Определение по дело №1893/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1860
Дата: 10 май 2017 г. (в сила от 31 май 2017 г.)
Съдия: Костадинка Симеонова Костадинова
Дело: 20171100201893
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

            гр. София, 10.05.2017 г.

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 27-ми състав в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

 

 

 

 

Секретар

Росица Иванова

Прокурор

ЦВЕТАНКА БОРИЛОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия КОСТАДИНОВА НЧД № 1893 по описа за 2017 г.

 

На именното повикване в 9,00 часа, се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ К.В.Р., лично, редовно уведомен и доведен от Затвора-София.

ЗА НАЧАЛНИКА на Затвора-София се явява упълномощената съгласно заповед, която представя -  М.Г..

За СГП се явява прокурор БОРИЛОВА.

ОСЪДЕНИЯ: Не желая служебен защитник.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /поотделно/ -  Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото.

Защитата на осъдения в настоящото производство не е задължителна, в закона е посочено, че сл. защитник се назначава, само ако лицето желае такъв, няма възможност да заплати възнаграждение и интересите на правосъдието го изискват. В настоящото производство осъденият не прави искане да му се назначи служебен защитник, отделно от това в молбата си е посочил, че няма упълномощен защитник.

 СЪДЪТ като взе предвид горното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличност на осъдения:

К.В.Р., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, образование средно специално, живущ на семейни начала,  с 3 деца, осъждан.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ Р. – Разбрах разясненото ми. Нямам искания за отводи.

СТРАНИТЕ /поотделно/ -  Нямаме искания за отводи.

ЗА НАЧАЛНИКА на Затвора-София, упълномощената М.Г. – Представям справка актуална към днешна дата за фактически изтърпяното и остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на К.В.Р..

СЪДЪТ като взе предвид представената справка намира, че по приемането й ще се произнесе в хода на съдебното следствие и като взе предвид, че страните нямат други искания,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с постъпилата молба от осъдения К.В.Р. за условно предсрочно освобождаване.

ОСЪДЕНИЯТ Р. – Поддържам молбата. Няма да соча доказателства. Нямам искания. Да се приеме справката, представена от администрацията на съда.

М.Г. /за началника на Затвора-София/ – Не оспорвам молбата. Да приеме справката.

ПРОКУРОРЪТ –Оспорвам молбата. Да се приеме справката.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните на първо място, че нямат искания за събиране на други доказателства, освен приобщаване към делото на представената днес справка от администрацията на Затвора-София и намери делото за изяснено,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА представената днес справка.

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото, вкл. досието на осъдения.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

М.Г. /за началника на Затвора-София/ – Администрацията на затвора  не възразява относно приложението на чл. 70 по отношение на лишения от свобода Р.. Считаме, че са събрани доказателства по отношение не само на първата предпоставка, а именно за изтърпяване на една втора от наложеното наказание, а и на втората предпоставка визирана в разпоредбата на чл. 70 – поведението му в местата за лишаване от свобода.

 В случай, че уважите молбата на лишения от свобода, администрацията на Затвора-София счита за основателно в рамките на изпитателния срок, т.е. на остатъка от наложеното наказание, да бъде наложена пробационна мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационнен служител.

ПРОКУРОРЪТ – След запознаване с всички материали по делото, считам молбата на осъденото лице към настоящия момент за неоснователна. Аргументи за това извеждам от следното: За да бъдат налице условията на чл. 70 от НК за предсрочно освобождаване на осъдения, трябва да има е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и да има доказателства за неговото пооправяне.

 Видно е, че към настоящия момент, същият е изтърпял повече от половината наказание и е налице една от формалните предпоставки като следва се има предвид, че същият към настоящия момент има търпим остатък около 4 години, а изтърпяната част, повече от половината, е около 6 месеца над половината от изтърпяното наказание.

Считам, че към настоящия момент, не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения като чл. 439а  НПК говори за едно цялостно изследване поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода и следва да се вземат предвид всички обстоятелства, касаещи неговия престой в местата за лишаване от свобода, характеристиката на самия осъден, извършеното деяние и съответно търпимия остатък, също не е без значение. Разбира се, търпимият остатък не е единствена причина за становището ми, въпреки че следва да се има предвид 4 години са много, доколкото е видно от представената справка, че същият има повече от година и половина работа, което на основание чл. 41, ал. 3 от НК, се зачита за изтърпяване на наказанието, но фактическият престой е 6 години и 6 месеца в местата за лишаване от свобода. Видно е, че същият е извърши деяние тежко умишлено престъпление  по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК  и е осъден на 12 годни "лишаване от свобода", което според характера на самото извършено деяние, наложеното наказание говори за висока обществена опасност и на самото деяние, а и на самото осъдено лице. Видно е, че същият е осъждан и още веднъж. От материалите по делото, от досието на осъдения е видно, че при фактическия му престой в местата за лишаване от свобода, същият е имал дисциплинарно нарушение, макар и само едно, което също определя неговото поведение в местата за лишаване от свобода.

Действително от приложените психодиагностично заключение, характеристиките на осъдения, приложени към настоящото дело, становището на началника на затвора, е видно, че същият коригира своето поведение и проблемните зони са снижени като стойности, снижен е риска от рецидив, но с оглед голямото наложено наказание, големия търпим остатък, самото деяние, характера на самото деяние, считам, че към настоящия момент корекционно възпитателния процес следва да продължи още известно време за затвърждаване на постигнатите резултати и за  допълнителна корекция и допълнителна преценка, дали на един следващ етап ще даде основанията за предсрочно освобождаване при продължаване на положителното поведение на осъдения.

Считам, че към настоящия момент, посочените резултати не са достатъчни, за да бъде предсрочно освободен лишения от свобода.

ОСЪДЕНИЯТ Р. /в лична защита/ -  Моля да уважите молбата ми.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

ОСЪДЕНИЯТ Р. – Моля да уважите молбата ми, да мога да се погрижа за децата, които живеят на ръба на мизерията.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, ОБЯВИ определението си публично в присъствието на страните по делото.

Днешното производство е образувано по молба от осъдения К.В.Р. за предсрочно освобождаване по реда на чл. 437 и следващите от НПК. Тази молба се поддържа лично от осъдения в днешното заседание като заявява, че моли да бъде условно предсрочно освободен, за да се грижи за децата си и да ги подпомага финансово.

На молбата на осъденото лице се противопоставя представителят на СГП, като счита същата за неоснователна при съображения, че изтърпяното до момента фактически, е малко над половината от наложеното наказание на осъдения, налице е голям остатък за изтърпяване, акцентира върху престъплението, за което е осъдено лицето и му е наложено наказание "лишаване от свобода", както и обстоятелството, че е налице макар и едно единствено  дисциплинарно наказание по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" наложено на осъдения. На молбата на осъдения не се противопоставя администрацията на Затвора-София в лицето на упълномощената М.Г., която предлага същата да бъде уважена и в случай, че съдът стори това, да се наложи и пробационна мярка в изпитателния срок, която изрично е посочена и в придружаващите молбата постъпили документи в съда.

Съдът като съобрази тези на съображения на страните в днешното съдебно заседание и събраните по делото писмени доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК в актуалната му редакция, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване останалата част от наказанието "лишаване от свобода" по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание като съгласно разпоредбата на чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни и други програми, при обществено полезни прояви и които доказателства би следвало да се установяват от приложените писмени доказателства по делото, оценки, доклади и други, респ. разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 НПК сочи, че неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми, трудова дейност и други или размера на неизтърпяната част от наказанието, не могат да бъдат единствени основания за неуважаване молбата на осъдения.

Видно от представената днес актуална справка от администрацията на Затвора-София, осъденият към 10.05.2017 г. е изтърпял фактически 6 години, 6 месеца и 3 дни, има остатък 3 години, 10 месеца и 22 дни.

Следва да се отбележи, че К.В.Р. търпи наказание "лишаване от свобода" в размер на  12 години като едно общо най-тежко измежду наказанията наложени му по НОХД № 2107/2007 г. по описа на СГС  и НОХД № 3399/05 г.  по описа на СРС.

Начало на наказанието за този осъден, отбелязано в досието на същия е 18.04.2011 г. със зачетен предварителен арест 5 месеца и 11 дни. От посочените по-горе цифри и данни е видно, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, е налице изтърпяна фактически повече от една втора от наложеното наказание на лишения от свобода К.В.Р., а именно 6 години и 6 месеца, което се явява с 6 месеца повече от изискуемия минимум съгласно тази разпоредба и които 6 месеца би могло да се каже, че представляват и предварителния арест, който е бил зачетен на лицето съобразно разпоредбите на закона.

На следващо място, съдът пристъпи към проверка дали е налице и другата предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения Р., а именно дали е дал доказателства за своето поправяне. От приложените материали по делото, е видно, че същият е включван в програма предназначена за насилствени правонарушители – специализирана програма през 2013 г. Видно е също така, че същият полага труд както от представените заповеди за назначаването му на работа, така и от зачетеното му от работа в размер на 1 година, 7 месеца и 1 ден. Видно е също, че първоначалният режим на осъдения от „строг“ е променен в „общ“ режим.

Понастоящем същия също полага труд, представена е и трудова характеристика за него от настоящата му месторабота, в която се сочи, че изпълнява задълженията си съобразно изискванията за това.

Съдът обаче отчете, че е налице и наложено дисциплинарно наказание, което е от дата 19.08.2013 г. с вписано в мотивната част нарушение,  което се е случило в неотдалечен момент от започването на работа на осъдения в затвора и е довело  до освобождаването му от работа със друга заповед, тъй като му е наложено дисциплинарно наказание.  Впоследствие същия е назначен отново на работа.

Видно от справка изготвена в края през 2016 г. за целта на помилване,  са посочени стойности на риска в размер на 32 точки, които са снижени от първоначално установените точки.

В докладът, който придружава молбата на осъдения  в настоящето производство е посочена  стойност на риска от рецидив 27 точки. Очевидно е, че има спад на констатирания риск от рецидив.

 В психодиагностичното изследване изготвен във връзка с молбата за УПО  се сочат  стойности от 5-10 точки  като оценка на нуждите и рисковете, а относно антисоциалните нагласи и модели на поведение е отбелязано, че все още са налице известни антисоциални нагласи като толеранс към антисоциалния начин на живот, макар и да не се отчита дълбока криминализация на лицето. Видно е, че в по-голяма част рисковете констатирани при първоначалния доклад, са минимализирани, но все още е налице известен риск от повторяемост, на антисоциалното поведение, респ. повтаряемост на криминални прояви на лицето в условията на свобода, което същевременно сочи на риск за обществото.

На следващо място, следва да бъде отчетено и посоченото дисциплинарно наказание, което макар и едно единствено, затруднява направата на извод, че доказателствата за поправянето на осъдения са убедителни, а те трябва да са такива по следните съображения – на първо място, предвид времето, което той е изтърпял, а именно че се касае само 6 месеца над изискуемия минимум въобще, за да бъде допустима молбата му и да е налице едно от условията посочени в чл. 70  НК и на следващо място, макар и да не са единствени основания, съгласно посоченото в чл. 439а, ал. 3 от НПК, следва да бъде отчетено, че се касае за един значителен остатък от наказанието и предвид констатираните рискове, очевидно, че към настоящия момент, съдът не може да направи един категоричен извод, че са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения. Действително същият е работил, има редица положителни прояви, но дисциплинарното наказание, както и останалите  посочени обстоятелства, към настоящия момент не сочат, че следва да бъде постановено предсрочно условно освобождаване дори и с прилагане на пробационни мерки.

На следващо място, предвид изразеното желание у осъдения да се грижи за семейството си, което е единствена причина да поиска предсрочно освобождаване, съдът намира за необходимо да отбележи следното: При внимателен прочит на документите в досието на осъдения е видно, че той дори и в рамките на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" полага труд като също така има възможност за свиждания и такива са му разрешени, защото същият е със съхранени семейни връзки и подкрепящи го близки и роднини, осъществява контакти с тях като дори и в рамките на разрешения му отпуск е полагал труд, за да може да подпомогне финансово неговите близки.

 Видно е също така, че и заплатата, която получава, изпраща на своите близки, респ. съдът,  като отчита,  че контактът  между посочените низходящи и него е важен, той не е лишен от такъв контакт, както и от възможност да ги подпомага, което той успешно прави в рамките дори и на лишаването от свобода.

 При това положение, доколкото законът е предоставил правото на преценка на съда дали са налице кумулативно посочените обстоятелства по чл. 70 НК, а именно изтърпяна повече от една втора от наложеното наказание "лишаване от свобода" и доказателства за поправянето на осъдения, за да уважи молбата, съдът счита, че към настоящия момент касателно Р., това не е налице.

Воден от изложеното и на основание чл. 440 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата осъдения К.В.Р. ЕГН **********  за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието "лишаване от свобода", което търпи като едно общо най-тежко наказание в размер на 12 години и който остатък е в размер на 3 години, 10 месеца и 22 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от осъдения и от началника на затвора и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-София по ред на глава ХХІІ от НПК.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9,57 часа.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: