Мотиви
към Присъда №583/05.12.2019г., постановена по НОХД №583/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Ц.Н. *** за това, че:
в периода от 16.05.2013 г. до 10.05.2014
г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление - с единадесет
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в магазин на
„Германос Телеком България“ ЕАД, ЕИК ***, находящ се в гр. Разград, бул.
„България“ № 34, присвоила чужди вещи - единадесет мобилни телефона на обща
стойност 7 487.25 лева, собственост на „Германос Телеком България“ ЕАД
/понастоящем „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***/,
поверени й в това й качество да ги пази и управлява, както следва:
1.
На 16.05.2013 г. мобилен апарат
марка „ALCATEL“, модел „2005“, ИМЕИ 869795011336109 на стойност
73.50 лева;
2.
На 11.07.2013 г. мобилен апарат
марка „APPLE“, модел „iPhone 5 32GB White“,
ИМЕИ 013628001268187 на
стойност 1 107.00 лева;
3.
На 19.12.2013 г. мобилен апарат
марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 White“, ИМЕИ 359093058640329 на
стойност 944.50 лева;
4.
На 31.12.2013 г. мобилен апарат
марка „HUAWEI“, модел „Е 173“, ИМЕИ 860872017740565 на стойност
31.00 лева;
5.
На 01.03.2014 г. мобилен апарат
марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 351776067633644 на
стойност 786.75 лева;
6.
На 05.03.2014 г. мобилен апарат
марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 351776067633651 на
стойност 786.75 лева;
На 10.03.2014 г. мобилен апарат марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy
Note 3 Black“, ИМЕИ 351776068414226 на стойност 786.75 лева.;
7.
Ha 25.03.2014 г. мобилен апарат
марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 352991060208893 на стойност 786.75
лева;
8.
На 26.04.2014 г. мобилен апарат марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ
352828060216908 на стойност 740.00 лева;
9.
На 03.05.2014 г. мобилен апарат марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy S II plus White“, ИМЕИ 359704054399187 на стойност 491.00 лева;
10.
На 10.05.2014 г. мобилен апарат марка НТС, модел One (М8) Silver, ИМЕИ
358714059054787 на стойност 954.25 лева,
като за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и други /две/
престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно: първото
по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. НК, понеже в периода от 16.05.2013
г. до 10.05.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление -
с десет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в магазин на
„Германос Телеком България“ ЕАД, ЕИК ***, находящ се в гр. Разград, бул.
„България“ № 34 и в кръга на службата си сама съставила неистински
частни документи, както следва:
1.
На 16.05.2013 г. договор за мобилни услуги № *********,
на който придала вид, че е подписан от Ц.Н.Р. *** в частта за „потребител“;
2.
На 11.07.2013 г. договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са подписани от Ц.Н.Р.
*** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“;
3.
На 19.12.2013 г. договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са подписани от Ц.Н.Р.
*** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“;
4.
На 31.12.2013 г. договор за мобилни услуги № *********,
на който придала вид, че е подписан от Ц.Н.Р. *** в частта за „потребител“;
5.
На 01.03.2014 г. договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са подписани от Ц.Н.Р.
*** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“;
7. Ha
10.03.2014 г. договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
същата дата, на които придала вид, че са подписани от С.И.М. *** в частта за
„потребител“ и за „лизингополучател“;
8. На 25.03.2014 г. договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че
са подписани от Х.М.К. *** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“;
9. На 26.04.2014 г. договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че
са подписани от М.А.К. *** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“;
10. На 10.05.2014 г. договор за мобилни услуги
№ ********* и договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са
подписани от Х.М. *** в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“
и на същите дати ги употребила пред служители на „Германос Телеком
България“ ЕАД за да докаже, че съществува валидно възникнало правоотношение
между дружеството и съответният потребител/клиент/,
а второто по чл. 315, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК, понеже на 03.05.2014 г. в гр.
Разград чрез измама склонила В.М. *** да подпише частен документ- Договор за
мобилни услуги № ********* в частта за „потребител“ със съдържание, което не
съответства на волята на подписалата го, и го употребила пред служители на
„Германос Телеком България“ ЕАД за да докаже, че съществува валидно възникнало
правоотношение между дружеството и В.М. С. -
престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита го за доказано и
предлага на съда да й наложи съответно наказание.
Подсъдимата, уведомена чрез
защитника си, не се е явила в
заседанието, налице са данни, че се намира в чужбина, поради което делото е
разгледано в нейно отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4, б. “в“ от НК.
Защитника й оспорва правната
квалификация по обвинението и моли за
налагане на минимално наказание.
Подсъдимата е родена на ***г***
и е с постоянен адрес в с.гр.. Същата е
неомъжена, неосъждана.
С трудов договор № 916/13.03.2013 г.
подсъдимата Ц.Н.В. била назначена на длъжност „продавач-консултант“ в „Германос
Телеком-България“ ЕАД, ЕИК *** (по-късно с правоприемник „Космо България
Мобайл“ ЕАД, а понастоящем „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ***), с месторабота в магазин „Германос“, находящ се в гр. Разград, бул.
„България“ № 34. Подсъдимата В. постъпила на работа на 14.03.2013 г. За
посочената длъжност й била връчена длъжностна характеристика /ДХ/, съгласно
която основните й и най-важни задължения били: да извършва продажби в
съответствие с одобрената ценова листа, финансови процедури, продажбени техники
и стандарти, утвърдени в компанията; да извършва коректно попълване на данни в
договорите за мобилни услуги (ДМУ) с абонатите на ГЛОБУЛ, както и коректно и
навременно попълване на всички необходими данни в активационната и
информационна система в съответствие с утвърдените корпоративни процедури. Видно
от ДХ, подс. В. носела пълна материална отговорност за разходването и
отчитането на пари и материални ценности.
Освен подс. В. в магазин „Германос“
работели и други продавач-консултанти, а управител била св. С.К.К.. Съобразно създадената организация на работа и заеманите
длъжности, мобилните телефони, които се предлагали в магазина счетоводно се
зачислявали на управителя, но продажбата им била възложена на
продавач-консултантите. Единият от начините, по който можел да бъде продаден /предоставен/ определен мобилен телефон бил като се сключи договор
за лизинг и съответен договор за мобилни услуги. В такива случаи служителят от магазина
веднага предавал на клиента мобилния телефон, а същият ден, в края на работното
време представял на управителя сключените за него договори, съответно чрез тях
отчитал продаденият на лизинг мобилен телефон. Всеки понеделник, сключените
договори от предходната седмица се изпращали в гр. София, в „Германос Телеком
България“ ЕАД. Освен това за всеки един служител „продавач-консултант“ от
магазина били създадени пароли за достъп до електронната система на мобилния
оператор, като данните по сключените договори се въвеждали и електронно, за да
бъдат активирани съответните услуги. Всички права и задължения по договорите
възниквали само и единствено между Оператора и третите лица посочени като
абонати или ползватели на съответната услуга или стока. Предвид, че всеки един
от служителите на магазина имал достъп до електорнната
система на „Германос Телеком- България“ ЕАД, той съответно имал достъп до
личните данни на всички абонати на оператора.
Възползвайки се от така създадената
организация на работа, а именно да отчита предадените на потребителите мобилни
телефони чрез представянето на сключен ДМУ и договор за лизинг за тях пред
съответния управител, подс. Цв. В. решила да започне
да присвоява за свои нужди различни мобилни телефони, които се предлагали в
магазина и по-късно да ги продава на трети лица. За целта решила, също така,
сама да съставя съответните ДМУ и договори за лизинг от името на различни
клиенти, и да ги представя пред компанията.
В изпълнение на така взетото
решение и винаги докато изпълнявала служебните си задължения като
продавач-консултант в магазин „Германос“ в гр. Разград, подс. В., както
следва:
1. На 16.05.2013 г., съставила
договор за мобилни услуги № *********, на който придала вид, че е подписан от
св. Ц.Н.Р. /нейна баба/ и изразява нейното волеизявление за сключването му.
Съгласно договора св. Ц. Р. се задължила за срок от 24 месеца да ползва
мобилните услуги на „Германос Телеком-България“ ЕАД (Оператор) по посочения
абонаментен план, като за това следвало да получи мобилен апарат марка „ALCATEL“, модел „2005“ с ИМЕИ 869795011336109, на стойност 73.50 лева към него
момент. Подс. В. въвела информацията за сключения
договор в електронната система, а телефона укрила в себе си. Преди да приключи
работното й време, подсъдимата предала съставения от нея ДМУ на управителя на
магазина, а когато си тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен
телефон, с който по-късно се разпоредила в своя полза. Св. Р. не знаела за така
сключения договор, съответно не била получила мобилния телефон.
2. На 11.07.2013 г. подс. В.
съставила договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от същата
дата, на които придала вид, че са подписани от св. Ц. Р. в частта за
„потребител“ и за „лизингополучател“, отново без
нейното знание. Съгласно клаузите на ДМУ св. Ц. Р. се задължила за срок от 24
месеца да ползва мобилните услуги на Оператора по посочената абонаментна
програма, като това й давало възможност да вземе мобилен апарат на лизинг.
Телефонът, който обвиняемата вписала в договорите и съответно след това
присвоила бил марка „APPLE“, модел „iPhone 5 32GB White“ с ИМЕИ 013628001268187 на стойност 1 107.00 лева към нея
дата. Обв. В. въвела информацията за сключените
договори в електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на
магазина и укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, обвиняемата
предала съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си
тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го продала на лице, неустановено при извършеното
разследване. Същото започнало да ползва телефона като поставило в него сим-карта с № ***, регистрирана на името на св. А. В. С. от
гр. Варна.
3.На 19.12.2013 г. подс. В.
съставила договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от същата
дата, на които придала вид, че са подписани от св. Ц. Р. в частта за
„потребител“ и за „лизингополучател“, отново без
нейното знание. Съгласно клаузите на ДМУ св. Ц. Р. се задължила за срок от 24
месеца да ползва мобилните услуги на Оператора по посочената абонаментна
програма, като това й давало възможност да вземе мобилен апарат на лизинг.
Телефонът, който обвиняемата вписала в договорите и съответно след това
присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 White“, ИМЕИ 359093058640329 на стойност 944.50 лева към нея
дата. Подс. В. въвела информацията за сключените
договори в електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на
магазина и укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, подсъдимата
предала съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си
тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го продала на лице, неустановено в хода на
проведеното разследване. Същото започнало да ползва телефона като поставило в
него сим-карта с № ***, регистрирана на името на св. А.М.М. ***.
4. На 31.12.2013 г., подс. В.
съставила договор за мобилни услуги № *********, на който придала вид, че е
подписан от св. Ц.Р. в частта за „потребител“, т. е., че изразява нейното
волеизявление за сключването му. Съгласно договора св. Ц. Р. се задължила за
срок от 24 месеца да ползва мобилните услуги на „Германос Телеком-България“ ЕАД
(Оператор) по посочената абонаментна програма, като за това следвало да получи
мобилен апарат марка „HUAWEI“, модел „Е 173“, ИМЕН 860872017740565 на стойност 31.00
лева към него момент. Подс. В. въвела информацията за
сключения договор в електронната система, а телефона укрила в себе си. Преди да
приключи работното й време, обвиняемата предала съставения от нея ДМУ на
управителя на магазина, а когато си тръгнала взела със себе си горепосоченият
мобилен телефон, с който по-късно се разпоредила в своя полза. Баба й - св. Р.
пак не знаела за така сключения договор, съответно не била получила мобилния
телефон.
5. На 01.03.2014 г. подс. В.
съставила договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от същата
дата, на които придала вид, че са подписани от св. Ц. Р. в частта за
„потребител“ и за „лизингополучател“, отново без
знанието и съгласието на последната. Съгласно клаузите на ДМУ св. Ц. Р. се
задължила за срок от 24 месеца да ползва мобилните услуги на Оператора по
посочената абонаментна програма, като това й давало възможност да вземе мобилен
апарат на лизинг. Телефонът, който подсъдимата вписала в договорите и съответно
след това присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 351776067633644 на стойност 786.75 лева към нея
дата. Подс. В. въвела информацията за сключените
договори в електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на
магазина и укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, обвиняемата
предала съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си
тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по- късно се
разпоредила в своя полза, като го продала на лице, неустановено в хода на
проведеното разследване. Същото започнало да ползва телефона като поставило в
него сим-карта с № ***, регистрирана на името на св. А.М.М. ***.
Понеже св. Ц.Р. била абонат на
„Германос Телеком- България“ ЕАД и ползвала две сим-карти
на оператора, тя както обикновено отишла да плати месечните си вноски, но след
времето, когато внучка й - подс. В. вече била напуснала работата си в магазин
„Германос“. Тогава разбрала, че дължи сума в размер над 4 000.00 лева към
оператора по горепосочените договори, които никога не била сключвала и освен
това натрупаните месечни задължения довели до спиране на телефонните услуги за
нея.
Тъй като подс. В. съставила
множество неистински договори, на които придала вид, че произхождат от баба й,
тя решила вече да използва личните данни на други потребители на услугите на
Оператора, за да присвои и други мобилни устройства.
6.Такъв клиент на компанията бил
св. Х.М.К. ***, във времето обслужван от подсъдимата. На 05.03.2014 г. подс. В.
взела личните данни на свидетеля от електронната система на оператора и без
негово знание и съгласие съставила договор за мобилни услуги № ********* и
договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са подписани в
частта за „потребител“ и за „лизингополучател“ именно
от него. Съгласно клаузите на ДМУ св. Х.К. се задължил за срок от 24 месеца да
ползва мобилните услуги на Оператора по посочената абонаментна програма, като
това му давало възможност да вземе мобилен апарат на лизинг. Телефонът, който
подсъдимата вписала в договорите и съответно след това присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy
Note 3 Black“, ИМЕИ 351776067633651 на стойност 786.75 лева към нея дата. Подс. В. въвела информацията за сключените договори в
електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на магазина и
укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, подсъдимата предала
съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си тръгнала
взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го продала на лице, неустановено в хода на
проведеното разследване. Впоследствие телефонът, все още неупотребяван, бил
представен за продажба в магазин „Клик-Клик“ в гр.
Русе, откъдето го закупил и започнал да ползва св. М.Н.И. ***.
7.Друг клиент на компанията била
св. С.И.М. ***, която се познавала с подс. В. повече от десет години. На
10.03.2014 г. подс. В. взела личните данни на свидетелката от електронната
система на оператора и без нейно знание и съгласие съставила договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че
са подписани в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“
именно от нея. Съгласно клаузите на ДМУ св. С.М. се задължила за срок от 24
месеца да ползва мобилните услуги на Оператора по посочената абонаментна
програма, като това й давало възможност да вземе мобилен апарат на лизинг.
Телефонът, който подсъдимата вписала в договорите и съответно след това
присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 351776068414226 на стойност 786.75 лева към нея
дата. Подс. В. въвела информацията за сключените
договори в електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на
магазина и укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, подсъдимата
предала съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си
тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го продала за сумата от 750.00 лева на св. С.М.Е.
***. Малко след това, св. Е. пуснал телефона, все още неупотребяван, за
продажба в интернет сайта „Продавалник“, откъдето го
закупил и започнал да ползва св. С.Р.Г. ***.
През месец юли 2014 г. св. М.
посетила магазин „Германос“ в гр. Разград за да заплати, както обикновено,
месечната такса, за услугите на Оператора, които ползвала. Тогава разбрала, за
сключените на нейно име два договора, посочени по-горе и затова, че трябва да
плаща всеки месец по 65 лева - сума за закупен телефон на лизинг и сим-карта с абонаментен план на „Глобул“,
каквито тя не е получавала, съотв. каквито договори
не е сключвала. Св. М. поискала разпечатка на договорите и след като я получила
видяла, че от името на Оператора, те са подписани от подс. В.. Свързала се по телефона
с нея, при което подсъдимата й казала да не се притеснява, защото тя ще плаща
сметките. Това обаче не се случило, а св. М. заплащала дължимите вноски за да
не бъдат спрени телефонните услуги, които тя ползвала.
8. Ha
25.03.2014 г. подс. В. отново
решила да се възползва от личните данни на св. Х.М.К. ***. На тази дата, пак
без неговото знание и съгласие съставила договор за мобилни услуги № *********
и договор за лизинг от същата дата, на които придала вид, че са подписани в
частта за „потребител“ и за „лизингополучател“ именно
от него. Съгласно клаузите на ДМУ св. Х.К. и този път се задължил за срок от 24
месеца да ползва мобилните услуги на Оператора по посочената абонаментна
програма, като това му давало възможност да вземе мобилен апарат на лизинг.
Телефонът, който подсъдимата вписала в договорите и съответно след това
присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy Note 3 Black“, ИМЕИ 352991060208893 на стойност 786.75 лева към нея
дата. Подс. В. въвела информацията за сключените
договори в електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на
магазина и укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, подсъдимата
предала съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си
тръгнала взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го обявила за продажба в Интернет сайта „Продавалник“, откъдето го закупил и започнал да ползва св. Н.Н.К. ***.
На 15.05.2014 г. св. Х.К. посетил
магазин „Глобул“ в гр. Разград /също част от
магазинната мрежа на „Германос Телеком-България“ ЕАД/, където заплатил, както
обикновено, месечната такса за услугите на Оператора, които ползвал. На
19.05.2014 г., обаче получил кратко текстово съобщение, че дължи известна сума
пари. Св. Х.К. се върнал в магазин „Глобул“, за да
разбере какво става, откъдето го препратили в другият им магазин в гр. Разград,
а именно в „Германос“. Там разбрал, за сключените на негово име договори, по
силата на които има да изплаща два телефона, закупени на лизинг и две такси за
съответните абонаментни програми на „Глобул“. Понеже
св. Х.К. никога не бил подписвал тези договори и не бил вземал посочените в тях
телефони, той отказал да плаща задълженията по тях, което довело обаче до
спиране на услугите от Оператора, ползвани от самия него.
9. Друг потребител на услугите
компанията бил св. М.А.К. ***, който се познавал с подс. В., макар да не били
близки. На 26.04.2014 г. подс. В. взела личните данни на свидетелят от
електронната система на оператора и без неговото знание и съгласие съставила
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от същата дата, на
които придала вид, че са подписани в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“ именно от него. Съгласно клаузите на ДМУ
св. М.К. се задължил за срок от 24 месеца да ползва мобилните услуги на
Оператора по посочената абонаментна програма, като това му давало възможност да
вземе мобилен апарат на лизинг. Телефонът, който подсъдимата вписала в
договорите и съответно след това присвоила бил марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy
Note 3 Black“, ИМЕИ 352828060216908 на стойност 740.00 лева към нея дата. Подс. В. въвела информацията за сключените договори в
електронната система на Оператора, а телефона взела от витрината на магазина и
укрила в себе си. Преди да приключи работното й време, подсъдимата предала
съставените от нея договори на управителя на магазина, а когато си тръгнала
взела със себе си горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се
разпоредила в своя полза, като го обявила за продажба в Интернет сайта „Продавалник“, откъдето го закупил и започнал да ползва св. П.Х.Г.
***.
След това, когато св. М.К. отишъл
да плати текущите си задължения към Оператора, той разбрал за сключените на
негово име договори, по силата на които има да изплаща един телефон, закупен на
лизинг и такса за съответната абонаментна програма на „Глобул“.
Понеже св. М.К. никога не бил подписвал тези договори и не бил вземал
посоченият в тях телефон, той отказал да плаща задълженията по тях, което
довело обаче до спиране на услугите от Оператора, ползвани от самия него.
10.Св. В.М. *** също била
потребител на услугите, предлагани от „Германос Телеком България“ ЕАД. Тя
познавала подс. В. като служител в магазин „Германос“, понеже редовно плащала
сметките там, както за нейния телефон, така и за този на дъщеря й. На
29.04.2014 г., св. В. С. отново отишла в магазин „Германос“ в гр. Разград, за
да плати месечното задължение на дъщеря си към Оператора. Обслужила я именно
подс. В.. Тогава последната й предложила да сключи нов договор с компанията, но
св. В. С. отказала, понеже имала стари задължения. Подс.
В. й обяснила, че може да не сключва договор, а да направи запитване до
Оператора, за закупуване на телефон на изплащане, но за целта трябвало да
подпише предварителен договор, който не я обвързвал по никакъв начин. Предвид
на така формираната невярна представа, св. В. С. се съгласила, а подс. В.
разпечатала някакъв лист от електронната система и посочила мястото, на което
свидетелката се подписала. В действителност, подс. В. разпечатала третата
страница от бланката на договор за мобилни услуги, като с горепосочените
измамливи действия склонила св. В. С. да я подпише в частта за „потребител“,
което не съответствало на волята на подписалата го, понеже същата не искала да
се обвързва с нов договор към компанията. На 03.05.2014 г. подс. В. взела
личните данни на свидетелката от електронната система на оператора и без нейно
знание и съгласие съставила договор за мобилни услуги № ********* като
попълнила останалите три страници от бланката на договора. Съгласно договора
св. В. С. се задължила за срок от 24 месеца да ползва мобилните услуги на
„Германос Телеком-България“ ЕАД (Оператор) по посочената абонаментна програма,
като за това следвало да получи мобилен апарат марка „SAMSUNG“, модел „Galaxy
S II plus White“, ИМЕИ 359704054399187 на стойност 491.00 лева към него момент. Подс. В. въвела информацията за сключения договор в
електронната система, а телефона укрила в себе си. Преди да приключи работното
й време, обвиняемата предала съставения от нея ДМУ на управителя на магазина.
По-късно се разпоредила с телефона в своя полза, като го продала на св. Д.Е.Н. ***.
Впоследствие, когато св. В. С. отишла
да плати текущите си задължения към Оператора, тя разбрала, че страницата,
която е подписала е използвана за съставянето на договор, какъвто тя не е
искала да сключва с Оператора, и че по силата на който има да изплаща един
телефон /какъвто не е получувала/ и такса за
съответната абонаментна програма на „Глобул“ /каквато
не ползва/.
11.Потребител на услугите на
„Германос Телеком България“ ЕАД била и св. Х.М. ***, която се познавала с подс.
В., макар че не били близки. На 10.05.2014г. подс. В. взела нейните лични данни
от електронната система на оператора и без знанието и съгласието й, съставила
договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от същата дата, на
които придала вид, че са подписани в частта за „потребител“ и за „лизингополучател“ именно от нея. Съгласно клаузите на ДМУ
св. Х.А. се задължила за срок от 24 месеца да ползва мобилните услуги на
Оператора по посочената абонаментна програма, като това й давало възможност да
вземе мобилен апарат на лизинг. Телефонът, който подсъдимата вписала в
договорите и съответно след това присвоила бил марка НТС, модел One (М8) Silver, ИМЕИ
358714059054787 на стойност 954.25 лева към нея дата. Подс.
В. въвела информацията за сключените договори в електронната система на
Оператора, а телефона взела от витрината на магазина и укрила в себе си. Преди
да приключи работното й време, подсъдимата предала съставените от нея договори
на управителя на магазина, а когато си тръгнала взела със себе си
горепосоченият мобилен телефон, с който по-късно се разпоредила в своя полза,
като го обявила за продажба в Интернет сайта „Продавалник“,
откъдето го закупил и започнал да ползва Д. А.А. от
гр. Варна.
След това, когато св. Х.А. отишла
да плати текущите си задължения към Оператора, тя разбрала за сключените на нейно
име договори, по силата на които имала да изплаща един телефон, закупен на
лизинг и такса за съответната абонаментна програма на „Глобул“.
Понеже св. Х.А. никога не била подписвала тези договори и не била вземала
посоченият в тях телефон, тя отказала да плаща задълженията по тях, което
довело обаче до спиране на услугите от Оператора, ползвани от самата нея.
Всички горепосочени свидетели, след
като установили, че не са сключвали договори с „Германос Телеком България“ ЕАД,
а такива са въведени в електронната система на Оператора, подали жалби до ОД на
МВР- Разград и РП- Разград. Със Заповед № 1478/14.05.2014 г. на Изпълнителния
директор на „Германос Телеком България“ ЕАД /чрез пълномощника му Б. Т. -
главен директор „Човешки ресурси“/ трудовото правоотношение между дружеството и
подс. В. било прекратено.
На досъдебното производство е назначена
съдебно-икономическа /оценителна/ експертиза, от заключението на която е
видно, че справедливата средна пазарна стойност /сумата, за която един предмет
може да бъде разменен между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду
им, доброволно и без натиск/ на процесиите мобилни телефони е, както следва:
-
„Alkatel“ модел „2005“ към
16.05.2013 г. е 73,50 лева;
-
„Apple Iphone 5“ 32GB - White към 11.07.2013 г. е 1 107,00 лв.;
-
„Samsung“ модел „Galaxy Note
3“ - White към 19.12.2013 г. е
944,50 лв.;
-
„Huawei“ модел Е 173 към 31.12.2013 г. е 31.00 лв.;
-
„Samsung“ модел „Galaxy Note
3“ -Black за периода от
01.03.2014 г. до
25.03.2014
г. е 786,75 лв.
(за четири броя мобилни апарата закупени в рамките на месец март 2014 г.);
-
„Samsung“ модел „Galaxy Note
3“ -Black към 26.04.2014 г. е
740.00 лв.;
-
„Samsung“ модел „Galaxy SII Plus - White към 03.05.2014
г. е 491.00 лв.;
-
NTC модел „One M8 Silver“
към 10.05.2014 г. е 954.25 лв.
Била изготвена
също така съдебно-почеркова експертиза,
която установила, че:
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 11.07.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 19.12.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 31.12.2013 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за потребител в договор за мобилни
услуги № ********* г. от 01.03.2014 г. не е положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за
продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 01.03.2014 г. не е
положен от Ц.Н.Р. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 05.03.2014 г. не е
положен от Х.М.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 05.03.2014 г. не е
положен от Х.М.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 10.03.2014 г. не е
положен от С.И.М. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 10.03.2014 г. не е
положен от С.И.М. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 25.03.2014 г. не е
положен от Х.М.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 25.03.2014 г. не е
положен от Х.М.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2014 г. не е
положен от М.А.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 26.04.2014 г. не е
положен от М.А.К. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 10.05.2014 г. не е
положен от Х.М. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за лизингополучател в договор за лизинг от 10.05.2014 г. не е
положен от Х.М. ***, а подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 03.05.2014 г. е положен
от В.М. *** подписът за продавач-консултант е положен от Ц.Н.В..
Изготвената
допълнителна съдебно-почеркова експертиза установява,
че:
- Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2013 г., на който
бил придаден вид, че е сключен между Оператора и Ц.Н.Р. ***, е изпълнен от Ц.Н.В..
- Подписът
за потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2013 г. и
подписът за лизингополучател в договор за лизинг от
същата дата, на които бил придаден вид, че са сключени между Оператора и Ц.Н.Р.
***, са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2013 г. и подписът
за лизингополучател в договор за лизинг от същата
дата, на които бил придаден вид, че са сключени между Оператора и Ц.Н.Р. ***,
са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 31.12.2013 г., на който
бил придаден вид, че е сключен между Оператора и Ц.Н.Р. ***, е изпълнен от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 01.03.2014 г. и подписът
за лизингополучател в договор за лизинг от същата
дата, на които бил придаден вид, че са сключени между Оператора и Ц.Н.Р. ***,
са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Вещото лице, не
могло да даде определено заключение дали подписът за потребител в договор за
мобилни услуги № ********* от 05.03.2014г. и подписът за лизингополучател
в договор за лизинг от същата дата, на които бил придаден вид, че са сключени
между Оператора и Х.М.К. ***, са изпълнени от Ц.Н.В., предвид липсата на
необходимата съвкупност от достатъчен брой идентификационни признаци, които да
индивидуализират инкриминирания подпис. Експерта обаче е категоричен, че
ръкописните текстове в тези договори - трите имена „Х.М.К.“ са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Вещото лице, не
могло да даде определено заключение и дали подписът за потребител в договор за
мобилни услуги № ********* от 10.03.2014г. и подписът за лизингополучател
в договор за лизинг от същата дата, на които бил придаден вид, че са сключени
между Оператора и С.И.М. ***, са изпълнени от Ц.Н.В., предвид липсата на
необходимата съвкупност от достатъчен брой идентификационни признаци, които да
индивидуализират инкриминирания подпис. Експерта обаче е категоричен, че
ръкописните текстове в тези договори - трите имена „С.И.М.“ са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Подписът за
потребител в договор за мобилни услуги № ********* от 25.03.2014 г. и подписът
за лизингополучател в договор за лизинг от същата
дата, на които бил придаден вид, че са сключени между Оператора и Х.М.К. ***,
са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Вещото лице също
така, не могло да даде определено заключение и дали подписът за потребител в
договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2014г. и подписът за лизингополучател в договор за лизинг от същата дата, на
които бил придаден вид, че са сключени между Оператора и М.А.К. ***, са
изпълнени от Ц.Н.В., предвид липсата на необходимата съвкупност от достатъчен
брой идентификационни признаци, които да индивидуализират инкриминирания
подпис. Експерта обаче е категоричен, че ръкописните текстове в тези договори -
трите имена „М.А.К.“ са изпълнени от Ц.Н.В..
-
Вещото лице не могло да даде определено
заключение и дали подписът за потребител в договор за мобилни услуги №
********* от 10.05.2014г. и подписът за лизингополучател
в договор за лизинг от същата дата, на които бил придаден вид, че са сключени
между Оператора и Х.М. ***, са изпълнени от Ц.Н.В., предвид липсата на
необходимата съвкупност от достатъчен брой идентификационни признаци, които да
индивидуализират инкриминирания подпис. Експерта обаче е категоричен, че
ръкописните текстове в тези договори - трите имена „Х.М.А.“ са изпълнени от Ц.Н.В..
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява в определена степен от показанията на свидетелите, заключенията на назначените експертизи, писмените
доказателствени материали. Конкретно относно релевантните фактически обстоятелствата
не съществува спор по делото.
В случая се доказва именно намерение за присвояване подсъдимата е
присвоила процесните мобилни телефони,
като се е разпоредила с тях в свой интерес, което безспорно е ощетило притежаващото ги юридическо лице. Неправомерната дейност на подсъдимата в това отношение е продължила около
година. Доказват се и улесняващите
дейния а именно съставянето
и използването на неистински
документи – в това
отношение съществено значение имат
извършените експертизи, както и измамливото склоняване спрямо свидетелката В. С. да подпише
договор, несъответстващ на волята
й.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав
направи следните правни изводи:
Подсъдимата Ц.В. е осъществила състава на престъплението „длъжностно
присвояване“ по смисъла на чл.202, ал.1, т.1 вр.
чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК тъй като в периода от 16.05.2013 г. до 10.05.2014 г. в гр. Разград, в условията на
продължавано престъпление - с единадесет деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно
лице - „продавач-консултант" в магазин на „Германос Телеком България“ ЕАД,
ЕИК ***, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 34, присвоила чужди вещи -
единадесет мобилни телефона на обща стойност 7 487.25 лева, собственост на
„Германос Телеком България“ ЕАД /понастоящем „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***/, поверени й в това й качество да ги пази и управлява, като
за улесняване на длъжностното присвояване е извършила и други /две/
престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а
именно: първото по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1НК, понеже в периода от 16.05.2013 г. до 10.05.2014 г. в гр.
Разград, в условията на продължавано престъпление - с десет деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на длъжностно лице - „продавач-консултант" в магазин на
„Германос Телеком България“ ЕАД, ЕИК ***, находящ се в гр. Разград, бул.
„България“ № 34 и в кръга на службата си сама съставила неистински
частни документи, а второто по чл. 315, ал. 2 във вр.
с ал. 1 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК, понеже на
03.05.2014 г. в гр. Разград чрез измама склонила В.М. *** да подпише частен документ-
Договор за мобилни услуги № ********* в частта за „потребител“ със съдържание,
което не съответства на волята на подписалата го, и го употребила пред
служители на „Германос Телеком България“ ЕАД за да докаже, че съществува
валидно възникнало правоотношение между дружеството и В.М.С.
Подсъдимата е имала длъжностно
качество по см. на чл.93, т.1, б.“б“ НК –изпълнявала е работа свързана с пазене
и управление на чуждо имущество в юридическо лице. В това й качество са й били поверени във фактическа власт процесните телефони, явяващи
се предмет на престъплението. Подсъдимата се е разпоредила с тях в свой интерес,
продавайки ги на други лица. Така е намалял имущественият патримониум
на ощетеното юридическо лице, като едновременно с това подсъдимата се
облагодетелствала от това обедняване. За улесняване на неправомерната си
дейност подсъдимата извършила и други
по-леко наказуеми престъпления. Извършила престъпление по чл. 310, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – съставила и използвала
през процесния период неистински частни
документи – процесните договори. На тези документи бил придаден вид, че представляват конкретно
писмено изявление на друго лице /мнимите потребители и лизингополучатели/,
а не на това, което действително ги е съставило /подсъдимата/. Документите
подсъдимата е употребила пред ощетеното юридическо лице, за да докаже, че са
възникнали и съществуват съответните договорни правоотношения. Извършила и
улесняващо престъпление по чл. 315, ал. 2 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК -чрез измама
склонила св. В. С. да подпише частен документ- Договор за мобилни услуги №
********* в частта за „потребител“ със съдържание, което не съответства на
волята на подписалата го, и го употребила пред служители на „Германос Телеком
България“ ЕАД за да докаже, че съществува валидно възникнало правоотношение
между дружеството и В.М. С. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк
умисъл - съзнавала общественоопасния характер на
деянията си, предвиждала е общественоопасните им последици
и е искала тяхното настъпване. Извършеното от подсъдимата присвояване е продължавано престъпление по см. на чл.26,
ал.1 НК, тъй като извършените деяния осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.
При условията на продължавано престъпление е извършено и улесняващото съставяне
и използване на неистински документи.
Индивидуализирайки наказанията на подсъдимата съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и продължителният период,
отминал от довършване на престъплението /повече от пет години/. Немалкият брой
на деянията говори за проявена упоритост, което се отчита в тежест на
подсъдимата. Все пак съдът отчита превес на смекчаващите обстоятелства и
намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, което е малко над минималния размер. Доколкото
подсъдимата Ц.В. досега не е осъждана, наложеното й наказание е в размер под
три години и съдът намира, че за поправянето на подсъдимата не се налага ефективно
изтърпяване на същото наказание, то изтърпяването на така определеното
наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата
следва да бъде осъдена да заплати и разноските
по делото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: