Протокол по дело №136/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 14
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Петър Маргаритов
Дело: 20225400600136
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 14
гр. Смолян, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Маргаритов Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225400600136 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Частният тъжител С. С. М., редовно призован, се явява лично и с адв.
Д., редовно упълномощена.
Въззиваем-подсъдим Й. М. Г. , редовно призован, се явява лично и с а.
Пашалива, редовно упълномощена.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото. Представям пълномощно за
въззивната инстанция.
Адв. П.: Също считаме, че няма пречки и моля да дадете ход на делото.
Също представям пълномощно.
Съдът намира, че няма пречка да се даде ход на делото.
Поради изложеното
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.
Адв. Д.: Нямаме искане за отвод.
Адв. П.: Нямаме искане за отвод.
Съдът намира, че следва да се открие фазата на съдебното следствие.
1
Поради изложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Открива фазата на съдебното следствие с доклад по делото.
Постъпила е Въззивна жалба от С. М., чрез процесуалния си
представител а. Д. срещу постановена оправдателна присъда по НЧХД № 6/22
година по описа на Районен съд – Чепеларе. Във Въззивната жалба са
изложени подробни доводи и твърдения, че постановената присъда на
Районен съд - Чепеларе е изцяло незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, като е поискано съдът да отмени постановената присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите
обвинения за извършени престъпления. Направено е и доказателствено
искане за допускане до разпит на св. Ст. Илч., по което доказателствено
искане съдът не се е произнесъл в хода на производството по насрочване на
делото.
Адв. Д.: Поддържам Въззивната жалба и искането за допускане на
свидетеля. В определяните си Съда е дал указание допълнително да поясним
в каква връзка желаем да се разпита този свидетел. Всъщност Ст. Илч. е
водил преписка по ЗМВР пред РУ – Чепеларе по повод инцидента, като
същият е имал възможност да снеме лично обяснения от частният тъжител, и
от подсъдимият по делото, в следствие което в неговата справка ясно е
отразено, че той е приел след отразяване на тези писмени обяснения, че Г. е
обидил частния тъжител, а обвинението е повдигнато именно за обида.
Първоинстанционният съд отказа да допусне този свидетел с мотивът, че той
е извършвал други действия по разследването. Но в случая производство по
Преписката по ЗМВР не е предварителна фаза на настоящият наказателен
процес, поради което тези пречки не са налице според нас и затова сме се
позовали на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Ето защо, молим за допускане на този свидетел, тъй като другите двама
полици, които са посетили инцидента, на потвърдиха в съдебна зала, че са
изготвили докладната записка, техни са подписите но не можеха да си
спомням в подробности случая. Тъй като полицай Илчевски е водил тази
преписка, снемал е обясненията, той вероятно може да си спомни тези
подробности и искахме да се съберат тези доказателства.
Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии.
2
Своевременно сме запознати с депозираната Въззивна жалба, като
изцяло оспорваме същата и считаме за неоснователна, неподкрепена от
събраните по делото доказателства.По отношение направеното
доказателствено искане за допускане до разпит на инспектор Илчевски се
противопоставяме на същото, тъй като именно инсп. Илчевски е бил лицето,
което е извършило предварителната проверка по подаден сигнал, и на база
снетите обяснения, които са материализирани в съответните протоколи, той е
направил заключение в така изготвената справка. От същата не може да се
каже, че той е стигнал до извода, че има извършено такова престъпление –
обида, единствено в същата той е изложил фактите, които същият е установил
на база снетите писмени обяснения. Аз считам, че с разпита на този свидетел,
и то повече от година по-късно, по никакъв начин няма да се стигне до
разкриване на обективната истина, и в случай, че той изнесе повече
обстоятелства от това, което е изложил в справката, то изцяло би се
компрометирала и извършената предварителна проверка, поради което Ви
моля да оставите без уважение това искане.
Съдът се оттегли на съвещание.
След проведено съвещание съдът намира, че ще следва да се остави без
уважение искането за допускане до разпит на св. Ст. Илч..
В хода на настоящото производство не се твърди Ст. Илч. да е пряк или
косвен свидетел за обстоятелства, които касаят определена тъжба. Същият е
обективирал в писмена форма резултатите от извършената проверка по
реда на ЗМВР, респективно обобщил е данните от снетите писмени
обяснения от тъжителя и подсъдимия, изготвените докладни записки от
служителите Савов и Рабушев. При това положение следва да се остави без
уважение искането за допускане до разпит на въпросния свидетел и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането за допускане до разпит на свидетеля Ст.
Илч..
Адв. Д.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. П.: Също нямаме доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
Поради изложеното съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва фазата на съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии,
Моля да се произнесете с присъда, с която отмените
първоинстанционната такава и вместо нея постановите нова, с която
признаете подсъдимия за виновен и му наложите справедливо според Вас
наказание, за извършеното от него деяние. Няма да преповтарям цялата
Въззивна жалба. В същата подробно съм изложила съображенията си защо
считам, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и
необоснована, и неправилна като съдебен акт. Бих искала в настоящият
момент да акцентирам само върху някои моменти, които са изложени във
Въззивната жалба.
На първо място, считам че именно допуснатите процесуални нарушения
в хода на анализ и съответно тълкуване на събраните по делото доказателства
е постановена неправилната присъда. Съдът е отказал да цени като
доказателства, на първо място - самопризнанията на самия подсъдим. Още в
отговора, който е депозиран в писмен вид, подписан от него по делото, се
признава за това, че подсъдимият е напсувал частният тъжител. Нещо повече!
В първото съдебно заседание при обясненията си Й. Г. също предлага
извинения на подсъдимия. При посещение на полицейските служителя на
място в деня на инцидента, лично Г. се е обадил пред полицейските
служители на моя клиент и му е поднесъл извинения именно за отправените
обиди. В писмените си обяснения Г. също признава за отправени обиди.
Никое от тези доказателства не е ценено като такова, въпреки че имаме и
преки доказателства към тях, които са самопризнанията на подсъдимия. Да,
наистина има свидетелски показания, които са в посока, че е възприет само
спор или „гюрлутия“, както го наричат някои от свидетелите между страните,
без да са преповторени пред Съда конкретните думи, но аз считам, че
съвкупност всички тези косвени доказателства не водят до друг извод, освен
до единственият възможен, а именно че Г. е отправи обидните думи,
изложени в тъжбата към С. М.. Отказал е първоинстанционният съд да цени и
Съдебно-психологическата експертиза, приемайки, че тя била едностранчива.
Пропуснал е първоинстанционният съд да вземе предвид, че когато вещото
4
лице дава заключение за причинените неимуществени вреди, т.е. за
действително причинената травма в следствие на отправените обиди, за да
прецени истинността на думите на моя клиент, вещото лице в случая се
ползва от т.нар. „скала на истинността“ на интервюто, т.е. вещото лице може
да прецени дали дадените обяснения, сведения, чрез специалните си знания са
истинни или неистини. Няма основание тази експертиза изобщо да не е
ценена, така както е процедирал първоинстанционния съд. Да, обвинението
действително следва да бъде доказано, но обвинението може да бъде
доказано, чрез система от косвени доказателства, които в случая
потвърждават направените самопризнания от Г., от които той след това се
отказва, т.е. отрича това, което е написал в Отговора и твърди, че адвокатът
го накарал да измисли и да напише тези думи в Отговора. Изведнъж се сменя
адвоката и се сменя тезата по делото и Г. забравя и отрича всичко, което е
признал в тези самопризнания. Но те са налице в писмен вид по делото, а
Съдът не ги е обсъдил в своето решение. Игнорират се изцяло, всички, цялата
система от косвени доказателства, която в своята съвкупност подкрепа
самопризнанията на подсъдимия.
В този смисъл, уважаеми Окръжни съдии, считам че
първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована. Тя е несправедлива към моя клиент, защото в случаят
единственото му желание, е да получи справедливост за това, което му е било
причинено. Очевидно, след като самият подсъдим се извинява няколкократно
в хода на процеса и при събиране на доказателства от полицията, очевидно е
имало за какво да се извинява и при това да се постанови оправдателна
присъда. Добре. Оправдателна присъда за леката телесна повреда, но
оправдателна присъда за обидата, аз считам, че е крайно несправедливо. Моят
клиент да Ви кажа вече се е примирил. Той се е примирал, даже казва: „Какво
да очаквам? Първоинстанционният съд не ме защити, какво да очаквам сега
от Окръжния съд!“ Казах му, че ще борим до край за справедливост. Не знам
тя дали ще възтържествува, но искрено се надявам.
В този смисъл моля за Вашият съдебен акт, с който отмените
първоинстанционната присъда на основание чл. 334, т. 2 от НПК и да
постановите нова, с която признаете Й. Г. за виновен по така отправените
обиди към моя клиент, за които има достатъчно косвени доказателства и
пряко такова.
5
Частният тъжител М.: Вие ще прецените кой е прав и кой е крив.
Какво да кажа? Първоначално в Чепеларе съм разочарован. Търся тук някаква
справедливост - не финансова, но да има някаква справедливост.
Адв. П.: Уважаеми Окръжни съдии,
От името на подзащитния ми Й. Г. ще Ви моля, след преценка на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство гласни и
писмени доказателства, да постановите решение, с което да потвърдите
изцяло Присъда № 2, постановена по НЧХД № 6/2022 година по описа на
Районен съд – Чепеларе, като оставите изцяло без уважение депозираната
Въззивна жалба от частният тъжител С. М.. Считам, че така изготвеният
съдебен акт на Районен съд - Чепеларе е резултат от една доста задълбочена
подробна преценка на всички събрани по делото доказателства. Аз считам, че
Районен съд – Чепеларе направи и невъзможност, имайки предвид, че бяха
проведени множество разпити – първични, повторни и очни ставки, с цел
изясняване на обективната истина по делото, и обективната истина считам, че
е такава, каквато е изложена в мотивите на самата присъда. Присъдата
отговаря на всички изисквания на чл. 14 от НПК, като анализът е напълно
всестранен и обективен такъв, на база на който се е стигнало правилно до
крайния съдебен акт, с който моят подзащитен бе признат за невиновен по
повдигнатите две частни обвинения.В хода на съдебното следствие бяха
разпитани множество свидетели, от показанията на част от които се установи,
че действително на посочения ден и място, подзащитният ми за кратко е бил
на мястото където е ставало разтоварването на балите с люцерна, като между
него и частният тъжител е възникнал някакъв спор по отношение на
предимството. Обаче свидетели на този спор, които да са чули и възприели
конкретно изречените от двама думи, защото за да говорим за спор, то значи
че е имало взаимно изречени реплики, диалог. Следваше да се докаже по един
категоричен и непротиворечив начин за това в какво точно са се изразявали
на първо място отправените обидни думи, които се твърдят от частния
тъжител. Нито един свидетел, нито от пряко присъствалите, които може да ги
наречем очевидци, а и в последствие пристигналите полицейски инспектори,
не можаха да възпроизведат или да са чули някакви обидни думи, които да са
изречени от подзащитния ми. Много сериозно се набляга и се повтаря и се
уповава частното обвинение на т. нар. самопризнания от страна на
6
подзащитният ми. Аз считам, че в случаят самопризнание по смисъла на
закона няма. Самопризнанията могат да се изведат на база дадени обяснения
от подсъдимия, а не на база написан от процесуалния представител в
началната фаза на съдебното производство отговор, за който отговор
подзащитният ми обясни ясно в съдебно заседание, че след като разбира
негово съдържание, той разгневен е отишъл в офиса на колегата и е казал, че
това не са негови доми, които са възпроизведени, в следствие на което той е
оттеглил пълномощията си от него. Ето защо, аз считам, че в случая за
самопризнание по смисъла на НПК, категорично не съществуват.На следващо
място, акцентира се върху обясненията дадени в хода на полицейската
проверка. Тези обяснения не са доказателство отново по смисъла на НПК. Те
са някакви предварителни сведения, но от същите също не може да се
направи извод, че подзащитният ми е направил признание за това, че е
нанесъл телесна повреда или е обиждал частният тъжителя, псувайки го на
майка, със съответните изрази, които са описани в самата тъжба.
Единственото нещо, което е вписано в обяснението, и то което не е
собственоръчно, е това, че той се е ядосал и е казал: „Кой е дал книжката на
този глупак?“ Първо, един такъв израз той не е насрочен към конкретно лице.
Такъв израз може да бъде употребен от всеки в момент на афект, когато се
намира в някаква подобна ситуация. За да има обида, то следва да е налице
състава от обективна и субективна страна на престъпление „обида“, то следва
по един категоричен начин да се докажат именно обидните изрази, които са
предмет на обвинението и че същите са насочени към конкретно лице, и
същите са такъв вид и характер, които бихя могли да накърнят
достойнството и да обидят лицето срещу което същите са изречени. В случая
категорично данни за такова извършено престъпление липсва.На следващо
място, по отношение твърденията за нанесена телесна повреда по смисъла чл.
130, ал. 2 от НК, също считам, че липсват каквито и да е доказателства за
осъществяване на този състав. За да имаме осъществен състав на телесна
повреда, то следва на първо място да бъдат доказани, със съответните
медицински документи, обективните белези оставени от това деяние, а
именно медико-биологичната характеристика на твърдяното телесно
увреждане. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства в тази насока. Липсваха и гласни такива, които да установяват,
че подзащитният ми, бидейки извън камиона е скочил, хванал е за ризата
7
частния тъжител, нанесъл му е увреждане в областта на гръдния кош и на
брадичката. Както казах, и първоинстанционното производство чисто
обективно, имайки предвид ръста на подзащитния ми, мястото където се е
намирал тъжителя, е невъзможно да бъде осъществен този твърдян
механизъм изобщо за нанасяне на телесна повреда, независимо от това, че
нямаме никакви свидетелски показания в тази насока.Ето защо, аз считам, че
правилно първоинстанционния съд подробно обсъждайки показанията на тези
свидетели е стигнал до единствения извод, който би могъл да се направи, че
подсъдимия за малък период от време е присъствал на мястото, където
твърди, че са извършени престъпните деяния.По отношение на показанията
на водения от частния тъжител свидетел, а именно - неговата сестра, то
същата първо е възприела всичко от разказа на своя брат, а пресъздавайки го
в съдебно заседание, начинът и видът на изречените обиди, по никакъв начин
не кореспондираха с твърденията в частната тъжба. Също така липсваше
твърдение тя да е възприела, че нейния брат има някакви следи или той й е
показал някакви следи от телесно увреждане, което да му е причинено от св.
Г..На следващо място съдебно-психологическата експертиза бе назначена
твърде рано и същата е изготвена единствено и само на база на сведенията,
които са събрани в хода на проверката, поради което същата не е ценена като
доказателство, от което може да бъдат направени изводи за обективната
съставомерност на деянието. Много подробно Районният съд е описал в каква
част цени експертизата и какво би могло да се докаже с тази експертиза. Не
съм съгласна, че изцяло е отречена като годно доказателство. Напротив!
Изготвената и приета експертиза бе изслушана и коментирана много
подробно в мотивите на присъдата.Ето защо аз считам, че в случая липсват
каквито и да е пропуски както от материално-правен, така и от процесуално-
правен характер, които да водят до извода за незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт, поради което ще Ви моля с Вашето решение да
бъде потвърдено изцяло обжалваната присъда по НЧХД № 6/2022 година на
Районен съд – Чепеларе.
Моля да ни бъдат присъдени и направените разноски по делото.
Реплика на адв. Д.: Във връзка с показанията на свидетелите-
очевидци, както първоинстанционния съд е приел в мотивите към своя
съдебен акт не се отрича заинтресоваността на свидетелите-очевидци в
случая, тъй като се установиха роднински връзки между подсъдимият и
8
очевидците, съответно връзки на бизнес-отношенията между свидетелите,
които дойдоха с. Искра и с. Брягово да свидетелства по делото. Така, че
обстоятелството, че те не влизат в подробности за това точно какви са бил
обидите, точно какво е отправено, може да се отдаде на тази
заинтересованост на сочените свидетели, което Съдът не е взел предвид.
Съдът предоставя правото на лична защита на Й. Г..
Подс. Г. : Смятам, че обвиненията са безпочвени и моля да бъде
уважено решението на Съда в Чепеларе. Дал съм всякакви показания. Няма
смисъл да давам други, те са записани.
Съдът предостави право на последна дума на подсъдимия Й. Г. .
Подс. Г.: Моля да потвърдите присъдата на Районен съд – Чепеларе.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведено съвещание съдът обяви на страните, че се произнесе
със съдебен акт в законоустановения срок.
Заседанието бе закрито в 10.50 ч.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9