Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 169 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от З.С.З.
от гр Русе, чрез процесуалния му представител, против решение № 185 от 13.02.2020
г., постановено по АНД № 2536/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено НП 38-0001501/29.10.2019г., издадено от началник ОО“АА“-Русе, с
което за нарушение на чл.139 ал.1 т. ЗДвП вр.чл.101 ал.4 вр.Приложение 5 част
първа т.5.2.3 б.“г“ от Наредба Н-32 /16.11.2011г на МТИТС на основание чл.179
ал.6 т.2 ЗДвП е наложена глоба от 200лв, а за нарушение на чл.89 т.1 от Наредба
№ 33/03.11.99г на МТ на основание чл.93 ал.2
ЗАвтП е наложена глоба в размер на 500лв.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени изцяло НП.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд на първо място е приел, че
при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка за отмяна на НП. Същевременно съдът приел, че
от материална страна касатора е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по на чл.139 ал.1 т. ЗДвП вр.чл.101 ал.4 вр.Приложение 5
част пълва т.5.2.3 б.“г“ от Наредба Н-32 /16.11.2011г на МТИТС, тъй като на
11.10.2019г. в гр.Русе по бул.Христо Ботев в района на КГПП „Русофили“
,извършвайки обществен превоз на товар от с.Сандрово,обл.Русе за гр.Варна е
управлявал т.а Скания с рег № Р 124ЛА , с прикачено към него полуремърка с рег
№ В0546 ЕС , което било с поставена гума на втора ос от лявата страна с видими
разскъвания- липсващи парчета от гума, чиято техническа неизправност е значителна, тъй като може да доведе по
причиняване на ПТП, съобразявайки
Приложение 5 част първа т.5.2.3 б.“г“ от Наредба Н-32 /16.11.2011г на
МТИТС. Съдът е приел също,че касатора при извършване на посочения превоз не е
представил за проверка заверено копие от издаден и валоден Лиценз на общността
№ 6346 на името на неговия работодател-транспортното предприятие „Транс Груп
България 1“ ООД. Съобразил е санкционните норми и е отхвърлил като
неоснователна тезата за приложимостта на чл.28 ЗАНН
Така съдът е приел , че
административните нарушения, за което е санкциониран жалбоподателят, са
безспорно установени и се потвърждават от събраните по делото доказателства,
при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност чрез налагане на санкции в контретния размер по закона
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянията са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими,
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деяниятя факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Касационната инстанция
намира обжалваното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка,
като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на въззивния съд
за липса на допуснати в хода на административнонаказателната процедура
съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната на
санкционния акт на това основание. По конкретно наведените в жалбата
съображения следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП подробно са
описани всички обстоятелства, които са констатирани при проверката
Неоснователни са възраженията ,че
извършения транспорт не е обществен. В тази връзка са представени пътна
разписка с ясно посочени данни за изпращач,получател и превозвач, пътен лист.
Разпоредбата на чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП предвижда санкция за водача,а не за
превозвача. Констатираната техническа неизправност е значителна съгласно
т.5.2.3 б.“г“ на част първа на приложение 5
от Наредба Н-32 /16.11.2011г на
МТИТС- Сериозна повреда или срязване на гума.
Констатираното разкъсване с липсващи
парчета попада в приложното поле и тази неизправност не позволява движението до
отстраняване на неизправността.
Неоснователен е доводът
по касационната жалба, че актосъставителят нямал професионална компетентност да
определи техническото състояние на превозното средство. В случая не се касае до
скрит дефект на гумата, а до видимо разкъсване. Именно визуално
актосъставителят е установил наличието на техническата неизправност, която е и
безспорна по делото. Не е и налице случайно деяние, тъй като водачът има
задължение да управлява технически изправно МПС и е бил длъжен и е могъл да
прегледа състоянието на гумите.
Безспорността на
непредставянето на копие от издаден лицез правилно е преценено именно като
нарушение по чл.93 ал.2 ЗАвтП. Направените в тази връзка с касационната жалба
възражения са неоснователни. Не са ангажирани доказателства, които да
опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно
е индивидуализирано и наложеното
наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
По отношение на
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН въззивният съд е изложил
подробни съображения защо счита, че настоящия случай на административни
нарушения не могат да бъдат квалифицирани като маловажни, които настоящата
инстанция споделя напълно.
Поради гореизложеното касационният съд
счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 185
от 13.02.2020 г., постановено по АНД № 2536/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: