетеля И.. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. относно посоката, в която е избягал извършителя и шума от двигател на автомобил. Описаният от него маршрут на движение на извършителя се подкрепя и от намерения от пристигналите полицаи пистолет, с който е извършено убийството на Т.Т.. М. е показал на полицаите посоката, в която се е отеглил стрелеца. Показанията на св.М. са в синхрон и корелация с твърденията изложени от св.Б.М. и св.И.И., които непосредствено след убийството са споделили на св.М., че св.М. се скрила в тоалетната и не могла да види стрелеца, а св.И. му казал, че мъжа бил среден на ръст и че е видял само силуета му и обувките, тъй като по време на стрелбата бил залегнал на земята.   

          В показанията си свидетелите Б.С.А., Г.М.Х., В.А.Т., С.Н.Т. първоначално отричат да са участвали като поемни лица в двете разпознавания на 09.12.2010 г. /л.130-131, т.2 от ДП/  и 11.12.2010 г. /л.136-137, т.2 от ДП/, но след предявяване на протоколите за извършени  процесуално-следствени действия същите сочат, че положените подписи на място поемни лица са техни. След предявяване на фотоалбума на проведеното разпознаване св.А. сочи, че не може да си спомни да е участвала като поемно лице в разпознаване на посочени й хора. Показанията на поемните лица кореспондират с показанията на свидетелите М. и И. и обясненията на подсъдимия Й., досежно опорочената процедура при провеждане на разпознаването на подсъдимия А. С. от свидетелите очевидци на убийството Б.М. и И. И..

          Съдът приема критично показанията на свидетеля В.Г.  С. в частта им относно предаването на сумата от 5 000 евро на подсъдимият А.Й., последната част от парите, които сочи че били уговорени между подсъдимия С.В. от една страна и И.С. и В.С. от друга страна за убийството на Т.Т.. Лицето посочено от него като физическия приносител на парите категорично отрича да е извършило сочените от св.С. действия. Свидетелят Н.К. подробно описва обстоятелствата касаещи начина на даване на показания в хода на досъдебното производство по делото и оказаното му въздействие от страна на св.С. и присъствието му по време на разпита. Св.К. разказва също и за обещания от страна на св.В. –„*“ и св.С. „* *“ да му дадат пари  и лек автомобил „*“ в случай, че заяви в полицията, че е носил пари на „*“. Проведената очна ставка между К. и С. мотивира съда да направи извода, че тази част от показанията на С. не се подкрепят от други доказателства и в този смисъл остават изолирани. Гореизложеното дава основание на съдебния състав да ги постави под сериозно съмнение и да не дава в. на тези твърдения.

На следващо място показанията на С. относно срещите на подсъдимия С.В. с подсъдимите  В.С. и И.С. във връзка с уговорките за извършване от двамата на убийството на Т.Т. не намират опора в нито едно друго събрано доказателство по делото.Те се поставят под съмнение и поради факта, че С. е имал личен мотив срещу С.В. свързан с неуредени имуществени отношения и неизплатен банков кредит. В хода на наказателното производство не се опроверга по категоричен начин и твърдението, че С. е дал тези показания срещу съдействие от страна на Х.В.В. за помилването му. Последният факт се доказва от Указ №29/28.11.2011 г. на Вицепрезидента на РБългария, от който става ясно, че св.С. е бил помилван и е освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Показанията на свидетеля К. относно ролята на С., при разпита му в хода на досъдебното производство са в подкрепа на това твърдение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., че от 1999 г. не подържа отношения със свидетеля Х.В.. По делото се съдържат доказателства, които опровергават това твърдение. В присъединените по правилата на НПК ВДС се съдържат разговори между двамата. Освен, че показанията на този свидетел досежно начина на осъществяване на връзката на подсъдимия С.В. с другите двама подсъдими И.С. и В.С., поръчването на убийството на Т.Т., уговаряне на мястото и начина на ликвидиране на пострадалия и сумата, която трябва да бъде заплатена, както и кога и по какъв начин е изплатена уговорената сума са изолирани, показанията не са правдиви, тъй като св.С. има и личен мотив да сочи подсъдимия С.В. като поръчител на убийството, състоящ се във влошените им лични отношения. Горното се потвърждава от показанията на самия свидетел В.С., от обясненията на подсъдимия С.В. и св.Д.В.. За мотива на св.С. да свидетелства срещу подсъдимия С.В. говори и обстоятелството, че същият е дал показания едва на 02.01.2011 г. по досъдебното производство, като става ясно, че той е бил в гр.Д.Д. и се е срещнал с част от разследващия екип още същия ден след убийството на Т.Т., на 12.02.2008 г. На този свидетел са проведени няколко разпита в хода на досъдебното производство,  като в твърденията на същия се забелязва  постепенно наслагване и изграждане на картината на получаване на поръчението за убийство на пострадалия Т.Т., постигнатите уговорки между сочения поръчител С.В. и подбудителите - подсъдимите И.С. и В.С. и най –накрая и физическия извършител – подсъдимия А.Й..   

           Съда намира,че следва да постави под съмнение и да не дава в. на твърденията на свидетели с тайна самоличност №* и №*, разпитани в хода на съдебното следствие, че в деня на убийството на Т.Т. на 12.02.2008 г. са видели подсъдимите И.С. по прякор „*“ и В.С. с тъмен автомобил „*“ в гр.Д.Д.. Видно от показанията на свидетелите И.К.Г. и М.С.М. на тази дата подсъдимия В.С. се е намирал в дома на св.М.,***, на гости на сестра си и зет си – св.М. във връзка с празненство за рождения ден М.. Двамата свидетели твърдят, че подсъдимия С. пристигнал на 12.02.2008 г. следобяд и си тръгнал на следващата сутрин, като пренощувал в тяхната къща. Празненството продължило до 12,00 -01,00 часа след полунощ. От посочените свидетелски показания, които са подредени и взаимно си кореспондират става ясно, че местонахождението на подсъдимия В.С. на 12.02.2008 г. е било друго, а именно в гр.К., далеч от мястото на извършването на убийството на Т.Т. в гр.Д. Д.

Действително в материалите по делото е приложено наказателно постановление №26174/13.03.2006 г. /л.161-162, т.5 от ДП/, издадено от СДВР, с което на подсъдимия И.Й.С. е наложена глоба в размер на 30 лева, за това, че: На 27.02.2006 г., около 16,15 часа в гр.софия на ул.“*“ управлява, лек автомобил „*“ с ДК № * на КПП“*“ с ограничена видимост на предните стъкла, с което нарушил чл.105, ал.1 от ЗДвП. Този автомобил, обаче се установи от показанията на собственика му св.М.Н.,че още през 2006 г. е продаден на лице в гр.*.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите С.Д. и Т.Д.. Съдът кредитира с доверието си показанията на двамата,  свързани с отношенията им по повод покупката на имота в Д.Д.. Показанията на Д. и Д. подкрепят твърденията на свидетеля З.Т. относно неоснователното искане от Т.Т. да му бъде платена по голяма цена от договорената.

      При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимите, съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат под-ложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпос-тавени с останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./

При анализа и съпоставката на обясненията на подсъдимият С.В., съдът  намира, че следва да кредитира същите по отношение на познанството му с Т.Т. и свързаните с това отношения. Безспорно е установено, че С.В. и Т.Т. са били в близки отношения. Също така е изяснена и връзката между В. и свидетелите В.С., Х.В. и обстоятелствата, които имат значение за настоящото наказателно производство.

Основен въпрос в настоящото наказателно производство е наличието на конкретен мотив за извършване на престъплението. В тази връзка съдът подложи на обстоен анализ обясненията на подсъдимия В.. В хода на съдебното следствие подсъдимия С.В. подробно обяснява за отношенията си с Т.Т. и за конкретната сделка, която според обвинението е била мотив за влошаване на отношенията между двамата и за поръчителство на убийството на Т.. Нито един от близките на Т. не посочва сделката с апартамента в ж.к.„*“, ул.“*“ като толкова значителна, че да мотивира В. да поръча убийството на Т., още повече, че тя е направена през 2006 г.. В подрепа на обясненията на подсъдимия са и приложените справки от Агенция по вписванията. В тази част обясненията на В. не се опровергават от другите налични доказателства, поради което съдът ги приема за достоверни. Напротив същите са в синхрон споказанията на неговата съпруга св.Д.В..

            Обясненията на С.В. за изострените му отношения със свидетелите Х.В. и В.С. се потвърждават, както от твърденията на тези свидетели, така и от приложените и приети писменни доказателства. Доказателствата по делото потвърждават думите на подсъдимия, че е бил налице финансов и личен конфликт между него и свидетелят В.С.. Няма причина да не се преценят като достоверни обясненията на В. относно мотивите на В.С. за даване на показания насочени срещу него и уличаващи го в извършване на престъпление, на което същият не е автор. Цялостния и съвкупен анализ на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателствата налага извод за достоверност на обясненията на В.. Те кореспондират с останалите доказателства и изграждат логически обоснована фактическа обстановка за релевантните обстоятелства по делото.

Съдът смята, че следва да  кредитира обясненията на подсъдимия А.Й., дадени в разпита му в хода на съдебното следствие. Те са свързани с процедурата по начина на извършване на разпознавания от свидетелите И. и М., които го уличават и като физическия извършител на убийството на Т.Т.. Те се подкрепят от показанията на М. и И. за показаните им снимки на лицето, което трябва да бъде разпознато преди фактическото извършване на разпознаването и за другите обстоятелства преди и по време на извършените процесуални действия. Обясненията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на разпитаните като свидетели поемни лица. Разказът на подсъдимия  Й. се препокрива почти изцяло с показанията на поемното лице Г.Х.. Внимателният прочит на обясненията на Й. установената хронология на процесуалните действия и цитираните показания мотивират извода, че те следва да се кредитират като достоверни.

         Съдът  споделя възраженията на защитата за наличието на пороци при извършването на процесуално-следствени действия по разпознаване.

Двата протокола са изготвени в нарушения на изискванията на НПК и представляват негодни доказателствени средства, като с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения при осъществяване на действията закрепени в тези протоколи същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото и съда не следва да основава изводите си на тях.

Видно от протокола от 09.12.2010 г. за разпознаване /л.130-131, т.2 от ДП/, в същия не е отразен часа, в който е започнало разпознаването, респективно завършило. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до невъзможност съда да направи преценката,  доколко разпознаващият е бил разпитан преди разпознаването, за да посочи по какви белези, евентуално, би разпознал едно лице. Това поражда съмнение, доколко разпознаващото лице, респективно протоколът за разпита му, е бил съставен след самото разпознаване, а не преди разпознаването. Времето на започване и времето на завършване на съответното действие е от изключително значение и непосочването му опорочава изготвения протокол и го прави негодно доказателствено средство. Следва да се отбележи, че в посочения протокол липсва и посочване на номера на досъдебното производство. Следственото действие е опорочено и поради категорично установените факти свързани с показване на снимки на разпознаващото лице преди извършването на разпознаването. Свидетелят И. категорично посочва това обстоятелство.

При съставянето на протокола за разпознаване от 11.12.2010 г. /л.136-137, т.2/, по същия начин не е посочено времето, в което е започнало разпознаването, респективно приключило. Това, от своя страна, както е отбелязано  за предходния протокол, е непреодолима пречка да се направи преценката, дали свидетелката М., която в случая е разпознаваща, е била разпитана преди разпознаването или протоколът й за разпит е бил формално съставен след разпознаването. На протокола липсва подпис под № * на присъствали, а именно № * е А.Й.. На следващо място разследващите, които са присъствали на мястото са насочили вниманието на свидетелката към мъжа с анцунга, който трябва да бъде разпознат като й казали „Не трябва да го пускаме, това е нашия човек.“Свидетелката М. сочи, че заявила на наблюдаващия прокурор при Окръжна прокуратура прокурор И. Г., че не може да каже дали разпознава някого от хората  представени й за разпознаване. Свидетелката категорично заявява, че не е видяла човека, който е влязъл в заведението и е стрелял по пострадалия Т.Т.. Разпознаването е проведено след повече от година след убийството на Т.Т., като св.М. сочи, че никъде не е заявявала, че е видяла и че може да разпознае  извършителя на престъплението. Задържали сина й Т.М. поради съмнение, че същия има участие в убийството на Т., поради което тя се притеснявала при извършване на разпознаването, че ако не направи това което се иска от разследващите, сина й отново ще бъде задържан. Свидетелката сочи, че преди разпознаването в полицията първо й показали снимката на подсъдимия А.Й., като й казали – това е момчето. На показването на снимката и репликата „Ето това е момчето, което ни трябва, задържани са.“ присъствал и св.И.И., който потвърждава думите на св.М. по отношение на начина на провеждане на разпознаването, като на двамата била показана една и съща снимка на мъж, който разследващите настоявали.

Свидетелят И. описва извършителя като средно висок мъж, около 1,70 м., като видял лицето му в профил, направило му впечатление, че човека е гладко избръснат. Видял също, че е облечен в шушляково яке без качулка и обут с черни обувки. Заявява, че от това, което е видял от външния вид на извършителя не е имал възможност да го разпознае, тъй като не е видял цялото лице на извършителя. Преди извършване на разпознаването твърди, че се срещнал с прокурорка в гр.* в полицията, която го разпитвала. На бюрото имало оставена голяма снимка на лице снимано до кръста, като прокурорката няколко пъти повторила, свидетеля И. да гледа хубаво снимката и че това лице е извършителя с думите „Помисли си пак, сега ще го разпознаеш, това е той, това е той.“Свидетелят И. категорично заявила на прокурора, че това не е човека убил пострадалия Т.Т.. Твърди също, че тази жена му казала, да каже на разпознаването че това е той иначе става тежко за него и ще влезе за лъжесвидетелстване в затвора. Категорично заявява, че подсъдимия А.Й. е висок мъж, а човека, който е видял в заведението стопанисвано от св.Б.М. бил среден на ръст около 1,70 см. 

Гореизложените пороци на двата протокола за разпознаване, както и опорочаване процедуарата при неговото провеждане, мотивират съда да приеме, че същите са негодни доказателствени средства.

Описаната от съда фактическа обстановка се подкрепя също и от писмените и веществени доказателствата, събрани и закрепени със съответните протоколи.

Съдът, като обсъди заключенията на изброените експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите, счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го допълват, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната правилност.

Следва да се отбележи, че от особено значение за формиране на изводите при изясняването на фактите по делото са заключенията на някои от експертизите, върху които съдът насочи вниманието си.

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

По обвиненията по чл.чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9, т.8, т.9, вр.чл.115 от  НК.

 

Така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото съда намира,  че не може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимите С.Н.В., И.Й.С., В.К.С. и А.Б.Й. са автори на престъпленията, в извършването на които са обвинени с внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, а именно такива по чл.116, ал.1, т.6, т.8, т.9 и т.10 във връзка с чл.115, ал.1 във вр.чл.20, ал.3  и ал.4 вр .ал.1 от НК за подсъдимия С.Н.В., по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във връзка с чл.115, ал.1 във вр.чл.20, ал.3 и ал.4 вр.ал.1 от НК за подсъдимия И.Й.С., по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във връзка с чл.115, ал.1 във вр.чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК  за подсъдимия В.К.С. и по чл.116, ал.1, т.6, т.7, т.9 и т.10 във връзка с чл.115, ал.1 във вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК за подсъдимия А.Б.Й., поради което съда ги призна за невиновни и на осн.чл.304 от НПК ги оправда по така повдигнатите им обвинения.

Изложеното предпоставя възможността, а и необходимостта, преди да бъдат изложени правните изводи на съда по отношение авторството, виновността и отговорността на всяко от подсъдимите лица по повдигнатото им обвинение за съпричастност към квалифицираното умишлено убийство, да бъдат направени някои общи бележки.

 

1. За съставомерността на престъплението по цитирания законов текст е необходимо да се установи на първо място, обективната и субективна съставомерност на деянието по основния състав на умишленото убийство, визиран в разпоредбата на чл.115 от НК.

Основен признак от обективна страна на престъплението по този законов текст, това е неговото изпълнително деяние, изразяващо се в умъртвяване на другиго – такова въздействие върху организма на пострадалия (друг жив човешки организъм, считано от началото на родилната дейност до настъпването на биологичната смърт на индивида), което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично (вж. П 2-57-Пл., т. 8 и други).

Най-често умишлените убийства се осъществяват чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в жизненоважни центрове на човешкото тяло, нанасяне на удари по такива места, предизвикване проникването в организма на отровни вещества, на инфекция и много други. Възможно е, обаче, смъртта на пострадалия да се предизвика и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия, но не ги е извършил. Възможно е, също така, убийството да се осъществи и чрез по-сложна система от действия и бездействия.

Убийството е типично резултатно увреждащо престъпление, като то ще бъде довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата. Субект на умишленото убийство е всяко наказателноотговорно лице, като това престъпление може да се извърши в съучастие, във всяка от познатите му и уредени в наказателния закон форми.Формата на вината при убийството по чл. 115 НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален. И при двете форми на умисъл деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата (жертвите) и иска или допуска този резултат.

Отговорността на подсъдимите лица в настоящото производство е ангажирана и за осъществени няколко квалифициращи деянието признака сред уредените в чл. 116, ал. 1 НК, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието и обуславящи утежнена наказателна отговорност, в сравнение с тази за умишлено убийство по основния състав.

На първо място, подсъдимите са обвинени в това да са осъществили признака по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК – убийство по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Това убийство трябва да създава реална опасност от причиняване смъртта на поне още едно лице, макар и тази опасност да не се е реализирала, като така създадената опасност и обстоятелството, че тя произтича от използвания от дееца начин или средство, трябва да се обхващат от умисъла му (вж. ППВС № 2-57-Пл., Р 212-85-ІІ, Р 525-95-ІІ, Р 236-97-ІІ и други).

За убийството, извършено по начин, опасен за живота на мнозина, е характерно, че използваният от дееца метод на умъртвяване създава опасност за живота на повече от едно лице в конкретната обстановка, при която престъплението е извършено (вж. Р 60-71-ІІ, Р 428-76-І, Р 607-81-ІІ, Р 477-83-ІІ, Р 201-84-І и други).Убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, когато при употребата на такива средства те по естеството си развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което създават опасност за живота на повече от едно лице (вж. Р 60-71-ІІ и други). В разглеждания случай безспорно установено е от събраните в хода на разследването и на съдебното следствие доказателства,  че е извършено убийството на Т.И.Т. *** на 12.02.2008 г. със средство, опасно за живота на мнозина, а именно пистолет „*“.Това средство на престъплението попада в дефиницията за такова формулираната от съдебната практика, тъй като има безспорно широк обсег на действие и е създало опасност за живота на мнозина, освен за живота на убития Т. и за живота на намиращите се вбизост до него в същото помещение св.Б.М. и св.И.И..

          Подсъдимите са привлечени да отговарят наказателно за осъществен състав на предумишлено убийство, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 НК. Съгласно константната съдебна практика (вж. П 2-57-Пл., т. 18, П 14-63-Пл., Р 309-70-І, Р 676-71-І, Р 43-72-ІІ, Р 472-78-ІІ, Р 802-91-І, Р 101-94-ІІ и други), убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му. Решението е взето предварително, когато между момента, в който субектът решава да извърши престъплението, и този на осъществяване на изпълнителното деяние, съществува известен период от време, който позволява на дееца да обмисли решението спокойно и хладнокръвно.

Решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които да възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява на субекта да обмисли убийството спокойно и хладнокръвно и трябва да е налице при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебният състав е поставен пред невъзможността да прецени наличието на този квалифициращ убийството признак, тъй като както посочи по-горе в мотивите си настоящия съдебен състав намира, че не се установи от доказателствата по делото престъплението да е реализирано от от подсъдимите С.В., А.Й., И.С. и В.С..

 На следващо място за да приеме съда, че е извършено деяние по чл.116, ал.1, т.10 от НК, следва и е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние, както и наличието и функционирането на престъпно сдружение, съобразно легалната дефиниция по чл. 93, т. 20 от НК. Правилното квалифициране на деянието по този текст налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК, което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави, визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК се съдържа легалната дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Според посочената разпоредба на кодекса организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по-малко от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. Според определението, дадено в чл. 93, т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да се включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК е във всеки един момент числеността на групата – броят на членовете, независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързването и контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта – да се вършат престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 пр.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата. Това е лицето или лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще бъдат реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното сдружение. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК е участието в така създадената група. При тази форма на изпълнителното деяние се касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи.

По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства за наличието и осъществявана престъпна дейност на очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група, която е действала от неустановена дата в началото на 2003 г. до 31.05.2010 г. с ръководител Й.И.Й., ЕГН ********** и участници И.Й.С., ЕГН **********; В.К.С., ЕГН **********; А.Б.Й., ЕГН **********; М.А., ЕГН **********; Р.И.Н., ЕГН ********** (участник до 19.06.2009 г., когато е обявен за ОДИ с телеграма № 29211 на ГДНП, бюл.134/13г. на СДВР); А.М.П., ЕГН ********** (участник до убийството му на 01.09.2004 г.). Единствено по делото е приложено копие от обвинителен акт по сл.д.№11/2010 г. по описа на ОСлС при СОП, пр.пр.№1170/2009 г. на СОП, от който става ясно, че на подсъдимите И.Й.С., В.К.С. и А.Б.Й. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.3, т.2,вр. ал.2 вр. чл.93, т.20 от НК за това,че: През периода от началото на 2008 г. до 01.06.2010 г., в гр.*, област * и гр.* са участвали в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с ръководител Й.И.Й. и участници – В.к.С., Г. М. Г., К. В. Т.,  Й. И. Й., И. Й. Й., П.М.С., А.Б.Й., Н. Р. Р., както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано  в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354А, ал.1 от НК, а именно без надлежно разрешително да придобиват и държат високорискови наркотичнивещества с цел разпространение. Обвинителният акт съгласно чл.246 от НПК представлява процесуален документ, съставен от съответния компетентен прокурор, с внасянето на който в съда се повдига обвинение на лица, когато прокурора намери, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Твърденията изложени в същия тепърва подлежат на доказване в централната съдебна фаза на процеса, от което следва, че този обвинителен акт не може да се приеме за каквото и да било доказателство в настоящия процес.  В хода на съдебното следствие  се установи, че подсъдимия А.Й. е бил шофьор на сина на посочения като ръководител на твърдяната престъпна група Й.Й. Не е възможно без реални доказателства за съществуването на твърдяната група да се приеме априори, че посочените лица са участници в нея и са извършили деянията по поръчение или пък в изпълнение на решението на тази група. Самият факт, че по друго дело е повдигнато обвинение за такава група не означава, че следва да се приеме съществуването й без доказателства и по настоящото. Не се установиха в хода на съдебното следствие, чрез допустимите съгласно НПК способи твърденията изложени в обвинителния акт за съществуваща йерархия в организираната престъпна група и функциите на всеки един от подсъдимите по настоящото дело в нея, а именно тези на „екзекутор“ – пряк изпълнител на поръчките за посъдимия С., такива на посредник между ръководителя на ОПГ и поръчителите за подсъдимия С. и подсъдимия Й. – пряк извършител на  убийства и отвличания – „килър“.  

 По отношение на подсъдимите А.Й., В.С. и И.С. е повдигнато обвинение, че са извършили убийството на Т.Т. *** с користна цел. При убийството с користна цел по чл. 116, ал.1, т.7 от НК,  деецът цели да придобие известна материална изгода след извършване на самото убийство/ наследство, пари, жилище и пр/. От събраните и обсъдени  от съда по-горе в мотивите доказателства не може да се направи безспорния и категоричен извод, че именно подсъдимите А.Й., като извършител, В.С. като подбудител и И.С. като подбудител и помагач са участвали при реализиране на убийството на Т.Т. ***, на 12.02.2008 г.

По делото не се събраха доказателства за това подсъдимият С.В. да е поръчител на убийството. На първо място събраните доказателства не сочат по категоричен и безспорен начин, че е налице основателен мотив В. да поръча убийството на Т.И.Т.. Твърденията за наличен мотив с цел да бъде прикрито друго престъпление – измами с недвижими имоти в гр.*, ж.к.“*“, ул.“*“№*, вх.* не се доказа в хода на съдебното следствие. Това, че е налице действително осъществена сделка с посочените недвижими имоти – два апартамента, магазин и подземен гараж, не доказва извършени измамливи действия от нито едно лице. Липсата на доказателства за извършена измама или опит за измама практически изключва посочения от обвинението мотив за престъплението. Наличието на основателен мотив е задължителен при изследване на поръчково убийство с квалификация чл.116, ал.1, т.10 от НК. Този мотив следва да се търси при поръчителя, а не при извършителите на убийството. При обсъждане на въпроса за липсата на основателен мотив следва да се отчетат и други факти.

Предявеният граждански иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД по гр.д.№04416/2006 г., заведен от ищцата Е. Т. М.  за обявяване за нищожни на сделките с процесните имоти, находящи се в гр.* кв.“*“, ул.“*“, поради липса на съгласие, тъй като не е упълномощавала Б.М. или който да е за извършване на тази сделка, не е подписала пълномощното, нито каквито и да било други документи във връзка с разпореждане с имотите и получаването на продажната, е отхвърлен от СГС и АС – гр.* като неоснователен и практически твърденията, посочени в обвинителния акт се опровергават  от установените в хода на съдебното следствие факти. На следващо място от изисканите служебно от съда справки от НСлС, СРП, СГП е видно, че по отношение на подсъдимия С.В. не е образувано наказателно производство и същият не е привличан в качеството на обвиняем за извършени измама с недвижими имоти.

Тези доказателства мотивират съда да достигне до извода, че у С.В. не е налице основателен мотив да поръча убийството на Т.Т.. Наличните доказателства не сочат, че той би могъл да се почуства застрашен от бъдещи действия от страна на пострадалия Т.Т. и с цел да предотврати неблагоприятните последици от тях, е поръчал неговото физическо ликвидиране.

Няма нито едно доказателство за конкретни действия от страна на подсъдимия С.В., които да мотивират извод за съпричастност към извършеното убийство. Напротив  самите деца на убития Т.  - св.З.Т., И.Т. и Г.Т. сочат, че между подсъдимия и покойния Т.Т. са съществували близки и приятелски отношения, основани на взаимно доверие, като Т. е бил кръстник на децата на подсъдимия В., което в циганската общност е една от най-ценените и почитани фигури.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от тях – в случая неговото изпълнително деяние означава, че не е извършено престъпление по този законов текст.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимите са осъществили от субективна страна престъпните състави с горепосочената правна квалификация.

 Доказателствата за съпричастност на подсъдимите В.С. и И.С. към инкриминираното деяние се основават на показанията на свидетелите Х.В., В.С. и тези с тайна самоличност с идентификационни № * и №*.Твърденията на С., че именно тези двама подсъдими са приели поръчката за убийството на Т.Т. не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Показанията на С. остават изолирани и до голяма степен се опровергават от останалите доказателства. Налице са поредица от доказателства за наличието на причини, които да поставят под съмнение добросъвестността на показанията на този свидетел. Житейски нелогично и недостоверно е, поръчка за убийство да се коментира в заведение пред неограничен кръг хора. Прави впечатление, че този свидетел твърди, че е присъствал при всички ключови момети, касаещи поръчването на убийството на Т.Т., уговарянето на мястото и начина на изпълнение на престъплението, дължимата сума, както и при изплащането на части на уговорената сума пари от поръчителя – подсъдимия С.В. и то не само на подбудителите при осъществяване на престъпното деяние И.С. и В.С., но и на самия сочен като физически извършител на деянието - подсъдимия А.Й. по прякор „*“. Тези показания свидетелят С. депозира на 02.01.2011 г. пред наблюдаващия производството прокурор – прокурор И. Г. /л.94-96,т.2 от ДП/ и на 08.02.2011 г. пред съдия от ОС – гр.*. Междувременно след като е дал тези показания с Указ №29 от 28.04.2011 г. св.В.С. е помилван с остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №3786/2010 г. по описа на СГС, който е 1 г., 1 м. и 20 дни. На 07.06.2011 г. св.С. е разпитан за трети път и надгражда своите твърдения, като твърди, че му е известно, че св.Н.К., негов работник, е занесъл последната част от уговорената цена за убийството на Т.Т. цялата от 50 000 лева, като е предал 5 000 евро на подсъдимия А.Й..

Следва да се отбележи и влошените отношения между него и В. към момента на разпита, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие и респ. заинтересоваността на този свидетел да сочи именно подсъдимия В. като поръчител на убийството на пострадалия Т.Т..

Показанията на свидетелите с тайна самоличност с идентификационни номера * и * сами по себе си, не доказват съпричастност на подсъдимите В.С. и И.С. в инкриминираното деяние. Единствено сочат, че са видели двамата подсъдими в гр.Д.Д., именно на датата на убийството на пострадалия Т.- 12.02.2008 г. Тези твърдения конкретно за местонахождението на подсъдимия В.С., а оттам се внася съмнение и за реалното местонахождения на подсъдимия И.С., се оборват от показанията на свидетелите М.С.М. и Ивайо К.Г., който завяват категорично, че си спомнят, че на 12.02.2008 г., когато е и рожденната дата на св.М., подсъдимия В.С., се е намирал в гр.* на празненство по случай рождения ден на М.. Освен така внесеното съмнение в достоверността на показанията на свидетелите с тайна самоличност, че действително двамата подсъдими на 12.02.2008 г. са се намирали в гр.Д.Д., по  делото не се установи и твърдението на прокуратурата, че тримата подсъдими на 12.02.2008 г. пристигнали в гр.Д.Д. с лек автомобил „*“. Видно от показанията на св.М.Н., собственик на автомобила, превозното средство било продаден от него през 2006 г. на лице, живущо в гр.*. В хода на наказателното производство не се събраха безспорни доказателства подсъдимите  С. и С. да са извършили престъплението, за които им е повдигнато обвинение.

По отношение на обвинението спрямо А.Й. следва да се отбележи, че  разпознаванията от свидетелите очевидци на престъплението Б.М. и И.И. са извършени в грубо нарушение на процесуалните правила и не следва да се вземат предвид при формиране на вътрешното убеждение от съдебния състав. Разпознаванията от св.Б.М. и И.И. не са проведени при съблюдаване на установения нормативен ред, посочен в чл.169-171 от НПК, като са изготвени документи, които не съдържат изискуемите от закона реквизити, а именно не е посочен часа на започване и часа на приключване на разпознаванията. Дадените показания от разпознаващите св.Б.М. и И.И.  за начина на провеждане на разпознаването в още по-голяма степен сочат на извършени груби процесуалнинарушения при неговото провеждане, което води до невъзможността да бъде обосновано авторството на извършеното престъпление. И двамата свидетели акцентират върху оказаното им внушение  от страна на разследващите органи в насока да разпознаят конкретно лице, чрез предварително показване на снимки и многократно повтаряне с какво е облечено лицето, което трябва да разпознаят. Подобни твърдения сочат на допуснати съществени процесуални нарушения при разпознаването на лица, което не е осъществено по предвидения ред и в изискуемата се форма, позволяващи проверка за законосъобразност, и водят до опорочаване на изготвените при използвания способ за доказване протоколи и изключването им от доказателствения материал.

Свидетелите Б.М. и И.И. в първоначалния момент дават изключително противоречиви описания на извършителя. Единствено е ясно, че лицето е било без маска и шапка, късо подстригано, с бяла кожа , високо около 170 см. В съдебната зала на конкретно зададени въпроси всички лица, които са възприели физическия убиец отричат това да е Й., тъй като според тяхното субективно виждане извършителят е бил по-нисък в сравнение с ръста на подсъдимия Й.. Единственото доказателство за съпричастност на А.Й. към инкриминираното деяние са изключените от доказателствената съвкупност протоколи за разпознаване. На следващо място свидетелят Н.К. опровергава показанията на свидетеля С., който посочва Й. като физическия убиец на Таневи получател на пари за това.

 В хода на разследването е установен и друг възможен мотив за извършване на инкриминираното деяние. Той е свързан с продажбата на комплекс „Бригадирски стан“ в гр.Д.Д., като тази версия не е разследвана в детайли и с необходимата задълбоченост.

Основен принцип на съвременния наказателен процес е, че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на доказване на обвинението в наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите органи (включително и относно субективната страна), а в закона изрично е посочено, че обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко изложено от правна страна, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им от Специализираната прокуратура обвинения. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за виновността на подсъдимите.Т .е. осъдителната присъда не може да почива на вероятности и предположения, в какъвто смисъл е и чл.303 ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за виновен, следва да са налице такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на инкриминираното престъпление. Когато такива доказателства липсват, за съда е налице само една правна възможност и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда. /Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н. д. № 70/69 г., I н. о. , ВС/. В настоящия случай отсъствието на доказателства, събрани по съответния ред предвиден в НПК, налага единствения и правилен извод, че авторството на подсъдимите С.В., А.Й., В.С. и И.С. в извършването на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимите за невинни и тяхното оправдаване по повдигнатите им обвинения.

Няма как съдът, при наличие на множеството целенасочено допуснати в хода на досъдебното производство нарушения и непълноти, да възприеме за меродавна обвинителна теза. Извършването на едно престъпление и виновността на подсъдимите не могат да бъдат установявани и доказвани с цената на игнориране на принципите и правилата на наказателния процес. В този смисъл се е произнесъл и Върховният касационен съд на РБ в свое Решение № 161/15.03.2007 г. по н.д. № 843/06, III н.о.

 

  ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Съдът обсъди естеството на  писмените и веществените доказа-телства, тяхната правна характеристика и връзката им с предмета на доказване и стигна до следните изводи:

На основание чл.53, ал.2, б.А“ НК се отнема в полза на държавата средството на престъплението , а именно пистолет“*“ със заличени номера. Притежаването на посоченото веществено доказателстгво е забранено от закона.

          С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът  постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

 

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:

 

 

  Член - съдия :