№ 7997
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110105624 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Н. Г. и СТ. Н. Д.
против „фирма” АД.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки
от тях не дължи на ответника по 1/2 от сумата от 647.36 лв., представляваща дължима
главница за доставена вода по фактура № (номер)/07.01.2022г. Твърдят липса на
облигационна връзка. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че е било
налице облигационно отношение между дружеството и наследодателят на ищците, а
последствие и ищците, по силата на наследствено правоприемство. Оспорват твърденията
на ищците за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приета фактура № (номер)/07.01.2022г., видно от
която на Л. М. Г.а са начислени задължения в размер на 647.36 лв.
Установява се от представеното удостоверение за наследници изх. №
(номер)/13.11.2020г. на СО, район (ж.к.), че Л. Г.а е починала на 07.11.2020г., като е
оставила за свои законни наследници двамата ищци по настоящето дело – С.Д. и Д.Г..
Представено е писмо от СО, район (ж.к.), видно от което данъчно задължени за
водоснабдения имот за периода 04.06.2021г. до 07.01.2022г. са Д.Г. и С.Д.. Приложена е и
1
декларация по чл. 14 ЗМДТ от 12.11.20202г., както и копия на квитанции за платен данък.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена, от която се установява, че неплатените задължения за периода от
04.06.2021г. до 07.01.2022г. възлизат общо на 647.36 лв., от които: 633.81 лв. главница и
13.55 лв. лихва. В процесната фактура № (номер)/07.01.2022г. е отразено старо салдо в
размер на 539.25 лв., което включва период от 11.05.2021г. до 04.06.2021г.
Други доказателства от значение за предмета на спора, не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество потребители на ВиК
услуги са собственици или ползватели на имоти.
От представеното писмо от СО, район (ж.к.), се установява, че данъчно задължени за
водоснабдения имот за периода 04.06.2021г. до 07.01.2022г. са ищците Д.Г. и С.Д.. Видно от
приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ от 12.11.2020г., двамата ищци са собственици по
наследство на водоснабдения имот, като начин на придобиване е отбелязано „наследство –
нотариален акт № ***, том I , дело № ***/1992г.”. На стр. 2 от декларацията по чл. 14 ЗМДТ
като адрес на кореспонденция за двамата ищци е посочен адресът на водоснабдения имот.
Ето защо, преценени в съвкупност, посочените доказателства водят до единствения
възможен извод, че ищците са собственици на имота по наследство, оставено от Л. Г.а.
Ищците не са оспорили представените писмо от СО и декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Единственото възражение на ответника е, че те не заместват документа за собственост. Това
действително е така, но след като събраните доказателства водят до извод, че ищците са
собственици на имота, то може да се направи извод и за наличието на облигационна връзка.
Още повече, че на стр. 2 от декларацията ищците са посочили адреса на водоснабдения имот
като адрес за кореспонденция, а в декларацията е цитиран номера на нотариалния акт, въз
основа на който е придобит имота от наследодателката на ищците и както беше посочено,
тези документи не са оспорени от ищците. Нещо повече, самите ищци в исковата молба са
посочили адреса на водоснабдения имот като техен адрес по настоящето дело.
Ето защо, съдът намира, че по делото е установено, че ищците са собственици на
имота, при равни квоти.
Неоснователно е и другото възражение на ищците. Същите твърдят, че сумата по
фактурата е погасена по давност.
Съдът намира, че приложима в случая е кратката три годишна давност. Съдът
приема, че задълженията имат еднороден характер. Поради еднородния и падежиран
характер на задължението за периодични плащания, същите се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Това следва и от решение
2
от 11.04.2012г. на ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. от 18.05.2012г., което е
задължително за съдилищата.
От приетата по делото ССЕ се установява, че неплатените задължения за периода от
04.06.2021г. до 07.01.2022г. възлизат общо на 647.36 лв., от които: 633.81 лв. главница и
13.55 лв. лихва. Действително в процесната фактура № (номер)/07.01.2022г. е отразено старо
салдо в размер на 539.25 лв., но то включва период от 11.05.2021г. до 04.06.2021г., който
също не е погасен по давност към датата на подаване на исковата молба.
Ищците са оспорили ССЕ поради това, че същата е изготвена въз основа на
документи, които се намират извън кориците по делото. Съдът не споделя възраженията на
ответника, че същата не следва да се цени поради липсата на тези документи по делото.
Именно защото съдът не разполага със специални знания, по делото е назначена ССЕ.
Вещото лице се е запознало с необходимите документи и е дало своите заключения въз
основа на тяхната проверка. Ищецът не е направил искане за задължаване на ответника да
представи тези документи. Ето защо, съдът изцяло възприема посоченото от вещото лице.
С оглед на изложеното, предявените искове следва да бъде изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на общо 350 лв., от които:
250 лв. депозит за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. (град), ж.к.”(ж.к.)”,
(адрес) срещу „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес), иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че Д. Н. Г. не
дължи на „фирма” АД, сумата от 323.68 лв., представляваща дължима главница за доставена
вода по фактура № (номер)/07.01.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. (град),
ж.к.”(ж.к.)”, (адрес) срещу „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено, че СТ. Н.
Д. не дължи на „фирма” АД, сумата от 323.68 лв., представляваща дължима главница за
доставена вода по фактура № (номер)/07.01.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН ********** и СТ. Н. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр. (град), ж.к.”(ж.к.)”, (адрес) да заплатят на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и
адрес на управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 350 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4