Решение по дело №354/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 64
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Йорданов Филчев
Дело: 20211250200354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Сандански, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200354 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "************* "*******, ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление- град ********, улица „*******“ №******, представлявано от
управителя ********.****** против Наказателно постановление №42-0000676/25.02.2021г.
на Директора на РД "АА" - София, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП, на
основания чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАП , на жалбоподателя е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП, като се иска
неговата отмяна. Възразява се срещу компетентността на актосъставителя и на АНО.
Претендира са процесуални нарушения при съставяне на АУАН и здаване на НП в частта
относно съдържанието на същите – неясно и неточно описание на санкционираното
нарушение, липса на точно посочени място и време на извършване на нарушението, липса
на доказателства за извършване на описаното в НП нарушение. Излагат се доводи за
нарушение от страна на АНО при приложение на материалния закон – противоречие на
санкционната с посочената като нарушена материалноправна норма. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от законния
представител – управителя П.а и от редовно упълномощен процесуален представител.
Защитника поддържа жалбата по изложените в същата доводи. В хода на съдебното
следствие прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска отмяна на НП,
като представя писмени бележки, в които твърди издаване на НП при неправилно
приложение на материалния закон и в противоречие с европейските директиви уреждащи
отношенията,свързани с транспорта на хора и товари.
РД "Автомобилна администрация"- София, редовно призовани, не изпращат представител.
1
В писмото, с което е изпратена жалбата и административно наказателната преписка се иска
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на разноските.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за
това че на 09.02.2021 г., около 12: 30ч, в град Благоевград, в сградата на ОО“АА“
Благоевград, във връзка със Заповед №№РД-12-302/19.02.2021г. при извършена тематична
проверка на превозвача „*******“ *******, БУЛСТАТ*******, с адрес в град *******, на
улица „******“ №****** притежаващ лиценз на Общността № **** /валиден до
21.07.2025г./ за международен превоз на товари, се констатирало следното нарушение:
"Превозвачът е разпоредил извършването на товари с водач К. К. П., ЕГН********, като
същият не отговаря на изискванията на психологическа годност и не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност към дата от 10.06.2019г. до 10.09.2020г.
Описаното е изложено в АУАН серия А-2020, бл.№288092 съставен на 09.02.2021г. от
свидетеля Г., с който е започнало административно наказателното производство.
Нарушението било квалифицирано като такова на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП. В АУАН и
изготвените по време на тематичната проверка документи – констативен протокол и
известие – липсва конкретно посочване как е установено описаното нарушение – липса на
удостоверение за психологическа годност на водача П.. АУАН бил съставен в присъствието
на законния представител на „*******“ ****** – управителя ********. Същата подписала
акта, като възразила, че не е обърнала внимание, че липсва такова удостоверение за
психическа годност за посочения водач.
Въз основа на съставения АУАН АНО издал обжалваното НП, в което възпроизвел
абсолютно идентична фактическа обстановка, приел, че е нарушена същата правна норма –
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП и наложил на жалбоподателя административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства и събраните гласни доказателства с които свидетелите потвърждават
извършване на проверка и изготвянето на приложените документи, но по същества не
посочват конкретно извършено нарушение, начина на неговото установяване и документи
които го доказват.
При така установеното от фактическа страна, съдът, при извършената служебна проверка
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение. В нарушение на чл.42, т.3 и
т.4 от ЗАНН – при съставяне на АУАН – и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не се посочени време,
място и начин на извършване на нарушението. Липсват конкретни твърдения за извършени
от водача П. превози в посочения период – 10.06.2019г. до 10.09.2020г. Самият период е
изключително дълъг, което и предполага възможност при описано конкретно нарушение да
се претендира погасяване на наказуемостта на същото по давност. Същевременно, липсата
на каквато и да е конкретика ограничава възможността на санкционираното лице да се
защити и да представи доказателства за липса на извършено нарушение. От съществено
значение е , че липсва дори посочване на изпълнително деяние, тъй като и в АУАН и в НП е
описано – извършване на товари…… В НП освен това е посочено ЕГН на водача П. с една
цифра в повече, което пък изключва възможността за идентификация на лицето.
В случая деянието е квалифицирано за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, съгласно
която разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
2
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. Наложената на жалбоподателя санкция е на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 от ЗАвПр, според която норма, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
Текстът на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр препраща към
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от същия закон, тъй като изискванията за
психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма от закона.
Видно обаче от направеното описание на разглежданото нарушение в АУАН и в НП,
деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, е сведено единствено до допускане от
негова страна, като лицензиран превозвач, да бъде извършен превоз на товари от водач,
който "не отговаря на изискванията за психологическа годност". Така дадено описанието на
установените обстоятелства по извършване на административното нарушение не дава в
достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на
наказаното дружество. По този начин същото изначално е поставено да се защитава срещу
правна квалификация, изразяваща се в неотговаряне на водачът на изискването за
психологическа годност, без да е конкретизирано кое е изискването, което не е изпълнено и
къде е регламентирано то. Това според настоящия състав е довело до нарушение при
реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези
актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което налага
извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 10
от ЗАНН допустителите – тези, които пряко не извършват, но допускат извършването на
нарушението се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от
друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, тоест за
непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи,
съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН ръководителят на юридическото лице, но като физическо
лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. В
тази връзка – за да е налице изпълнително деяние "допуснал", то субект на
административно-наказателната отговорност може да бъде само и единствено физическо
лице, но не и юридическо лице.
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна защита и съдействие по
делото са били направени разноски от жалбоподателя , представляващи адвокатски хонорар
в размер на 440. 00/ четиристотин и четиридесет / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният чрез адвоката си е
направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 440 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Неоснователно е
възражението за прекомерност на разноските, направено от страна на АНО. Заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение е в минималния размер, определен съгласно разпоредбата
на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
3
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ към Министерството на транспорта, като второстепенен разпоредител с
бюджетни средства .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №42-0000676/25.02.2021г. на Директора на РД
"АА" - София, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП, на основания чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от ЗАП , на "****** "******, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление- град ******, улица „******“ №*****, представлявано от управителя
**************** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.
ООСЪЖДА изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на
транспорта да заплати на ******** "*******, ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление- град *****, улица „*****“ №****, представлявано от управителя **********
сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляващи сторени разноски за
възнаграждението на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Административен съд – Благоевград, в
14-дневен срок, от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4