Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
“Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 15787 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 188421 от 09.08.2019 г. по гр.д. № 60236/2018 г. на
СРС, ІII ГО, 88 състав
съдът е осъдил П.С.Л.,
ЕГН: **********, и М.С.П., ЕГН: **********,
и двете с адрес: гр. София, у л. “********, да заплатят на основание чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД, на И.Л.К., ЕГН: **********,
е адрес: ***, сумата от по 2 500 лв. -представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психо-емоционално
разстройство, вследствие засягане честта и достойнството й чрез отправени срещу
нея публично обидни думи в гр. София, на 03.04.2016г. и за което деяние е
постановена влязла в сила присъда от 01.06.2017 г. по НЧХД № 6354/2016 г. по
описа на СРС - НО-130 състав, ведно със законната лихва за забава, начислена
върху всяка от главниците, считано от 03.04.2016г. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил исковете
срещу всяка от ответниците за разликата до пълния им
предявен размер от по 5 000 лв.
С решението ответниците П.С.Л.,
ЕГН: **********, и М.С.П., ЕГН: **********, и
двете е адрес: ***, са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на И.Л.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 750 лв. - съдебни разноски
в производството, както и ищцата И.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: *** е
осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.С.Л., ЕГН: **********,
и М.С.П., ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, сумата от 650 лв.
- съдебни разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
С решението П.С.Л., ЕГН:
**********, и М.С.П., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК по сметка на Софийски районен съд всяка от тях сумата
от по 60 лв. - държавна такса.
Недоволна от решението в ЧАСТТА, с която исковете при квалификацията на
чл.45, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над 2 500 лв. до 5 000
лв., е останала ищцата И.Л.К., която в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност и необоснованост на решението в
тази му част. Поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на материалния
закон – разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – при определяне на размера на обезщетението
за претъпени от ищцата неимуществени вреди не е отчел в достатъчна степен претърпените
от нея морални страдания от нанесените й
обиди. Искането към въззивната инстанция е да отмени съдебният акт в
обжалваната му част. Претендира разноски.
Въззиваемите страни П.С.Л., ЕГН:
**********, и М.С.П., чрез пълномощника си адв.Г.
оспорват въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Твърди се, че СРС законосъобразно и в
съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства е
определил размера на вредите. Молят съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна. Претендират разноски.
Решението в ЧАСТТА, с която
исковете с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД са уважени за сумата от
2 500 лв., като необжалвано от ответниците, е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269
от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите
изложени в жалбата Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна
следното:
С
исковата молба ищцата твърди, че на 03.04.2016 г.,
около 17:30 ч., се намирала в близост до стопанисвания от едната от ответниците
„Коктейл Бар - Крез“, находящ се на ул. ********, в което работела и другата
ответница - П.Л., като имала среща с приятелката си Л.. Последната минавала
заедно с ищцата покрай заведението и в този момент от там ответницата Л. се
обърнала срещу ищцата с думите „долна курва“ и замахнала със свита в юмрук
ръка, като й казала „ще те фрасна“. След това, ищцата, заедно с приятелката си
и още една приятелка - М. Я., седейки вече в съседното със заведението кафене,
били посетени от ответниците, като едната от тях - П., нарекла ищцата „курва“,
при което тя останала безмълвна, втрещена и със силно накърнено достойнство.
Ищцата твърди, че нанесените й обиди сринали авторитета й в обществото,
накарали я да се почувства подтисната и депресирана, поради което е възникнал и
правният й интерес от предявяване на настоящите искове. За извършеното деяние
срещу ответниците било образувано НЧХД № 6354/2016 г. по описа на СРС - 130
състав, с постановена по което присъда ответниците са били признати за виновни
и осъдени да заплатят всяка от тях глоба в размер на по 1000 лв.
В отговора на исковата молба,
ответниците не оспорват иска по основание, а само по размер. Оспорват
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, като в тази връзка оспорват
твърденията на ищцата същата да е имала душевни страдания и да е била депресирана,
както и да се е чувствала съкрушена, потисната и напрегната. В този смисъл
поведението на ищцата не било съответно на подобно състояние, като се навеждат
доводи, че след процесния инцидент, ищцата въобще не била променила ежедневните
си навици, включително и срещите се приятелки. По тази причина считат, че
присъждане на ищцата обезщетение в размер от по 5 000 лв. от всяка от
ответниците е прекомерно висок.
Първоинстанционното решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка – по делото не е било спорно, и се установява
при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
вкл. по делото е представена влязла в сила присъда от 01.06.2017 г.,
постановена по НЧХД № 6354/2016 г. по описа на СРС - НО-130 състав, с която
подсъдимите П.С.Л. и М.С.П. са били признати за виновни, като им е било
наложено административно наказание „глоба“ на всяка от тях в размер на по 1 000
лв., за това, че на 03.04.2016г. в гр. София ответниците са изрекли думи,
унизителни за честта и достойнството на тъжителката - И.К., като обидата
била нанесена публично, при което е бил осъществен състава на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, във вр. чл. 146 НК.
От показанията на св.
Л., дългогодишна позната на ищцата, която била свидетел на случилото се в
началото на април през 2016 г. се установява, че ответницата П. отправила
обидни думи срещу ищцата, като я нарекла с нещо подобно на „проститутка“, като
освен това, замахнала да я удари. При това ищцата се уплашила, залитнала. След
известно време излязла от кафенето, пред което се намирали, и другата
ответницата М., която също отправила обидни думи. На мястото имало много хора,
обидите били отправени с крясъци, като освен това се случило в близост до
мястото, където живеела ищцата, откакто се била родила. След случката ищцата се
променила, не искала да излиза, срамувала се от хората. От показанията на
свидетеля се установява, че преди да се пенсионира ищцата била учителка, като
човек била търпелива, отзивчива.
Свв. Я. съседка и
приятелка на ищцата, посочва, че в деня на случката, седели в съседното кафене,
като дошла М. и се обърнала към ищцата с думите „...така ще те фрасна, че свят
ще ти се завие, курва с курвата недна“. В този момент на ищцата й прилошало,
пребледняла. Имало много хора около масите. Като тръгнали да си вървят, ищцата
треперела, едва стояла на краката си. След случая спряла да излиза, плачела, не
можела да спи, като свидетелката я посещавала в дома й, за да разбере как е.
Като човек била за пример, отзивчива и добра.
В показанията си св. С.
заявява, че познава ответниците по делото, като към момента живее на семейни
начала с дъщерята на едната от тях. Присъствал на скарване между страните по делото,
при което си разменяли остри реплики, като това се случило от разстояние през
една улица. След случката ищцата продължила да излиза, да сяда в съседното
кафене.
Свидетелката Х.
разказва, че виждала ищцата в кафенето от време на време, без да имат лични
отношения. Свидетелката била дългогодишна позната на ответниците. Видяла
веднъж, че ищцата и ответницата П. се засекли, като си казали нещо. Виждала
ищцата да седи в другото кафене редовно, като след м. април 2016г. не я била
виждала, а забелязала единствено, че сложила завеса отстрани при къщата си, за
да се изолира.
От показанията на св. Х. син на ищцата, се
установява, че от нея разбрал, че ответниците я били обиждали. За това, че била
разстроена разбрал от поведението й - спряла да готви, дори и на животните;
отказвала да говори по телефона, когато я търсят приятелките й; променил се
начинът й на живот - нямала желание да контактува с хората, не излизала навън;
наложило се свидетелят да пазарува за дома им, което не бил правил до момента.
След случката ищцата изпитвала срам, като се притеснявала хората да не си
направят погрешно изводи за нея.
Отговорността
при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда
тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно
действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и
противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца (решение № 131 от 1.XI.1967 г. по гр. д.
№ 99/67 г. на ОСГК). Ищецът следва да установи наличие на противоправно
действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат.
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че в
конкретния случай по делото безспорно се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Доказана е
противоправността на деянието – изричането от ответниците на думи, унизителни
за честта и достойнството на тъжителката - И.К., като обидата била нанесена
публично, при което е бил осъществен състава на престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 НК, във вр. чл. 146 НК - на
основание чл.300 от ГПК влязла в сила присъда и е задължително за гражданския
съд.
Съгласно
ТР № 5/5.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат
за виновен с присъда, споразумение или налагане на адм. наказание, актовете на
наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Разпоредбата на чл. 222 ГПК - отм. е възпроизведена изцяло в чл. 300 нов ГПК. Установено е и че причинените на ищцата вреди са в
пряка причинна връзка с поведението на двете ответници. В тази насока са
изложените по-горе свидетелските показания. Налице са
предпоставките за уважаване на осъдителният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД както това изрично е прието и в ППВС №
4/68 г. означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са
от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди,
въззивният съд счита, че сумата от по 2 500 лева от всяка от ответниците,
е достатъчна, за да възмезди претърпените от ищцата болки и страдания за
причинените й вследствие инцидента вреди. От показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели обосновано и законосъобразно СРС приема, че в резултат
на посегателството над честта и достойнството на ищцата чрез отправяне на
обидните думи срещу нея, се променил начинът й на живот, ежедневните й
навици. В този смисъл съдът кредитира изложеното в показанията на св. Х., за
който от една страна би могло да бъде възприето, че е заинтересован от изхода на
спора като близък роднина на ищцата, но от друга страна като такъв има преки
възприятия относно нейното ежедневие и рязката промяна в същото след случката
през м. април 2016г. Категорично по делото се установява промяна в начина на
живот на ищцата- изгубила желание да се грижи за близките си, да контактува с
приятелите си, да излиза, което категорично води до изводи за изпадането й в
депресивно състояние, трайно емоционално и психическо разстройство. Изводът за
състоянието й като пряка последица от случилото се съдът прави и с оглед
възприетото относно реакцията на ищцата непосредствено след отправената срещу
нея обида - тя се почувствала зле, разтреперела се, пребледняла. От това се
установява прякото отражение на случката върху емоционалното й състояние,
засягането й в дълбочина. От друга страна, от показанията на разпитаните в
о.с.з. от 20.03.2019г. свидетели се установява добрата репутация на ищцата в
обществото - сред близки и познати, като, доколкото случката се развила в
собствения й квартал, това е довело до допълнително неудобство, предвид почти
еднородния кръг от посетители и преминаващи през мястото, на което й била
отправена обидата и през което тя често минавала и с които се познава. От
показанията на свидетелите се установява също отправяне на обидните думи на
висок тон, с крясъци и агресивно поведение /едната от ответниците била
замахнала и с юмрук/, което допълнително привлякло вниманието на хората
наоколо. Дори и да не е било чуто от всеки от тях, от значение е усещането на
ищцата за това, начинът по който тя е възприела посегателството над нея и
породеното у нея чувство за срам, неудобство от това /св. Х./. Отправените
срещу морален човек и ползващ се с добра репутация човек /св. Я. и св. Л./,
изключително вулгарни думи, безспорно са предизвикали силно неприятно усещане
за засягане на честта и достойноството му, градени цял живот /с оглед възрастта
на ищцата/. Показателно за това е и преустановяването на социалните й контакти,
като ищцата спряла да излиза, с цел да се изолира от хората, които вероятно са
възприели отправените срещу нея обидни думи, като показанията на свидетелите в
този смисъл са еднопосочни, а изложеното от последния разпитан свидетел /изолирането
на ищцата чрез поставяне на завеса/ е също категоричен извод за предизвиканата
у нея ответна реакция.
Законосъобразен е
изводът на първостепенния съд, че показанията на св. С. не следва да бъдат
кредитирани в частта относно продължилият социален живот на ищцата и след
инцидента, доколкото са в противоречие с всички останали събрани по делото
гласни доказателства, като с оглед близките му отношения с едната от
ответниците /баба на детето му/ се предполага и неговата заинтересованост от
изхода на спора.
Безспорно по делото
се установява и наличието на
причинно-следствена връзка между деянията на ответниците и понесените от
ищцата вреди, доколкото се установи състоянието на ищцата да се дължи именно на
противоправното поведение на ответниците в производството.
Настоящият
въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД районният
съд е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата негативни
емоции, страдания, душевен и емоционален
дискомфорт,
отчел е факта, че обидата е била нанесена публично, обстоятелството, че
деянията
на ответниците са еднородни, поради което е
изградил обоснован правен извод, че с присъдените обезщетения от по
2 500 лв. ще бъдат максимално репарирани последиците от деянието,
съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост.
В упражнение на правомощията
си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в
обжалваната част.
С оглед изхода на делото на
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
сторените разноски за възивната инстанция в размер от 1 500 лева.,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188421
от 09.08.2019 г. по гр.д. № 60236/2018 г. на
СРС, ІII ГО, 88 състав
в ЧАСТТА, с която исковете при
квалификацията на чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу всяка от
ответниците са отхвърлени за разликата до пълния им
предявен размер от по 5 000 лв., както и в
ЧАСТТА за разноските.
Решението в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД са уважени за сумата от 2 500 лв., като необжалвано от
ответниците, е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.Л.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.С.Л.,
ЕГН: **********, и М.С.П., ЕГН: **********, и двете с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 500 лв. - съдебни разноски пред
въззивната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.