Р Е Ш Е Н И Е
№ 260169/28.9.2020г.
гр.Варна,
28.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, тридесет и седми състав, на девети септември през две хиляди и
двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар И.И.,
като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 1878 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0460-000939/08.04.2020 год. на Началник група към ОД МВР - Варна,
РУ 05 - Златни пясъци, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С.Г.С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва изцяло фактическата обстановка отразена в НП относно
вмененото нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага доводи
за незаконосъобразност, поради издаване на атакуваното НП след шестмесечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща упълномощен представител.
Депозирала е писмени бележки по делото.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
С АУАН,
серия АА, № 322070/23.09.2019 год., административния орган е приел за установено
от фактическа страна, че на 28.06.2019 год. около 06,50 часа в гр.Варна, по
главен път І-9 до ресторант „Каролина“ посока центъра на града, жалбоподателя
управлявал собствения си лек автомобил "Ауди" с рег. № В 14-07 НК,
като при подаден сигнал от униформен служител със „стоп“ палка по образец не
спира на подаден сигнал от контролен орган със стоп палка по образец не спира
плавно в най-дясната част на платното за движение, а продължава без да намали -
нарушения по чл. 103 от ЗДвП.
Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя .Бил подписан от актосъставителя и един
свидетел, но никой от тях двамата не е присъствал при връчването му на С..
В акта е
отразено, че при връчване на акта жалбоподателя е имал възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа
на изложеното в акта, АНО издал обжалваното НП № 19-0460-000939/08.04.2020 год., с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на жалбоподателя било
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел - актосъставителя Н.Н., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че е
бил нощна смяна с колегата си св. Я.Г. и се намирали „на отбивката
до механата, срещу Евсиновград. Свидетелят твърди, че
подал сигнал със стоп-палка на движещ се към него лек автомобил „Ауди“ с рег. №
В 14-07 НК, но водачът му не спрял на подадения сигнал. По късно изготвил
докладна записка по случая. Твърди, че е съставил АУАН на нарушителя но
–„не го е подписвал пред мен“.
С
показанията си св. Я.Г. потвърждава казаното от св. Н.Н..
Същият допълва – „не съм присъствал на разписването на акта от нарушителя“.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Н. и Г., дадени в хода
на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства
прочетени и приети от съда по реда на чл. 283
от НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
При извършената преценка за съответствие с
материалния закон съдът намира за основателни твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради издаването му след изтичане на преклузивния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване
на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на
нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за
издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на
акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от
извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. Тези
срокове са преклузивни, т.е. процесуалноправни и
изтичането им е абсолютна пречка да се образува административно наказателно
производство, респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С
изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени
от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да
състави акта, а административно-наказващият орган - да издаде наказателното
постановление. Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. От
приложения по дело АУАН сер. АА, № 322070 е видно, че
същият е съставен на 23.09.2019 год., а Наказателното постановление е издадено
на 08.04.2020 год. – т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При това положение,
направеният довод пред съда за нарушение на цитираната разпоредба е
основателен, тъй като наказателното постановление не е издадено в шестмесечния
срок.
Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и
спазването на установените в закона срокове е задължително. Бездействието на
административно наказващия орган повече от шест месеца е пречка за издаване на
НП и изключва отговорността на нарушителя. С изтичането на давността се
погасява възможността за реализиране на административно наказателната
отговорност. Издаването на наказателно постановление след изтичане на
предвидените в чл.
34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. За тези
обстоятелства съдът следи служебно.
В процесния
случай предявяване на АУАН не е имало. Служители на МВР св.Н. и св.Г. са го
изготвили, но не са присъствали при предявяването му на нарушителя
Следва да се
посочи, че изпълнението на задълженията на актосъставителя, визирани в чл. 43
от ЗАНН, гарантира упражняване правото на защита от страна на нарушителя в
пълен обем. В този смисъл е т.11 от Постановление № 10 на ПВС от 28.09.1973 г.
При тяхното нарушаване, както е в процесния случай, на нарушителя се налага
административно наказание, без да бъде дадена възможност на същия да се
запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения при съставянето
на акта, да направи писмени възражения по акта и да представи доказателства в
предвидения от закона срок и в крайна сметка, е нарушен принципът на правото на
защита, с което се ползват гражданите за защита на законните си интереси и
права. На практика това нарушение лишава страната от една инстанция по
съществото на фактите - защита пред административно-наказващият орган.
Допуснатото
неточно документиране е довело и до лишаване на административнонаказващия орган
от възможността, предвидена в чл. 52, ал. 2 ЗАНН - да върне акта веднага на
актосъставителя, когато установи, че актът не е предявен на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че констатираната незаконосъобразност
води до отмяна на атакуваното наказателното постановление, без да разглежда
спора по същество.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло Наказателно постановление № 19-0460-000939/08.04.2020 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, РУ 05 - Златни
пясъци, с което на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С.Г.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Варна
в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: