Решение по дело №3971/2019 на Административен съд - Пловдив

          РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№ 643

 

гр. Пловдив, 13 март 2020 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3971 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Б.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Н.К., против Решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-5174/09.10.2018 г., с което Г. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. След анализ на представените със заявлението писмени доказателства за придобития от жалбоподателката осигурителен стаж, е издадено процесното разпореждане, с което на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. За да постанови отказа, административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършило 68 години, 02 месеца и 09 дни и има осигурителен стаж 13 г. 08 м. 04 дни, от които 11 г. 07 м. 23 дни действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в който, по силата на същата разпоредба, не се включва периода на редовна военна служба (02 г. 00 м. 11 д.).

При това положение е формиран крайния извод, че Г. не отговаря на възведените в чл. 68, ал. 3 КСО изисквания, тъй като не притежава 15 години действителен трудов стаж.

6. Този резултат е обжалван от Г. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-291/05.11.2019 г., е постановил следното:

- ИЗМЕНИЛ е Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ  Пловдив по отношение на зачетения на 2113-15-5174/09.10.2018Б.В.Г. осигурителен стаж от III категория, който с решението е зачетен в размер на 15 г. 01 м. 01 дни, от които 13 г. 20 дни действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по силата на същата разпоредба, в този стаж отново не е включен периода на редовна военна служба (02 г. 00 м. 11 д.). Това от своя страна е дало основание на ответния орган да приеме, че и при това положение лицето не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ);

- ПОТВЪРДИЛ е Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ  Пловдив, в частта, с която е отказано отпускане на Б.В.Г. на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Именно в тази част се оспорва процесното Решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса следва ли редовната военна служба от 25.09.1968 г. до 06.10.1970 г. с продължителност 02 г. 00 м. 11 дни, да се зачете на Г. като действителен стаж.

9. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год. В настоящия случай се разглежда стаж придобит през времето от 25.09.1968 г. до 06.10.1970 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата през процесния период разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. (Така Решение № 17644/23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2019 г.)

Впрочем, освен цитираното решение на ВАС, в този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС, 6 отд., по идентични казуси - Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., Решение № 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о., Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о., Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г., VI о., Решение № 9471/17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г. VI о., Решение № 11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г. VI о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г. и др.

10. При това положение, при признаване на периода на наборна военна служба (02 г. 00 м. 11 дни), действителният стаж на Г. надвишава 15 години, а не както е посочено в оспореното решение, че е 13 години и 20 дни, и с оглед навършената възраст – 68 години, 02 месеца и 09 дни, същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО (според която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 год. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст).

11. Изложените до тук съображения имат за последица незаконосъобразност на Решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в оспорената част и на потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5174/09.10.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Б.В.Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Според чл. 8, ал. 2, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване без определен материален интерес, минималното възнаграждение възлиза на 350 лв.

При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание, приема че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 350 лева.

С оглед изложеното, разноските в производството за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 350 лв.

 

Така мотивира, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-291/05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на Б.В.Г., с ЕГН **********, както и самото Разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-93/07.02.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5174/09.10.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Б.В.Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София, да заплати на Б.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: