Решение по дело №2665/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ срещу писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г., с което Директорът на Дирекция „Правна“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се е произнесъл по заявление за достъп до обществена информация № 94-00-145/31.10.2023 г.

В жалбата и в допълнително уточнение към нея оспорващият твърди, че липсва решение по ЗДОИ с отговори на всеки от поставените въпроси в заявлението, че липсва конкретен отговор по т. 2 от заявлението, а по т. 3 и т. 4 от заявлението е постановен мълчалив отказ, с оглед на което отправя искане за неговата отмяна. Иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът в производството – Директорът на Дирекция „Правна“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – заявител на достъп до информация, и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Административното производство е образувано по заявление за достъп до обществена информация № 94-00-145/31.10.2023 г., подадено от К. П. Б. и от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ до Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е поискан достъп до следната информация:

1. Поради какви причини и с какъв документ язовир „Н.“ е отпаднал от списъка на обектите, чието изграждане се финансира от държавния заем, отпуснат от Световната банка през 2011 година, като на негово място е вписан язовир „С.“, Пернишко?

2. Предвижда ли се изобщо довършването на язовир „Н.“, чието строителство започна преди 40 години и в какъв срок?

3. В какъв срок ще бъдат изплатени на собствениците на отчуждени имоти дължимите суми според оценките на фирма „Вектор – Бул“ ООД, гр. София, изготвени през 2012 година?

4. Запознат ли сте с жалба-сигнал по този въпрос, изпратена на 07.07.2023 г. до Вас и какви мерки са предприети?

Отправено е искане информацията да бъде получена на хартиен носител по пощата.

По заявлението е налице произнасяне от Директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ, обективирано в писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г., в което е посочено, че за изпълнението на строителните и монтажните дейности за завършването на язовир „Н.“ е осигурено финансиране съгласно Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“, сключено между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), но след изменения на същото от 27 август 2014 г. и от 3 октомври 2014 г., придружени от допълнително писмо с преработени показатели за наблюдение и мониторинг, ратифицирано със закон, приет от 43-то Народно събрание на 26 ноември 2014 г., язовир „Н.“ не попада в обхвата на Заемното споразумение. Към момента за доизграждането на язовир „Н.“ и прилежащите към него съоръжения не е осигурено финансиране. Посочено е, че с решение № 57 от 15 февруари 2012 г. на Общински съвет – Трявна е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план, за язовир „Н.“ и пречиствателна станция за питейни води на територията на община Трявна, като в Дирекция „ВиК и БД“ няма информация за предприети от страна на МРРБ последващи действия, свързани със собствеността на земята в обхвата на одобрения устройствен план, включително процедури по отчуждаване на имоти на частни лица.

При така установените факти от правна страна съдът приема следното:

Оспореното писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г. е издадено от компетентен орган – Директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ, оправомощен да разглежда постъпилите заявления за предоставяне на достъп до обществена информация, създавана и съхранявана в МРРБ, и да се произнася по тях със Заповед № РД-02-14-622/09.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, която съгласно становище с.д. № 4542/28.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ е действала към датата на постановяване на писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г. Отговорът по заявлението за достъп до обществена информация е в писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за издаването си, за да позволи осъществяването на съдебен контрол. Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени процесуални нарушения при издаване на решението, които да обосновават отмяната му само на това основание.

По приложението на материалния закон съдът съобрази, че обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

В случая поисканата с въпроси по т. 1 и т. 2 от заявлението информация несъмнено е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. С поставените въпроси жалбоподателят цели да узнае причините, поради които е отпаднало предвиденото финансиране за доизграждане на язовир „Н.“ и предвижда ли се неговото довършване, т.е. информацията би му предоставила възможност да си състави собствено мнение относно дейността на МРРБ. С оспореното писмо Директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ е дал отговор на тези въпроси, посочвайки че първоначално за доизграждането на язовира е осигурено финансиране съгласно Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“, сключено между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка), но след изменение на същото, ратифицирано със закон, приет от 43-то Народно събрание на 26 ноември 2014 г., язовир „Н.“ е изключен от обхвата на Заемното споразумение, като към момента за доизграждането на язовира не е осигурено финансиране. Тоест задълженият по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект е отговорил на поставените въпроси, посочвайки конкретната причина за изваждането на язовир „Н.“ от Заемното споразумение – приетото негово изменение, както и липсата на осигурено финансиране. С оглед горното, неоснователно е възражението на оспорващото сдружение, че липсва конкретен отговор по т. 2 от заявлението. Посочената в оспорения акт липса на финансиране към настоящия момент обуславя логичния извод, че не е предвидено доизграждане на язовира.

Противно на твърдяното в уточнението към жалбата, по т. 3 от заявлението не е постановен мълчалив отказ. С така поставения въпрос заявителят иска да разбере в какъв срок ще бъдат изплатени на собствениците на отчуждените във връзка с изграждането на язовир „Н.“ имоти дължимите суми съгласно оценките, изготвени от „Вектор – Бул“ ООД, гр. София през 2012 г. В обжалваното писмо на Директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ изрично е отбелязано, че няма информация за предприети от страна на МРРБ действия, свързани със собствеността на земята в обхвата на одобрения с решение № 57 от 15 февруари 2012 г. на Общински съвет – Трявна подробен устройствен план, включително процедури по отчуждаване на имоти на частни лица. При отчуждаване на имоти по реда на Закона за държавната собственост, изплащането на обезщетението се извършва след влизане в сила на решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител. След като задълженият по ЗДОИ субект сочи, че не са налице данни за предприети действия, свързани със собствеността на земята, тоест отчуждаване, за него не възниква задължение да се произнесе по въпроса относно срока на изплащане на парични суми на собствениците на такива имоти, представляващи обезщетения във връзка с отчуждаването.

Горният извод не се разколебава и от наличната по делото информация относно сключен на 13.09.2012 г. договор между МРРБ и „Вектор – Бул“ ООД, гр. София, с предмет: „Изготвяне на пазарна оценка за придобиване на недвижими имоти за изграждане на язовир „Н.“ във връзка с проведена процедура по обществена поръчка за изготвяне на пазарни оценки по реда на Закона за държавната собственост за придобиването на недвижими имоти за изграждането на язовира. Наличието на сключен договор не води автоматично до извод за неговото изпълнение. Освен това оценката на имотите е част от преписката по исканията за отчуждаване по чл. 34, ал. 2, т. 3 или чл. 34а, ал. 4, т. 3 от Закона за държавната собственост, но наличието на оценка не означава, че производството по отчуждаване е приключило и на собствениците се дължи обезщетение. Поради това и предвид отговора в оспорения административен акт за липса на предприета процедура по отчуждаване на имоти, не може да се приеме, че за оценените недвижими имоти е възникнало задължение за изплащане на обезщетение, за да е длъжен органът да отговори на въпроса относно срока за тяхното изплащане. След като такава информация не е създадена и не се съхранява в МРРБ, то министърът, респ. оправомощеният от него Директор на Дирекция „Правна“ в МРРБ, е в невъзможност да формира мълчалив отказ.

Не е налице мълчалив отказ и по отношение на т. 4 от заявлението. По аргумент от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ понятието „обществена информация“ следва да се възприема като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Във връзка с това в производството по ЗДОИ заявителите могат да отправят искания за предоставяне на конкретна информация, от която да могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, но не и да искат отговори на поставени от тях въпроси. В случая с т. 4 от заявлението не се иска предоставяне на достъп до обществена информация, а СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ е поискало да му бъде даден отговор на зададен от него въпрос. Търсената от него информация (зададен въпрос) не представлява обществена информация. Предмет на заявлението в тази част не е конкретна създадена и/или съхранявана обществена информация в МРРБ, а отговор на въпрос относно наличието, респ. липсата на знание у органа за определен факт – подаден сигнал. След като исканата от заявителя информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, за сезирания административен орган не е налице задължение за произнасяне, както и задължение да отговаря на така зададения въпрос по реда и при условията, регламентирани в ЗДОИ.

На следващо място от формулирането на самия въпрос по т. 4 от заявлението се разбира, че същият е във връзка с предходния въпрос (по т. 3 от заявлението, касаещ срока за изплащане на паричните обезщетения на собствениците на отчуждени имоти), от което следва логичният извод, че визираната в него жалба-сигнал от 07.07.2023 г. е подадена от оспорващото сдружение. Оттук следва, че жалбоподателят е страна в административното производство, образувано по сигнала, по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК. Поради това той е имал право да се запознае с преписката и с всички приложени в нея документи съгласно чл. 34, ал. 1 от АПК, както и с предприетите от административния орган действия по сигнала. Като страна в производството по сигнала оспорващото сдружение е следвало да осъществи правото си на достъп до исканата от него информация по реда на АПК – аргумент от чл. 12, ал. 2, предложение първо от АПК. Следователно достъпът до исканата с т. 4 от заявлението информация се подчинява на режима по АПК, който изключва по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ приложението на Закона за достъп до обществена информация. С оглед горното Министърът на регионалното развитие и благоустройството, респ. оправомощеният от него Директор на Дирекция „Правна“ в МРРБ не е компетентен да предостави исканата по т. 4 от заявлението информация, респ. да формира мълчалив отказ.

Предвид горното оспореното писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ, постановено по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация № 94-00-145/31.10.2023 г., е законосъобразно. В частта по т. 1 и по т. 2 от заявлението поисканата от заявителя информация му е предоставена, като органът се е съобразил с предпочитаната от него форма по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ – на хартиен носител по пощата, с което е спазено регламентираното в чл. 27 от ЗДОИ задължение за съобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. По отношение на исканата с т. 3 от заявлението информация такава не е създадена и не се съхранява в МРРБ, поради което министърът, респ. оправомощеният от него Директор на Дирекция „Правна“ в МРРБ, е в невъзможност да я предостави, респ. да формира мълчалив отказ, а информацията, търсена с въпроса по т. 4 от заявлението, не е обществена и за жалбоподателя е налице друг ред за предоставяне на достъп до нея, поради което в тази част също не е налице мълчалив отказ.

Предвид факта, че исканата информация по т. 3 от заявлението не е създадена и не се съхранява от задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а информацията по т. 4 от заявлението не е обществена и за жалбоподателя е налице друг ред за предоставяне на достъп до нея, безпредметно се явява връщането на делото като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението и излагане на мотиви. Макар в тази част оспореният акт е постановен в нарушение на изискванията на форма – липсва изрично разпореждане, с което органът отказва да предостави исканата информация по част от заявлението, доколкото от изложените фактически и правни съображения е ясна волята на органа за отказ да се предостави исканата по т. 4 от заявлението информация, което обстоятелство правилно е разбрано от заявителя, настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не може да обоснове извод за постановяване на акта при допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144 от АПК – 100 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ срещу писмо изх. № 94-00-145/14.11.2023 г., с което Директорът на Дирекция „Правна“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се е произнесъл по заявление за достъп до обществена информация № 94-00-145/31.10.2023 г.

 

ОСЪЖДА СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], [адрес], да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно оспорване.