№ 142
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502174 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. № 5895/2021 год., ВРС –
19-ти състав е приел за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Б. И. Й., ЕГН:
********** иск за установяване дължимостта на суми в общ размер от 1 489.79 лева,
представляващи суми по договор за мобилни услуги № *********/31.10.2016 год., изм.с
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*********/25.02.2017, договор за мобилни услуги № *********/16.03.2017 год., договор за
мобилни услуги № *********/27.03.2017, договор за мобилни услуги №
*********/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. , договор за лизинг от
27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020 год. по ч.гр.д. №
19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав, на основание чл.422, ал.1 ГПК, като е
присъдил и разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
1
решение като явно несправедливо, порочно, неправилно, недопустимо и нищожно.
Конкретните оплаквания, на първо място, са свързани с нарушена от съда местна
подсъдност по чл.113 ГПК като се твърди, че към датата на подаване на заявлението и към
настоящия момент ответникът е бил с настоящ адрес с.Пчелин, поради което и компетентен
да разгледа иска му е бил Районен съд Ихтиман. Излага се, че тъй като се касае за
императивна норма за разглеждане на дело срещу потребител, за която съдът следи
служебно, решението следва да се обезсили и да започне от порочното действие. На
следващо място, се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не е
прогласил нищожността и неравноправността на чл.12, ал.2 от ОУ, даваща едностранни
произволни права на ищеца, както и съществено процесуално нарушение като не е назначил
служебно експертиза за сметка на бюджета на съда по оспорените документи и договори,
който не е имал правни познания да отговаря на съда и сам да води делото си. Сочи, че
ищецът не е поддържал изправни и защитени своите системи, допускайки на ответника да
бъдат начислени неверни сметки за неизползване от него услуги чрез намеса в софтуера и
начисляване на такси и тарифи, договорени между страните. Неправилно съдът е приел
доказаност на потребяване на мобилни услуги от ответника в посочения размер, както и че
са му връчени общите условия и договори без да е допуснал експертизи и да е изискал
оригиналите на документите за проверка, сравнение и експертиза. Иска се всички договори
да бъдат обявени за нищожни като съставени в грубо нарушение на ЗЗП и при липса на
валидно изразена воля на ответника за сключването им, като се иска допускане на събиране
на доказателства, от които ответникът е лишен в първа инстанция и преразпределение на
доказателствената тежест.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Оспорва твърденията за нарушена местна подсъдност на делото, с оглед
обстоятелството,ч е ответникът е имал постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Излага, че
представените от ищеца документи не са оспорени досежно истинността си от ответника, а
от проведената пред ВРС експертиза се установява, че на потребителя е предоставен достъп
до съобщителната мрежа на оператора, както и че предоставените му услуги са оценени
правилно.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована,с писмена молба моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
2
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е установяване
дължимостта на вземане в общ размер на сума в размер на дължимостта на суми в общ
размер от 1 489.79 лева, представляващи суми по договор за мобилни услуги №
*********/31.10.2016 год., изм.с допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *********/25.02.2017, договор за мобилни услуги №
*********/16.03.2017 год., договор за мобилни услуги № *********/27.03.2017, договор за
мобилни услуги № *********/03.06.2017 год., договор за лизинг от 16.03.2017 год. ,
договор за лизинг от 27.032017 год., и договор за лизинг от 03.06.2017 год., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 181/22.01.2020
год. по ч.гр.д. № 19922/2019 год. по описа на ВРС – 26 състав.
Оплакванията на въззивника са свързани с приложението от съда на процесуални
норми по подсъдността, който спор е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и със събирането
на доказателствата, който въпрос е произнесен с определението по чл.267 ГПК. Останалите
доводи, бланкетно свързани с липсата на приложение на императивни правни норми в
областта на потребителската закрила не съставляват новонаведено възражение или
фактическо твърдение, а и съдът дължи служебно приложение на императивни правни
норми. Не подлежи обаче на разглеждане твърдението за неизправността на ответника
поради това, че не е поддържал изправни и защитени своите телекомуникационни системи,
тъй като това възражение съставлява ново за въззивното производство, репективно е
несвоевременно.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Събраните в хода на производството писмени доказателства водят до еднозначния
извод, че страните са били обвързани от четири договора за за мобилни услуги, поради което
и за ответника през въпросния период е съществувало задължението да заплаща уговорените
3
абонаментни такси и цена на потребените услуги. Доставчикът е представил писмени
документи за закупуване на комуникационните услуги, носещи подписа на потребителя.
Автентичността на документите и авторството им не са оспорени по надлежния ред, поради
което и формалната им доказателствена сила обвързва съда.
Бланкетното оспорване на ползването на мобилни услуги и техният отчет се явява
неоснователно. Следва да се има в предвид, че сумите по фактури № **********,
**********, **********, **********, ********** са формирани само на база задължения на
абоната за заплащане на месечни такси за ползвани пакети услуги, която се дължи
независимо от реалното потребление. Разпоредбата на §1, т.17 от ДР на ЗЕС дава легална
дефиниция на понятието ”електронна съобщителна услуга”, а именно услуга, обичайно
предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали
по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или
контрола върху него, а според §1, т.47 от ДР на ЗЕС ”Повикване“ е свързване, осъществено
чрез обществена електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови
съобщения. Или, предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в
задължението на мобилния оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова
преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното
устройство телекомуникационни услуги-пренос на глас и на данни. Наред с това същия,
освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във възможността да се намесва в
обема на заявения от потребителя трафик на информация.
Съобразявайки естеството на претенцията, служебната проверка, предприета от
въззивния съд в изпълнение на задължението по чл. 7 ГПК, не поражда съмнение за
неравноправност, което да налага и допълнително изследване на целия фактически състав на
основание за нищожност на клауза от договора. В случая, доставчикът търси изпълнение на
основно задължение на потребителя, произтичащо от предоставено ползване на услуги,
достъпвани чрез получена от клиента СИМ карта, което представлява изпълнение на
съществената престация на доставчика, предхождащо плащане на потребителя. Извън
пакетната цена на абонамента, потребителят е получил информация за единични цени на
другите услуги, предлагани чрез мрежата на доставчика и начините за получаване на
информация за текущо отчитано потребление. Уговорките за тези насрещни престации
съставляват и съществената част от договора, а след надлежното им оповестяване по
разбираем начин, установено от съда с писмения договор, не могат да бъдат предмет на
специалната закрила /чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО/. Настоящият състав счита, че
получилият точен ценоразпис потребител е в състояние да прецени потенциално значимите
икономически последици както от ползване на включени в абонаментния план пакет от
услуги, така и от използването на мрежата за друго потребление и обвързването му не може
да се счита за небалансирано и наложено от търговеца- доставчик в нарушение на
изисквания за добросъвестност в ущърб на потребителя /чл. 146 ал.1 ЗПК/. Видно от
4
съдържанието на фактурите, наред с текущо начислено потребление, пояснено с приложена
към фактурата справка, доставчикът е обявявал за съответния месец общо дължимо плащане,
включващо и натрупан остатък от предходен период. Конкретно за този абонат сумите за
плащане са изцяло пренасяни без отразени намаляване поради плащания на клиента.
Видно е също така, че едновременно с горепосочените договори страните са
сключили, съответно са обвързани и от договори за придобиване от ответника на устройства
/мобилни апарати/ на изплащане. Разпоредбата на чл.342, ал.1 от ТЗ дава легално
определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава
да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството
доказателства обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от договори за
оперативен лизинг, като видно от отбелязването върху хартиените носители на същите,
лизингодателят е изправна страна по отношение на задължението си да предостави за
ползване лизинговите вещи за процесния период. С оглед изложеното ответника дължи
изпълнение на задължението си за заплащане на уговорените лизингови вноски, чийто
размер е установен посредством заключението на ССЕ. Ответникът не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или погасяване на
задълженията за лизингови вноски в уговорения срок.
Претенцията на ищеца обхваща и неустойка, дължима при предсрочно прекратяване
на договора. Безспорно, при така установеното прекратяване на договора възникват вредите,
чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието
за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. В случая на типичен договор
с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва само с частта от
липсващото договаряне до края на срока. Размерът на предвидимите за доставчика на
услугата вреди обаче съвсем не е измерим с неполучената до края на срока престация от
клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била оправдана само ако и
доставчика продължава да престира услугата и поддържа достъпа на потребителя до
мрежата ненакърнен. Вредите за нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след
заличаване на договарянето, при което участниците в него губят както очакваното
изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение.
В конкретния случай, видно от договора и противно на изложеното от
първоинстанционния съд, неустойката е ограничена до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, увеличена със стойността на ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове и разликата между стандартната цена на ползваното устройство,
който размер е съобразен с постигнато споразумение с КЗК в началото на 2018 год. Така
уговорената неустойка удоволетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в
пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези
предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването и компенсира
справедливо предвидимите вреди за доставчика. Налага се извода, че така договорената
клауза не излиза извън пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон
функции, отговаря на изискването за добросъвестност и не води, поради изложеното по-
5
горе, до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Поради еднаквите крайни изводи, постановеното първоинстанционно решение следва
да се потвърди.
Разноски за въззивното производство не следва да се присъждат предвид липсата на
обективирано във въззивната жалба искане за това.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260289/27.05.2022 год., постановено по гр.д. №
5895/2021 год., ВРС – 19-ти състав.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6