Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.
Велико Търново, 18.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря св.ф.и
участието на прокурора от ВТОП Ил. Благоев, разгледа докладваното от председателя
касационно НАХД № 10303/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на Н.М.С. ***, чрез *** П.С., против Решение № 413 от 10.11.2020
г. по НАХД № 555/2020 г. по описа на Горнооряховския районен съд (ГОРС), в
частта в която с него е изменено Наказателно
постановление № 19-0268-001123 от 24.07.2019 на РУ - Горна Оряховица
при ОД на МВР – Велико Търново, като е намалено наложеното му по реда на чл.
175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) наказание глоба от 500
лева на 200 лева за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а наложеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС в размер на 6 месеца е останало
непроменено. НП е потвърдено от въззивния съд с мотивите за законосъобразност на
АУАН и НП и доказаност на деянието и неговото авторство, а наказанието глоба е
намалено по справедливост до минималния размер.
Касаторът иска от
настоящия съд да отмени решение в оспорената му част като неправилно - постановено
в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради
неговата необоснованост и да се отмени наказателно постановление в обжалваната
му част или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява. В
представените по делото писмени бележки излага доводи за бланкетния характер на
сочената в НП като нарушена правна норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като счита,
че НП трябва да съдържа информация и за приложимата правна норма, установяваща
реда и срока за регистрация. Алтернативно претендира за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като от извършване на нарушението до санкционирането за изминали
повече от 18 месеца, а междувременно касаторът е регистрирал МПС в КАТ, с което
са отстранени вредните последици от нарушението.
Ответникът по
касационната жалба – РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че решението на ГОРС е правилно и
жалбата е неоснователна.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ГОРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Въззивният съд е
установил правилно фактическата обстановка по делото – от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.07.2019 г. в гр. Горна
Оряховица на кръстовището на ул. Пробуда и ул. Баба Тонка, Н.М.С.,***
управлявал МПС – лек автомобил БМВ с френски регистрационен номер, който не е
надлежно регистриран в България след продажбата му във Франция.
Касаторът оспорва извода
на наказващия орган за липса на валидна регистрация на автомобила както пред въззивния,
така и пред настоящия съд. Вярно е, че въззивният съд не е проявил особена процесуална
активност да провери това обстоятелство, но това не може да обоснове отмяната
на решението му по следните мотиви:
Съгласно
нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Не се спори между страните, че процесният АУАН
е редовно съставен, поради което тежестта на доказване на твърдените
благоприятни за него факти лежи върху оспорващия. Това е така дори да се
игнорира презумптативната доказателствена сила на АУАН в съдебното
производство, защото дори и само по правилата на логиката този, който твърди
положителния факт – че процесното МПС е редовно регистрирано в България или във
Франция, е този който трябва да и го докаже. Нито пред въззивната инстанция,
нито в касационното производство касаторът е ангажирал доказателства в подкрепа
на твърдението си (или по-скоро предположението си), че МПС е било с валидна и
действаща все още френска регистрация.
Обстоятелството, че
мястото на което касаторът е бил спрян за проверка представлява път, отворен за
обществено ползване, на който се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани, не е спорно по делото. След като не е
доказано и твърдението на касатора, че МПС е имало надлежна и валидна действаща
регистрация към момента на проверка, то е налице нарушението на нормата на чл.
140, ал. 1 от ЗДВП.
В тази връзка
несъстоятелно е и твърдението, че нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
била бланкетна и препращала към друг подзаконов нормативен акт – вероятно
Наредба №-45/24.03.2000 г. Нормата на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата не е бланкетна, тъй като същата съдържа
основното правило за поведение и не препраща към разпоредбите на правна норма
от друг нормативен акт. В приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
в сила от 20.05.2018 г.) тази норма - на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП ясно
повелява, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани“, като в същата
редакция тази разпоредба действа и понастоящем. Пределно ясно е, че тя съдържа
в себе си основното правило за поведение, както и е видно, че не препраща към
разпоредба от друг нормативен акт.
Въззивният съд е
изложил подробни (дори несъразмерни на мотивите за деянието и авторството) мотиви
за извода си относно законосъобразността и справедливостта на наказанията,
наложени на нарушителя за нарушението на чл. 140 от ЗДвП и същите не се налага
да се повтарят или допълват излишно. Неоснователни са възражение в касационната
жалба, че въззивният съд не отчел като обстоятелства, обосноваващи прилагането на
чл. 28 от ЗАНН установяването на нарушението повече от 18 месеца след
извършването му и последващата регистрация на МПС. Процесното нарушение е движението по път, отворен за обществено
ползване на МПС без регистрация, а не липсата на регистрация. Това нарушение е
извършено и установено на дата на проверката – 17.07.2019 г. В този смисъл няма
никакво времево отстояние от извършването на нарушението до установяването му.
Ако пък касаторът твърди, че е управлявал 18 месеца МПС по този начин – без
регистрация, то това категорично не е смекчаващо, а утежняващо обстоятелство,
поради което касационната инстанция ще го игнорира като такова в негова вреда.
На следващо място, извършеното нарушение е формално, т. е. такова на просто
извършване и за осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни
последици (за да се твърди, че те били отстранени), но същевременно, това
формално нарушение не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена
опасност от други нарушения от същия вид, поради което и няма никакво основание
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо настоящата
инстанция споделя като краен резултат фактическите и правни изводи на ГОРС,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
следва да се препрати към мотивите на решението на въззивния съд в тази му
част, което е предмет на касационната проверка.
Предвид горното и след
като не намери да са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна
на решението в обжалвана му част, настоящият състав приема то да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 413 от 10.11.2020 г. по НАХД №
555/2020 г. по описа на Горнооряховския районен съд, в обжалваната му част, в
която с него е изменено Наказателно
постановление № 19-0268-001123 от 24.07.2019 на РУ - Горна Оряховица
при ОД на МВР – Велико Търново, като е намалено наложеното му по реда на чл.
175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание глоба от 500 лева на
200 лева за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а наложеното наказание
лишаване от право да се управлява МПС в размер на 6 месеца е останало
непроменено. НП е потвърдено от въззивния съд с мотивите за законосъобразност
на АУАН и НП и доказаност на деянието и неговото авторство, а наказанието глоба
е намалено по справедливост до минималния размер.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.