№ 193
гр. Нови пазар, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620100677 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба с положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Мултипъл Плюс“ЕООД гр.София представлявано
от *** К.Д.М. чрез адв.Ц.И. ,*АК-пълномощник срещу „Крис-Мар 2000-М.И.„ ЕТ-гр.Нови
пазар, представляван от М.М.И., с цена на иска 228,05лв.-главница и 68,42 лв.-мораторна
лихва.
Ищецът излага следните факти: Процесното вземане ищецът придобил въз основа на
постановление за възлагане №*** от *** г., по т.д. №*** г- 4 състав, Софийски градски съд,
влязло в законна сила на *** г. С това постановление ищецът придобил вземания на
„Фючър Енержи“ ООД /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на ел. енергия.
Ответникът сключил договор с „Фючър Енержи“ ООД в нестъст. На *** г. за продажба на
ел. енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги.Съгласно
този договор дружеството продало активна нетна ел. нергия на договоране цена, като поело
за своя сметка отговорността за небалансиране в потреблението му. Клиентът и настоящ
ответник станал член на балансираща група, с координатор търговецът. В изпълнение на
задълженията си по договора, за месеците ноември и декември *** г. дружеството
доставило договорената ел.енергия на ЕТ. Плащането следвало да се осъществи в срок до 14
то число на месеца, следващ месеца на доставка. Изискуемостта настъпила автоматично с
изтичане на този срок. Плащане не било направено, а сумата възлизала на 228,05 лева. На
основание чл.11, ал.5 от договора ищецът дължал и неустойка за забава върху главницата в
размер на законната лихва. В случая нейният размер възлизал на 68,42 лева от датата,
следваща падежа -***.*** г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Тази дата била *** г. Тогава настоящия ищец подал заявление в НПРС и било образувано
1
ч.гр. дело №276/21 г. по описа на този съд. Съдът издал заповед за изпълнение, но в
законовия срок длъжникът подал възражение и съдът указал на ищеца, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид гореизложеното,
ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията, изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с което признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца „Мултипъл Плюс“ЕООД гр.София
представлявано от *** К.Д.М. чрез адв.Ц.И. ,*АК-пълномощник сумата от 228,05 –главница,
68,42 лева – договорна неустойка в размер на законната лихва от ***.*** г. до *** г., както и
направените в двете производства разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който чрез
пълномощника си адв.Десислава Маринова от ШАК депозира писмен отговор на предявения
иск, който счита за неоснователен. Ответникът не отрича наличието на договорни
отношения с „Фючър Енержи“ ООД от *** г. Уточнява, че този договор е сключен в
с.Върбак, за обект- хранителен магазин в това село. Кореспонденцията се осъществявала на
електронен адрес, посочен от ответника. За месец ноември *** г. ответникът получил три
фактури, съответно№ ***.*** г.,получена на същата дата, фактура №***.*** г., получена на
****** г. и № ***.*** г., получена на ***.*** г. на първо място ответникът прави
възражение за погасяване на задължението по давност. Счита, че падежът на задълженията е
***.*** г. и тригодишния давностен срок за периодични плащания е изтекъл на ***.2020 г.
Освен това изтъква, че при наличие на неплатена сметка за ел. енергия, логично подаването
на такава би било спряно, което не се било случило. На следващо място посочва, че
постановлението от което ищецът черпи своите права влязло в законна сила на *** г. Към
момента на подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, първоначално в РС-Ш., а именно на
дата *** г. настоящия ищец не е бил провоприемник на „Фючър Енержи“ ООД в несъст. и
следователно не е имал правна легитимация да търси това вземане. С тези аргументи
ответникът моли, съдът да отхвърли изцяло, като недопустимо и неоснователно искането на
ищеца, като присъди на ответника и направените от него разноски. Моли също съдът да
обезсили издадената заповед за изпълнение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от договор № ***** от *** г. се установява, че
между ответника ЕТ „Крис-Мар 2000-М.И.“ и „Фючър Енержи“ ООД с ЕИК ********* е
бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Съгласно този договор ответникаът дължи заплащане
на доставени количества ел. енергия, като на клиента се изплащат фактури, а плащането се
извършва в срок до 14 то число на месеца, следващ месеца на доставката. Дружеството
„Фючър Енержи“ ООД изпада в несъстоятелност. С постановление №*** от *** г. по
търговско дело №*** та СГС, търговско отделение,VI-19 състав, на настоящия ищец
„Мултипъл Плюс“ ЕООД са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността
на „Фючър Енержи“ ООД, а именно вземания към клиенти за доставена ел. енергия и
2
допълнителни слуги, в общ размер на 1 635182,24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика
и оценка. Постановлението в влязло в законна сила на *** г. От приложения към
доказателствата опис се установява, че ответното дружество фигурира в него, за вземане в
размер на 228,05 лева. Ответното дружество представя по делото разпечатки от електронни
съобщения, получени на пощата му от „Фючър Енержи“- 3 броя, в които съобщения са
посочени номерата на издадените фактури-№***, №*** и №***, всички от дата ***.*** г.
Съдържанието на самите фактури не е възпроизведено, поради липса на техническа
възможност да се визуализира прикачения файл. Съгласно предвиденото в договора за
доставка на ел. енергия, плащането на сумите по фактурите е следвало да стане в срок до 14
число на месеца, следващ месеца на доставка, следователно и за трите фактури до ***.2021
г. Предвид изложеното до тук съдът приема, че е налице вземане на ищцовото дружество
към ответния едноличен търговец в размер на 228,05 лева- главница. Възражението за
изтекла погасителна давност за вземането, отправено от ответника не е основателно.
Давностният срок е започнал да тече от ***.*** г., когато вземането е станало изискуемо-
чл.114 от ЗЗД. В този случай, като периодично плащане, погасителната давност е три
години. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съд на *** г.-
първоначално в Районен съд-Ш., от където е било изпратено по подсъдност на НПРС, който
съд е издал заповед за изпълнение. Съгласно чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват права от частноправните субекти спират да текат от *** г., до отмяната на
извънредното положение. Това извънредно положение бе отменено на *** г. и в този период
погасителна давност за вземането не е текла. Следователно към деня на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК вземането на ищеца не е погасено по давност. Относно
възражението за липса на процесуална легитимация на ищеца, като заявител да предяви
искането си срещу ответника: Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съд на *** г.
Видно от отбелязването върху постановлението за възлагане на вземания на ищцовата
дружество, това постановление е влязло в законна сила на *** г.Производството по чл. 410
от ГПК цели да провери дали вземането е спорно. Извън заявеното в самото заявление от
заявителя, съдът не извършва проверка на документите, от които се претендира, че
вземането произтича, освен ако не се касае за противоречие със закона или с добрите нрави,
съдържащи се в самото искане или за неравноправни клаузи в потребителски договор. Дори
към момента да депозиране на искането настоящия ищец да не е бил активно правно
легитимиран, към момента на предявяване на исковата молба той вече е титуляр на
вземането и е надлежна страна в процеса. Възражението за липса на прекъсване на
електроснабдяването в процесния период след доставката на неплатена ел. енергия за обекта
на ответника, водещо до извод на липса на задължения съдът намира за неотносимо към
настоящото дело. То би имало значение, ако наред с твърдението за липса на прекъсване на
ел. захранването се представят доказателства за направено плащане на задълженията. Такова
твърдение и такива представени доказателства обаче отсъстват.
След като се дължи вземането за главница, дължимо е и акцесорното вземане за мораторна
3
лихва върху него, уговорена като неустойка в договора, в размер на законната лихва. За
периода о ***.*** г. до *** г. размерът на претендираната мораторна лихва е 68,42 лв. и
толкова следва да се присъди на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр.чл.78 ал.8 от ГПК,предвид изхода на
делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 300 лева-
адвокатско възнаграждение и в исковото производство в размер на 25 лева- държавна такса
и 300 лева –адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Крис-Мар 2000-М.И.„ ЕТ с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.Нови пазар, обл.Ш., ул.“Генерал Скобелев“16, вх.А,
ет.1, ап.1, представляван от М.М.И., ДЪЛЖИ на ищеца „Мултипъл Плюс“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от ***
К.Д.М., СУМИТЕ в размер на: 228,05лв./ двеста двадесет и осем лева и пет ст./-главница и
68,42 лв. /шестдесет и осем лева и четиридесет и две ст./- лихва от ***.*** г. до *** г.-
вземане по договор за доставка на ел. енергия от 03.05.*** г., сключен с „Фючър Енерджи“
ООД, възложено на ищеца с постановление за възлагане №*** от *** г. по т.д. №*** г. по
описа на СГС, VI-19 състав и влязло в законна сила на *** г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение с №***/01.03.2021 г. по ч.гр.д.№276/2021г.по описа на
Районен съд –Нови пазар.
ОСЪЖДА ответника „Крис-Мар 2000-М.И.„ ЕТ с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Нови пазар, обл.Ш., ул.“Генерал Скобелев“16, вх.А, ет.1, ап.1,
представляван от М.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Мултипъл Плюс“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от ***
К.Д.М., направените по ч.гр.д.№***г.по описа на Районен съд –Нови пазар съдебни и
деловодни разноски в размер на 325 лв./триста двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника „Крис-Мар 2000-М.И.„ ЕТ с ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.Нови пазар, обл.Ш., ул.“Генерал Скобелев“16, вх.А, ет.1, ап.1,
представляван от М.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Мултипъл Плюс“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от ***
К.Д.М. направените по гр.д.№***г. по описа на Районен съд –Нови пазар съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4