№ 28
гр. Котел, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
в присъствието на прокурора Цв. С.
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20222210100363 по описа за 2022 година
Производството е охранително и се движи по правилата на чл. 542 и
сл. от ГПК. Образувано е по молба на Т. В. Г.. В молбата са направени две
искания :
Да се промени личното ù име от Т. на А., тъй като се срамувала от
рожденото си име, което счита за старомодно. Представяла се в обществото с
личното име на А.. Правното основание на това искане е чл.19, ал.1 от ЗГР.
Второто искане е да се допусне поправка на акт за раждане № 1304 от
19.11.1998г., съставен в Община Бургас, тъй като в него погрешно като дата
на раждане била записана датата 16.11.1998г., а не действителната дата
17.11.1998г. Правното основание на това искане е чл.547 вр. чл.542, ал.1 от
ГПК.
В съдебно заседание молителката се представлява от адвокат П.Т. от
АК Ямбол и от адвокат Петя Станчева от АК Бургас, които поддържат
молбата.
За Община Котел и Община Бургас, конституирани като
заинтересовани страни, не се явяват представители и не се взема становище
по допустимостта и основателността на молбата.
За РП Сливен се явява прокурор Цв. С., който оспорва молбата в
1
цялост.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Молителката е родена на 16.11.1998 г. в град Бургас и е записана в
съставения на 19.11.1998г. акт за раждане с имената Т. В. Г..
На 16.11.1998 г. свидетелката Е- Г. постъпила в УМБАЛ Бургас да
ражда. Според регистъра на ражданията за 1998г., съставен в същата болница,
свидетелката Е- Г., тогава З., е записана под № 2441, и е приета в 12:00 часа.
Записано е, че на същата дата – 16 ноември, в 19:20 часа родила доносено
живо дете от женски пол с тегло 2650 гр, наименовано Т.. Отразено е в кое
отделение е настанена родилката след раждането, както и името на
акушерката.
На 17.11.1998г. било изготвено съобщение за раждане № 2416,
изпратено до Община Бургас за съставяне на акт за раждане.
На 19.11.1998г. в Община Бургас бил съставен акт за раждане № ІІ-
1034, в който новороденото дете било записано с имената Т. Е. З. с майка Е.И.
З. и баща неизвестен. И в акта за раждане е записано, че детето е родено на
16.11.1998г. в 19:20 часа, съобразно данните в регистъра за ражданията,
пресъздадени в съобщението за раждането, което съобщение обаче не се пази
към настоящия момент.
На 09.10.2003г. свидетелите Е- Г. и В.Г. сключили граждански брак.
На 15.03.2004г. свидетелят В.Г. припознал молителката за свое дете
със съгласието на майката и бил вписан като неин баща и оттогава
молителката носи имената Т. В. Г..
За да бъдат установени твърдените в молбата факти, по искане на
молителката съдът допусна и разпита трима свидетели – майката Е- Г.,
бащата В.Г. и бабата П.М.
Майката Е- Г. твърди, че на 16.11.1998г. в 20:00 часа постъпила в
болницата да ражда в седмия месец от бременността, тъй като имала болки.
Сестрите ù сложили упойка, но тъй като болките не минавали, в 23:30 часа
извикаили доктора, който я прегледал и ù казал да изчакала още 20 минути.
Около 00:30 часа, вече на 17.11.1998г., започнала да ражда по естествен
2
начин. Изписали я от болницата след четири – пет дни.
Към него момент свидетелят Г., който още тогава се самоопределял
като биологичен баща на бебето, бил войник и близките му съобщили по
телефона, че му се е родила дъщеря. Обаждането получил на 17.11.1998г.
около 10:00 часа.
Родителите видели, че в акта за раждане рождената дата била
16.11.1998г., но не обърнали внимание на записването. Празнували рождения
ден на 17.11.1998г.
Като пораснала, молителката започнала да не одобрява личното си
име Т., тъй като го считала за старомодно и се срамувала да се представя с
него. Започнала да се представя с името А. и желанието ù било да носи за в
бъдеще именно това име.
Като причина да пристъпи към смяна на личното си име и датата на
раждане свидетелите изтъкнаха неудачите в живота на молителката, които тя
отдавала именно на неправилно отразените в документите данни.
Горните факти съдът установи след анализ на събраните по делото
доказателства. Писмените доказателства съдът кредитира съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК.
Към молбата е представено свидетелство за Свето кръщене,
съставено на 01.05.2011г., в което е отбелязано, че на посочената дата
молителката била кръстена с името Т. от свещеник Радослав Г. в енорийската
църква „Свети Атанасий“ в село Българово. Посочено, че кръстената се
родила в седемнадесети ден на месец ноември на хиляда деветстотин
деветдесет и осма година. Прави впечатление, че първите букви датата на
раждане, изписана с думи, са преправени и по делото е представен препис от
преправения документ. Изложеното обаче е изцяло без значение за делото,
тъй като свидетелството удостоверява единствено и само извършения на
01.05.2011г. религиозен ритуал по кръщаване на молителката, но не и датата
на раждане.
Свидетелските показания съдът кредитира в частта им, в която и
тримата свидетели сочат датата, на която молителката празнува рождения си
ден, както и за нежеланието ù да носи личното име Т.. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Е- Г. в частта им, в която излага
3
последователността на събитията, случили се от постъпването ù в болницата
до раждането на бебето. Показанията влизат в остро противоречие с
писмените доказателства и по – специално с регистъра на ражданията, в който
акуратно са отразени всички данни, свързани с раждането на детето Т., и
съдът няма основания да се съмнява, че тези данни са недостоверни.
Показанията на свидетелката Г. са неистински и се депозират пред съда,
обслужвайки твърденията на молителката – че била родена малко след
полунощ, вече на 17.11.1998г. При положение че родилката била с болки и
под упойка, едва ли е в била в обективна възможност да се спомня с точност в
колко часа каква манипулация е била извършвана и съдът намира за твърде
съмнително твърдението ù, че през цялото време си е гледала часовника и да е
запомнила кога бил извикан докторът и в колко точно часа се е случило
раждането.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Молбата за промяна на личното име на молителката е основателна и
следва да бъде уважена. За молителката е налице правен интерес за иска
промяна на името си, който интерес съдът извежда от наведените в молбата
твърдения, които по смисъла на закона се квалифицират като важни
обстоятелства по чл.19, ал.3 от ЗГР, при наличието на които законът допуска
да се извърши промяна на имената. В казуса за „важни обстоятелства“ съдът
прецени желанието на молителката да носи име, различно от това, записано в
акта за раждане.
В редица актове на ВКС, вкл. и такива, постановени по реда на чл.290
от ГПК, се поддържа, че наличието на важни обстоятелства за промяна е
строго конкретна преценка в контекста на събраните по делото доказателства
като обективни данни. Настоящият съдебен състав сподели тези решения на
ВКС, в които тълкуването е в смисъл, че субективната нагласа е
правнорелевантна и съдът следва да я оцени и съобрази, тъй като правото да
се промени собственото името е субективно лично право и лицето може да
вземе осмислено решение за промяна с настъпване на зрелостта. Дотогава
лицето е носило това име, което неговите родители са му избрали при
раждането и което не винаги удовлетворява носителя му като усещане,
звучене, както и от гледна точна на естетически, нравствени, религиозни и пр.
4
възприятия.
Свидетелите сочат, че рожденото име на молителката е причина тя да
изпитва неудобство при общуването, затова започнала да се обозначава, вкл.
и с в социалните мрежи, не с името Т., а с името А.. В тази връзка съдът е
длъжен да отчете и обществените нагласи в последните години децата да не
се наименоват с лични имена с традиционно звучене, които се възприемат
като старомодни и архаични.
Молбата в останалата ù част е неоснователна.
Твърди се грешка в съставения акт за раждане в частта му относно
датата на раждане, която се отстранява по реда на чл.547 от ГПК.
Актът на раждане е съставен на 19.11.1998г. при действието на
чл.122-130 от Закона за лицата и семейството, обн., ДВ, бр.182 от 09.08.1949
г., в сила от 10.09.1949 г., отм., бр. 67 от 1999г. Според чл.124 от ЗЛС (отм.),
актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват
пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е
станало пред него, до доказване на тяхната неистинност по реда на ГПК. В
случая длъжностното лице е пресъздало в акта данните, отразени в
съобщението за раждане, изпратено от болницата, в която се е случило
раждането. Към 17.11.1998г. е действала Наредбата за гражданското
състояние (приета с ПМС № 117 от 30.08.1975 г., обн., ДВ, бр. 75 от
30.09.1975 г., отм., бр. 41 от 18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.), чл.35, ал.3
от която установява задължение за управителя на лечебното заведение или
родилния дом, където се е случило раждането, да съобщи за раждането на
длъжностно лице по гражданското състояние за съставяне на акт за раждане.
Както съдът вече коментира по – горе, истинността на отразените в регистъра
на ражданията данни не беше опровергана чрез показанията на свидетелката
Е- Г., поради което съдът приема, че молителката е родена на 16.11.1998г., а
не на посочената в молбата дата 17.11.1998г. В тази връзка съдът отбелязва,
че молителката и нейните близки са свободни в избора си да празнуват
рождения ù ден на каквато дата изберат, без този избор да се свързва с
каквито и да било правни последици, вкл. и тези, които се твърдят в молбата.
Съдът следва да изпрати служебно препис от решението на
длъжностните лица по гражданското състояние при Община Котел и Община
Бургас за отразяване на промяната в регистъра по гражданското състояние и в
5
регистрите на населението, както и на Бюро Съдимост при РС Бургас.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на личното име
на Т. В. Г., ЕГН **********, постоянен/настоящ адрес град Котел, ул.Васил
Левски 39, с което е записана в акт за раждане № 1304/19.11.1998 г. на
Община Бургас, от Т. на А..
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. В. Г., с посочени данни, да се допусне
поправка на датата на раждане, записана в акт за раждане № 1304/19.11.1998
г. на Община Бургас, от 16.11.1998г. на 17.11.1998г.
РЕШЕНИЕТО в частта му, в която съдът допуска промяна на името, е
окончателно, а в отхвърлителната му част може да се обжалва от молителката
и от заинтересованите страни пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на длъжностните лица по
гражданското състояние при Община Котел и Община Бургас за отбелязване
на промяната в регистрите по гражданското състояние и в регистрите на
населението, както и на Бюро Съдимост при РС Бургас.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
6