Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.01.2020г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На двадесети декември
Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 13662 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът Д.В.А. твърди, че е претърпял
подробно индивидуализираните в исковата молба вреди, причинени при ПТП,
настъпило на 29.01.17 г. в с.Лехчево по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № *****С.С.. Поддържа, че деликвентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника З. „Л.И.“,
поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от
1 000 лв., като частичен от общия размер на претенцията 30 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.06.2017г. – датата на изтичането на срока за доброволно
изпълнение по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и разноски. С определение на СРС от 29.08.2019г. е допуснато на осн.
чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на предявения иск, който да се счита за сумата
от 26 000 лв., предявен като частичен от 30 000 лв., и делото е
изпратено по подсъдност на СГС.
В рамките на преклузивните срокове по
ГПК ответникът подава отговор, в който оспорва предявените искове по основание
и размер Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач.
Оспорва настъпването на посочените неимуществени вреди, както и размера на
претендираното обезщетение. Твърди, че е налице съвина, като пострадалият има
изключителен принос за настъпването на вредите. Прави възражение за
съпричняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал в превозното
средство без правилно поставен обезопасителен колан, като и при знание, че
водачът е неправоспособен, като по този начин сам се е поставил в рискова
ситуация. Твърди, че не е канен от ищеца да му заплати обезщетение и на това
основание оспорва иска за законна лихва и посочената начална дата на забавата.
На осн. чл.219 от ГПК по делото е
конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – С.Р.С.. Третото
лице помагач поддържа, че не той, а ищецът по делото е управлявал автомобила
при процесното ПТП, въпреки отразяването в констативния протокол за ПТП, което
е в обратен смисъл. Моли съдът да отхвърли исковете.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
По делото са ангажирани писмени доказателства
– констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и албум
към него, находящи се по ДП № 89 по описа за 2017г. на РУ – Монтана. За
установяване механизма на ПТП по делото са допуснати една съдебна авто-техническа
експертиза и две комплексни съдебно-медицински и авто-технически експертизи.
Събрани са и гласни доказателствени средства. От
заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й.се установява следният
механизъм на ПТП – На 29.01.2017г. в с. Лехчево л.а. марка „Фолксваген Венто“ с
рег. №*****се движил по ул. „Г. Димитров“ в посока центъра на селото към изхода
за с. Михайлово със скорост от порядъка на 85 км/ч. Наближавайки кръстовището
на ул. „Г. Димитров“ с ул. „Сан Стефано“, водачът на автомобила, вследствие на
движение с несъобразена с пътните условия скорост, загубва управлението над
автомобила, отклонява се вляво, като едновременно с това ротира около масовия
си център в посока обратна на часовниковата стрелка и се удря с дясната си
странична част в стълб на електропреносната мрежа, намиращ се отляво спрямо
посоката на движение на автомобила. Причина за настъпилото произшествие са
субективните действия на водача на автомобила, който при мокра пътна настилка и
управление на автомобила със скорост от 85 км/ч, е загубил контрол над
последния. ПТП е предотвратимо при движение с максимално разрешената в населено
място скорост от 50 км/ч или по-ниска. Съдът кредитира заключението на САТЕ
като компетентно изготвено и изцяло съответстващо на останалите доказателства
по делото .
От
така описаното ПТП ищецът е получил следните увреждания – охлузна рана 2/1 см.
над и зад дясното ухо; оток на дясна раменна става; дълбоко хоризонтално
охлузване 7/3 см. по външно-страничната повърхност на дясно бедро в горната му
трета; охлузване 7/4см. по долно-външната част на десния седалищен мускул;
контузия на главата и сътресение на мозъка; контузия на гръден кош. Това се
установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ на д-р А.М.и от
приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, подробно обсъдени от
вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно.
При
разпит в съдебно заседание свидетелката П.П.заявява, че на процесната дата е
била заедно с ищеца – Д. и третото лице помагач – С. в заведение. Когато си
тръгнали, свидетелката видяла, че С. се качил на шофьорското място, а Д. седнал
на мястото до водача. Десетина минути по-късно й се обадил Д. и й казал „Смърт,
смърт!“. Когато свидетелката пристигнала на местопроизшествието, тя видяла
колата на С. в стълба, С. на волана и помислила, че е умрял. Жената на С. и
мъжа на свидетелката извадили С. от колата и го оставили на земята, а бащата на
Д. пристигнал и го взел с кола.
За
изясняване на въпроса кой е бил водач на автомобила при настъпването на
процесното ПТП по делото е разпитана и свидетелката Г.Г.. Същата заявява, че на
процесната дата С., с когото към онзи момент били в близки отношения, й се
обадил по телефона около 12 часа вечерта, казал й, че е на рожден ден, но си
тръгва и да излезе да го чака пред дома си, което тя и направила. Когато автомобилът
минал покрай нея, тя видяла, че шофира Д., а не С.. Не спрели да я вземат, а
продължили, според свидетелката, за да се прибере Д. в дома си, а после С. да
се върне. Когато не се върнал, тя му звъняла по телефона, но отговор нямало. По-късно
разбрала за катастрофата.
По
делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза на вещите лица инж. Й.и д-р М.. Вещите лица, като вземат предвид
механизма на ПТП и травмите на ищеца и третото лице помагач, за които по делото
са представени неоспорени от страните медицински документи /подробно обсъдени
от вещите лица, поради което съдът не ги обсъжда отделно/, заключават, че Д.А.
е бил не пътник в лекия автомобил на предна дясна седалка, както се твърди в
исковата молба, а водач на лекия автомобил. Анализът на уврежданията му дава
основание да се счете, че същите са получени с незначителна кинетична енергия
отдясно наляво и не съответстват на тежките поражения отдясно на превозното
средство, където същото се е ударило в електрическия стълб. Травматичните
увеждания на С. са значително по-тежки: кома; големи рани на челото –
некървящи; малък остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка двустранно челно
слепоочно; наличие на въздух в черепната кухина; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; счупване на костите на черепната основа и на левия лицев череп – челна
кост вдясно, стените на десен челен синус, тавана на дясната очница, дясна
слепоочна кост, стените на десния горночелюстен синус, черепната основа вляво
пред ухото; общомозъчен оток. Същите съответстват на местоположение на дясна
предна седалка, до водача, предвид значителните повреди по автомобила в
областта на предна дясна врата.
По
делото е изслушано заключение на повторна КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж.
М. М. и д-р Р. Д.. След анализ на събраните по делото доказателства, вещите
лица също заключават, че съобразно получените травми към момента на ПТП
автомобилът най-вероятно е бил управляван от ищеца А., а помагачът С. е бил пътник на предна дясна седалка. Предвид
описаните травми, както и факта, че ударът е настъпил в дясната част на
автомобила, където е по-голямата деформация на купето, най-вероятно към момента
на ПТП на предна дясна седалка е пътувал С.С., чийто торс при удара, под
въздействие на инерционните сили, се е придвижил надясно и нагоре. В същия
момент са започнали пластични деформации, концентрирани в зоната около дясна
странична част на автомобила, съчетани с цялостни деформации на купето. Тялото
на С. се е издигнало, при което е контактувало с елементи на интериора. След
приключване на деформациите по автомобила, в процеса на „отблъскване“, тялото
на С. се е придвижило наляво и надолу, при което е контактувало с тялото на Д.А..
При изследване на уврежданията, получени от А., се установява, че същите не
кореспондират с тежките деформации на купето отдясно.
Като
съобрази заключенията на двете КСМАТЕ, които взаимно се подкрепят, съдът намира
за доказано по делото, че водач на лекия автомобил към момента на ПТП, е бил
ищецът. Заключенията са логични и обосновани, базирани на неоспорени медицински
документи, както и на установения от САТЕ механизъм на ПТП. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Петранова, които са хаотични и непоследователни, в
противоречие с установеното от четири вещи лица, депозирали заключения по
делото. Що се касае до констативния протокол за ПТП, по правната си природа
този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал.
1 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени
от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Следователно за самия механизъм на ПТП, описан
в протокола, вкл. и относно това кое лице е било водач на автомобила, същият не
се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на съставителя на акта.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.
432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/; вреда, причинена другиму; противоправност на
деянието; причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
Доколкото
съдът по-горе прие за доказано по делото, че не третото лице помагач, а ищецът
е управлявал процесното МПС към момента на настъпване на ПТП, именно той, а не помагачът,
е виновният водач, чиито субективни действия са причина за настъпилото ПТП.
Прякото
право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтното право
срещу застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” и в този смисъл то
е функционално обусловено от последното. Следователно липсва ли един от елементите
на деликтната отговорност на застрахования, лицето няма притезание, основаващо
се на същата, поради което в негова полза не би могло да се породи и пряко
право срещу застрахователя за обезвреда.
От
своя страна, обстоятелството, че отговорността, която следва от деликта, винаги
е отговорност за нарушаване, чрез конкретното противоправно поведение -
действие или бездействие, на законовата забрана да се вреди другиму, то
несъмнено е, че личната отговорност за виновно поведение по чл.45 ЗЗД не може да
бъде ангажирана при самоувреждане на деликвента. Той обективно не може да носи
отговорност спрямо самия себе си по правилата на деликта.
Фактическият
състав на чл. 45 ЗЗД отсъства, вредите не са причинени другиму, а на самия
ищец. Обстоятелството, че ПТП е причинено от застрахованото лице, поради
наличие на съвпадение в личността на застрахован и пострадал, изключва
ангажиране на деликтната му отговорност за обезвреда на вредите, настъпили за
него самия от собственото му виновно поведение. Следователно, липсва основание
да се ангажира и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.А.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу З. „Л.И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, иск с пр. осн.
чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от 26 000 лева – частичен иск от претенция в
размер на 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 29.01.2017г. в с. Лехчево, ведно със
законната лихва върху сумата от 15.06.2017г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника – С.Р.С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.