Р Е Ш Е Н И Е
№ 218 15.05.2023 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Добрич пети състав
На трети май година
2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Мария Михалева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка И.
АД № 156 по описа за 2023
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК, във връзка с чл. 69б, ал. 1 и чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на И.И.Б.
ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.С. *** със съдебен адрес:*** против Решение № 12/
15.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е потвърдено
Разпореждане № **********/ 16.01.2023 г. с което е отказано отпускането на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на жалбоподателя и добавка по смисъла на чл. 84 от КСО.
Жалбоподателят сочи, че постановеното
решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и е
немотивирано. Жалбоподателят сочи, че
като държавен служител по Закона за МНО има трудов стаж от 27 години, 5 месеци
и 20 дни и осигурителен стаж от трета категория от 1 години, 7 месеци и 19 дни,
като според адм. орган за него е била приложима нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, и тъй като не отговарял на условията и защото изискуемата възраст за 2022
г. за отпускане на пенсия е 53 години и 10 месеца, а той е бил на възраст от 50
години, 1 месец и 0 дни. Основното възражение на жалбоподателя е, че
незаконосъобразно пенсионният орган (ПО) е
преценил, че той няма право на пенсия като служител в системата на МНО. Навежда
се, че няма правно основание ПО да отказва отпускането на ЛПОСВ по чл. 69б от КСО, като аргументира отказа с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и обвързва отпускането на този вид пенсия за ОСВ с
липсата на предпоставки за отпускането на пенсия по чл. 69 от КСО. Такова
изискване в закона няма и следователно не може да бъде въвеждано с подзаконов
нормативен акт, какъвто е НПОС, тъй като противоречи на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС противоречи на основен принцип на
осигурителното законодателство, прогласен в чл. 3, ал. 3 от КСО за
равнопоставеност на осигурените лица и недопустимо ограничава основното и
неотменимо, конституционно защитено гражданско право на ЛПОСВ. Искането е за
отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне по
същество с отпускането на ЛПОСВ на основание чл. 69б от КСО.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
Б., редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Н. С. ***, който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт, тъй като
жалбоподателя отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 69б от КСО.
Пледира за присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, не
се явява, а се представлява от ст. юрк. М., която изразява становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспореното решение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят Б. е родена на *** г. и на 21.10.2022 г. е подала заявление за
отпускане на ЛПОСВ и добавка по смисъла на чл. 84 от КСО от починалия си съпруг
Петър Богданов ЕГН ********** (починал на
04.03.2018 г.), като към последната дата е
имала навършена възраст от 50г., 1 м. и 0 дни, като е представила доказателства за стаж по
чл. 69, ал. 1 от КСО от 27 г., 5м. и 20 дни и стаж от трета категория от 1 г.,
7 м. и 19 дни, като общо същият, превърнат към трета категория по чл. 104, ал.
4 от КСО е 47 г., 5м. и 2 дни.
Жалбоподателят Б. оспорва Решение № 12/ 15.02.2023 г.
на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата и против
Разпореждане № **********, с което е прието, че Б. има необходимия осигурителен
стаж по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили – повече от 18 г., но
жалбоподателят не е навършил възрастта по чл. 69, ал.1 и ал. 9 от КСО – 53г. и
10 м., а има навършени 50 г., 1 м. и 0 дни. Според адм. орган нормата на чл.
69, ал. 1 и ал. 2 от КСО регламентират условията за ранно пенсиониране само за
тези дейности и професии, които са първа и втора категория труд съгласно
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, което се потвърждава от
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС.
Съдът не споделя тези доводи поради следното:
Според нормата на чл. 69, ал. 1 от КСО (в актуалната си редакция за 2022 г.) военнослужещите придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен
стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба
и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на
въоръжените сили на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 18,
ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО
поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.
69б, ал. 1 и 2 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила
от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г.
възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
55-годишна възраст.
Според нормите на чл. 18б, ал. 1 от НПОС (Нов – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от
1.01.2016 г.) „Лицата по чл.
69б, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършена възраст, както следва:1. от 1 януари 2016 г. – 48 години за
жените и 52 години и 10 месеца за мъжете;2. от 1 януари 2017 г. – 48 години и 4
месеца за жените и 53 години за мъжете;3. от 1 януари 2018 г. – 48 години и 8
месеца за жените и 53 години и 2 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2019 г. – 49
години за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2020 г. – 49
години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете; 6. от 1 януари
2021 г. – 49 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете; 7. от 1 януари 2022 г. – 50 години за жените и
53 години и 10 месеца за мъжете;….“
Следователно жалбоподателят Б., като навършила 50 г.,
1м. и 0 дни към датата на заявлението до ТП на НОИ – Добрич (21.10.2022 г.) имаща трудов стаж от първа категория като военнослужащ
от 27г., 5м. и 20 дни според представената справка (стр. 28 от делото) и има право на ЛПОСВ при условията на чл. 69б, ал. 1
от КСО във вр. с чл. 18б, ал. 1 от НПОС.
Жалбоподателят отговаря на условията за
пенсиониране по реда на чл.
69б, ал. 1, т. 1 КСО. От събраните по делото доказателства се установява,
че оспорващата не отговаря на законовото изискване за навършена възраст по чл.
69, ал. 2, във връзка с ал. 9
от КСО, която за 2022 г. е 53 г. и 10 месеца, както е посочил
административният орган. Б. обаче отговаря на законовото изискване за възраст
по чл.
69б, ал. 1, т. 1, във връзка с т.
2 от КСО, което, съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2022
г., за жените е възраст от 50 години, а жалбоподателят има навършени 50 години 01
месеца и 00 дни към датата на подаване на Заявлението. Разпоредбите на чл. 69
и чл.
69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Те са еднакво приложими с
оглед на правните последици като норми от един и същ ранг. Това означава, че
при осъществяване на фактическия състав на една от тях или и на двете, следва
да се приложи по - благоприятната правна възможност за заявителя.
С оглед горното
неправилно е било потвърдено Разпореждането, с което е отказано отпускане на
същата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на тази хипотеза.
Тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.
18, ал. 4 НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за
правата по чл.
69 и чл.
69б КСО, което в случая не е необходимо, тъй като разпоредбите на чл. 69
и чл.
69б КСО са норми от закон с равнозначно правно действие и то не може да
бъде ограничавано от подзаконова разпоредба. Ако в приложението на чл.
18, ал. 4 НПОС адм. орган стигне до заключение, че има ограничаващ
характер, то следва да се приложат разпоредбите от по - висок ранг съгласно
разпоредбата на чл.
5, ал. 1 АПК.
По отношение на добавката на основание чл. 84 от КСО. Поради липсата на
мотиви за неотпускане на същата съдът не може да осъществи съдебен контрол по
нейното отпускане и определяне на основата за отпускането и. Следва да се
посочи обаче, че предвид на отпусканено на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО
на жалбоподателката, то добавката по чл. 84 от КСО следва да бъде отпусната.
По така изложените съображения съдът
намира, че жалбата на И.И.Б. ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.С. *** със съдебен
адрес:*** против Решение № 12/ 15.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 16.01.2023 г. с което е
отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на
жалбоподателя и добавка по смисъла на чл. 84 от КСО е основателна, поради което
следва да бъде отменено Решението, с което е потвърдено Разпореждане, с което е
постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(В този смисъл: Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 9879/2020 г., VI
отд. на ВАС; Решение№ 2259 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд.
на ВАС и др.)
На основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния
орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията,
дадени в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.
При изхода от оспорването на основание
чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 500 лв. съставляващи адв. възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 12/ 15.02.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № **********/
16.01.2023 г. с което е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ) на И.И.Б. ЕГН ********** *** и добавка по смисъла на
чл. 84 от КСО.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на И.И.Б. ЕГН **********
*** направените разноски по делото в размер на 500 лв. съставляващи
адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: