Решение по дело №115/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградският окръжен съд е сезиран с протест от Р. П. – Б. срещу определение от 20.02.2014 година по ч.н.д. № 2127/2013 година на Благоевградския районен съд. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, свързани с недопустимост на извършеното от първата инстанция групиране на наказанията по влезлите в сила присъди срещу осъдения В. А. Б.. Държавното обвинение се позовава на двукратното произнасяне по същия въпрос от други съдебни инстанции, включително и по реда на въззивния контрол, което е игнорирано от БлРС. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което се прекрати като недопустимо образуваното съдебно производство за групиране на наказанията по влезли в сила присъди срещу едно лице.

Представителят на О. П. – Б. изцяло поддържа съображенията по внесения протест като пледира за отмяна на постановеното определение и прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на искането от страна на Б..

Въззиваемият В. А. Б. се явява лично в заседанието пред въззивната инстанция като моли да му бъде извършена кумулация така, че да не търпи поотделно трите отделни наказания „пробация”, наложени му при замяната на наказанието „задължително заселване”.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В. А. Б. е многократно осъждан. Срещу него са постановени и влезли в сила присъди по н.о.х.д. №557/1998 год., по н.о.х.д. №422/1998 год., по н.о.х.д. №393/1998 год., по н.о.х.д. № 538/1998 год., по н.о.х.д. №528/1998 год., по н.о.х.д. №441/1998 год. и по н.о.х.д. №514/1998 год., всички по описа на БлРС, които са в условията на съвкупност, тъй като отделните деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Б. е признат за виновен и по н.о.х.д. № 477/2002 год., по н.о.х.д. № 377/2001 год., по н.о.х.д. №404/2002 год. и по н.о.х.д. №485/2002 год., всички по описа на БлОС, които също са в условията на съвкупност, както и по н.о.х.д. №481/2001 год. и по н.о.х.д. №181/2001 год, отново и двете на БлОС, които от своя страна са в условията на рецидив спрямо предходните му осъждания. Посочените две групи влезли в сила осъдителни съдебни актове са кумулирани по ч.н.д. №799/2002 год. от БлОС, а след постановяването на посоченото определение Б. е осъден и по н.о.х.д. №545/2000 год. на БлРС. Отчитайки предпоставките за извършване на нова кумулация, БлРС по ч.н.д. №599/2000 год., влязло в сила на 24.01.2004 година, е групирал отново наказанията по изброените по-горе присъди срещу Б. като е включил и това по н.о.х.д. № 545/2000 год. на БлРС. Преди последната кумулация, с определение на БлОС по ч.н.д. № 1066/2006 год. и в изпълнение на параграф 54 от ПЗРЗИНПК, са заменени наказанията по три от осъжданията от „задължително заселване” на „пробация”.

По искане на осъдения Б. пред БлРС е образувано ч.н.д. № 1232/2009 год., с определение по което е извършена нова кумулация по влезлите в сила осъдителни присъди. При атакуването му пред въззивната инстанция е постановено решение №187/09.08.2010 год. по в.ч.н.д. №147/2010 год., с което акта на първата инстанция е бил изцяло отменен, а производството по делото прекратено на основание тълкувателно решение №3/2009 год. на ОСНК на ВКС. Междувременно В. Б. отново е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер по н.о.х.д. №1487/2010 год. на БлРС, влязло в сила на 14.06.2011 год., а деянието по него - извършено на 03.09.2010 год.

Пак по искане на Б., за извършване на кумулация по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, е образувано ч.н.д. №1413/2011 год. по описа на БлРС. При постановяването на определението си, видно от мотивите към него е, че първата инстанция изрично е посочила, че разглежда всички известни до момента и влезли в сила срещу Б. съдебни актове, включително и този по н.о.х.д. №1487/2010 год. Заключението на съда е, че деянието по цитираното последно осъждане на дееца не може да се групира с останалите, защото не са налице условията по чл.25 във вр. с чл.23 от НК, поради което е оставил без уважение молбата на В. Б.. Определението на БлРС е постановено на 18.10.2011 година и тъй като не е обжалвано е влязло в сила на 26.10.2011 год.

При тези данни от фактическа страна БлРС отново е бил сезиран с искане за кумулация от страна на Б., по което е постановено и атакуваното от Р. П. – Б. определение. Основание за приемане на молбата за допустима според първата инстанция са „липсата на яснота и окончателен съдебен акт относно възможността за групиране и изтърпяване на наказанията „пробация””, което смислово е вменено във „вина” на БлОС при определянето на общо наказание на Б. по реда на чл.25 във вр. с чл.23 от НК и замяна на наказанието „задължително заселване” с „пробация”. Добавено е, че създалата се ситуация не само драстично нарушава правата на осъденото лице, но е и в „грубо нарушение на чл.23, ал.2 от НК”, който не допуска „лишаването от свобода” и „пробацията” да се налагат, съответно търпя кумулативно. Последен аргумент за допустимостта на искането за кумулация е и наличието на нова присъда по н.о.х.д. № 1487/2010 год. на БлРС след постановеното последно групиране на наказания по влезли в сила съдебни актове, в който смисъл е и ТР №3/2009 год. на ОСНК на ВКС.

Нито един от посочените в мотивите към атакувания съдебен акт аргументи не може да бъде споделен. На първо място, не подлежат на правен коментар извършените в предходен момент групирания във времето от БлОС и съответно от БлРС, които са влезли в сила, особено когато се касае за акт на горна инстанция. Само за яснота се отбелязва, че присъединяването на наказанието „задължително заселване” към определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода” към месец април на 2003 година е било задължително изискване на чл.23, ал.2 от НК. Последващото изменение на НК /”ДВ” бр.86 от 2005 год./ в параграф 54 от преходните и заключителни разпоредби изрично предвиди по реда на чл.306 от НПК наказанието „задължително заселване” да бъде заменено с „пробация”. Уточнение, че това не се отнася до случаите, когато „задължителното заселване” е присъединено към „лишаването от свобода” законодателят не е направил. В този смисъл БлОС е действал съобразно фундаменталното схващане в правото, че законът се прилага какъвто е, без оглед на разбиранията за справедливост на членовете на съдебния състав. Затова и не може да се твърди, че наказателната съдба на Б., определена въз основа на законовите изисквания, е в „грубо противоречие с нормата на чл.23, ал.2 от НК”. Доколкото е възможно да се коментира възможността за приложението на по-благоприятния във времето закон, остава открита възможността за корекция по пътя на възобновяването на влезли в сила съдебни актове, към което в предходни моменти Б. е насочван.

На следващо място, въззивната инстанция не възприема и аргумента на БлРС, че е налице ново обстоятелство в лицето на последната присъда срещу Б. по н.о.х.д. № 1487/2010 год. на БлРС, по която липсва формирана воля на съда във връзка с възможността за групирането й с други осъдителни актове срещу него. Посоченото навярно цели избягването на забраната за ново произнасяне по искане за кумулация, формулирана в т.2 от диспозитива на ТР 3/2009 год. на ОСНК на ВКС. Според цитираното задължително за всички правоприлагащи органи тълкувателно решение е недопустимо ново прегрупиране на наказанията с присъда или по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, когато е налице предходно произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложението на чл.23-25 от НК и на съда са били известни всички осъждания на лицето, включително и когато едно или повече от осъжданията са останали необсъдени, и не са включени в съвкупността. Задължителното решение на върховните магистрати налага разбирането за стабилитет на произнасянето по чл.23 – чл.25 от НК, който може да бъде нарушен само при условията на т.3 от същото тълкувателно решение – наличието на ново осъждане на дееца, което е нямало как да бъде известно на съда. Това, което първата инстанция е пропуснала в случая, е, че преклудиращо спрямо искането на осъдения не е само последващо ново групиране на наказанията, а произнасяне по съществото му, без оглед на резултата. В настоящия случай последната постановена срещу Б. присъда по н.о.х.д. № 1487/2010 год. на БлРС е била взета пред вид при разглеждане на искането му за кумулация, по което е образувано ч.н.д. №1413/2011 год. Видно от мотивите към постановеното по цитираното дело определение, което е влязло в сила, е, че ново групиране не е извършено, защото съдът е приел, че деянието по последната присъда не е в условията на съвкупност с предходните осъждания на дееца, поради което е оставил без уважение молбата на Б.. Вярно е, че след това е постановил прекратяване на образуваното пред него дело, което не е било необходимо, но това не променя произнасянето му по същество на молбата за кумулация. В този смисъл и съгласно ТР №3/2009 год. нова кумулация по влезлите в сила присъди срещу Б. би била допустима само при наличието на ново осъждане, последващо това по н.о.х.д. № 1487/2010 год. на БлРС, по което е налице произнасяне.

Затова и атакуваното определение се явява незаконосъобразно, от което следва, че подлежи на отмяна и постановяване на прекратяване на образуваното съдебно производство поради недопустимост на искането на Б. по чл.25 във вр. с чл.23 от НК.

Водим от горното и на основание чл.чл.306, ал.1, т.1, ал.2 и ал.3 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА определение от 20.02.2014 година по ч.н.д. № 2127/2013 година на Благоевградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Оставя без разглеждане като недопустимо искането на осъдения В. А. Б. за определяне на общо наказание по влезли в сила срещу него осъдителни присъди и прекратява производството по ч.н.д. № 2127/2013 год. по описа на БлРС.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.