Р Е Ш Е Н И Е
21.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 10,
HO състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Мумджиева н.ч.д.№ 3922 по описа за 2016 г., при
участието на прокурор Божидар Качуров и секретар Е.Г. въз основа на закона и
доказателствата по делото
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) акт, издаден
от несъдебен орган на Ф.Р.Г. в частта му относно финансовите
санкциии, наложени с него,
а именно – заповед
за налагане на финансова санкция с рег. № 12-5.3247.643186.9/02.12.2014г., изд. от Главния
кмет на град Б., влязла в сила на 18.12.2014г. след проведено
административно наказателно производство за налагане на финансови санкциии, с което българският
гражданин: Б.В.А., роден на ***г., неосъждан, неженен, живущ ***«*****», ул. «*****», № **, с ЕГН: ********** е признат
за виновен по обвинението за извършено от него административно нарушение – за това, че на 09.08.2014г. в 18:32 часа в
гр. Б. в посока гр. Хановър по федерална магистрала при
329, 415-ия километър управлявал МПС -
автомобил с регистрационен номер ***** със скорост от 156 км/ч при
превишаване на максимално допустимата скорост от 100 км/ч, като на основание чл.41, ал.1 във вр. с
Приложение № 2 от Правилника за движението по пътищата (ЗДП), чл.25 от ЗДР,
11.3.8. от Федералния каталог за финансови санкции, чл.4, ал.1 от Правилника за
Федералния каталог за финансови санкции му е наложена глоба в размер на 268, 50
евро в левова
равностойност към датата на постановяване на решението (02.12.2014г.) в размер на 525, 13 (петстотин двадесет и пет лева) и 13
стотинки.
На основание чл.38, ал.1,
т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС за признаването на финансовата санкция незабавно да се
уведоми компетентия орган на издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ по н.ч.д.№ 3922 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, НО, 10 състав
От
Директора на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
към Министерство на правосъдието е внесено предложение съдът да упражни
правомощията си по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( обн. в ДВ бр. 15/2010г., изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. –
ЗПИИРКОРНФС) по отношение на българския Б.В.А. във връзка с постановен срещу
него акт на несъдебен орган на Ф.Р.Г..
В производството пред съда прокурорът изразява становище,
че съдът следва да се произнесе с решение, с което да
се признае удостоверението,
издадено от страна на ФРГ за налагане на финансова санкция в размер на 268,
50 евро в нейната
равностойност по курса на БНБ.
Защитата на осъденото лице – адв. Т. твърди, че са изпълнени
изискванията на закона и следва
постановеното решение да бъде
признато и разпоредено неговото изпълнение.
Осъденото лице не се явява, редовно призовано. Производството
се разглежда в негово отсъствие съгласно чл.32, ал.1 вр. с чл.16, ал.2 и чл.32,
ал.4 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите
на чл.10, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон – изпълнението на решенията се урежда
според българското законодателство), по чл.30 от с.з. (относно условията за
признаване и изпълнение за деяния, които
представляват престъпления или административни нарушения според българското
законодателство ), чл.31 от с.з. (относно подсъдността по местоживеене или
обичайното местопребиваване на лицето), чл.35 от с.з. (основанията за отказ на
признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з. (процедурата по
изпълнение на решението в случай на признаването му в производство по реда на
чл.16, ал.1 - 8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното.
Срещу българския
гражданин Б.В.А. - роден на ***г., неосъждан,
неженен, живущ ***«*****», ул. «*****», № 27, с ЕГ№: ********** след проведено административно наказателно
производство е постановен акт – решение на несъдебен орган на Ф.Р.Г. – заповед за налагане
на финансова санкция с рег. № 12-5.3247.643186.9/02.12.2014г., от Главния кмет на град Б., влязъл в сила на
18.12.2014г. С влезлия в сила акт на
българския гражданин е била наложена финансова санкция за извършено от него административно нарушение – за това, че на 09.08.2014г. в 18:32 часа в гр. Б. в
посока гр. Хановър по федерална
магистрала при 329, 415-ия километър управлявал МПС - автомобил с регистрационен номер ***** със скорост от 156 км/ч при превишаване на максимално
допустимата скорост от 100 км/ч. На основание чл.41,
ал.1 във вр. с Приложение № 2 от Правилника за
движението по пътищата (ЗДП), чл.25 от ЗДР, 11.3.8. от Федералния каталог за
финансови санкции, чл.4, ал.1 от Правилника за Федералния каталог за финансови
санкции му е наложена глоба в размер на 268, 50 евро в левова
равностойност към датата на постановяване на решението (02.12.2014г.) в размер на 525, 13 ( петстотин
двадесет и пет лева) и 13 стотинки. С посочения акт,
издаден от несъдебен орган, българският гражданин е признат за виновен по обвинението за извършено
от него административно нарушение на
правилата за движение по пътищата. Касае се за акт от несъдебен орган по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС ( заповед за плащане, издадена от компетентния орган на страна – членка на ЕС) за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се
налага финансова санкция. Заповедта по чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за плащане,
издадена от Главния кмет на гр. Б., Ф.Р.Г., е в заверен превод на български
език и е
придружена с удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия
закон. (л.3-л.12 от делото), както и по силата на член 6 от Рамково решение
2009/299/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията
за финансова санкция и конфискация.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за
което българският гражданин А. е санкциониран
с глоба, е видно, че се касае за административно наказателно производство,
проведено от компетентен орган на Ф.Р.Г. с оглед осъществен състав на нарушение
на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг.
от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се
изисква. Съгласно текста на
удостоверението размерът на финансовата санкция възлиза на 268,50 евро. Към датата
на постановяване на решението – факт, релевантен по силата на чл.32 вр. с чл.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, левовата равностойност
на 268,50 евро възлиза на 525, 13 (петстотин двадесет и пет лева) и 13
стотинки.
Липсват основанията за отказ от признаване на съдебния
акт, с който е наложена финансовата санкция, изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. И това е така, тъй като удостоверението
по чл.4, ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и съответства на
съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. По делото не са
ангажирани доказателства за същото деяние срещу осъденото лице да е постановено
и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция. Не е изтекла
давността за ангажиране на административно-наказателната отговорност съгласно
чл.82, ал.1,б. „а” от ЗАНН. Няма съмнение, че деянието е било извършено на
територията на издаващата съдебния акт държава, че българският гражданин не се
ползва с имунитет или привилегия по
българското законодателство, решението е постановено срещу наказателно
отговорно лице. Размерът на финансовата санкция не е по-малък от 70 евро,
каквото е изискването на чл. 35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. Изпълнени са и условията на чл.35, т.10,
б.”в” от ЗПИИРКОРНФС, тъй като макар и българският гражданин да не се е явил лично на съдебния процес от
съдържанието на б. „з” от удостоверението е видно, че производството е било
проведено писмено и засегнатото със санкция лице е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава за правото да обжалва решението, както
и за сроковете за обжалване. Лицето не е
поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок. Отделно от това
деянието представлява административно нарушение и съгласно българското
законодателство, тъй като управлението на МПС в рамките на допустимата скорост е
законово регламентирано задължение на водача на МПС съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДвП в неговата редакция, обн. изм. и доп.
в ДВ, бр. 47 от 2012 г. от същия закон. Липсват отрицателните предпоставки на
чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй
като от текста на решението, постановено в издаващата държава, е видно, че то
се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава.
Следователно деянието попада под наказателната юрисдикция на Ф.Р.Г. и липсва
факултативно основание за редуциране размера на наложената глоба.
Единствените
обстоятелства, от които може да черпи права осъденото за административно нарушение
лице, е фактът, че съгласно удостоверението не се е явило лично в процеса.
Липсват доказателства да се изпълнени някои от хипотезите на т.10, б.а-б и т.11
на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. В случая обаче се касае не за императивно, а за
факултативно основание за отказ от признаване и изпълнение. Освен това
достатъчно е наличието на едно от условията, изброени в разпоредбата на т.10,
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС ( в конкретния случай е налице условието по чл.35, т.10,
б.”в” от същия закон), за да се приеме за установено, че отсъствието на
българския гражданин от съдебния процес, не е пречка за признаване на акта, с
който е наложена финансова санкция.
При своята преценка по
случая съдът счете, че с процесуалното си поведение и пред настоящия съдебен
състав осъденото лице обективира липсата на интерес
от участието си в производства по оспорване на санкцията, тъй като не е
посочило актуален адрес, от който да бъде призовавано. Ето защо съдът приема,
че не се касае за драстично накърняване на неговото право да участва лично в
процеса, който се е развил пред компетентния орган във Ф.Р.Г.. Финансовата санкция е в размер, който
надвишава най-ниския възможен долен праг по чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС, под който
съдът може да откаже признаване и изпълнение на наложена финансова санкция,
поради което съдът счете, че с оглед превенцията на административното наказание
от извършването на други подобни нарушения, решението на издаващата държава
следва да бъде признато и прието за изпълнение. При така събраните
доказателства, настоящият съдебен състав счете, че не са налице основания за
приспадане по чл.33 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не се съгласява и с искането за защитата за отлагане
изпълнението на финансовата санкция, доколкото такава процедура изобщо не е
предвидена в ЗПИИРКОРНФС.
С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) съдът
постанови признаване и приемане
на изпълнение решение,
издадено от съдебен орган
на Ф.Р.Г. – заповед за плащане
заповед за
налагане на финансова санкция с рег. №
12-5.3247.643186.9/02.12.2014г., от Главния кмет на град Б., влязъл в сила на
18.12.2014г. за налагане
на финансова санкция на българския
гражданин Б.В.А. с последен известен адрес: ***«*****»,
ул. «*****», № 27.
На
основание чл.36 вр. чл.22 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови препис от решението да
се изпрати след влизането му в сила на Национална агенция за приходите за
изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На
основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът
постанови за признаването на финансовата
санкция незабавно да се уведоми
компетентия орган на издаващата
държава – Главния кмет на град Б., Ф.Р.Г..
Воден
от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.