Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 138

 

гр. Самоков, 19.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,в открито съдебно заседание, проведено на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА    

при секретаря Параскева Г.а, като разгледа докладваното от съдията АНД № 184/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         М.Р.Г. ***,чрез пълномощника си адв.И.И., е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 19-0338-001479 от 14.02.2020г. на Началник група към ОДМВР.-София, РУ-Самоков, с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП,на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лава за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.В жалбата се твърди ,че акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са издадени в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила и са изложени подробни съображения.Поддържа се,че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му е съставен АУАН и е издадено НП.Жалбоподателят твърди ,че не е управлявал процесния автомобил.Той е седял на предната дясна седалка , а Г.Е.Г. е шофирал автомобила.Заедно с тях на задната седалка са пътували и лицата А. и Радослава.Иска се отмяна на наказателното постановление.

         Адв.Илчов –пълномощник на жалбоподателя М.Р.Г. поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконсъобразно и излага съображения за това.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № 19-0338-001479 от 14.02.2020г. на Началник група към ОДМВР.-София, РУ-Самоков, на М.Р.Г. ***, на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лава за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, затова ,че на 14.11.2019 год. около 21.40 часа като неправоспособен водач в гр.Самоков кръстовището на околовръстен път и с.Д. ,е управлявал лек автомобил марка „БМВ” 520,с рег.№ СО 9239 СС, негова собственост без свидетелство за управление на моторно превозно средство ,не притежава СУМПС и не е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал,като е увеличил скоростта и се е опитал да се укрие.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 402002/14.11.2019 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу М.Р.Г..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление.Актът е предявен на жалбоподателя при отказ,удостоверен с подписа на един свидетел –Х.Г.А..

         По делото са разпитани свидетелите Я.И.Д. –актосъставител и Д.В.Н.-свидетел на проверката и констатиране на нарушението, от показаният на които се установява следното:

         Видно от показанията на свидетеля Я.Д. на 14.11.2019 год. заедно със свидетеля Д.В.Н. били на работа .Движели се по околовръстния път и се намирали в близост до кръстовището за с.Д..Сочи ,че от селото излязъл и направил десен завой лек автомобил марка БМВ.Свидетелят твърди ,че със свидетеля Н. погледнали водача странично и видели ,че това е М.Р.  Г..При разминаването с автомобила видяли ,че се управлява от нарушителя Г., за когото им било известно ,ч не притежава СУМПС.Обърнали служебния автомобил и тръгнали след лек автомобил БМВ.Пуснали светлинен и звуков сигнал.Автомобилът продължил да се движи без да спира около километър по околовръстния път.На кръговото завил в дясно п второкласен път 82-пътя Самоков-София и продължил да се движи по него.Автомобилът завил към паркинга на Пречиствателна станция и пред вратите на самата станция автомобилът спрял. Твърди,че водачът на автомобила и пътникът до него са си разменили местата и са излезли от различни врати,като лицето ,което е излязло от шофьорската страна е побягнало към храстите в тъмното. Свидетелят Н. тръгнал да го гони , а свидетелят Д. останал при Г..От автомобила слезли и две момичета ,които също побягнали.Свидетелят Д. заявява ,че не е съставил акта на място. Нарушителят Г. твърдял ,че не той ,а друго лице е управлявало автомобила.Актът е съставен по-късно,като Г. отказал да го подпише и свидетел на отказ е Х.А..

         От показанията на свидетеля Д. се установява ,че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието.В лек автомобил БМВ са пътували четирима пътници –две момчета и две момичета.Свидетелят сочи, че нарушителят Г. и пасажера до него на предната седалка са си разменили местата ,докато автомобилът е бил в движение.Автопатрулът следвал автомобил БМВ и ясно се виждало как двамата си разменили местата.Автомобилът се движел с намалена скорост 10-15 км./ч.Твърди, че на кръстовището  в с.Д. и околовръстния път ,когато са видели автомобила,същият се е управлявал от М.Г..Сочи, че непосредствено преди автомобилът да спре пред Пречиствателната станция Г. и лицето до него са се разменили.Твърди ,че със свидетеля Н. са видели размяната. Не знае да има враждебни отношения между Г. и Н..

         От показанията на свидетеля Д.В.Н. се установява,че през месец ноември 2019 год. При обход със свидетеля Я.Д. ,по околовръстния път по посока гр.Ихтиман ,на разклона за с.Д. са се разминали с лек автомобил марка БМВ ,сив на цвят, управляван от М.Г..Сочи ,че служебно му е известно ,че нарушителят Г. е неправоспособен водач ,няма свидетелство за управление на МПС.След като са се разминали с автомобила, управляван от М.Г. ,полицейските служители са обърнали посоката на движение на служебния автомобил и са последвали лек автомобил БМВ.Опитали се да спрат автомобила със светлинен и звуков сигнал,но автомобилът увеличил скоростта на движение. Следвали ППС и пред Пречиствателната станция автомобилът спрял и от него слезли две момчета и две момичета и побягнали.Свидетелят последвал едното момче ,но не успял да го настигне и да го спре.Свидетелят Д. останал на място.Свидетелят Н. се върнал на мястото при автомобила и там бил М.Г..Сочи ,че акта е съставен в РПУ-Самоков в отсъствие на нарушителя.Актът му е предявен по-късно.Свидетелят завява ,че с лек автомобил БМВ са се разминали на разклона за с.Д. в тъмната част на денонощието и след това веднага са обърнали посоката на движение и са последвали автомобила.Било малко мъгливо.Твърди ,че не е видял кой е слязъл от шофьорското място ,когато автомобилът е спрял пред Пречиствателната станция.Твърди още ,че когато автопатрулът е спрял ,М.Г. и Георги,пътувал в автомобила ,са били извън колата.Сочи ,че докато са карали след л.а „БМВ” в посока Пречиствателната станция ,е видял ,че М.Г. управлява автомобила.Свидетелят заявява ,че познава нарушителя Г. от залата за борба ,където са тренирали над 10 години.Сочи още,че не знае за случай ,при който М.Г. и брат му Здравко да са се сбивали.

         По делото са разпитани водените от жалбоподателя свидетели ,от показанията на които се установява следното:

         От показанията на свидетеля Г.Е.Г. се установява, че на посочената в акта дата той е управлявал лек автомобил БМВ,собственост на М.Г. ,тъй като същият не е имал свидетелство за управление на МПС.В автомобила са пътували 4 човека- той ,М.Г. и две момичета –А. и Р..Сочи ,че на разклона на с.Д. към гр.Самоков е подал десен мигач ,било тъмно и валяло.Видял ,че зад него се движи полицейски автомобил с включен светлинен сигнал.Чул и звуков сигнал и отбил към Пречиствателната станция, и спрял автомобила.Твърди ,че полицаите се развикали да излизат от колата и свидетелят излязъл.Тръгнал да вземе документите от сенника на автомобила и чул как в това време свидетелят Я.Д. извикал на свидетеля Д.Н. да го хване .Твърди ,че Н. ударил една песница на М.Г. и за да не се окаже в същата ситуация избягал.Сочи ,че ма документ за управление на МПС,но той не ги е представил ,тъй като видял какво е положението избягал.Твърди ,че през цялото време е управлявал автомобила ,със скорост около 50-60 км./ч, тъй като било тъмно и мокро и валяло дъжд и видимостта била намалена.Заявява ,че с М.Г. не са се разменяли местата.Твърди ,че свидетелят Д.Н. и М.Г. са в лоши отношения покрай брата на Н..

         В показанията си свидетелките А. М.а П. и Р. В.Ш. заявяват ,че лек автомобил БМВ е управляван от Г.Г., а не от М.Г.,тай като последният нямал книжка.Автомобилът се е движел с 50-60 км./ч., тъй като било тъмно и мокро и валяло дъжд.С включен светлинен и звуков сигнал полицейският автомобил се е движел зад техния.Автомобилът спрял, след което свидетелят Н. им казал да излизат .Обърнал се към М.Г. и му казал ,че го е видял той да шофира .Последният отрекъл и казал,че Георги е управлявал автомобила и се сдърпали с Н..Сочат ,че свидетелят Д.Н. е ударил М.Г. и му взел регистрационните табели н автомобила.Като видял това ,Георги избягал.

         Горната фактическа обстановка се установява от АУАН № 402002/14.11.2019 година, цитиран по-горе, който е редовно съставен и констатациите в него имат законоустановена в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.Съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи Я.И.Д. и Д.В.Н., които са достоверни ,логични ,безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се ,в тясно логическо и житейско единство с безспорно установените факти по делото.В частност ,показанията на свидетеля Я.Д. възпроизвеждат във възможните от житейска и логическа гледна точка детайли личните му непосредствени възприятия за движението на лек автомобил БМВ до спирането му на Пречиствателната станция и за преместването на жалбоподателя Г. от шофьорското място на предната дясна седалка, където е седял свидетелят Г.Г., т.е. да създаде по този начин доказателствена привидност ,че не той е управлявал автомобила.Освен това от показанията на свидетеля Н. е видно ,че когато патрулният автомобил е спрял на Пречиствателната станция жалбоподателят Г. и свидетелят Г. са били извън автомобила  и са имали достатъчно време си разменят местата.Автомобилът се е движел с ниска скорост и според личните възприятия  на свидетеля Д. жалбоподателят Г. и свидетелят Г. са си разменили местата непосредствено преди автомобилът да спре пред Пречиствателната станция.Безспорно установен е факта,че полицейският автомобил, управляван от свидетеля Д. е последвал л.а. БМВ,защото на разклона на с.Д. разминавайки се свидетелите са видели ,че автомобилът се управлява от М.Г., за когото им е служебно известно,че е неправоспособен водач и именно за това веднага са обърнали автомобила и са последвали л.а.БМВ ,като са подали звуков и светлинен сигнал за спиране и въпреки това автомобилът е продължил да се движи ,като е спрял едва при входа на Пречиствателната станция.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Е.Г., А. М. П. и Р. В.Ш.. Показанията на свидетеля Г.Г. са недостоверни, вътрешно противоречиви и непоследователни.Съдът не открива логика в действията на този свидетел да избяга, ако действително той е управлявал автомобила и е правоспособен водач.По-скоро това поведение сочи на ясното съзнание ,че не той ,а жалбоподателят Г. е управлявал автомобила.Съдът открива заинтересованост в показанията на свидетелите А. П. и Р. Ш.,както и в показанията на свидетеля Г., предвид  техните близки приятелски отношения и не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

След запознаване и с приложените по делото АУАН и наказателно постановление предмет на жалбата съдът намира, че съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН.Издадени са от компетентен орган притежаващ нужните правомощия съгласно представената Заповед на Министъра на вътрешните работи.При съставяне на АУАН и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до опорочаване на административно наказателното производство.АУАН е издаден при спазване на инперативните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от Закон за административните нарушения.В него са съвсем ясно посочени съставомерните обстоятелства ,чрез които са се осъществили нарушенията на жалбоподателя.Няма създадена неяснота относно нарушенията, което да ограничава правото на защита на жалбоподателя ,по който и да е от признаците на самите нарушения и обстоятелствата, чрез които същите са се осъществили.

         В наказателното постановление са описани коректно нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, нарушените законови разпоредби, посочено е коректно времето и мястото на извършване на нарушенията и в какво се изразяват.Нарушенията са подробно описани, поради което не съществува съмнение за това в какво е изразява и какви нарушения са вменени на жалбоподателя, за какво е санкциониран и кои са нарушените правни норми, а именно чл. 150 от Закон за движението по пътищата и санкционната правна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата ,както и чл.103 от ЗДвП и санкционната правна норма на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП ,въз основа на които са наложени глобите.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон:

Съдът приема, че с оглед събраните по делото доказателства безспорно са установени нарушенията, за които е издадено обжалваното наказателно постановление.Безспорно се установи ,че нарушителят М.Г. е извършил от обективна и субективна страна вменените му административни нарушения по чл.150 от ЗДвП-управлявал е лек автомобил БМВ без да е правоспособен водач, за което има издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0338-000270 от 26.11.2019 год. по чл.171,т.2,б.А от ЗДвП на Началник група към ОДМВР-София ,РУ-Самоков  и по чл.103 от ЗДвП- не е спрял на подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от контролен орган.Установи се времето ,мястото ,авторството  и начина на извършване на нарушенията. Така събраните гласни доказателства подкрепят съдържанието на АУАН, който съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила.Събраните по делото доказателства не оборват доказателствената сила на АУАН, а подкрепят констатациите в същия акт.

По изложените съображения съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М.Г., тъй като разпоредбата на чл. 150 от Закон за движението по пътищата изисква всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване да се управлява от правоспособен водач. При определяне на наказанието съдът намира, че нарушението правилно е подведено под санкционната норма на чл.177,ал.1,т.2 от Закон за движенията по пътищата и това е правилната квалификация на нарушението.АНО е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева и с оглед тежестта на нарушението се налага извод ,че няма основание НП да бъде изменяно в частта относно наказанието.

Установените от доказателствата по делото факти обосновават по несъмнен начин извод, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е наказан с обжалваното НП и законосъобразно е санкциониран с предвидено в съответната административно-наказателна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказание. АНО е наложил административно наказание глоба от 200 лева, за което с оглед тежестта на нарушението се налага извод че наказващият орган е съобразил в максимална степен всичките смекчаващи отговорността обстоятелства и няма основание НП да бъде изменяно в частта относно наказанието.Следва да се отчете, обстоятелството, че  водачът жалбоподател не е спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от контролния орган и автомобилът е следван около километър преди да спре пред входа на Пречиствателната станция.

Ето защо, съдът намира, че следва НП да бъде потвърдено изцяло, тъй като се явява законосъобразно и обосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0338-001479 от 14.02.2020г. на Началник група към ОДМВР.-София, РУ-Самоков, с което на М.Р.Г. *** на основание чл.177,ал.1,т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП,на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лава за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: