Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.02.2020 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд
втори състав
На единадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 239 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на
вземането на заявител в р-р на 1 079.46лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 129.95лв. - мораторни лихви с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В
предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага :
Ответника И.П.И. е клиент на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по см. на чл.
153 ал.1ЗЕ. Между страните са налице облигационни отношения м/у ищеца/доставчик
на ТЕ/ и ответника- клиент на ТЕ в жилище в гр. София, собственост на същия,
които се регулират от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/. Ответника не е упражнил правата си по
чл. 150 ал.3 ЗЕ. През периода м.05.2015г. – м.04.2018г. ищеца е доставял ТЕ, за
която са издадени съответните фактури за дължими суми, които ответника с абонатен № 123846 не е платил.
За сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата. Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което се претендира и
мораторна лихва за периода 15.09.2016г. – 02.11.2018г. в размер на 129.95лв.
Проведено производство по чл.
410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у Заповедта за
изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 1 079.46лв.
– неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.05.2015г. –
м.04.2018г. и 129.95лв.
- мораторни лихви за периода 15.09.2016г.
– 02.11.2018г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2018г. - датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 72513/2018г.
на СРС до окончателното й
изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 121/2019г. по описа на БРС.
Привлеченото като трето
лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр. София, извършили дяловото
разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се намира топлоснабдения имот не
оспорва предявения иск и счита, че същия е основателен
Ответника е оспорил предявените искове.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца -
не е потребявал/ползвал/ ТЕ, доставяна от ищеца, защото през иск. период не е живял в жилището в гр. София;
- за иск. период не е получавал от ищеца и подписвал фактури за потребена ТЕ.
По
искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно –
техническа/СТЕ/ и съдебно – счетоводна/ССЕ/ Заключенията по допуснатите и
изслушани експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната пълнота, заключенията по изслушените съдебни експертизи, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна
По делото е
безспорно между страните, че ответникът е собственик на процесния отопляем имот/писмо рег. № П-926/05.06.2015г.
на СО р-н “Младост” с информация за закупени от СО р-н “Младост” апартаменти/
Видно от представения по
делото протокол от 20.08.2002г.,
съставен при проведено общо събрание на етажната собственост, е било взето
решение за въвеждане на система за дялово разпределение и монтирането на
индивидуални топлинни разпределители с търговско дружество „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София, в изпълнение на което е бил сключен такъв на 25.09.2002г. от избрани по
надлежния ред представители на етажната собственост.
По делото е изготвена СТЕ, която съдът кредитира като
компетентно и точно изготвена в отговор по поставените задачи. Видно от
заключението на в. лице, в
процесния период сградата, в която се намира имота на ответника е била с
непрекъснато топлоснабдяване. В тази връзка в имота на ответника е била
доставяна топлинна енергия, като се е начислявала потребена такава за
отопление, за сградна инсталация и горещо водоснабдяване/при неосигурен достъп/. Цената за
предоставената услуга се определяла въз основа на количеството топлинна енергия
доставена до абонатната станция на сградата, като разпределението било
извършвано между отделните обекти. Енергията, отдадена от сградна инсталация, е
разпределяна съобразно кубатурата на имотите в сградата, като след отчитане на
технологичните разходи, които са за сметка на ищцовото дружество, доставената
топлинна енергия се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за
отопление, като последната от своя страна се дели на топлинна енергия за
отопление на самия имот и такава, отдадена от сградната инсталация. Уредите са
били отчитани от ФДР за процесния период и са били изготвяни изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон, съответни на реално потребената топлинна
енергия, в съответствие с установената методика, нормативна уредба, проверените
документи, уреди в имота и в сградата. Изравнителната сума за процесния период
е 11.21 лв. - за
получаване, а общото задължение за потребена топлинна енергия възлиза на 1 067.26лв. Сочи, че дължимата сума от абоната за
потребена топлинна енергия в имота за процесния период възлиза общо на 1 067.26лв. с ДДС, от която 287.80 лв. - за отопление на имота и от сградна инсталация, 524.81лв. - за БГВ, 48.84лв. – такса за дялово
разпределение. Начисляването на сумите за топлинна енергия за имота е било
извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, като цените са регулирани от ДКЕВР. За процесния период в
абонатната станция е имало монтиран годен топломер, отговарящ на нормативните
изисквания.
По делото е изготвена и ССЕ, която съдът възприема като
компетентно изготвена и в съответствие с останалите доказателства по делото. В
заключението на в. лице в отговор
на поставената задача се сочи, че след проверка на документите, находящи се у
ищцовото дружество, не било установено процесните суми да са били заплатени от
ответника. Посочено е, че сумите за доплащане и връщане по изравнителните
сметки са били отразени в информационната система на ищцовото дружество и във
фактурите помесечно, издавани за процесния период, като съобразно това, след
извършените прихващания, задължението за главница възлиза в общ размер на 1079.44лв. Задължението на ответника
за потребление на топлинна енергия според счетоводството, водено при ищеца, за
процесния период, след извършените преизчисления, възлиза общо на 1079.44лв., от които за ТЕ за сградна инсталация – 329.26лв.; за БГВ – 660.21лв., 36.27лв. – за дялово
разпределение и за доплащане/ДДИ/ – 53.70лв. след приспаднати/ДКИ/ 3.25лв. –
неустойка за недоставена ТЕ. Сборът на общо дължимите суми според претенцията по
главното вземане на ищеца възлиза на 1079.44лв., а по акцесорното вземане за законна лихва за
забава, начислена за периода 15.09.2016г. – 02.11.2018г. върху главницата
от 1079.44лв.- в размер на 129.48лв.
От правна страна
Не се спори между
страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума,
срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал.1 ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде признато за установено, че
ответникът дължи сумите по претенцията на ищеца по предявения главен иск,
следва да бъде установено : - съществуването на договорни
отношения между него и ответника
за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, в т.ч. и че ответника е клиент на ТЕ; - обема на реално
доставената в процесния имот ТЕ
за исковия период и - че
нейната стойност се
равнява
именно на претендираната сума.
Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си
за заплащане на ТЕ, както и
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Безспорно е по делото, че ответникът е собственик на процесния отопляем имот/писмо рег. № П-926/05.06.2015г.
на СО р-н “Младост” с информация за закупени от СО р-н “Младост” апартаменти/
От събраните по делото
доказателства съдът
приема,
че между страните са съществували договорни правоотношения по сключен договор
за продажба на ТЕ за битови нужди
при действието на приети Общи условия от ищцовото дружество.
Ответникът е
ползвал топлинна енергия през процесния период, доколкото се установява, че
такава е била предоставяна в имот - негова собственост.
Съгласно чл. 153,
ал.1 ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3 от същия закон.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответника се явява клиент на ТЕ. Продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва
при публично оповестени ОУ,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в ОУ/чл. 150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153,
ал.1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на ТЕ
за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ.
Обстоятелството дали ответника
реално е ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че
е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за клиент. При това той остава такъв дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал.6 ЗЕ остава клиент на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.2, изр.2-ро ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Съгл. разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ, клиента на ТЕ за битови нужди/собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на имот, в който се доставя ТЕ/, дължи заплащане на цената
за това, съобразно установените в нормативната уредбата ред и условия за това.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 ЗЕ, се явява и клиент на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на ТЕ за отопление на общите части.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за това е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и
действащата към процесния период наредба за топлоснабдяването. Съгл. действащата нормативна
уредба /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, ТЕ
предоставяна за отопление на сградата - етажна собственост се състои от ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, ТЕ за отопление на
общите части и ТЕ за отопление на
имотите. В разпоредбата на чл. 145, ал.1 ЗЕ е предвидено, че ТЕ за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на системата за дялово разпределение
се отчита въз основа на показанията на индивидуалните топломери, монтирани в
имотите. Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски и издавани за това фактури, като в края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ.
При спазване на разпоредбата на чл. 156, ал.1 ЗЕ доставената до абонатната
станция на сградата - ЕС топлинна енергия е била разпределена между отделните
собственици на имоти в сградата, като всеки от тях дължи заплащане от общата
цена на част, съответна на реално потребената топлинна енергия при въведена
система за дялово разпределение, както и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението
по приетата и неоспорена по делото ССЕ се установи,
че стойността на предоставената и потребена топлинна енергия в имота на
ответника за процесния период възлиза на 1 079.44лв., като са отчетени сумите и
по изравнителните сметки, както и корекциите в стойността, като няма данни да
са били извършени плащания за погасяване на задължението. От заключението по
СТЕ се установи, че начисляването на сумите по главния дълг е било в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба.
При това
положение, ответникът дължи сумите за потребена от него топлинна енергия за
периода от м.05.2015г. – м.04.2018г., които, съдът, съобразно
данните в заключенията по изготвените по делото СТЕ и ССЕ, определи в размер на претенцията по
предявения главен иск, който следва да бъде изцяло уважен като основателен за сумата 1 079.44лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 1 079.46лв.
Съдът приема, че сумата в посочения размер е дължима, доколкото
ответникът не е представил доказателство да е заплатил същата, а и не е изложил
твърдения в тази насока.
За неоснователно съдът приема възражението
на ответника, че през процесния период е
живял в друго населено място
Понятието "клиент на ТЕ" е уредено
в Закона за енергетиката (ЗЕ), действал през исковия период.
Съгл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на ТЕ; чл. 150 ЗЕ постановява, че
продажбата на ТЕ от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки клиент дължи заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици ТЕ от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От изложеното е видно, че клиент на топлинна енергия е лицето, което е собственик в сграда - етажна
собственост, присъединена
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на
закона (чл. 150 ЗЕ) между клиента и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя./ така Решение
№ 35/21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III
г.о. /
Установено
е по делото, че ответника е собственик на топлоснабдения имот – жилище в сграда
ЕС. Следователно, между страните
е възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ, сключен при Общите условия
съгласно чл. 150 ЗЕ с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с
абонатен номер № 123846. Обстоятелството
дали ответника реално е
ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че
е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за клиент.
Ответника
нито твърди, нито ангажира доказателства за проведена процедура по чл.150 ЗЕ,
за да се приеме, че не е клиент на ТЕ, поради което на общо основание той дължи
сумата за нея.
Също
така - клиентите в сграда ЕС, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата/чл. 153 ал.6 ЗЕ/.
Неоснователен
е довода на ответника, че ищеца претендира суми въз основа на документи, които
не е подписвал. Нито по силата на закона, нито съгл. ОУ ищеца е длъжен да връчи
с/у подпис на ответника издадените фактури за съответния период.
Съдът приема за
установено, че върху сумата за главница се дължи и законна лихва, начислена от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.11.2018г., до
окончателното изплащане на сумата. Доколкото изискуемостта на главния дълг настъпва с
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е начислено
задължението, тогава се определя и началният момент за начисляване на законната
лихва за забава. В случая предявеният установителен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД се
явява частично основателен,
доколкото основателен е и искът за
главния дълг. Видно от заключението по изготвената ССЕ, начисленото обезщетение
за забава върху главницата 1 079.44лв. за този период възлиза на 129.48 лв., като акцесорният иск следва да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 129.95 лв.
На основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК и предвид изхода на спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството в размер на 25.00 лв. - държавна такса; 471.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, 340.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ
и 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/.
С оглед основателността на претенциите по предявените искове, следва да
бъдат присъдени и разноските, заплатени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 125.00лв.
На
ответника не се следват радноски за заплатено адв. възнаграждение, въпреки, че
иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за 0.47лв., тъй като в договора за правна
помощ не е посочено каква част от възнаграждението е за всеки от предявените
искове.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че И.П.И. с ЕГН **********,***,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Ястребец” № 23 Б, сумите : 1079.44лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода м.05.2015г. – м.04.2018г., за
топлоснабден имот в гр. С, общ. М., ж.к. “….”, бл. .., вх. ..,
ап. .., абонатен № 123846 на осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 и чл.
153 ЗЕ, 129.48 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016г. – 02.11.2018г.
на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.11.2018г.
до окончателното й изплащане и 125.00лв. - разноски по ч.гр.д. № 121/2019г. за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 121/2019г. на БРС е издадена заповед за изпълнение.
В разликата до пълния размер от 1 079.46лв. предявения иск с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД и до 129.95лв. - иска с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 986.00 лв. - разноски за
производството, както и сумата 125.00 лв. -
разноски в заповедното производство.
Оставя
без уважение искането на И.П.И. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото в размер на 385.00лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: