Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 10.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……...Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1931 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1, т. 2, б.
“а” от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ – гр. София против С.Т.С., с адрес: ***, с
искане за заплащане на сумата 7691.54 лева, представляваща сбора от
възстановени от ищеца обезщетения по два броя щети, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288а, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на
Република Италия по щета №120202/06.10.2011 г. и щета №220019/06.10.2011 г.
обезщетения за имуществени и неимуществен вреди общо в размер на 7691,54 лв.
(3932,62 евро), както следва:
По щета №
120202/06.10.2011 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2581,70 лв.
(1320 евро) за увредения при ПТП, настъпило на 12.03.2011 г. в гр. Кориляно
Калабро, Република Италия, лек автомобил „Форд Фокус" с рег. № DD278G2, собственост на г-н Антонио
Таситани.
По щета №
220019/06.10.2011 г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5109,84 лв. (2612,62 евро) на Антонио Таситани, пострадал
като водач при горецитираното ПТП, в л.а. „Форд Фокус" с рег. № DD278G2.
Изтъква се, че виновен
за катастрофата е ответникът С.Т.С., който управлявайки л.а. „Форд Орион"
с ДКН ОВ 8925 АМ, собственост на Благовест Т. ***, преминавайки през
кръстовището на ул. „Аркимеде" и ул. „Амалди" с несъобразена скорост,
ударил участник 2 - л.а. „Форд Фокус" с рег. № DD278G2, като така причинил процесното ПТП,
в следствие на което пострадал водачът Антонио Таситани.
Посочва се, че в
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
към датата на ПТП.
Твърди се, че
ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но не е
погасил задължението си.
Ищецът моли, на
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал. 3 във връзка с чл. 288, ал. 12 от Кодекса
за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във връзка с чл. 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането, да бъде осъден ответникът С.Т.С. да му заплати
исковата сума от 7691,54 лв. (седем хиляди шестстотин деветдесет и един лева и
54 ст.), представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета №
120202/06.10.2011 г. - 2581,70 лв. и по щета № 220019/06.10.2011 г. - 5109,84
лв. обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В
законоустановения едномесечен срок, особеният представител на ответника - адв. Б.Ц.,
назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, е депозирал писмен отговор, с който
е изразил становище за неоснователност на предявения иск. Направил е възражение
за изтекла 5-годишна погасителна давност на претендираното вземане и е изложил
аргументи в тази насока. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Счита също,
че по делото липсват доказателства, установяващи вината на ответника или негово
признание за това.
В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд – гр. София се представлява от адвокат К.К., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки развива съображения за основателност на претенцията.
Ответникът С.Т.С. се
представлява от особения си представител адвокат Ц., който моли за отхвърляне
на иска по съображенията, изложени в отговора, като доразвива същите в
представени писмени бележки. Моли за присъждане на разноските по делото.
От
приложените по делото писмени доказателства, както и от доводите и становищата
на процесуалните представители на страните, всички преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От
представения по делото в превод от италиански език Доклад за ПТП, съставен от
Общинска полиция в гр. Кориляно Калабро на 20.06.2011 г., се установява, че на
12.03.2011 г., в 10.42 часа, в
гр. Кориляно Калабро, на ул. „Аркимеде“ при кръстовището с ул. „Амалди“, е
настъпило ПТП между МПС „Форд Фокус С-Макс" с рег. № DD278GL, собственост на Антонио Таситани,
управлявано от последния, и МПС „Форд Орион“ с рег.№ ОВ8925АМ, собственост на
Благовест С.Т., управлявано от ответника С.Т.С..
С
писмо на ЗАД „Алианц България“ до Гаранционен фонд с вх.№ 08-01-191/18.08.2011
г. е изпратено сканирано заверено копие на застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с № 01/1/**********/101/0 за управлявания от
ответника лек автомобил с рег.№
ОВ8925АМ, като в писмото е посочено, че полицата е прекратена, поради неплащане
на втора поредна вноска в установения срок след датата на падежа. Този факт на
прекратяване на полицата се установява и от представената по делото справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 18.05.2011 г.
Видно
от представената по делото кореспонденция между Централната италианска служба –
Милано и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е,
че по повод настъпилото на 12.03.2011 г. ПТП в Италия, е била заведена щета с
техен реф.№ 11/12014/1/BG/G
за нанесените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди на Антонио
Таситани. В НББАЗ била образувана щета с реф.№ GF-11-183 I, по която е изпратено писмо до Централната италианска
служба, че управляваният от ответника лек автомобил е с обичайно домуване в
Република България и не е бил застрахован към датата на ПТП /л. 18 от делото/.
С
писмо от 27.07.2011 г., Централната италианска служба заявила искане до НББАЗ
за възстановяване на сума в общ размер 3831.76 евро, представляваща обезщетение
на пострадалото при процесното ПТП лице Антонио Таситани за причинени
имуществени вреди, физически травми и правни разходи /л. 64-65 и 67 от делото/.
По
делото е приложена и медицинска документация за оказана спешна помощ на
пострадалото лице Антонио Таситани в деня на ПТП-то, като му е поставена
диагноза: „множествена контузия с навяхване на шийната област, контузия на
лявото коляно и левия лакът, оплаква се от световъртеж и главоболие“ /видно от Протокол
от спешна помощ от 12.03.2011 г. – л. 45-46/.
Приложен
е и доклад от съдебно-медицински преглед на пострадалото лице, според който
причинно-следствената връзка между събитието и нараняванията е съвместима /л.
39-42/.
Налице
е също експертен доклад за щетите по лекия автомобил „Форд Фокус“, управляван
от Антонио Таситани, като е посочена ценова листа на необходимите разервни
части, консумативи и труд /л. 24-25/.
Видно
от писмо изх.№ 1-2608/05.10.2011 г., НББАЗ е отправило претенция до ищеца
Гаранционен фонд вх.№ 08-01-191/06.10.2011 г., за възстановяване на изплатено
от Бюрото обезщетение на UCI /Централната италианска служба/ по
щетата техен реф.№ 11/12014 MES BG, причинена от незастраховано МПС с
българска регистрация, а именно управлявания от ответника лек автомобил с рег.№
ОВ8925АМ. По-конкретно в писмото е посочено, че на основание получена претенция
от Национално бюро на Италия за изплатени имуществени и неимуществени вреди в
следствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер
ОВ8925АМ на територията на Италия и одобрение от УС, НББАЗ е възстановило
сумата от 3831.76 евро на 21.09.2011 г., като освен тази сума, НББАЗ моли
Гаранционен фонд да им възстанови и банковите такси в размер на 53.00 евро и
разходи за превод в размер на 47.86 евро, или обща сума за възстановяване -
3932.62 евро.
Въз
основа на получената претенция, в Гаранционен фонд е съставен Доклад по щета за
имуществени вреди № 120202/06.10.2011 г., с който е определено обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 1320.00 евро с левова равностойност
2581.70 лева, която да се изплати на НББАЗ.
В
Гаранционен фонд е съставен и Доклад по щета № 220019/06.10.2011 г. за
неимуществени вреди, свързана с щета 120202/2011 г. за имуществени вреди. Видно
от този доклад, претендираната сума за възстановяване от НББАЗ във връзка с
причинените от ответника при процесното ПТП неимуществени вреди, е в размер на
2612.62 евро, като е взето решение да се възстанови на НББАЗ тази сума в
левовата й равностойност от 5109.84 лева.
От приложените
2 бр. преводни нареждания от 20.10.2011 г. на „Пиреос Банк България“ АД, се
установява, че двете посочени по-горе суми, а именно: 2581.70 лева и 5109.84
лева, са възстановени от ищеца Гаранционен фонд на НББАЗ, или общо
възстановената сума по двете щети е 7691.54
лева.
По
делото е приложена регресна покана изх.№ ГФ-РП-263/18.04.2016 г., с която
ищецът е поканил ответника, в едномесечен срок от получаване на поканата, да му
върне изплатените суми за обезщетение за причинените имуществени и
неимуществени вреди с управляваното от него МПС „Форд Орион“ с ДК№ ОВ 8925 АМ,
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при
ПТП от 12.03.2011 г. на територията на Италия. Поканата е върната обратно като
невръчена с отметка в обратната разписка, че „адресът вече не съществува“.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с регресен иск с правно основание чл. 288
ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 7691.54 лева, представляваща сбора от
възстановените от Гаранционен фонд обезщетения по щета № 120202/06.10.2011 г. –
2581.70 лв. и по щета № 220019/06.10.2011 г. – 5109.84 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Възникналото спорно правоотношение
между страните намира своята нормативна уредба в Кодекса за застраховането
/отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на
международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между
националните бюра на застрахователите на
страните-членки на ЕС -Споразумение между компенсационните органи и
Гаранционните фондове, основано на Директива 2000/26/ЕО на ЕП и на Съвета по
хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със
застраховките „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а” от действалия към
момента на процесното ПТП Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. След изплащане на
обезщетението, според ал. 12 на същата разпоредба, Фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Разпоредбата на чл. 288а ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ предвижда, че
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, след изплащането на обезщетение по ал. 1
се прилага чл. 288 ал. 12 и 14 от КЗ.
Следователно, независимо дали обезщетението за причинени
имуществени и неимуществени вреди е изплатено от Гаранционния фонд /ГФ/ пряко
на увреденото лице в хипотезата на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ /отм./ или
чрез компенсационен орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи за Република България по смисъла
на чл. 282 ал. 4 от КЗ /отм./ в хипотезата на чл. 288а ал. 1, т. 1 КЗ /отм./,
то във всички случаи, ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на
Република България, чийто водач виновно е причинил пътно-транспортното
произшествие в друга държава членка на ЕС, няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС, респ. същата е прекратена или не е установен
застраховател, след изплащане на обезщетението на увреденото лице или
възстановяване на стойността му на компенсационния орган, за Фонда, по силата
на закона, възниква регресно право към причинителя на увреждането на основание
чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./.
Основателността
на регресната претенция винаги предполага и съществуването на деликтно
правоотношение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение
на ответника по възстановяване стойността на причинените от виновното му
противоправно поведение вреди.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че
всички предпоставки за уважаване на регресната претенция са налице. Фактът на
настъпване на процесното ПТП, в което е участвал ответникът, управлявайки лекия
автомобил „Форд Орион“ с рег.№ ОВ8925АМ, съдът намира за доказан от приложения
доклад за ПТП, съставен от Общинска полиция в Италия, независимо че същият е
изготвен три месеца след датата на ПТП-то. Касае се за официален
удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не беше оборена
от ответника и съдът го кредитира относно настъпилото ПТП и участниците в него.
Освен това, всички доказателства по приложената кореспонденция между Централната
италианска служба – Милано и НББАЗ във връзка с причинените имуществени и
неимуществени вреди на пострадалото при процесното ПТП лице Антонио Таситани,
включително медицинската документация, обсъдени в тяхната съвкупност и
последователност на съставянето им, сочат на извода, че вредоносният резултат е
причинен от ответника, управлявайки лек автомобил „Форд Орион“ с рег.№
ОВ8925АМ. В тази насока съдът съобразява и приложения доклад от
съдебно-медицински преглед на пострадалото лице, според който
причинно-следствената връзка между събитието и нараняванията е съвместима. Относно
вината на дееца е приложима оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, съгласно
която вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника
не се ангажираха доказателства за опровергаване на вината му за процесното ПТП.
В тази връзка без значение за наличието на този субективен елемент от състава
на непозволеното увреждане, е липсата на данни за наложено административно
наказание на ответника.
От друга страна следва да
се отбележи, че задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат
от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за
компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната,
на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне
на отговорностите и оценка на компенсациите.
В настоящия казус е налице
фактическият състав на чл. 288а ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, тъй като процесното
ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС - Република Италия,
виновният водач на МПС, в случая ответникът, не е разполагал с
валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило
събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, след което е възникнало и задължение
за НББАЗ да възстанови изплатените суми на чуждия компенсационен орган, а след
това съответно е възникнало задължението на Гаранционния фонд да възстанови
тези суми на НББАЗ - чл. 288а ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
Безспорно е налице
причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Доводите
на особения представител на ответника в обратната насока са неоснователни. Размерът
на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между
компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в
компетентността на страната, където е настъпило ПТП /в случая на Република Италия/.
По делото безспорно се
установи, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
ответникът не е имал действаща задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за управляваното от него МПС, като случаят е от вида на
посочените в цитираната по-горе разпоредба на чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
/отм./. С
факта на плащането на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се
е суброгирал по силата на закона в правата
на увреденото лице - чл. 288а ал. 3 във вр. с чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./. Въз
основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че е налице в пълнота
и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по
отношение деянието на ответника, поради което съществува основание за търсене
от него на регресна отговорност чрез осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.
Относно
направеното от особения представител на ответника възражение, че е изтекла
петгодишната погасителна давност на вземането на ищеца, считано от деня на
деликта - 12.03.2011 г., съдът намира същото за неоснователно, тъй като давността
започва да тече не от деня на деликта, а от датата, на която ищецът е извършил
плащането и е встъпил в правата на увреденото лице. Датата на извършеното от
ищеца плащане в случая е 20.10.2011 г. /видно от приложените 2 бр. преводни
нареждания – л. 23 и 34 от делото/. Този извод относно началния момент на давностния
срок следва от разпоредбата на чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./, според която едва
след изплащането на съответното обезщетение, ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното. В трайната съдебна практика също е застъпено
становището, че при регресните искове началният момент, от който започва да
тече 5-годишният давностен срок, е плащането на обезщетението, а не
настъпването на увреждането. В този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, дадено в т. 14 на ППлВС № 7/1977 г., което не е загубило
своето значение, както и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на
ВКС, Търговска колегия: Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. №
192/2009 г., II т.о.; Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д.№ 455/2009 г., II т.о.; Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д.№ 356/2008 г., I т.о.;
Решение № 15/04.02.2011 г. по т.д.№ 326/2010 г., II
т.о. и др. С
оглед това задължително за съдилищата разрешение относно началото на давностния
срок при регресните искове, в случая правото на ищеца да предяви регресен иск
срещу ответника е възникнало на датата на изплащане на двете обезщетения –
20.10.2011 г., от която дата е започнал да тече предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок за предявяване на регресен иск срещу делинквента. Исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото дело, е подадена на 20.10.2016 г., т.е.
давностният срок не е изтекъл, независимо че това е последният му ден. Следователно,
правото на иск не е погасено по давност.
По
всички изложени до тук съображения, предявеният регресен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото. В случая с представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е претендирал единствено направените разноски за внесена държавна такса в размер на сумата 307.66 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на посочената сума.
Предвид изхода на процеса ответникът няма право на разноски, а и няма данни да е направил такива.
На адвокат Б.Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата 714.58 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1,
т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните директори Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков, сумата 7691.54
лв. /седем хиляди шестстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд обезщетения
по щета № 120202/06.10.2011 г. – 2581.70 лв. и по щета № 220019/06.10.2011 г. –
5109.84 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /20.10.2016 г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 307.66 лв. /триста и седем лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. от ЛАК сумата 714.58 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С.Т.С..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: