№ 78
гр. гр.Несебър, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Г. Х. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, вх. ***,
чрез адв. С. А. от АК - Търговище, срещу наказателно постановление № 23-0304-
001579/18.12.2023 г. на началник РУ – Несебър в ОД МВР Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени кумулативни
наказания - „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е издадено при
нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила на
ЗАНН, предвид което се моли за отмяната му.
Насрещната страна по жалба – началника на РУ гр. Несебър, изразява
становище по оплакванията на жалбоподателя, като намира същите за несъстоятелни
по изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление,
като законосъобразно и релевира евентуално възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично и с адв. А.. Поддържа депозираната жалба, като не оспорва установената от
наказващия орган фактическа обстановка и наличието на формалния състав на
твърдяното нарушение, но твърди несъставомерността му от субективна страна,
предвид отсъствието на умисъл. Моли за отмяна на постановлението и претендира
съдебни разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
1
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 25.07.2023 г., около 03,16 часа, в гр. Несебър, кв. Камелия, до блок
„Строител“, с посока на движение към бензиностанция „Дега“, жалбоподателят
управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № ***, по документи собственост на Б.П.Д., закупен от
С.И.И. на 12.05.2023 г., дерегистриран служебно на 14.07.2023 г. В автомобила с
жалбоподателя пътувал и св. М.Х., като МПС-то им било предоставено за придвижване
между местоработата им в гр. Свети Влас и гр. Несебър от колегата им С.. По същото
време св. М. М. осъществявал контрол за движението по пътищата заедно с колегата си
мл.автоконтрольор Димитър Димов като автопатрул по КАТ за времето от 19,30 ч. на
24.07.2023 г. до 07,30 часа на 25.07.2023 г. Св. М. спрял със звуков и светлинен сигнал
управляваното от жалбоподателя МПС за полицейска проверка и установил водача
като Г. Х. Е., а МПС – като собствено на Б.Д. от гр. Горна Оряховица, дерегистрирано
по служебен път. За констатираното нарушение св. М. съставил на нарушителя АУАН
Серия GA № 990157/25.07.2023 г. Във връзка със случая била образувана и преписка с
пр.пр. № 16466/2023 г. по описа на РП Бургас, ТОН, като при съобразяване на
представените от РУ – Несебър материали, прокурор при РП - Бургас, ТО - Несебър, с
постановление от 13.11.2023 г., отказал да образува досъдебно производство срещу Е.,
като приел, че същият е управлявал МПС с рег. № ***, със служебно прекратена
регистрация, но поради ниската степен на обществена опасност деянието се явява
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Прокурорът изпратил материалите на
РУ Несебър за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Въз основа на
АУАН и постановлението било издадено и процесното НП, което се обжалва пред
настоящата инстанция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия GA № 990157/25.07.2023 г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 10.11.2023 г. по пр.пр. № 16466/2023 г.; писмо вх. №
3306/09.04.2024 г. на началник РУ Несебър при ОД МВР Бургас и приложената към
него справка по история на регистрацията; както и се потвърждава изцяло от
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – М. М. и М.Х.. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Приетата от съда фактическа обстановка е безспорна и с оглед изложеното от
жалбоподателя и процесуалния му представител в хода на съдебните прения, като
оплакванията му касаят единствено правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че действително в обстоятелствената част на АУАН и
2
НП неправилно е посочено, че дерегистрацията на процесното МПС е била извършена
на 12.05.2023 г., вместо на 14.07.2023 г., както се установява от писмените
доказателства, но отклонението не може да се счита за съществено, доколкото към
датата на констатираното нарушение дерегистрацията е била извършена.
От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствен на С.И.И. /закупен от Б.Д. на 12.05.2023 г./ лек автомобил „БМВ“, с рег. №
***, на 25.07.2023 г. и на територията на гр. Несебър, който бил със служебно
прекратена регистрация от 14.07.2023 г., без да са свалени табелите, по смисъла на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява
служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Същевременно, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер.
От анализа на цитираните текстове може да се направи извода, че твърдяното и
санкционирано с процесното НП нарушение се явява недоказано от субективна страна.
Този извод произтича от нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, според която служебното
прекратяване на регистрацията настъпва, ако собственикът в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира пътното превозно средство.
В случая собственикът на процесното МПС е лице различно от жалбоподателя, като
съдът намира, че последният не е имало как да знае за неизпълнението на вмененото на
собственика задължение. Автомобилът е бил с регистрационни табели, като съгласно
показанията на св. Христов, при предоставянето му от собственика С. Исуфов за
ползване на жалбоподателя на процесната дата, Исуфов заявил, че документите му са
вътре и всичко с него е изрядно. Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира, че последиците от неизпълнението на вмененото от закона задължение за
собственика Исуфов да регистрира закупеното от него процесно ППС не могат да се
вменят в отговорност на жалбоподателя - водач, за който доказателствата сочат, че не е
имал знание за обстоятелствата довели до служебната дерегистрация на процесния лек
автомобил и за самата дерегистрация. При съвкупния анализ на нормите на чл. 143, ал.
15, чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до идентичен краен извод е достигала и
касационната инстанция, обективиран в актуалната практика, напр. Решение №
694/22.06.2023 г., постановено по к.д. № 802/2023 г. и Решение № 1949/08.03.2024 г. по
к.д. № 2270/2023 г., двете по описа на Административен съд - Бургас.
Предвид всичко изложено съдът съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, счита,
че нарушението не е извършено виновно от жалбоподателя, поради което подадената
от него жалба се явява основателна, а обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатено възнаграждение на един адвокат. По своевременно
заявено от наказващия орган възражение за прекомерност на заплатеното от
3
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът, като съобрази разпоредбите на чл.
8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, намира същото за неоснователно, а възнаграждението за
съответно на минимума, въведен за съответния вид работа. Действително, с оглед
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът вече не е обвързан с
минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата, но
настоящият състав намира, че същите следва да служат като незадължителен ориентир
при определяне на справедливия им размер. Така, в полза на жалбоподателя следва да
се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева, което да се възложи в
тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на РУ –
Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-001579/18.12.2023 г. на
началник РУ – Несебър в ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя Г. Х. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, вх. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са
наложени кумулативни наказания - „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на Г. Х. Е., ЕГН **********, сумата от 200 /двеста/ лева - направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4