№ 74
гр. гр. Добрич, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20253200900020 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Ж., с
ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич, бул. „Р.“ № ****, чрез
пълномощника адв. М. Я. – АК Добрич срещу „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес
на управление гр. С., п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество
да заплати на ищцата:
сума в размер на 150000 / сто и петдесет хиляди/ лева, претендирана
като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на **г., около 13:00 часа по третокласен път ** в
участъка от с. Д. към с. П. на около 1400 м. след табелата за край на населено
място с. Д. по вина на водача на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН
****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на произнасяне с
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до
окончателно изплащане на задължението,
1
сума в размер на 20385.37 лв. /двадесет хиляди триста осемдесет и
пет лева и тридесет и седем стотинки/, претендирана като обезщетение за
имуществени вреди (ра*оди за лечение) претърпени от същото ПТП, ведно
със законната лихва от датата на произнасяне с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на **г., около 13:00 часа по третокласен
път с. Д. – с. П. е настъпило ПТП между мотоциклет марка „К.“, модел
„****“, с ДКН **** и куче, при което са причинени телесни увреждания на
ищцата, пътувала на задната седалка на мотоциклета.
Въз връзка с произшествието бил съставен протокол за ПТП с
пострадали лица № **** и образувано досъдебно производство № ****г. по
описа на РУ на МВР – Балчик. Образувана била и прокурорска преписка №
****г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, приключила с влязло в сила
постановление от 22.11.2024г.
Ищцата счита, че причината за настъпване на произшествието се корени
в субективните действия на водача на мотоциклета Т. Т. Т., който допуснал
виновно нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, както и на чл.21, ал.1 ЗДвП.
В исковата молба подробно са описани настъпилите телесни увреждания
на ищцата и предприетите от нея действия по тяхното лечение. Твърди се, че
ищцата е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. В първите
месеци след изписване тя била преимуществено на легло, като в продължение
на няколко месеца състоянието не позволявало да се обслужва сама дори за
най-елементарните битови и физиологични нужди, а трябвало да разчита на
помощта на своите близки. Освен за себе си, ищцата не можела да полага
пълноценно грижи и за своята дъщеря А., която към датата на произшествието
била едва на три месеца. Преживените стрес и ежедневни несгоди допринесли
за влошаване на психичното състояние на ищцата. Нямало категорична
диагноза относно възстановяването на увредената дясна ръка, което
изключително тормозело и притеснявало ищцата.
Към датата на настъпването на събитието по отношение на мотоциклет
марка „К.“, модел „****“, с ДКН **** била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие от
22.02.2023г. до 21.02.2024г.
2
Ищцата предявила претенция пред застрахователя на 26.02.2024г., по
която била образувана преписка по щета № **** и ответното дружество се
произнесло с отказ за изплащане на обезщетение.
Моли за уважаване на исковата претенция в пълен размер и присъждане
на разноски, прави искания по доказателствата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на процесното
произшествие,както и същото да е настъпило по причина от действията на
водача Т. Т. Т..
Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на ищцата –
предприела пътуване с мотоциклет с „прикрита“ регистрационна табела,
както и при знание, че водачът управлява мотоциклета по опасен и
безразсъден начин, като често превишава позволената максимална скорост за
МПС от съответната категория. Твърди се още, че ищцата в нарушение на
чл.137е ЗДвП е пътувала без поставени защитна каска и защитно облекло.
Оспорват се твърдения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП,
описаните в исковата молба травматични увреждания да са в причинно-
следствена връзка с произшествието, както и необходимото за тях лечение и
периода им на възстановяване.
Според медицинската документация ищцата следвало да се възстанови
за период от не повече от шест месеца, поради което се оспорват твърденията
за затруднения в нормалния начин на живот на ищцата към момента на
подаване на исковата молба.
Твърди се още, че част от направените от ищцата ра*оди се покриват от
НЗОК, но са извършени поради прекъснат към **г. здравноосигурителен
статус на ищцата, друга част от ра*одите нямат връзка със събитието.
Размерът на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди бил
изключително завишен и заявен в противоречие с приниципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на лихва се явявала неоснователна поради
неоснователност на главните искове.
Ответникът прави искания по доказателствата, моли за отхвърляне на
3
предявените искове и присъждане на разноски.
В допълнителна искова молба, ищцата поддържа предявените искове и
оспорва твърденията за съпричиняване.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в
който поддържа направените с първоначалния отговор възражения и
доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат
изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по
тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На **г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
**** за настъпило на същата дата около 14:00 часа на път /четвърти клас – **/
/Д. – П./ DOB** ППТ, при Т. Т. Т., както водач на ППТ с рег. № ****, марка и
модел „К. *10Р“ губи контрол над управляваното ППС и пада на дясната си
страна. Като пострадало при ПТП лице в протокола е вписана пътуващата с
мотора Т. Г. Ж., като са отбелязани следните травми: фрактура на дясна ръка,
ключица, лакът, множество фрактури /л.9/.
С определение № 185/11.06.2025г. е обявено за безспорно между
страните в настоящето производство, че към момента на твърдяното с
исковата молба ПТП по отношение на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с
ДКН **** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и че ищцата е
депозирала пред ответното дружество писмена претенция на 26.02.2024г., във
връзка с което е образувана преписка по щета № **** и ответното дружество
се произнесло с отказ за изплащане на обезщетение.
За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на
настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за
ищцата, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и
продължителността на претърпените от нея болки и страдания са назначени
съдебна автотехническа, съдебно-медицинска и съдебна психолого-
психиатрична експертизи, както и са допуснати до разпит свидетелите О. О. Р.
4
и Е. Е. Р. (очевидци на произшествието), В. Т. Ж. (майка на ищцата) и М. И.
П..
Свидетелят Р. твърди, че е пътувал заедно с жена си и детето когато
видял един доста засилен мотор да ги приближава. Свидетелят се занимавал с
детето на задната седалка, но видял че към асфалта идва куче, а моторът
започва да ги изпреварва и казал, че ще се случи беля. Кучето излязло пред
предната гума на мотора и возещите се на него хора се преобърнали. Жената
била на една страна, а водача на мотора малко по-напред. Свидетелят отишъл
до цената, която викала, че я боли ръката и да отидат да проверят как е водача
на мотора. Автомобила, в който пътувал свидетеля се движел с около 80-90
км/ч. Свидетелят възприел, че мотора ги изпреварва когато той минал в лявата
лента. В момент на удара с кучето моторът се намирал в лявата лента за
движение почти по средата на пътното платно. Моторът направил движения
за да избегне кучето, но го затиснал в средата. И двамата мотоциклетисти
били с каски и ръкавици.
В показанията си св. Р. твърди, че се връщали от с. Д. и управлявала
автомобила си с около 90 км/ч. Пред себе си виждала куче. Забелязала в
страничното огледало мотор, който е тръгнал да ги изпреварва, но не си
спомня дали е подал мигач и дали е бил с включена светлина. На мотора бил
мъж и жена. Свидетелката казала на мъжа си, че ако тези хора ги изпреварят
ще направят грешка, защото предположила, че те не виждат кучето пред тях.
Когато моторът започнал да изпреварва, кучето започнало да пресича от дясно
на ляво. Ударът настъпил в лявата страна на лентата за насрещно движение.
След удара свидетелката се обадила на тел. 112 и издиктувала номера на
мотоциклета. Жената била на себе си, но не можела да се движи, а мъжът не
бил добре – около 5 минути бил в безсъзнание, след което се събудил.
Свидетелката В. Т. Ж., майка на ищцата, заявява, че научила за
злополуката в дома си. Приготвили се със съпруга си и другата си дъщеря и
отишли в спешното отделение. Там изчакали известно време преди да ги
пуснат да влязат и да видят какво се случва и как е ищцата. Предварително
говорили с дежурния лека, който казал, че ищцата има травма на ръката и
ситуацията е тежка – счупена била на няколко места и трябвало да се гипсира.
В последствие станало ясно, че лекарите в болницата в Добрич не се наемат да
извършат операция, поради тежкото състояние на ръката. Казали, че трябва да
5
се направят минимум две или три операции и препоръчали да се отиде в
Пирогов в С., където имало съответната апаратура и специалисти, дали им
координати на проф. Е., който можел да извърши операцията. Инцидента бил
в следобедните часове в неделя и на следващия ден свидетелката и дъщеря
тръгнали за С. с линейка. Ищцата била приета в С. късно вечерта и след
редица изследвания в четвъртък била насрочена и извършена операцията.
Ищцата била около 24-25 дни в Пирогов. Първите 2-3 дни била сама в
болницата. Операцията продължила от около 12:00 часа до към 20:30 часа.
Било ясно,че ищцата не можела да остане само в болницата, тъй като ръката
била дясна и била много натрошена. Свидетелката и нейния съпруг останали
като придружители при ищцата през целия период. Ръката била счупена на
рамото, в китката и на лакътя, където било най-сериозното счупване.
Операцията минала като по учебник, според специалиста, който я извършил.
След изписването раната в областта на китката била много голяма и станало
ясно, че няма да може да се затвори сама. Насочили ги към отделението по
пластика на 1-вия етаж в Пирогов, където трябвало да се направи следваща
операция, за да се вземе кожа от друго място на тялото и да се постави на
ръката, за да може раната да се затвори. Там престояли около една седмица.
След изписването се прибрали в Добрич. Към момента на инцидента ищцата
имала бебе на 3 месеца и нямало кой да се грижи за него, затова го оставили
на голямата дъщеря на свидетелката. Изминали около 10-тина дни, когато от
ръката започнала да изтича течност и станало ясно, че ищцата трябва отново
да се консултира с лекарите и да пътува до С.. Приели я в болницата за 3-4
вечери, после пак се прибрала вкъщи. Било ясно, че във времето трябвало да
се направят рехабилитации, които ищцата започнала през м. юни. Професорът
ги насочил към рехабилитатор в С., за да може нещата да се случват по-бързо
и добре, ръката да заздравее максимално, доколкото било възможно. Така
ищцата през определен период от време ходела на рехабилитация. Освен това
се виждала с рехабилитатора по Вайбър за да показва упражнения за
възстановяване на ръката, които може да прави в домашни условия. Към
момента на разпита ищцата можела да ползва ръката си до някаква степен. Не
можела да я извива максимално като другата си ръка. По трудно се хранела, не
можела да пише с нея и не можела да работи хубаво на компютър, тъй като
пречели ограничения по поставените планки, винтове и болтове. Във времето
част от тях били махнати, но тези на рамото щели да останат в ищцата
6
завинаги. Ищцата се разстройвала не само то болките, които трябвало да
изтърпи, но също и то това, че не може да се грижи за бебето си и го е
оставила далеч от себе си. Дори в един момент съпругът на ищцата отишъл да
я види с нейна приятелка за да може ищцата да види бебето, което не била
виждала около 2 седмици. По време на болничния си престой ищцата
поискала среща с психолог, тъй като се чувствала виновна за ситуацията и
това, че се налагало друг да се грижи за детето. След изписването ищцата още
не можела да се грижи пълноценно за детето. Дори към момента на
заседанието не можела да държи дъщеря си и при по-сериозно пипване по
ръката изпитвала болки. Свидетелката, нейния съпруг и съпругът на ищцата
постоянни били при нея за да помагат. Според свидетелката не можело да
се говори за пълно възстановяване. Ищцата още не можела да обръща
максимално ръката си. Дори, когато хранела детето държала лъжицата много
неестествено. Изпитвала болки и физически не можела да обслужва детето.
Свидетелката не питала дъщеря си за катастрофата, тъй като виждала, че това
създава излишни отрицателни емоции и не искала да я натоварва психически.
Явно ищцата не искала да се връща към ситуацията. Избивало я на плач. По
време на престоя в С. няколко пъти провеждала срещи с
психолог.Рехабилитацията била провеждана в специализиран кабинет в С..
Ищцата живеела с Т. Т., който бил и баща на нейното дете. Той имал мотор
когато се запознали преди около 5-6 години. Ищцата се возила на мотора, но
не била екстремна натура. На свидетелката не е известно Т. Т. да е имал
предходни произшествия с мотоциклет.
Свидетелката П. в показанията си твърди, че познава ищцата от повече
от 10 години. Заедно играели в клуб за народни танци и доста се сприятелили.
За инцидента научила от сестрата на ищцата по телефона. Свидетелката
видяла ищцата за пръв път след инцидента в Пирогов, след като минало
известно време и след няколко претърпени операции. Нямало как да се видят
по-рано, защото били в различни градове, но поддържали връзка по телефона,
първо със сестрата на ищцата, е след като тя сама можела да държи телефон и
с нея. Ищцата имал малко бебе, което не била виждала докато била в
болницата. Свидетелката отишла заедно с мъжа на ищцата в С. за да може да
го види. Майката на ищцата била в болничната стая за да помага. Ищцата дори
не можела да прегърне детето си. След изписването ищцата продължавала да
има нужда от помощ и се налагало нейни близки и свидетелката да ходят да
7
помагат с домакинството и детето. Рехабилитацията продължила доста дълго
време и много пъти ищцата ходела в С. за допълнителни интервенции. Още в
С. ищцата споделила, че е потърсила психолог, за да се справи с тежката
ситуация. Ищцата продължатава да има болки и трудно си служела с дясната
ръка.Част от железата били извадени, но болките продължавали и ръката не
функционирала на сто процента. Имал ограничение в движението на дясната
ръка, заради счупени кости в областта на лакътя, които не позволявали да има
въртене на ръката. На психическото състояние на ищцата повлияла не само
травмата, но и дългата раздяла с бебето. В началото в Пирогов ищцата се
опитвала да стимулира кърмата за да продължи да кърми бебето, но после
разбрала, че това няма как да се случи. След изписването ищцата пак се
консултирала с психолог и много тежко, трудно приемала злополуката. Първо
потърсила помощ от психолог в Пирогов, а след това и в Добрич. Около
година ищцата, в по-малка или по-голяма степен, имала нужда от помощ,
защото травмата била в дясната ръка, която била водеща. Свидетелката ходела
да се грижи за бебето, извеждала на ра*одка детенцето, хранела го, сменяла
му памперсите и помагала в домакинството и за пазаруване. Когато
свидетелката не била там, на ищцата помагали нейната майка и съпругът .
Към момента на заседанието ищцата се справяла сама, но отново с болки.
Изпитвала страх при пътуване и шофиране.
В заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза се посочва, че мотоциклета марка и модел „К. 3Х10Р“ в ДКН ****
се е движел по третокласен път III-96 в посока от с. Д. към с. П. в дясната
половина на платното за движение на 2.20 м. в ляво от дясната граница на
платното за движение. На около 1400м. след табелата за край на с.Д. водачът
на мотоциклета предприел маневра изпреварване на движещия се пред него и
в същата посока лек автомобил марка „М.“. В същото време бездомно куче
движещо се в близост до десния в посока на движение на превозните средства
пътен банкет, ненадейно предприема навлизане в зоната на банкета и се
насочва към платното за движение с цел преминаване на отсрещната страна.
Водачът на мотоциклета възприел движещото се животно, но не му отделил
нужното внимание и останал изненадан, когато то тръгнало да пресича
пътното платно и реагирал с рязко завъртане на кормилото на мотоциклета на
ляво с цел да избегне предстоящия удар, след което задействал спирачките на
мотоциклета. Тази маневра се оказала закъсняла и последвал удар между
8
кучето и предното колело на мотоциклета на около 2.20 м. от дясната граница
на платното за движение в дясната по посока на движение пътна лента.Това
довело до залюляване на мотоциклета и силно накланяне на дясната страна.
Под въздействието на инерционните сили първо паднал возещия се на задната
седалка, непосредствено след него пада на дясната си страна и водача на
мотоциклета, а самия мотоциклет се прохлузил по асфалта, пресякъл осевата
линия и на около метър от левия пътен банкет преустановил движението си
паднал на дясната страна. Вещото лице изключва пътната обстановка и
техническото състояние на мотоциклета като фактори, които могат да бъдат
причина за настъпване на произшествието. Основна причина за същото било
движението с несъобразена с пътните условия скорост, отклонено внимание и
неправилни действия на водача на мотоциклета. Видимостта пред водача на
мотоциклета била около 100 м. по посока на движение на превозните средства
и около 80 м. странично към пътните банкети. Максималната разрешена
скорост за мотоциклета била 80 км/ч, а скоростта му на движение
непосредствено преди настъпването на ПТП била около 120 км/ч. Когато
кучето е тръгнало да пресича пътното платно мотоциклетът се е намирал на
65.97 м. от мястото на удара, а с избраната от водача му скорост на движение
разстоянието на виждане (възприемане) на опасността била 78.37 м.
Максималната скорост, при която процесното ПТП е било предотвратимо
технически от водача на мотоциклета е определена от вещото лице на 70 км/ч.
При движение със скорост от 80 км/ч дори при правилна първоначална
реакция на водача не може да се твърди категорично, че е било предотвратимо
произшествието от него. Водачът на мотоциклета и пътника са били с
предпазни облекла и каски към момента на настъпване на произшествието.
Според вещото лице свидетелите очевидци на инцидента са се объркали и
ударът е настъпил в дясната лента по посоката на движение на превозните
средства, като заключението е дадено въз основа на намерените обективни
находки – отломките на мотоциклета, следите от него.
Заключението на вещото лице по назначената съдебна медицинска
експертиза е изготвено след извършен медицински преглед на ищцата.
Вещото лице посочва, че установените увреждания са резултати на удари с
или върху твърди, тъпи предмети в областта на горен десен крайник и дясна
ключица, като същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Получените травматични увреждания били вътреставно многофрагментно
9
счупване на костите на дясната предмишница в областта на дясна лакътна и
гривнена стави и дясна ключица. Счупването на дясната предмишница довело
до затруднение движението на десен горен крайник за период от около 3-4
месеца, а счупването на дясната ключица довело до затрудненеи движението
на десен горен крайник за период от около 2-3 месеца. Била извършан
оперативна интервенция – метална фиксация на счупените кости. Обичайния
период за възстановяване след подобни фрактури бил 2-3 месеца.
Пострадалата била оперирана в Клиника по ортопедия и травматология
УМБАЛ „Пирогов“ гр. С., при което били извършвани кръвна репозиция,
метална остеосинтеза и фиксация на фрагментите. При пострадалата били
провеждани кинезитерапевтични процедури. Настъпили усложнения в
оздравителния период – незатваряне на раневите повърхности след
оперативната интервенция, което наложило оперативно лечение на кожните
дефекти на меките тъкани с алопластика със свободен кожен трансплантант от
дясното бедро, ексцизия /премахване/ на девитализирани тъкани. Настъпилите
усложнение наложили двукратно лечение в Клиника по пластична хирургия
УМБАЛ „Пирогов“ гр. С.. Двукратно пострадалата била и на лечение в
Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ „Пирогов“ гр. С. за
премахване на остеосинтетични средства – Киршнерова игла и метална плака
от дясна лакътна става. При извършения преглед вещото лице е установило
груби цикатрикси в областта на лакътната става – 15 см. и дистално от към
пети пръст в областта на гривнената става – 12 см., както и воларно /дланно/ с
размери 10/4 см. на дясната предмишница, както и груб ръбец и изпъкване на
подкожни имплатни в обслата на дясната ключица. Констатирано е наличие на
ограничени ротаторни /въртеливи/ движения в областта на дясна гривнена
става. В областта на двете стави на дясната предмишница и дясна ключица все
още се намирали остеосинтетични материали, които предстояло да се махнат
оперативно. Периодът на възстановяване на сложните вътреставни фрактури
бил около 3-4 месеца, а на ключицата – 2-3 месеца. Ограниченото въртеливо
движение в дясна гривнена става вероятно щяло да остане завинаги, както и
грубите ръбци в областта на дясната предмишница и ключицата, които
представлявали естетически дефект. Представените фактури и касови бонове
с исковата молба били във връзка с проведеното лечение и същите били за
препарати свързани с настъпилите усложнения в оздравителния процес.
Самостоятелната стая и избор на операционен екип били избор на пациента.
10
При извършване на всички оперативни интервенции пострадалата чувствала
болки и страдания и се налагало както пълна упойка, така и прием на
обезболяващи медикаменти. Използването на предпазно облекло не можело
да предотврати травмите в областта на ключицата и гривнената става, но
можело да намали вероятността от травмата на дясна лакътна става с
използването на налакътник. Липсвали конкретни документи за приложено
медикаментозно лечение извън болнично заведение. По делото липсвали
данни за предходни травми или придружаващи заболявания, които да имат
отношение към оздравителния процес на травмите. Изгарянето с гореща вода
на дясното бедро наложило оперативно лечение в Клиника по пластична
хирургия можело да е в резултат на затруднено обслужване с дясната ръка
вследствие на претърпените травми, но не било в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. По принцип НЗОК покривало ра*оди за преглед
при лекар специалист и физиотерапевтични процедури и рентгенографии в
хода на лечебния процес. При изслушването вещото лице пояснява, че самото
възстановяване на фрактурите с костен калц настъпвало до три месеца.
Извършеното лечение било каквото е възможно, но резултатът и
усложненията се дължали на вида на самата фрактура – сложна с много
фрагменти. Прогнозата била нещата да си останат каквито са констатирани
при прегледа, тъй като костните фрагменти вече били консолидирани и
нямало да се променят. Ако някъде там имало неправилно зарастване това
водело до затрудненото движение, но не трайно затруднено движение по
смисъла на НК. Движението било затруднено и ищцата изпитвала неудобства
–болка и ограничение, но можела да извършва обичайни дейности с ръката.
Налице били и неудобства от естетическо естество, които не създали пречки в
ежедневието.
В заключението на вещите лица по назначената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се посочва, че личностновата структура на ищцата
не е дисхармонична и тя е психически здрава. Преживяното ПТП било
масивна психотравма и довело до развитие на остра стресова реакция с
продължителност от порядъка на часове, но по-малко от денонощие. След
нейното отзвучаване се проявило, т.н. разстройство в адаптацията, смесена
тревожно депресивна реакция с валидност от три –четири месеца. Последвало
развитие на посттравматично стресово разстройство, като проявите му били
по-интензивни няколко месеца, постепенно се редуцирали, имали
11
флуктуираща интензивност и впоследствие напълно отзвучали във времето.
Към времето на извършеното освидетелстване споменът на ищцата за
преживяното ПТП и последвалите неблагоприятни последици от него бил
валиден, но нормалнопсихологичен и не носел болестна характеристика.
Ищцата успяла да си възвърне обичайното си съответно житейско
функциониране в цялостен аспект. При изслушването им вещите лица
поясняват, че ищцата много травматично е преживяла не само пътния
инцидент, но и това, че отсъства от грижите за детето си и не е имала контакт
с него.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълно, обективно и
компетентно дадени, като същите не са оспорено и от страните по делото
/л.288-346/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователни
обезщетения за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на **г., около 13:00 часа по третокласен път ** в
участъка от с. Д. към с. П. на около 1400 м. след табелата за край на населено
място с. Д. по вина на водача на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН
****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“
Исковите претенции са процесуално допустими като ищцата е
представила доказателства, че е поканила ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди на 26.02.2024г., като ответникът е отказал изрично изплащане на
застрахователно обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
12
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на
произшествието по отношение на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с
ДКН **** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените
и вреди.
Виновното и противоправно поведение на водача на мотоциклета се
установява от заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, според което основна причина за настъпването на
произшествието са движението с несъобразена с пътните условия скорост,
отклоненото внимание и неправилните действия на водача на мотоциклета.
Скоростта на движение значително е надвишавала максималната разрешена
скорост за конкретните пътен участък и пътно превозно средство, предприета
е маневра по изпреварване въпреки възприето движещо се до пътното платно
куче и със закъснение са задействани спирачките на мотоциклета.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване
на вредите от виновно и противоправно поведение на ищцата Т. Г. Ж. –
пътуване с мотоциклет без поставени защитна каска и защитно облекло, както
и със знанието, че мотоциклета е с „прикрита“ регистрационна табела, а
водачът управлява мотоциклета по опасен и безразсъден начин. От
заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза и от показанията на свидетелите О. Р. и Е. Р. се опровергават
възраженията, че ищцата не е имала поставени защитна каска и защитно
облекло. Ищцата се е возела върху законово регистриран мотоциклет, за който
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
управляван от водач разполагащ със съответната правоспособност за този вид
превозно средство, поради което не може да се твърди виновно и
13
противоправно поведение от страна на ищцата, с което е допринесла за
настъпване на вредите. Отделно от горното, от показаниятана св. Е. Р. се
установява, че мотоциклетът не е бил с „прикрита“ регистрационна табела.
След като водачът е разполагал със правоспособност за управление на
конкретното превозно средство и не е бил лишен от нея към момента на
произшествието, то поведението на ищцата изразяващо се във возене на
мотоциклета не може да се квалифицира като виновно и противоправно по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
В следствие на извършеното противоправно деяние от страна на
виновния водач и получените травматични увреждания ищцата е изпитала
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от същото.
По отношение настъпилите в резултат на процесното ПТП травматични
увреждания, претърпения от нея болки и страдания, и възстановителен период
съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и заключенията на
вещите лица и приема за доказано настъпването на травматични увреждания –
вътреставно многофрагментно счупване на костите на дясната подмишница в
областта на дясната лакътна и гривнена стави и дясна ключица, както и
описаните в заключението на вещите лица по назначената съдебно-
психиатрична и психологична експертиза негативни въздействия върху
психичното състояние на ищцата.
С исковата молба са представени документи за извършени ра*оди от
ищцата в общ размер на 20385.37 лева, претендирани като имуществени вреди
в настоящето производство. В заключението на вещото лице по приетата в
производство съдебно-медицинска експертиза се посочва, че представените
фактури и касови бонове са във връзка с проведеното лечение, като ра*одите
за самостоятелна стая и избор на операционен екип са избор на пациента.
Настоящия състав на съда намира, че с оглед характера на претърпените от
ищцата телесни увреждания услугата „избор на екип“ за извършване на
оперативните интервенции, макар и да е по избор на пациента, съответства на
добрите медицински практики, цели по-бързото и по-пълно възстановяване на
пациента и не представлява луксозни ра*оди, поради което попада в
претърпените от инцидента преки и непосредствени имуществени вреди и
подлежи на възстановяване от застрахователя. От общия размер на
претенцията за имуществени вреди като неоснователни следва да се
14
отхвърлят извършените ра*оди за самостоятелна стая в общ размер на 2472
лева (л.145, л.151 и л.172). Извършените ра*оди за настаняване на ищцата в
самостоятелна стая не следва да се възприемат като преки и непосредствени
последици от инцидента, а като надвишаващи необходимите за лечението
ра*оди и извършени по желание на пациента.
По изложените съображения исковата претенция за имуществени вреди
се явява доказана и основателна до размер от 17913.37 лева и следва да бъде
уважена до този размер, а за горницата до 20385.37 лева да се отхвърли като
неоснователна.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото произшествие такива, а продължават и след това.
В настоящето производство се установява, че ищцата е претърпяла
няколко оперативни интервенции, при които е чувствала болки и страдания и
се е налагало както пълна упойка, така и прием на обезболяващи
медикаменти. В продължителен период от време ищцата е имала нужда от
помощ от своите близки в ежедневието си, тъй като фрактурите са били на
дясната ръка и са довели до затруднения в движението на крайника за период
от 3-4 месеца. Преживяното от ищцата разстройство в адаптацията, смесена
тревожно депресивна реакция с валидност от три –четири месеца също следва
да бъде отчетено при определяне на размер на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като част от търпените от ищцата
негативни изживявания се дължат не само на болките и страданията по повод
възникналите в резултат на инцидента травматични увреждания, а и на
невъзможността да полага преки грижи за дъщеря си А., родена на ****г.
/л.14/ - малко повече от три месеца преди процесното ПТП. За ищцата, която
към момента на произшествието е на 39 години са настъпили и необратими
последствия от инцидента – ограничените въртеливи движения в дясна
гривнена става на дясната ръка и болки при извършване на движения
вероятно ще останат завинаги според заключението на вещото лице по
15
назначената съдебно-медицинска експертиза, както и грубите ръбци в
областта на дясната предмишница и ключицата. Макар да не се касае за
трайно затрудняване на движението на крайника по смисъла на НК и не прави
невъзможно извършването на обичайни движения с крайника, не може да се
пренебрегне травматичното увреждане, претърпените болки и страдания и
липсата на и*од за пълното му възстановяване. Констатираните от вещото
лице груби ръбци също в областта на дясната предмишница и ключицата
също следва да бъдат съобразени при определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение. Касае се за настъпили естетически дефекти по
тялото на ищцата, за които също няма прогноза за тяхното отстраняване и са
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, както и възрастта на ищцата, наличието на дете на 3-
месечна възраст към датата на произшествието, за което полага грижи и
настъпилата промяна в начина на живот и необратимия характер на част от
телесните увреждания намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди сумата от 100 000 лева, като исковата
претенция следва да бъде уважена до този размер, а за горницата до пълния
претендира размер от 150000 лева да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете за ищцата и на отхвърлената част от исковете за
ответника. Ищцата е сторила разноски в общ размер на 10792 лева, като
съразмерно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 7468.49 лева. Направените от ответното дружество
разноски са в общ размер на 1530 лева, като съгласно правилото на чл.78, ал.4
ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 471.18 лева. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на
1716.54 лева, за която ищцата е освободена от внасяне в производството.
Водим от горното, съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
Ж., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич, бул. „Р.“ № **** сумата
от 100 000 /сто хиляди/ лева , представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **г.,
около 13:00 часа по третокласен път ** в участъка от с. Д. към с. П. на около
1400 м. след табелата за край на населено място с. Д. по вина на водача на
мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН ****, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от датата на произнасяне с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за
горницата над 100 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
Ж., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич, бул. „Р.“ № **** сумата
от 17 913.37 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин и тринадесет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **г., около
13:00 часа по третокласен път ** в участъка от с. Д. към с. П. на около 1400 м.
след табелата за край на населено място с. Д. по вина на водача на мотоциклет
марка „К.“, модел „****“, с ДКН ****, който към момента на произшествието
е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
от датата на произнасяне с отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за горницата над
17913.37 лева до пълния претендиран размер от 20385.37 лева.
17
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
Ж., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич, бул. „Р.“ № **** сумата
от 7468.49 лв. /седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Окръжен съд – Добрич сумата от 1716.54 лв. /хиляда седемстотин и
шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на исковете, за която ищцата е освободена от
внасяне, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Г. Ж., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич,
бул. „Р.“ № **** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ №
1 сумата от 471.18 лв. /четиристотин седемдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща разноски по делото, съответно на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
18
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
19