Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII граждански състав в
открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдия Банкова гражданско дело №5013 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ,чл.245,ал.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.И.Д.,***ООД-с.Петокладенци,
в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на
длъжността „координатор“.Твърди се, че не
е изплатено трудовото възнаграждение в размер на 5002,01лв. за периода
01.07.2014г. -13.06.2016г., обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2014г.,2015г. и 2016г.
в размер на 399,25лв. и се дължи лихва за забава върху главница-
неизплатено трудово възнаграждение в размер на 642,40лв. за периода
01.07.2014г.-13.06.2016г. Въз основа на изложеното моли съда да постанови
решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени
по-горе, ведно със законната лихва върху ТВ за периода от датата на ИМ, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.С определение от
12.10.2016г. е допуснато изменение на исковите претенции както следва: За
неизплатено трудово възнаграждение вместо за 5002,01лв., да се счита за 5343,14лв., за обезщетение по чл. 245, ал.2
от КТ вместо за сумата от 642,40лв. да се счита предявен за 471,18лв.,за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск вместо за 399,25лв. да се
счита предявен за сумата от 588,51лв.
За
ответникът е депозиран отговор по чл.131 от ГПК, в който се оспорва изцяло
исковата претенция за ТВ, а по другите искове не е взето становище.
Съдът, след като се съобрази със
становището на ищеца и събраните по делото,
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Не е спорно,
че ищецът е работил при ответника по ТД
от 01.07.2014г., сключен на осн. чл.67, ал.1 т.1 от КТ за неопределено време на
длъжност „Координатор“ с работно време 4 часа и ТВ-271лв. и допълнително
възнаграждение 0,6 %, платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за който
възнаграждението е дължимо.В тази връзка е и приложения ТД№001/01.07.2014г.-
заверено ксерокопие.
Спорни
по делото са въпросите :дължи ли ответното дружество на ищеца претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242
от КТ и в какъв размер, обезщетението по чл.245, ал.2 от КТ;дължат ли се и изплатено ли е обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ.
По иска
с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ, след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение, което е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните. ВЛ посочва, че като е прегледало документацията по делото и при ответника.Изложено е становище, което се споделя от съда, че представените документи/ които и не са заверени/ по делото от ответника, са неясни и не представляват счетоводни документи- първични или вторични, от които да се установи, на коя дата, каква сума и на какво основание е заплатена дължимата сума на ищеца.ВЛ посочва, че във ведомостите при ответника, е начислено ТВ е 5343,14лв. за периода 01.07.2014г.-13.06.2016г. , като не е имало положен подпис за получател.Сумите са начислени във ведомостта, но не са изплатени.ВЛ посочва, че в тази сума е включен клас прослужено време и договореното ДТД в ТД – 0,6% от м.07.2015г. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже ,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираната сума 5343,14лв./чиста сума за получаване/,за процесния период 01.07.2014г.-13.06.2016г. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на осн.чл.128 от КТ сумата 5343,14лв./чиста сума за получаване/,за процесния период 01.07.2014г.-13.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
По иска
с правно основание чл.245,ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.Трудовото възнаграждение се дължи помесечно. Ответникът е изпаднал в забава от 30-то число на месеца, последващ отработения до подаване на ИМ.ВЛ посочва, че общия размер на дължимото обезщетение е 471,18лв. за претендирания период 31.08.2014г. - 13.06.2016г.Предвид изложеното, следва да се уважи предявеният иск за посочената сума 471,18лв. и за претендирания период 31.08.2014г. - 13.06.2016г. и се отхвърли за периода 01.07.2014г.-30.08.2014г. като неоснователен.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.Не се спори, че е прекратен договора.В заключението на ВЛ се посочва, че се дължи обезщетение за 10 р.д. неизползван платен годишен отпуск за 2014г.-, 20р.дни за 2015г. и 9 р.д. за 2016г. общо в размер на 588,51лв. /бруто/, която не е начислена във ведомостта. При това положение следва да се уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 600лв.за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху уважените искове в размер на 313,73лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ „Петокладенци“ООД, със седалище и адрес на управление ***ЕИК201321445, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата общо в размер 5343,14лв./чиста сума за получаване/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за процесния период 01.07.2014г.-13.06.2016г. , ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-06.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал.2 от КТ „Петокладенци“ООД, със седалище и адрес на управление ***ЕИК201321445, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата 471,18лв., представляваща обезщетение върху неизплатеното възнаграждение, за претендирания период 31.08.2014г. - 13.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода 01.07.2014г.-30.08.2014г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „Петокладенци“ООД, със седалище и адрес на управление ***ЕИК201321445, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата от 588,51лв. /бруто/лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 39 р. д. за 2014г.,2015г. и 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –06.07.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Петокладенци“ООД, със седалище и адрес на управление ***ЕИК201321445, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН**********, сумата от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Петокладенци“ООД, със седалище и адрес на управление ***ЕИК201321445, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 313,73лв. върху уважените искове и разноски за вещо лице в размер на 120лв.
Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :