№ 1309
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501217 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. Т. К., с ЕГН **********, с адрес:
*******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”Неофит Бозвели” №5, ет.2, офис 1,
чрез адв.Й.А., против Решение №260370 от 09.02.2021г. по гр.д.№3034/2020г.
на PC Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ”ЗАД
”Алианц България”” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №59, представители заедно
от всеки двама от Й.К., О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П., със съдебен адрес: гр.Добрич,
бул.”25-ти септември”, централна градска част-пешеходна зона, Финансово-
търговски център, чрез адв.И.М., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от настъпило на 02.03.2020г. ПТП по вина на водача на л.а.“Сузуки Гранд
Витара“, с рег.№ *******, чиято отговорност е застрахована при ответника по
Договор “Гражданска отговорност“, за разликата над присъдените с
решението 2650лв. до претендираните 5650лв., ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
02.03.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано,
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се,
че причинените в случая неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение, с което да се набави
съответната заместваща облага. Сочи се, че близо две години от настъпване
на произшествието ищецът не може да преработи претърпените в резултат от
инцидента негативни психически изживявания, свързани със страх от
шофиране, смущения в съня, сънуване на кошмари и самоизолация, което
налага същия проведе съответната терапия. Поддържа се, че внезапното
влошаване на качеството на живот на ищеца и периода на възстановяване от
психологическите травми, предполага определяне на обезщетение в размер на
6000лв., който не накърнява моралният принцип на справедливо
обезщетяване и напълно покрива претърпените вреди. С оглед горното, се
моли за отмяна на атакуваната част от решението и присъждане на
обезщетение до размера от 5650лв. на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност, като са изложени подробни съображения.
Едновременно с отговора на исковата молба, ”ЗАД ”Алианц България””
АД е подало и насрещна въззивна жалба, против горецитираното решение, в
частта, с която е уважен предявеният от Ж. Т. К., иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на въззиваемия сумата
от 2650лв., съставляваща разликата над доброволно заплатеното от
застрахователя обезщетение от 350лв., с което същия е изцяло и напълно
възмезден за претърпените неимуществени вреди в резултат от процесното
ПТП и за сумата от 500лв., представляваща претърпени имуществени вреди
чрез заплащане на терапевтични процедури. Моли се моли за отмяна на
решението и отхвърляне изцяло на претенциите, или в условията на
евентуалност за частична отмяна на атакувания съдебен акт за разликата над
на 1000лв. до присъдените 2650лв. за имуществени вреди и изцяло за
2
присъдените имуществени вреди в размер на 500лв. Претендират се съдебно-
деловодни разноски направени пред двете инстанции.
В подкрепа на горното са развити подробни съображения за вида,
интензитета и продължителността на търпените вреди, съпоставени със
възрастта, характеровите особености и здравословното състояние на
пострадалия, респективно за отражението което е дал инцидента върху
личността на ищеца и негово развитие. В обобщение се поддържа, че сумата
от 350лв., която застрахователят доброволно е заплатил на пострадалият е
напълно достатъчна да го обезщети за претърпените неимуществени вреди,
евентуално че това би могло да стане с присъждане на още 1000лв., явяващи
се справедливият размер на обезщетението. По отношение на претенцията за
имуществени вреди се поддържа, че същата е недоказана.
Въззиваемият е подал отговор на насрещната жалба, с който поддържа
становище за нейната неоснователност, като излага обстойни доводи.
В открито съдебно заседание въззивника Ж. Т. К., чрез пълномощник
поддържа жалбата си и оспорва насрещната такава. Претендира разноски.
Въззиваемият ”ЗАД ”Алианц България”” АД, чрез процесуалният си
представител, оспорва въззивната жалба и подържа подадената от него
насрещна въззивна жалба. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ”ЗАД ”Алианц България”” АД, за заплати на Ж. Т. К.
сумата от 10000лв., представляваща частичен иск от общо 15000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат от настъпило на 02.03.2020г.
ПТП по вина на водача на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.№*******, чиято
отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност“, със срок на действие, покриващ датата на ПТП и сумата от
500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
направени разходи за лечение при психолог-консултант, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
3
В исковата молба, се сочи, че на 17.01.2019г., в района на с.Ново село
на пътя гр.Ихтиман-гр.Самоков, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, причинено от водача на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.
№*******, които ударил управлявания от ищеца л.а.”Ситроен Ксара Пикасо”,
с рег.№В 7068 НВ. Твърди се, че в резултат от удара между двата автомобила,
се задействала въздушната възглавница на автомобила на ищеца, която го
ударила в лицето. Сочи се, че след като се съвзел от първоначалния шок,
ищецът предприел действия в помощ на спътниците си-дъщеря му и жената, с
която е във фактическо съжителство и която към този момент е била
бременна. Твърди се, че в резултат от удара ищецът получил натъртвания и
синини по тялото, двете му колене се подули, имал силно главоболие и болки
в цялото тяло, което наложило да приема болкоуспокояващи. Сочи се, че
въпреки предприетото лечение, болките не стихвали, а ставали все по-
непоносими, както и че ищецът получил главоболие при работа с компютър и
гледане на телевизия, и силни болки в областта на шията. Твърди се още, че
инцидента се отразил на психичното здраве на ищеца, който не можел да спи
в резултат от преживения стрес, а когато заспял сънувал кошмари. Сочи се, че
събуждайки се ищецът изпитвайки чувство на страх и безпомощност, като
след това не можел повече да заспи, в следствие от което през деня, се
чувствал изморен, отпаднал, недостатъчно активен и продуктивен. Поддържа
се, че ищецът приемал успокоителни и пиел чай, за да може да спи, както и че
след инцидента станал неспокоен и раздразнителен, като най-малкото
недоразумение с близките му хора, прераствало в скандал. Поддържа се още,
че ищецът изпаднал в депресия, затворил се в себе си, странял от приятелите
си и често мислел как за един миг е могъл да загуби семейството си. Сочи се,
че с оглед влошеното си психично здраве, ищецът потърсил помощта от
специалист, като в продължение на три месеца провеждал терапия, за която
заплатил 500лв. Твърди се още, че ищецът изпитвал силно притеснение,
когато шофирал и често се налагало да ползва услуги на приятели и близки.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.
№******* към датата на процесното пътнотранспортно произшествие, както
и претърпените физически увреждания от ищеца в резултат от инцидента.
4
Оспорва се претърпяването на имуществените вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. Поддържа се, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено, като
са развити подробни съображения и се сочи, че при отчитане младата възраст
на ищеца, характера на уврежданията и възстановителния период от около
седем дни, както и социално-икономическите условия в страната,
справедливото обезщетение е в размер на 100лв. С оглед изложеното се моли
за отхвърляне изцяло на иска за присъждане на имуществени вреди и
редуциране на този за имуществени такива.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивниците-ищец и
ответник, в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд формирани при определяне на
дължимостта и на размера застрахователното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
5
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск, срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1
от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи по-горе не е спорно по делото, че между
собственика на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.№******* и ответното
дружество е сключена застраховка “Гражданска отговорност”, която към
датата на процесното ПТП е покривала отговорността на водача, носещ вина
за същото. Не се спори и че в резултат от инцидента ищецът е претърпял
ожулване на дясно коляно и кръвонасядане на ляво коляно, вследствие на
които е изпитвал физически дискомфорт и негативни емоционални
преживявания.
От представеното по делото Уведомление по щета
№1000/19/747/500010, се установява, че на 25.01.2019г. ищецът е отправил
искане към застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди,
които са резултат от горното пътнотранспортно произшествие.
Видно е от приложените материали по Застрахователната преписка по
щета №1000/19/747/500010, че за претърпените от неимуществени вреди в
полза на ищеца е определено обезщетение в размер на 350лв., което му е
изплатено на 14.03.2019г.
Установява се от представеният по делото препис от Фактура №5 от
6
04.06.2019г., ведно с фискален бон, че ищецът е заплатил 500лв. за
психологично консултиране с продължителност от 20 часа.
От заключението на назначената Съдебно-психологична експертиза,
което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че към момент на освидетелстването психичното състояние на
ищецът е сравнително добро, с изключение на някои натрапливи мисли по
повод на случилото се, които провокират моменти на безпокойство,
тревожност, нарушен сън, неопределени страхове и двигателно безпокойство.
Оформена е хипохондрична нагласа, която поддържа по-високо ниво на
тревожност, което е наследствено предопределено. Прогнозите за
възстановяването се свеждат до рамките на една терапия: “помощ за
самопомощ“, като на този етап ищецът е възстановен, съобразно
личностовите си възможности. Процесното произшествие е отключило стрес
у ищеца, като към момента е налице леко повишена депресивност.
Проведената непосредствено след процесното ПТП терапия от пострадалия, е
допринесла за купиране на първоначалния стрес, за туширане на тревожните
мисли, които са били значими на този етап и за възможното им пренасочване
към позитивна насока. Заключението на в.л. е, че ищецът следва да се научи
да си помага сам в трудни и фрустриращи ситуации, да самоопознае по-добре
себе си и да работи върху някои свои слаби страни като инертността на
мисленето.
Установява се от заключението на назначената Съдебно-медицинска
експертиза, която се цени от съдът като компетентно и добросъвестно дадено,
че установените травми, които са следствие от инцидента, се изразяват в
охлузване по ляво коляно на площ 2/1 см. и кръвонасядане по дясно коляно в
диаметър 3 см. Въпросните травми засягат само меки тъкани, но не и
подлежащите структури от костно ставния апарат на коленете, които се
квалифицират с медикобиологичния показател-болка и страдание. Според в.л.
възстановителният период, е продължил около две седмици, като не е било
необходимо специфично лечение. Към датата на изготвяне на експертизата, е
настъпилото пълно възстановяване, без остатъчни белези и болестни прояви.
От показанията на свидетелката Хриска Стоянова Христова, които
съдът цени при условията чл.172 от ГПК с възможната им заинтересованост,
7
се установява, че ударът между автомобилите при процесното ПТП бил челен
и силен, което наложило бракуване на автомобилът на ищеца. Установява се,
че непосредствено след инцидента, ищецът не осъзнавал какво се е случило,
слязъл от автомобила, бил притеснен, уплашен и треперел. Установява се
още, че същия имал главоболие и болки в областта на шията, и на коленете.
Според свидетелката претърпените от ищеца травми отшумели за около
месец и половина, но психически същия не се чувствал добре, като след
инцидента се затворил в себе си, не общувал и премислял ситуацията и
възможните тежки последици. Свидетелката сочи, тъй като ищецът е можел
да спи и сънувал кошмари, той посетил консултант по психология, който му
помогнал. Сочи още, че и към настоящият момент, ищецът често се събужда
нощем, както и че същият е по необщителен и раздразнителен.
С оглед горното, съдът намира за установено, че ищецът има качеството
на увредено, в лице в резултат от процесното ПТП и като такова той има
право на застрахователно обезщетение, включително за имуществени и за
неимуществени вреди.
Неоснователни, са двете групи оплаквания на всеки жалбоподателите,
че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен,
съответно завишен и не е съобразен с претърпените вреди. Както вече се
посочи по-горе търпените болки и страдания в резултат от процесните
травми, са продължили около две седмици и не са били съпроводени със
значим дискомфорт и специфично лечение, като към настоящият момент е
налице пълно възстановяване. Наред с това от заключението на СПЕ и
показанията на свидетелката, се установи, че психичното здраве на ищеца и
понесло по-тежки последици и негативни промени, които са туширани в
голяма степен от проведената психологична терапия от пострадалия.
Понастоящем състоянието на ищеца се характеризира с натрапливи мисли по
повод на случилото се, които провокират моменти на безпокойство,
тревожност, нарушен сън, неопределени страхове и двигателно безпокойство.
От друга страна, обаче според вещото лице по СПЕ, въпросните
неблагоприятни изживявания, са в голяма степен резултат от наследствената
предопределеност и личностните характеристики на ищеца, като на този етап
той е възстановен, съобразно собствените си възможности, като за
възстановяването му е нужна една терапия от типа-“помощ за самопомощ“.
8
По изложените съображения, като съобрази възрастта на ищеца, броя и
вида на уврежданията, периода, през който същите са предизвиквали
негативни психически и физически преживявания, както и остатъчния
дискомфорт и психична обремененост, съдът счита, че за репариране на
претърпените от пострадалият неимуществени вреди, е необходима сумата от
3000лв. Ето защо и след приспадане на доброволно заплатеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в полза на
пострадалият, се дължи сумата от 2650лв., респективно атакуваното от двете
страни в тази му част решение, се явява правилно.
Доводите на жалбоподателят застраховател за недоказаност на
присъденото обезщетение за имуществени вреди, се опровергават от
събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице по СПЕ
се установи, че проведената психологична терапия от пострадалия е имала за
резултат купиране на първоначалния стрес, туширане на тревожните мисли,
които са били значими на този етап и е спомогнала за пренасочването им към
позитивна насока. В този смисъл заплатеното от пострадалият е полезно, тъй
като е послужило за преодоляване на последиците от инцидента, респективно
направените разходи за психологична помощ в размер на 500лв. следва да му
бъдат възстановени от застрахователят.
Предвид изложеното жалбата на застрахователя относно претенцията за
имуществени, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
В обобщение въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до
същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото-насрещна неоснователност на жалбите,
съответно основателност на оспорванията, разноски в полза на страните не
следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260370 от 09.02.2021г. постановено по
9
гр.д.№3034/2020г. по описа на Районен съд Варна.
Разноски в настоящото производство не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10