Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
01.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №3623 по
описа на СГС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша,
ул.“*******, представлявано от Д.Ш.и П.Д.ИД чрез адв.С.З., с която е предявен
иск за осъждане на А.М.В. - С.
ЕГН ********** и С.П.С. ЕГН **********
и двамата с адрес ***, да заплатят на ищеца солидарно и на основание
чл.430 ал.1 ТЗ следните суми дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL22416 от 02.08.2007г. и допълнителни споразумения към
него: сумата от 137 745,87 швейцарски франка, представляваща част
от общо дължимата главница по
процесния договор за банков кредит, възлизаща на 215 827,20 швейцарски
франка , ведно със законната лихва от 22.03.2017г. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 729,77 швейцарски франка, неиздължени такси по договора за
периода от 10.07.2013г. до 15.02.2017г.
Претендират се
разноски в размер на 10 170,32лв. – внесена държавна такса и
7 938,19лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че между страните е бил сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL22416 от 02.08.2007г. между
„Българска Пощенска Банка“ АД / сега „Ю.Б.“ АД за сумата от 122 780евро.
Кредитът е бил усвоен за покупка на поземлен имот заедно с построената в него
вилна сграда и за други разплащания. Срокът на договора е бил уговорен за 240месеца.
Кредитът е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху закупения имот
и върху апартамент, находящ се в гр.София, жк.“Младост 3“. Твърди се, че
кредитът е бил усвоен на 02.08.2007г.
С подписано Допълнително споразумение към
процесния договор, страните се споразумели да бъде заличена учредената в полза
на Банката договорна ипотека върху апартамент №6, находящ се в гр.София, жк.“*******.
С Допълнително споразумение от 07.08.2008г.
страните се споразумели да бъде променена валутата по кредита, като същият да
бъде превалутиран от евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, действащ в деня на
превалутиране на кредита. По силата на това споразумение, размерът на
превалутирания остатъчен дълг на кредитополучателите възлизал на 202 800
швейцарски франка.
Между „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД /сега „Ю.Б.“
АД/ и „Б.Р.С.“ АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 12.06.2008г., с който Банката е прехвърлила
вземането си по процесния договор на „Б.Р.С.“ АД.
В последствие с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 08.12.2014г. „Б.Р.С.“ АД в качеството си на
цедент е прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД в качеството му на цесионер всички
вземания срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за банков кредит.
Твърди се, че кредитополучателите са били
уведомени на 14.06.2015г. с писмени уведомления за извършените прехвърляния на
вземанията срещу тях, произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 02.08.2007г.
Сочи се в исковата молба, че сключеният
договор за кредит, след извършеното превалутиране от 07.05.2008г. е бил
преструктуриран неколкократно със сключени между страните допълнителни
споразумения, както следва: Допълнително споразумение от 23.04.2009г.,
Допълнително споразумение от 19.05.2010г., Допълнително споразумение от 27.06.2011г.,
Допълнително споразумение от 24.01.2012г. и Допълнително споразумение от 30.01.2013г.
По силата на т.IV от
Допълнително споразумение от 23.04.2009г., чл.3 ал.1 от ДС от 19.05.2010г.,
чл.3 ал.1 от ДС от 27.06.2011г., чл.3 ал.1 от ДС от 24.01.2012г. и чл.3 ал.1 от
ДС от 30.01.2013г., главницата по кредита била преоформена от 202 800
швейцарски франка на 225 007,06 швейцарски франка.
Ищецът твърди, че към 28.09.2015г. по
процесния договор за банков кредит е било налице сериозно забавяне в плащането
на дължимите погасителни вноски, считано от 16.03.2013г. Банката се възползвала
от правото си, регламентирано в договора, да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което на 27.10.2015г. е уведомила кредитополучателите чрез
нотариални покани, връчени им чрез нотариус В.М.рег.№053 и район на действие
Софийски районен съд.
С оглед настъпилата предсрочна изискуемост на
целия кредит ответниците дължат солидарно на банката главница в размер на
215 827,20 швейцарски франка. Дължат солидарно и такси за администриране
на кредита за периода 10.07.2013г. до 15.02.2017г. в размер на 729,77
шв.франка.
Сочи се, че предвид изложеното и неплащането
и към настоящия момент на изискуемия дълг, за банката се поражда правен интерес
от предявяване на иска.
В законоустановения срок по делото е постъпил
писмен отговор от ответниците.
Оспорват иска като неоснователен. Оспорват датата
на настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, като твърдят, че не
е настъпила на 27.10.2015г., а на 10.03.2013г., когато са спрели плащанията по
кредита.
Правят възражение за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане, тъй като искът е предявен на 22.03.2017г.
Оспорват Допълнителното споразумение от
30.01.2013г. като нищожно, поради това, че нямало действителен погасителен
план, а представеният по делото не бил подписан от тях и бил създаден за
нуждите на делото.
Правят възражение за нищожност на договорните
клаузи от всяко от Допълнителните споразумения, уреждащи извършените
преструктурирания на процесния кредит, представляващи капитализация на
дължимите суми.
Правят възражение за нищожност на
неравноправните клаузи, създаващи възможност на Банката – кредитор да променя
едностранно лихвата, която е начислена върху отпуснатия кредит посредством
едностранна промяна на Базовия лихвен процент на Банката.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,
в която оспорва твърденията на ответниците като неоснователни.
Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем по надлежен ред и при съобразяване с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г.
ОСГТК на ВКС.
Твърди, че не е налице изтекла погасителна
давност на вземането, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
27.10.2015г., а искът е предявена на 22.03.2017г., а ответниците са спрели да плащат
вноските на 10.06.2013г. Освен изложеното ищецът твърди, че не претендира
договорни и възнаградителни лихви, които се погасяват с кратката три годишна
давност, а претендира частичен размер на главницата, която се погасява с
изтичането на пет годишна давност.
Ищецът оспорва твърденията на ответниците за
нищожност на клаузи от договора за кредит. Сочи, че подписаните допълнителни
споразумения изцяло преуреждат с нови погасителни планове начина на плащане и
следва да се тълкуват като индивидуално договорени. Като всяко от
допълнителните споразумения е било предхождано от писмена молба на
кредитополучателите за преструктуриране и предоговаряне на кредита чрез
намаляване на месечната погасителна вноска за определен период.
От своя страна ответниците са оспорили
доводите на ищеца. Поддържат направените възражения с писмения отговор на
исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от представения по делото писмен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL22416/02.08.2007г., същият е
бил сключен между „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем "Ю.Б." АД ***/ от една страна, като
кредитор и от друга: ответниците А.М.В. – С. и С.П.С. като кредитополучатели.
Съгласно чл.1 ал.1 от този Договор, банката е предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на 122 780 евро за покупка на недвижим
имот, подробно описан в договора.
Сумата по разрешения кредит е следвало да се
усвоява по сметка с титуляр А.М.В. - С., след представяне подробно описани в
чл.2, ал.1 документи. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоеният кредит се
дължи годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент на Банката за
жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 3,95 /три цяло деветдесет и пет стотни/
пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в
размер на 6%, като дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване
на суми по кредита. Според чл.3, ал.3 при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Според чл.4 кредитополучателят следва да заплаща на Банката следните такси: годишна
такса за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница към
същата дата.
В чл.5 е уговорено кредитът да бъде издължен
за 240месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл.6 кредитът се погасява на равни
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска – 1180,79
евро. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен. Ако по време на действието на договора БЛП се промени, размерът на
погасителните вноски, определени в ал.1, се променя автоматично.
Съгласно чл.18 ал.2 при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично, целия остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от договора, Банката и
Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на
EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С." АД или на други финансови или
нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва
секюритизация.
На 12.06.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД и "Б.Р.С." АД е бил сключен Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит, по силата на който "Б.Р.С."АД
встъпва в правата на удовлетворения кредитор „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД по Договор за банков кредит №HL22416/02.08.2007г.
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 08.12.2014г. "Б.Р.С."АД в качеството си на
цедент прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД всички вземания срещу ответниците,
произтичащи от процесния договор.
Длъжниците са били уведомени за извършеното
прехвърляне на 14.06.2015г. с писмени уведомления чрез нотариални покани.
Съгласно Допълнително
споразумение от 07.05.2008г. към договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL22416, страните са се споразумели да бъде променена валутата по кредита,
като същият да бъде превалутиран от евро в швейцарски франкове по курс купува
на швейцарски франк към евро на Ю.Б. АД, действащ към деня на превалутиране.
Курс „купува“ на швейцарският франк към евро банката се формира от официалният
курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалният курс
„купува“ на швейцарският франк към лева на банката. За усвоеният кредит е
отразено, че кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базисен лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответният период на начисляване
на лихвата, възлизащ на 4,5% плюс договорна надбавка от 1,75 пункта, валиден
към датата на сключване на договора. Кредитоискателите дължат такса за
предоговаряне на кредита в размер на 1% върху предоговорената сума.
Съгласно Приложение
№1 от 16.05.2008 към Допълнително споразумение към договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 22416 страните удостоверяват, че към датата на усвояване
на превалутираният остатъчен дълг,
приложимият курс купува за швейцарския франк на банката към евро е 1,6693644,
като определят остатъчен кредитен лимит в размер на 202 800 швейцарски франка.
Съгласно Допълнително
споразумение от 23.04.2009г. страните констатират, че към 23.04.2009г.
задълженията на кредитополучателят са в размер на 404,85 просрочена главница
швейцарски франка, 1251,42 шв.фр просрочена лихва, 196 954, 00 редовна
главница, 127,20 редовна лихва. Договорено
е кредитополучателите да внесат еднократно сумата от 1679,46 швейцарски франка,
което е условие за действието на споразумението. Кредитополучателите ползват 12
месечен период на облекчено погасяване, считано от следващият падеж, съгласно
погасителен план. След изтичане на 12 месечен облекчен период, остатъкът по
главницата се издължава на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се
определя с погасителен план.
Съгласно Допълнително
споразумение от 19.05.2010г, към
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 22416, страните констатират,
че към 19.05.2010г. задълженията на кредитополучателите са в размер на 0
швейцарски франка просрочена главница, 1458,94 шв.фр просрочена лихва, 211,16
шв.фр. просрочени такси, 1204,89 шв.фр. просрочени такси по застраховки,
199 888, 84 шв.фр. редовна главница.
Кредитополучателите ще ползват 12 месечен период на облекчено
погасяване, считано от следващият падеж, като за този период общият дълг ще се
олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 5,21 %. 12вноски по 875 шв.фр.
След изтичане на 12 месечен облекчен период, остатъкът по главницата се
олихвява с размера на действащият към същата дата БЛП плюс договорна лихва в
размер на 0,95 пункта за съответната валута.
Съгласно Допълнително
споразумение от 27.06.2011г, към
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 22416, страните констатират,
че към 27.06.2011г. задълженията на кредитополучателят са в размер на
201 476,37 шв.фр. редовна главница, 500,08 просрочена главница швейцарски
франка, 2762,46 шв.фр просрочена лихва, 231,09 шв.фр. просрочени такси.
Кредитополучателите ще ползват 6 месечен период на облекчено погасяване,
считано от следващият падеж, като за този период общият дълг ще се олихвява с
фиксирана годишна лихва в размер на 3,31 %. След изтичане на 6 месечен облекчен
период, остатъкът по главницата се олихвява с размера на действащият към същата
дата БЛП плюс договорна лихва в размер на 1,34 пункта за съответната
валута.
Съгласно Допълнително
споразумение от 24.01.2012г, към
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 22416, страните констатират,
че към 24.01.2012г. задълженията на кредитополучателите са в размер на
205 350,90 шв.фр. редовна главница, 0
просрочена главница швейцарски франка, 1643.29 шв.фр просрочена лихва,
21,55 шв.фр. просрочени такси. Кредитополучателите ще ползват 6 месечен период
на облекчено погасяване, считано от следващият падеж, като за този период
общият дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 3,48 %, 6 вноски
по 600 шв.фр. след изтичане на 6 месечен облекчен период, остатъкът по
главницата се олихвява с размера на действащият към същата дата БЛП плюс
договорна лихва в размер на 1,77 пункта за съответната валута, съгласно
погасителен план.
Съгласно Допълнително
споразумение от 30.01.2013г, към
договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 22416, страните констатират,
че към 30.01.2013г. задълженията на кредитополучателите са в размер на
205 052,19 шв.фр. редовна главница, 2833,38 швейцарски франка просрочена главница,
6970,93 шв.фр просрочена лихва, 77,86 шв.фр. просрочени такси. Кредитополучателите
ще ползват 6 месечен период на облекчено погасяване, считано от следващият
падеж, като за този период общият дълг ще се олихвява БЛП на банката за
съответният период намален с 3,47%. Съгласно погасителен план 623 шв.фр. след
изтичане на 6 месечен облекчен период, остатъкът по главницата се олихвява с
размера на действащият към същата дата БЛП плюс договорна лихва в размер на
2,24 пункта за съответната валута. Към 30.01.2013г размера на БЛП е 6,95%.
С нотариалните покани, ответниците са били
уведомени, че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от
Договор за банков кредит №HL22416/02.08.2007г. за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита, са изпаднали в забава относно погасяването му, с
което е нарушен сключения Договор за банков кредит и допълнителните
споразумения към него, поради което обявява целия остатък от задължението за изцяло
и предсрочно изискуем. Установява се, че нотариалните покани са били връчени лично
на 27.10.2015г.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвена, неоспорена от страните.
От заключението
се установява, че кредитът е бил усвоен в размер на 122 780 евро с левова
равностойност 240 136,81лв. на 20.08.2007г. С извършеното превалутиране на
остатъкът от главницата от евро съгласно допълнително споразумение от
07.08.2008г., в швейцарски франкове по курс купува за шв.франк към евро
1,669344 се получава размер на кредита след превалутирането 202 800, 40
швейцарски франка. Вещото лице е посочило, че е налице капитализиране
на суми с основание Усвояване на кредит, което по естеството си представлява
натрупаните и неплатени суми, признати с Допълнителни споразумения от дати
23.04.2009г., 19.05.2010г., 27.06.2011г., 24.01.2012г., 30.01.2013г. Капитализираните суми 1 279.21
CHF, 417.51 CHF, 380.80 CHF, 869.83 CHF и 892.84 CHF с основание „олихвяване на
кредит“, представляват натрупаната неплатена разлика между изчислената лихва и
платената облекчена вноска за лихва в спасителния период съгл.
Допълнителни споразумения от дата 23.4.2009, 19.5.2010, 27.6.2011,
24.1.2012 и 30.1.2013
Общият размер на капитализираните суми е 22 206,66 CHF.
Според
заключението дължимата главница от ответниците е в размер на 215 827,20 CHF. Установено е, че в банката са
водени редовно счетоводните записвания. Общата сума на издължена
главница възлиза на 9 179,86 CHF.
Общият размер на
заплатената възнаградителна лихви е
63 322,18 CHF. Общият размер на платени лихви по просрочени главници е
133,06 CHF. Сума на внесени такси за просрочен кредит и просрочена такса за
годишно управление 1 261,39 CHF. Общо платени суми по договор за ипотечен
кредит: 73 896,49 CHF. Според вещото лице кредитополучателите да заплатили
в повече 1 882,03CHF лихва за периода на изчисление.
С допълнителни споразумения към договор: ДС
от 07.05.2008г, ДС от 23.04.2008, ДС от 19.05.2010г, ДС 27.06.2011г,ДС от
24.01.2012г, ДС от 30.01.2013г, за периода от 07.05.2008г до 10.09.2013 са
договорени условия, в който период кредитоискателите договарят с банката период
на облекчено погасяване на дълга с намалена стойност на лихвеният процент, като
в края на периода, след изтичане на облекченото погасяване, върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода лихва. С допълнително
споразумение от 30.01.2013г, след
изтичане на 6 месечният период на облекчено погасяване на дълга е договорен
процент за олихвяване в размер на БЛП за
щвейцарски франк на банката в размер на 6,95 плюс договорена надбавка 2,24,
което е 9,19 % . С 9,19% е олихвяван кредита до м.12.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият иск е осъдителен
за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот, обезпечен с ипотека.
Предявен е иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.287 и чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.79 във вр. с Договор за
банков кредит №HL22416/02.08.2007г. и допълнителни споразумения към същия.
Искът е предявен като частичен иск, включващ: сумата 137 745, 87
швейцарски франка от общо дължимата главница в размер на 215 827,20 швейцарски
франка, 729,77шв. франка такси за периода
10.07.2013г. до 15.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са и разноски за държавна такса 1- 170,32лв. и адвокатско
възнаграждение от 7 938,19лв.
Съгл. чл.430 ал.1 ТЗ с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
При така изложеното, съдът приема, че се
касае за договорно правоотношение, което притежава характеристиките на специфична търговска
сделка - договор за банков кредит, който е формален, консенсуален, възмезден и двустранен договор.
За да настъпят правните последици на едно
договорно правоотношение, то същото следва да отговаря на условията за
валидност. Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков
кредит са: страните, паричната сума - предмет на договора, целта, за която е
отпусната, условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния
характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва, срок на ползване,
съответно - връщане на отпуснатия и усвоен кредит. Процесният договор съдържа
съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.
При така констатираното, съдът приема, че
договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.
По възраженията на ответниците.
Първото възражение на ответниците е, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.03.2012г., а не на
27.10.2015г., на която се позовава ищеца. Доводите са, че в договора за кредит
е била уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
последователни вноски, без да е необходимо волеизявление на страните. Твърдят,
че са спрели плащанията преди 2012г. Възражението е неоснователно.
Съгласно
т.18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Безспорно
в процесния договор за ипотечен кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост
при неизпълнение на задължение по договора, без да е необходимо да бъде уведомен длъжника, но
предвид наложилата се съдебна практика, правомощието на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не настъпва автоматично с
факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва, когато банката реши да се възползва от него и го
упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било
чрез отправено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или
инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за
вземането.
В
процесният
случай се
установява, последното плащане е постъпило на 14.11.2013г., след което ответниците са изпаднали в забава, като кредита е
обявен изцяло за предсрочно изискуем на 27.10.2015г., когато кредиторът е обективирал изявлението си за
обявяване на предсрочна изискуемост до длъжниците в нотариални
покани, връчени надлежно на 27.10.2015г. Предвид спиране на плащанията, обективно е настъпила
предсрочната изискуемост по кредита, но тя е породила действие за длъжниците от
момента на получаване на поканите - 27.10.2015г. Следователно, за дата на предсрочната изискуемост
следва да се приеме датата, на която е завършен фактическия състав с
получаването на уведомлението, от който момент задължението се трансформира от
срочно в незабавно предсрочно изискуемо за целия непогасен остатък от главница,
лихви и такси. Исковата молба в съда е депозиран на
22.03.2017г.
Изводът е, че вземането на ищеца за главница
и лихви не е погасено по давност.
Следващо възражение на ответниците е, че
допълнително споразумение от 30.01.2013г. е нищожно поради това, че не бил
представен погасителен план и поради липса на съгласие. Неоснователно е това
възражение. По делото е приложен погасителен план, независимо, че не е подписан
от тях. В самото споразумение е отразено, че такъв е изготвен. Ответниците са
подписали процесното допълнително споразумение, с което е договорен шестмесечен
период на облекчено погасяване на дълга, с което те са се съгласили.
Ответниците са направили възражение за
нищожност на договорните клаузи във всяко едно от допълнителните споразумения,
уреждащи извършените преструктурирания на процесния кредит чрез натрупване на
дължими плащания към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит, като върху вече изтекли лихви се начисляват
отново лихви, което е в противоречие с
чл.10 ал.3 от ЗЗД, както и възражение за нищожност на неравноправни клаузи,
даващи възможност на Банката-кредитор да променя едностранно лихвата, която се
начислява върху отпуснатия кредит посредством едностранната промяна на БЛП на
банката.
Ответниците са физически
лица, на които по силата на сключения с банката през 2007г. договор е
предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност. Същите имат качеството на потребител по
см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец
по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл.143 и
чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия
(чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл.146, ал.4
ЗЗП.
Основателно е
възражението на ответниците, че двете допълнителни споразумения, с
които неплатената част от лихвите се включва, като дължима главница по договора
за кредит са нищожни в тази си част на основание чл. 26 във вр. чл.
10 ал.3 от ЗЗД. В чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите,
в отклонение от прогласения в чл. 9 принцип за свобода на договарянето, се
съдържа правилото, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите
на Българската народна банка. Разпоредбата е приета преди влизане в сила на
действащия сега Закон за Българската
народна банка, според който тя регулира и контролира дейността на
кредитните институции в страната, но не може да се намесва в отношенията им с
гражданите. Дори и да се допусне законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, през периода, през който е извършвано капитализирането на лихви
по договора за кредит, не е действала наредба на БНБ, позволяваща анатоцизма.
Т.нар. от ищеца „капитализиране“ на лихвата по естеството си се покрива
с понятието „анатоцизъм“, тъй като върху вземането на банката за
изтекли лихви се начислява нова дължима лихва. Без значение е обстоятелство
върху кой вид лихва се начислява новата лихва и дали е възнаградителна или
санкционна лихва.
Тъй като с настоящата
искова молба не се иска присъждането на лихви, възражението на ответника за
нищожност на клаузата за лихви, като неравноправна не следва да се обсъжда.
С оглед изложеното, при преценка на основателността на предявения иск за
главница, съдът приема, че: е налице неизпълнение от страна на ответниците за погасяване на
задълженията им по кредита; настъпила е предсрочната изискуемост на кредита, за което ответниците са
били уведомени; дължимата сума за главница в швейцарски
франкове е 215 827,20CHF и
доколкото искът е частичен, а именно за сумата от 137 745,87 /сто тридесет и седем хиляди
седемстотин четиридесет и пет франка
и осемдесет и седем
сантима/ CHF, той се явява изцяло основателен.
По претенцията за заплащане на такси по
договора в размер на 729,77 CHF. Установява се, че на осн.чл.12 от ДС от 19.05.2010г. ответниците
дължат на банката солидарно такси за администриране на кредита за периода от
10.07.2013г. до 15.02.2017г. Този размер се потвърждава и в заключението на
вещото лице.
Съдът приема, че предявения по делото иск е
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен до предявения размер,
като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца, процесната сума -
предявена като частичен иск, представляваща част от непогасена главница по
договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.03.2017г. до окончателно й
изплащане.
При този изход на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция съгласно
представения списък на разноските по чл.80 ГПК, включващи държавна такса – 10170,32лв.,
адвокатски хонорар 7 938,19лв. и 200лв. депозит за вещо лице, както и
277,10лв. по сметка на СГС за изплащане на окончателното възнаграждение на
вещото лице.
На основание изложеното и чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД
Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.В. - С. ЕГН ********** и С.П.С.
ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да
заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, р-н Витоша, ул.“*******, представлявано от Д.Ш.и П.Д.ИД на
основание чл.430 ал.1 ТЗ следните суми дължими по договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL22416 от 02.08.2007г. и допълнителни споразумения
към него: сумата от 137 745,87 швейцарски франка, / сто тридесет и
седем хиляди седемстотин четиридесет и пет франка и 87 сантима /левова
равностойност 251 453,71лв. към 22.03.2017г./ представляваща част от общо
дължимата главница по
процесния договор за банков кредит, възлизаща на 215 827,20 швейцарски
франка, ведно със законната лихва от 22.03.2017г. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 729,77 швейцарски франка /седемстотин двадесет и девет
франка и 77 сантима/ левова равностойност 1 332,19лв. към 22.03.2017г./,
неиздължени такси по договора за периода от 10.07.2013г. до 15.02.2017г.
ОСЪЖДА А.М.В. - С. ЕГН ********** и С.П.С.
ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да
заплатят солидарно на осн.чл.78 ал.1 ГПК на „Ю.Б.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** 1407,
р-н Витоша, ул.“*******, представлявано от Д.Ш.– ИД и П. Н. Д. – ИД разноски по
делото съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, включващи
държавна такса – 10170,32лв., адвокатски хонорар 7 938,19лв. и 200лв.
депозит за вещо лице, както и 277,10лв. за заплащане на окончателно
възнаграждение на вещото лице за изготвената ССчЕ, по сметка на СГС.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок, считано от връчването му пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :