Определение по дело №2791/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260670
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100502791
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № ІІ-260670

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и шести март

през две хиляди двадесет и първа година                                            в състав:                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева                                                                               

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                   частно гражданско дело  № 2791 по описа

за   2020   година.

                   Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от Г.С.Г. и „Геомар – 07“ ЕООД със седалище гр. Бургас против Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по частно гр. дело № 5235/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед № 2304 от 01.09.2020г., постановена по частно гр. дело № 5235/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е разпоредено длъжниците „Геомар-7“ ЕООД със седалище гр. Бургас и Г.С.Г. солидарно да заплатят на ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас сума в размер от 13 280 лева, дължима по сключено между страните на 07.07.2020г. писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което длъжниците е следвало в срок до 20.07.2020г. да заплатят сумата от 4 830 лева – дължим и незаплатен наем по сключен договор за наем на обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. С., бл.*, както и суми за изразходвани ел. енергия и вода, заплатени към дружествата доставчици от кредитора, като при неплащането в срок е платима сумата от 13 280 лева – действително дължимата сума по договора, ведно със законна лихва върху главницата от 13 280 лева от 01.09.2020г. до изплащане на вземането. В жалбата се посочва, че длъжниците са се задължили да заплатят сума в размер на 13 280 лева, представляваща действително дължими суми, но без да е посочен произхода на задължението и не става ясно какво включва това вземане. Посочва се, че документът, въз основа на който се претендира заплащане на сумата следва да бъде във вид, който позволява на съда да установи как е формирана претендираната сума и изводите на съда по чл. 418, ал. 2 от ГПК трябва да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му. Претендира се атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде отхвърлена молбата на ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас.

                   Ответната страна по жалбата – ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че в заявлението, както и в депозираното споразумение, послужило за издаване на процесната заповед липсва каквато и да е неяснота относно наличието на основания за издаването на разпореждането за незабавно изпълнение. Посочва се, че представеният документ по чл. 417, т. 3 от ГПК е редовен от външна страна, съдържа задължение за плащане на парични суми, уговорен е техния падеж, който е настъпил – тоест – вземането е парично, определено е по размер и падеж и е изискуемо. Претендира се да бъде потвърдено атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас, с което се претендира да бъде разпоредено на длъжниците „Геомар-07“ ЕООД и Г.С.Г. солидарно да заплатят на заявителя – ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас сума в размер на 13 280 лева, дължимо въз основа на представено Споразумение от 07.07.2020г., сключено между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.09.2020г. до окончателното плащане. В обстоятелствената част на заявлението се посочва, че ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас – от една страна и  „Геомар-07“ ЕООД и Г.С.Г. – от друга страна са се задължили да заплатят на едноличния търговец сума в размер от 4 830 лева в срок до 20.07.2020г., представляващи дължими суми по неплатен наем за обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. С., като в същото е предвидено, че в случай на неплащане на горепосочената сума солидарните длъжници са се задължили да заплатят действително дължимите суми по договора за наем, а именно – 13 280 лева.

                   Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, Районен съд – Бургас е образувал частно гр. дело № 5235/2020г. по описа на съда и е постановил Заповед № 2304/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредил длъжниците  „Геомар-07“ ЕООД със седалище гр. Бургас и Г.С.Г. солидарно да заплатят на ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас сума в размер от 13 280 лева, дължима по сключено между страните на 07.07.2020г. писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което длъжниците е следвало в срок до 20.07.2020г. да заплатят сумата от 4 830 лева – дължим и незаплатен наем по сключен Договор за наем на обект, находящ се в к-с „С.“, както и суми за изразходвана ел. енергия и вода, заплатени към дружествата доставчици от кредитора, като при неплащането в срок е платима сумата от 13 280 лева – действително дължимата сума по Договора за наем, както и законната лихва върху главницата от 13 280 лева от 01.09.2020г. до изплащане на вземането.

                   На основание чл. 417, т. 3 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи.

                   На основание чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

                   От представеното по делото споразумение се установява, че страните – ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас – от една страна и Геомар-07“ ЕООД със седалище гр. Бургас и Г.С.Г. – от друга страна са изготвили писмено нотариално заверено споразумение помежду си, което представлява редовен от външна страна документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, за което са се задължили двамата длъжници при условията на солидарна отговорност. В жалбата единствено се посочва, че сумата, за която са се задължили да заплатят двамата длъжници е в размер на 13 280 лева, представляваща действително дължими суми, но не е посочен какъв е произхода на задължението. Действително – документът, въз основа на който се иска да бъде издадено разпореждане за незабавно плащане и изпълнителен лист следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, данни за договора, от който произтича вземането, падеж на задължението. Безспорно е, че индивидуализацията на вземането и обстоятелствата въз връзка с неговата изискуемост в заявлението и в представения документ е необходимо да бъде направена, за да може длъжникът да прецени при връчване на заповедта за изпълнение дали действително дължи претендираната сума и дали да подаде възражение срещу издадената заповед. В конкретния случай обаче между страните е ясно откъде произхожда сумата, за която са се задължили двамата длъжници – вземането произхожда от договор за наем, сключен между страните, който договор е индивидуализиран като е посочено местонахождението на обекта, предмет на този договор, а именно – обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. С., пред бл. *. При това положение – от представения документ, въз основа на който се иска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение могат да се извлекат данни за кредитора и длъжника, данни за обстоятелствата, от което произтича вземането, а това е сключеният между страните договор за наем, както и става ясно какъв е размерът на вземането, което се претендира и датата на падежа на това вземане. При положение, че е безспорно, че вземането произтича от сключения между страните Договор за наем за обект в ж.к. С., бл.*, то при предявяване на исковата претенция могат да се допълнят фактическите обстоятелства, за да се конкретизира от които точно вземания по сключения договор за наем се претендира общата сума от 13 280 лева, както и е сторено при предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че представеното по делото писмено Споразумение от 07.07.2020г. с нотариална заверка на подписите от 07.07.2020г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на изпълнителен лист, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е постановил разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира, че са налице предпоставките на чл. 417, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 от ГПК, за да бъде постановено разпореждане за незабавно изпълнение и депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                   Съдът не се произнася по отношение на направените в производството разноски, тъй като не е направено искане в този смисъл от ответната страна по жалбата.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 34273 от 26.10.2020г. по описа на Районен съд – Бургас, подадена от Г.С.Г., ЕГН ********** *** и „Геомар – 07“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови, бл. 3, вх. А, ет. 8, ап. 16, представлявано от Управителя Г.С.Г. – двамата действащи чрез своя процесуален представител – адвокат Иванка Борисова Стойчева против Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по частно гр. дело № 5235/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед № 2304 от 01.09.2020г., постановена по частно гр. дело № 5235/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на която е разпоредено длъжниците „Геомар-7“ ЕООД със седалище гр. Бургас и Г.С.Г. солидарно да заплатят на ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев“ със седалище гр. Бургас сума в размер от 13 280 лева, дължима по сключено между страните на 07.07.2020г. писмено споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което длъжниците е следвало в срок до 20.07.2020г. да заплатят сумата от 4 830 лева – дължим и незаплатен наем по сключен договор за наем на обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. С., бл.*, както и суми за изразходвани ел. енергия и вода, заплатени към дружествата доставчици от кредитора, като при неплащането в срок е платима сумата от 13 280 лева – действително дължимата сума по договора, ведно със законна лихва върху главницата от 13 280 лева от 01.09.2020г. до изплащане на вземането.

                   Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.