Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260033
гр. Габрово,16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд
в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
Топалова
ЧЛЕНОВЕ: П.
Пенкова
Г. Косева
при секретаря М. Шаханова, като разгледа докладваното
от съдията Косева В.гр.д.№209 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №108/02.03.2020г. по гр.д.№1991/ 2019г. РС-
Габрово е осъдил ЗД "Евроинс" АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър,
бул. Христофор Колумб № 43, да заплати на Р.Г.И., ЕГН**********,***,
обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 11
728,95 лв., ведно със законната лихва от деня на уведомяване на
застрахователя за увреждането- 4 ноември 2016г., на основание чл. 432
и чл. 429 от КЗ.
Със същото решение съдът е присъдил разноски:
осъдил е застрахователното дружество да
заплати на адвокат
М.И.Д. сумата 881,86 лв.- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗА във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК; Р.Г.И. да
заплати на застрахователното дружество 83,92 лв.- разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; застрахователното дружество да заплати: 469,15 лв.- ДТ и 600 лв.- разноски за вещи лица на
бюджета на съдебната власт- общо: 1069,15 лв., чрез ГРС, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.6 от ГПК.
В законният срок решението е обжалвано от ЗД
"Евроинс" АД в осъдителната част- за сумата 11 728,95 лева, като
неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В
жалбата се излагат следните основни възражения: Нарушен бил чл. 200 ал.3 ГПК и
чл. 201 ГПК, тъй като районният съд не назначил повторна съдебно- техническа
експертиза, въпреки, че представената била оспорена в срок и мотивирано- като
необоснована и неправилна. Освен това експертизата не била обсъдена във връзка с другите доказателства по делото.
Неправилно било прието, че началната дата на дължимост на лихвата за забава е 04.11.2016г.- претендирано
било обезщетение за увреждания,
които се появили след извършване на
огледа от застрахователя и за които не бил уведомен, нито получил претенция за
същите.
Претендирано
е обжалваното решение да бъде отменено, предявените искове да се отхвърлят и да
се присъдят разноските за двете съдебни
инстанции.
Окръжният съд, като взе предвид представените по
делото доказателства и обсъди възраженията в жалбата, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред Районният съд е предявен иск с правно
основание чл.432 вр. чл. 429 КЗ, от Р.Г.И. срещу ЗД "Евроинс" АД, за
заплащане на обезщетение за имуществени
вреди настъпили по къща, негова собственост, намираща се в УПИ ІХ-62 с. Л.,
Обл. Г.. Вредите били причинени в резултат от настъпило ПТП, по вина на водача на товарен автомобил "В" с
рег. №***- Г.Х., застрахован в посочената като ответник компания.
Претенцията е в размер
на сумата 14 418,39 лева, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие-
02.11.2016г.
Районният съд е определил
обезщетението за имуществени вреди в размер на сумата 11 728,95 лева, на база изготвената
и приета по делото съдебно- оценъчна експертиза на в.л. Е. Ж.. Приел е, че няма
основание за намаляване на обезщетението
поради състоянието на къщата и не следва да се прилага обезценка с коефициент
на овехтяване. От определената в
заключението стойност на обезщетението в
размер на 12 554,40 лева с ДДС е приспаднал изплатената преди завеждане на делото от застрахователната компания сума за
обезщетение- 825,45 лв. В резултат на това застрахователното дружество е осъдено
да заплати на ищеца сумата 11 728,95 лв.,
представляваща възстановителна стойност за причинените имуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на уведомяване на застрахователя за увреждането- 4
ноември 2016г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 86 във вр. с чл.84 ал.3
от ЗЗД. По отношение на лихвата са изложени съображения, че в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска
отговорност" в застрахователната сума по чл.429 КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Видно
от въззивната жалба, спорът в настоящото производство е досежно размера на
определеното обезщетение за имуществени вреди. Няма възражения по отношение
възникването на задължението за обезщетение на претенцията за имуществени вреди
/застрахователя вече е заплатил на
23.11.2016г. сума в размер на 825,45 лева/ и дължимостта на същото по
възстановителна стойност. В случая става въпрос за кирпичена къща с приземен
етаж от каменна зидария, с гредоред и покрита с каменни плочи, закупена през
2006г. заедно с поземления имот по пазарни цени за 2 000 лева, оценена по пазарни цени към 2016г. на 23 910
лева /експертизата на в.л. Ж./, по която са нанесени вреди при ПТП- при
завиване на товарен автомобил от
приплъзващ удар на контейнера му със стряхата на покривната конструкция.
Застрахователната компания дължи обезщетение само за нанесените имуществени вреди от
произшествието, като застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Пред
втората съдебна инстанция е допусната повторна съдебно- техническа експертиза от
вещо лице експерт в областта на
строителството, което да даде заключение по поставените във въззивната жалба
въпроси. Експертизата е допусната с
оглед обстоятелството, че със становище на л. 140 от първоинстанционното
производство застрахователната компания е
оспорила изготвената експертиза. РС- Габрово е посочил, че това становище е
докладвано след съдебното заседание и не е отменил даденият ход по същество, за
да допусне повторна експертиза от друго
вещо лице.
Експертизата
на в.л. Р. е приета от въззивният съд като доказателство по делото. Същата се
явява повторна, поради което е отказано искането на ответника по жалбата да се
допусне за трети път повторна експертиза.
Експертизата на в.л. Р. е оспорена от процесуалният представител на Р.И. поради
това, че не е съобразена с протоколите и описите изготвени от застрахователя и
представителя на ответника, че са направени изчисления по цени от 2019г.,
използван е снимков материал, който не е наличен по делото. Тези съображения са
неоснователни по следните съображения: Както е изложено по- горе, повторна
експертиза от едно вещо лице може да се допусне само веднъж и това е направено
от настоящата съдебна инстанция. По делото не е искано от страните изготвяне и
изслушване на тройна съдебна експертиза. Снимков материал за състоянието на
увреденото имущество преди пътно- транспортното произшествие е приложен по
делото- към автотехническата експертиза,
която е изготвила заключението си базирано на същия и която е приета от първата
инстанция като доказателство, без да е оспорена от страните. Въз основа и на
този снимков материал в.л. маг. инж. Б. М. е определило какъв е механизма на
ПТП, къде и какво е въздействието върху къщата и контакта на автомобила с
нея. Освен това вещото лице Р. е
изградило заключението си не само въз основа на този материал, а е направило и
оглед на място, като е посочило, че ясно
е видно коя увреда е резултат от ПТП и коя е стара такава /за прецизност дори
се е качвало и в подпокривното пространство на къщата/. И двете изготвени по
делото експертизи / от в.л. Ж. и Р./ са изследвали какви увреди на имуществото
са нанесени в резултат на произшествието, което е предмета на делото, тъй като
се твърди, че в протоколите и описите изготвени от застрахователя не
всички са отразени и са правили
оценка по цени за страната от справочник
за 2019г., поради което не може да се оспорва само едната на това основание.
И в
двете заключения е посочено, че са налице следните увреди по къщата: щети върху
външната мазилка на северната част и на пълнежа от кал и на западната фасада-
обрушена и паднала; щети на покривната конструкция и покривното покритие-
счупена част от обшивката по сачака по северната и западната фасада, леко
отместване на северозападната греда /маия/ и на няколко ребра, разместване на
покривното покритие от плочи, като част от тях са счупени; щети по носещата
конструкция на сградата разрушаване и частично счупване на два броя греди 14/16 от гредореда над втория
етаж, на една ъглова греда, както и на напречна греда 12/10, която осъществява
връзката на гредореда с ребрата на покрива; щети върху вътрешната мазилка и
дограмата- в стаите със северно, западно и южно изложение има множество пукнатини
по стените и таваните, деформиран е един прозорец и една врата според в.л. Р.,
а според в.л. Ж. - 2 прозореца, а не прозорец и врата.
Видно е, че разликата в двете заключения не е
в това какви щети са нанесени- в тази част няма разлики в експертизите, а в
приетите различни квадратури, които следва да се ремонтират- за мазилки /външна
и вътрешна/, за нареждане на каменни плочи на покрива, за сачак и челни дъски и
относно ремонта на кирпича по северната
фасада на къщата.
В.л.
Ж. в експертизата си пред първата инстанция е приела, че: по северната
фасада следва да се премахне пълнежа от
кирпич и да се изпълни нов с тухли, както и, че следва да се демонтират и
отново наредят 45 кв.м. каменни плочи на покрива- да се свалят по двата ската-
северен и западен и да се пренаредят; външната мазилка, която следва да се
свали и изпълни отново е 32 кв.м., а вътрешната 46 кв.м.; да се доставят и монтират челни дъски за покрив 16м., да се наковат
челни дъски 16 кв.м. и да се направи дъсчена
обшивка за покрива 12 кв.м.
В.л.
Р. е счела, че нарушенията са от такова естество, че не е необходимо цялостно
премахване на пълнежа от кирпич и изграждането с тухли; че следва да се
демонтират около 35 кв.м. плочи и да се подменят 4 кв.м. счупени такива; по северната фасада мазилката, която следва да
се свали и изпълни отново е 12 кв.м., а по западната фасада- 5 кв.м.,
вътрешната мазилка, която следва да се изкърпи е 12 кв.м.; следва да се
демонтират 10м. челни дъски по западната и северната фасада и да се монтират
нови, както и да се демонтира 8 кв.м.
обшивка по стрехите /сачак/ и да се изпълни нова обшивка.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че относно
спорните въпроси посочени по- горе /за
квадратурите и замяна на пълнежа от кирпич с тухли/ следва да се
кредитира заключението на в.л. Р.. В същото обосновано, пълно и точно, след
направен оглед на място /за прецизност в.л. се е качвало и в подпокривното
пространство/, са определени квадратурите "с геометрични мерки и всички
необходими изчисления", както е пояснено в с.з. на 15.10.2020г.
В.л.
Ж. е установило, че коминните тела на
сградата не са обшити в ламарина, от където прониква вода в подпокривната
конструкция, като в участъка под комина мазилката и част от кирпича са оводнени
и разрушени, но въпреки това е оценило щетите
по мазилката като резултат единствено от произшествието. Докато в
заключението на в.л. Р. е взето предвид и състоянието на къщата преди
произшествието- посочено е, че при направен личен оглед е видно и различимо коя
увреда е от преди пътно- транспортното произшествие. Направено е сравнение и
със снимковият материал за състоянието
на къщата преди произшествието, част от който е приложен по делото- към
автотехническата експертиза. Изводите в заключението на в.л. Р. кореспондират с посочената
автотехническа експертиза, предвид приетият от в.л. маг. инж. Б. М. механизъм на ПТП, къде и какво
е въздействието върху къщата и контакта на автомобила с нея- "Увреждането
на северната фасада е във височина, в зоната на горната част на втория етаж и
стряхата на покривната конструкция. Това увреждане е получено в следствие
осъществяване на приплъзващ удар в указаните зони и горната дясна ъглова част
на контейнера на товарния автомобил. Липсва указано увреждане на кабината на
товарния автомобил, което изключва контакт на кабината на автомобила с елементи
от фасадата на къщата".
Правилно
районният съд е обосновал и приел, че обезщетението следва да се определи по
възстановителна стойност без овехтяване, по пазарни цени, определени в приетата
експертиза /в тази част няма възражения във въззивната жалба и тези изводи се
обосновават от определена от в.л. пазарната
стойност на къщата към датата на ПТП- 23 910 лева /. Поради това заключението
на в.л. Ж. следва да се цени само относно посочените пазарни цени, при съобразяване
със заключението на в.л. Р., досежно квадратурите, които следва да се
ремонтират- за мазилки, нареждане на каменни плочи на покрива, сачак и демонтаж и монтаж на челни дъски, както и
относно това, че не е необходимо премахване на пълнежа от кирпич и изграждане с тухли по северната фасада на
сградата. Поради това сумите за цялостно премахване на пълнежа от кирпич и
изграждането с тухли, за демонтиране на повече от 35 кв.м. плочи и подмяна на повече от 4 кв.м. счупени такива, за мазилка по
северната фасада, която следва да се свали и изпълни отново над 12 кв.м., а по
западната фасада- над 5 кв.м., за вътрешната мазилка, която следва да се
изкърпи над 12 кв.м., за демонтиране и
монтаж на челни дъски над 10м. и
демонтиране и монтаж на сачак над 8 кв.м., не следва да се присъждат, както е
прието от първата инстанция.
На
основание гореизложеното решението на първата инстанция следва да се отмени
само в частта, в която са присъдени суми и за посочените по- горе в повече щети
за възстановяване по пазарна стойност, съгласно заключението на в.л. Ж. / л.118
от делото на РС/- т.е. без сумите за тухлена зидария, монтаж щурцове, разваляне
на паянтова зидария /т.1,2,3/, както и сумите: за покриване с каменни плочи над
3705 лева, за демонтаж на каменни плочи над 1037,40 лева, за външна мазилка-
над сумата 275,40 лева, за вътрешна
мазилка над сумата 153,60 лева, за доставка и монтаж на челни дъски над
340 лева, за наковаване на челни дъски над 335 лева, за сачак- над 220 лева. Следователно общата сума по пазарни
цени е в размер на 7 192,20 лева. От тази
сума следва да се приспаднат вече
изплатените от застрахователя 825,45
лева, в резултат на което остава дължима сумата
6 366,75 лева. Върху нея не се
начислява ДДС, както неправилно е направено от първата инстанция. ДДС се
начислява върху стоки и услуги, а не върху обезщетения за вреди.
Правилно първата инстанция е посочила, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по правилото на чл. 78 ГПК. На ответника по въззивната жалба не се дължат разноски за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №108/02.03.2020г. по гр.д.№1991/ 2019г.
на РС- Габрово само В ЧАСТТА в която ЗД "Евроинс" АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр.
София, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43, е осъдена да заплати на Р.Г.И., ЕГН**********,***,
обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер над сумата 6 366,75 лева, до размер на сумата 11
728,95 лв., ведно със законната лихва от деня на уведомяване на
застрахователя за увреждането- 4 ноември 2016г., на основание чл. 432
и чл. 429 от КЗ, както и в частта за разноските: над сумата 648 лева
възнаграждение за адв. Д., над сумата 254,67 лева за ДТ и над сумата 265,20
лева за експертизи пред РС, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.Г.И., ЕГН**********,***,
против ЗД "Евроинс" АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър,
бул. Христофор Колумб № 43, иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер над сумата 6 366,75лева, до
размер на сумата 11 728,95 лева, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №108/02.03.2020г.
по гр.д.№1991/ 2019г. на РС- Габрово в останалата част.
ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН**********,***,
да заплати на ЗД "Евроинс" АД, ЕИК121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър,
бул. Христофор Колумб № 43, сумата 549,17 лева /освен присъдената от 83,92
лева/- разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: