Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1007
гр.Бургас, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря М. К., като разгледа НАХД № 2518 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.С.С.,
ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б.П. – БАК, против Наказателно постановление
№ 22-0000118/20.05.2019г., издадено от
Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата), вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление като се сочат доводи за незаконосъобразност.
Застъпва се тезата, че по посочения протокол за извършен технически преглед, не
може по безспорен начин да бъде установен собственикът на проверяваното МПС, а
от там не може по безспорен начин да бъде установено и задължението на това
лице да заплати данък върху посоченото МПС. Посочва се, че по този начин се
нарушава правото на защита на наказаното лице и поради това представлява
съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т.3 АПК.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован не се представлява. От страна на началника на ОО „АА”- гр.
Бургас е постъпила писмена защита. Същата не представлява доказателство, а
оценка и становище, което не ангажира съдебния състав по никакъв начин, респ.
същата не подлежи на допускане и приемане. В обобщен вид - във въпросната
защита се посочва, че нарушението е безспорно установено, не са допуснати
нарушения на административнонаказателната процедура, поради което и се моли за
отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от
разписката на л. 6– НП е връчено на жалбоподателя на 06.06.2019г., а жалбата е депозирана
на 12.06.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 07.05.2019г. около 13,00
часа в гр.Бургас, местността „Хайлъка“, масив № 83, в пункт за периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства с
разрешение № 1289/11.06.2013 г., по сигнал била извършена проверка на дейността
на пункта. При направена справка в ИС на ИА „АА”, било констатирано, че на 22.03.2019г.
в гореописания пункт, за периода от 19,06 часа до 19,13 часа, жалбоподателят Н.С.,
в качеството си на председател на комисия за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на моторно превозно средство „Мерцедес
Вито 108 Д“, с рег.№ СТ 1247 СМ, с протокол № 18791785 е допуснал извършване на
периодичен преглед за цитираното моторно превозно средство, като за същото е
било получено потвърждение от информационната система по чл.11 ал.3 от Наредба
Н-32 на МТИТС, от която да става видно, че за МПС СЕ ДЪЛЖИ данък, като в протокола, при идентификация на собственика
неправомерно е отразено за собственика К.В.К., ЕГН: **********, при
действително ЕГН: **********.
На жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил
чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата вр. с
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б.”Б”, изр. 2 от същата Наредба.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който не вписал възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано и писмено възражение.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500
лева за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата, вр. Приложение 5,
част II, раздел I, т. I, т.2, б.„Б”, изр. 2 от същата Наредба на основание
чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични и се подкрепят
изцяло от приложените по делото справки, от които се установява, че в
действителност ЕГН на собственика е различно, от това въведено от председателя
в системата. Също така, след като е издадено НП, очевидно е прието, че не е
налице и проста техническа грешка. Доколкото последният факт е отрицателен няма
как да се очаква да бъдат представени доказателства в тази насока. Напротив,
всички представени доказателства сочат на липса на такава грешка, за което
по-долу ще бъдат изложени допълнителни мотиви.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник Областен отдел на „Автомобилна администрация” -
гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на ИА „АА”. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Съдът намира за неоснователни доводите,
че НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. Изложеното словесно описание съответства на правната квалификация. В
Приложение 5, част II, раздел I (римско), т. I (римско), т.2, б. „Б”, изр. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства е посочено, че когато при
автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху
превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до базата
данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява
несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва
периодичния преглед на ППС. Именно такова деяние е описано в АУАН и НП-извършване
на технически преглед, без получено потвърждение, че не се дължи данък.
Обстоятелство, че е отразено, че това се дължи на грешно въведено ЕГН
представлява усложнен механизъм (тъй като проверката за дължими данъци в
съответната Община се прави автоматично от системата именно по ЕГН, поради
което очевидно, след като се въведе грешно ЕГН системата няма как да даде
достоверен резултат), по който се е стигнало до забранения резултат -
извършване на прегледа в разрез със законовите изисквания. Така описаният факт,
не само, че не води до противоречие (че се касае за отделно нарушение), а
напротив, изяснява механизма на извършване на вмененото във вина нарушение.
Тук е мястото
да се посочи, че този извод на съда намира подкрепа в разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
От изложеното следват извод, че
словесното описание на нарушението е ясно и точно и съответства напълно на
посочената за нарушена законова разпоредба.
В обобщение, случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съгласно чл.43, ал.1, т.1,
б.б от Наредбата - председателят на комисията е длъжен да не допуска
извършването на периодичен преглед на пътно превозно средство в нарушение на изискванията за извършване на периодични
прегледи, определени в същата Наредба.
В Приложение 5, част II, раздел I
(римско), т. I (римско), т.2 е предвидено, че преди началото на прегледа
председателят на комисията проверява представените документи по чл. 30, а след
започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в
информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платен данък върху
превозното средство.
Съгласно показанията на
актосъставителя, информационна система осигурява възможност автоматично да се
провери наличието на платен данък за превозното средство. Когато се въведат
индивидуализиращите данни на автомобила и на собственика (ЕГН или ЕИК) - доколкото
данъкът се дължи от точно определено лице – собственик на автомобила, в
информационната система на ИА „АА“ се съдържа информация дали данъкът е
заплатен. В случай, че в системата се въведе грешно ЕГН тя приема, че се касае
за нов собственик, изписва, че има „неактуални
данни“ и разрешава продължаването на прегледа. В конкретния случай, видно
от протокола за извършен периодичен преглед за техническа изправност на пътно
превозно средство, неправилно е отразено ЕГН на собственика, което е довело до
и до възможността да се извърши преглед, въпреки че реално за този автомобил са
се дължали местни данъци.
Както бе посочено по-горе, съгласно Част II,
раздел I, т. I, т.2, б. "Б" от Приложение № 5 към Наредбата,
прегледът се извършва само след потвърждение от системата, че не се дължи
данък, а ако не се получи потвърждение, че не се дължи данък, председателят на
комисията отразява несъответствията в протокола и не извършва периодичния
преглед.
В конкретния случай, жалбоподателят,
като председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътното превозно средство, е допуснал да се извърши
периодичен преглед в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в Наредбата. Жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения
по извършване на справки, изискване и процедиране с необходимата документация,
удостоверяваща плащането на дължимия годишен данък, но въпреки това е допуснал
извършването на техническия преглед.
На практика, жалбоподателят е заобиколил
законовото изискване за получаване на потвърждение, чрез отразяването в
системата, че ЕГН на собственика на МПС е различно. Именно по този начин е
постигнат противоправния резултат, визиран общо в чл. 178а, ал. 7 ,т. 1 ЗДвП,
който бива постигнат чрез неизпълнение на задълженията, описани в Наредбата.
Чрез своите действия С. е целял да извърши
и е извършил технически преглед на автомобила, като се създаде
представа, че за същия не се дължи данък, респ., че не се изисква потвърждение
от системата, когато такова потвърждение е било изискуемо. Поради изложеното,
съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение по чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата.
Всичко горепосочено категорично се
установява от приложения Протокол (л.9), където ясно се вижда, че се касае за трикратно
въвеждане на данните в системата. При първото въвеждане се е визуализирало
съобщение: „Има задължения за местни данъци“, което недвусмислено сочи, че първоначално е бил въведен правилния
ЕГН на собственика и системата по него е установила наличието на задължения.
След това, ЕГН е бил променен и системата е изписала: „ ИМА задължения друг“, доколкото вече е приела, че се касае за нов
собственик, с ново ЕГН, по което (след като е грешно), поради което и е
разрешила продължаване на прегледа. Именно по този начин, по мнение на
настоящия състав, председателят е манипулирал системата и след като
първоначално се е уверил, че в действителност СЕ ДЪЛЖАТ местни данъци не е
прекратил провеждането на прегледа, а е въвел грешни данни, които да му
позволят да продължи с прегледа в разрез с вменените му задължения, за което в
крайна сметка е и санкциониран.
Съдът не споделя доводите за липса на
умисъл за извършване на нарушението. Твърденията на жалбоподателя, че е копирал
данните от предходен сертификат за извършен преглед и от него автоматично е
въвел данните за ЕГН на собственика, първо не са подкрепени с никакви
доказателства, а на второ място са и ирелевантни, доколкото дори да се приемат
твърденията му за верни, то тази грешка, в никой случай не може да се окачестви
като „извинителна“, най-малкото защото очевидно самият С. се е поставил в това
положение. Законът му е възвел като задължение да следи за вярното въвеждане на
данните, като негов избор е от къде ще направи това (от свидетелството за
регистрация, от предходен сертификат и т.н.), като важното е крайният резултат
да е достоверен, поради което и жалбоподателят няма как да черпи права от
своето собствено недобросъвестно поведение. На последно място – както стана
вече дума – в конкретния случай не може въобще да става дума за грешка,
доколкото първоначално данните са били въведени ПРАВИЛНО и едва след като по
тези данни е излязло съобщение, че СЕ ДЪЛЖИ данък, тогава се е стигнало до
повторното въвеждане на ЕГН, този път – ГРЕШНО, което очевидно е било направено
целенасочено (умишлено) и то именно с цел да се манипулира системата и да се
извърши преглед в разрез с правилата, разписани в Наредбата.
В чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 ЗДвП
законодателят е предвидил ангажиране на отговорност на председател на комисия,
извършващ прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническа изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията на Наредбата, като санкцията е в абсолютно определен размер от
1500 лв., поради което материалният закон е приложен правилно.
Нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Отделно от това, видно и от показанията на
актосъставителя, а и от служебно известната на съда информация, относно
образувани в РС-Бургас дела – процесното нарушение далеч не е първото такова за
жалбоподателя. В хода на извършената проверка са били установени още десетки автомобили,
за които С. е въвел грешно ЕГН на собственика – т.е. очевидно този начин за
заобикаляне на закона се е наложил като модел за поведение и води до извода за
завишена степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000118/20.05.2019г.,
издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал.1,
т.1, б. „Б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на Н.С.С., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.