РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120106631 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Н. В. И. против „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума
в общ размер от 4 949,20 лв., за събирането на която е образувано изп.д. № 20218030400327 по
описа на ЧСИ Т. М., поради изтекла през периода 08.10.2015 г. – 09.10.2020 г. погасителна давност
по отношение но това вземане. В исковата молба се твърди, че за събиране на процесното вземане
първоначално е било образувано изп.д. № 1508/2013 г. по описа на ЧСИ М., което е било
прекратено с постановление от 14.05.2020 г., но последното изпълнително действие по това дело е
било извършено на 07.10.2013 г., поради което още към 08.10.2015 г. са били налице условията на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на делото, като такова прекратяване е настъпило по
силата на закона. Ищецът счита, че от прекратяването на изпълнителното дело е започнала да тече
нова погасителна давност по отношение на вземането на ответника, която е изтекла на 09.10.2020
г., а новото изпълнително дело № 20218030400327 е било образувано поне 2 и половина месеца
след изтичането на погасителната давност. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който е оспорило иска
като неоснователен. Твърди, че изп.д. № 1508/2013 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било образувано на
07.10.2013 г. по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въз
основа на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., като в хода на това дело са били извършвани
изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност, като са посочени
конкретни такива действия, извършени на 07.10.2013 г., 05.11.2013 г., 01.02.2016 г., 18.03.2016 г.,
03.09.2016 г., 24.07.2017 г., 16.04.2019, 21.08.2019 г. На следващо място се твърди, че след като
1
изп.д. № 1508/2013 г. е било прекратено, на 21.01.2021 г. взискателят е депозирал молба са
образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист, като е
било образувано изп.д. № 20218030400327 по описа на ЧСИ Т. М., с което за пореден път е била
прекъсната погасителната давност относно вземането. Според ответника всяко направено искане
от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната
давност и евентуално бездействие на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя,
тъй като разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК налага именно такава, но при личното
бездействие на взискателя. Предвид горното и тъй като погасителната давност многократно е била
прекъсвана, ответникът счита, че такава давност не е изтекла по отношение на процесното
вземане. Посочена е практика на ВКС, която според ответника подкрепя изложеното от него
становище по иска. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. При условие на евентуалност - ако съдът
възложи разноските в тежест на ответника, е направено възражение за прекомерност на платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение и се моли то да бъде намалено, ако размерът му е
прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ответното дружество, но с писмена молба е
заявено поддържане на отговора, представени са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 20138030401508 по описа на ЧСИ Т. М., същото е
било образувано на 07.10.2013 г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
против длъжника Н. В. И. въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
3324/2011 г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми:
3 697,18 лв. – главница, 767,17 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.11.2009 г. – 30.03.2011 г.,
484,85 лв. – мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. – 08.03.2011 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 198,98 лв. – рзноски
по делото.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ
всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, като ЧСИ М. е извършила справки за трудовите договори на
длъжника, за вписванията, отбелязванията и заличаванията на негово име в Служба по
вписванията – Бургас, както и за имущественото му състояние и за банковите му сметки.
На 10.10.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, която
е била редовно връчена на длъжника на 18.10.2013 г.
На 05.05.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника, но липсват данни такъв да е бил извършен.
“
С молба от 20.05.2016 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е поискало да
бъде конституирано като взискател по делото, като на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ М.
извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
”
На 24.07.2017 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е поискало от ЧСИ да
извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника, а с
молба от 16.04.2019 г. дружеството е поискало да бъде пристъпено към принудително изпълнение,
като бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като такъв опис е
бил насрочен на 16.09.2019 г.
С Постановление от 14.05.2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, като видно от приложеното по последващото изпълнително дело копие на
изпълнителния лист, в положен от ЧСИ М. печат на гърба на изпълнителния лист е посочено, че
изп.д. № 1508/2013 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 04.05.2020 г., в сила
от 30.06.2020 г., като последното изпълнително действие по това дело е било извършено на
07.10.2013 г.
По делото е приложено копие и на изп.д. № 20218030400327 по описа на ЧСИ Т. М., като е
видно, че същото е образувано на 21.01.2021 г. по молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
2
”
БГЕАД против длъжника Н. В. И. въз основа на същия изпълнителен лист от 18.05.2011 г., който
е послужил като основание за образувано на прекратеното изп.д. № 20138030401508.
На 28.01.2021 г. до длъжника е било изпратено съобщение за образувано дело, с което
същият е уведомен за задълженията му, както и е поканен да ги изпълни незабавно, като му е
указано, че в противен случай ще бъде пристъпено към принудително изпълнение, като липсват
данни това съобщение да е било редовно връчено на длъжника. ЧСИ М. също така е извършила
справки за имущественото състояние на длъжника.
На 28.06.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило искане от пълномощник на длъжника,
в което се твърди, че задължението на длъжника е погасено по давност и се моли препис от
искането да бъде връчено на взискателя за изразяване на становище, евентуално изпълнителното
дело да бъде прекратено. Препис от искането е бил връчен на взискателя, като в становище от
07.07.2021 г. същият е оспорил твърдението на длъжника за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането и се моли производството по изпълнителното дело да бъде продължено,
както и да бъдат предприети всички необходими действия за събиране на вземането.
По делото липсва ангажирани други доказателства.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен по следните съображения:
Установи се, че по отношение на процесните вземания на 07.10.2013 г. е било образувано
изп.д. № 20138030401508 по описа на ЧСИ Т. М., поради което следва да се приеме, че на осн. чл.
116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по отношение на тези
вземания.
Установи се също така, че в период от 2 години след образуването на изпълнителното дело
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което съдът намира, че на
07.10.2015 г. е настъпило прекратяване на изпълнението по силата на закона (макар това да е било
констатирано от ЧСИ едва на 14.05.2020 г.), като с това прекратяване са били обезсилени всички
извършени по изпълнителното дело изпълнителни действия (в случая липсват действия, които
изграждат изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права). С
оглед на това и предвид Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
съгласно което погасителна давност не тече по време на изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането, съдът намира, че през периода 07.10.2013 г. -
07.10.2015 г. погасителна давност по отношение на процесните вземания не е текла, а след тази
дата е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 07.10.2018 г. - по отношение на лихвите и
разноските и на 07.10.2020 г. - по отношение на главницата. Поради това съдът намира, че към
датата на образуване на изп.д. № 20218030400327 - 21.01.2021 г. процесните вземания на
ответника са били погасени по давност и не са били дължими от ищеца с оглед на направеното от
него позоваване на тази давност.
Предвид горното се налага изводът, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид основателността на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 797,96 лв., от които 600 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 197,96 лв. – платена държавна такса. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 576,44 лв. и платеното от ищеца възнаграждение не надвишава
значително този размер, т.е. същото не е прекомерно и следва да бъде присъдено на ищеца в пълен
размер.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. И., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к.
3
”
***************, не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. С****, район ************, сума в общ размер от 4 949,20 лв.,
за събирането на която е образувано изп.д. № 20218030400327 по описа на ЧСИ Т. М., и която
представлява сбор от сумите по изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3324/2011
г. по описа на РС-Бургас, а именно: 3 697,18 лв. – главница, 767,17 лв. – възнаградителна лихва за
периода 30.11.2009 г. – 30.03.2011 г. и 484,85 лв. – мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. –
08.03.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2011 г. до изплащане на
вземането.
”
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление гр. С******, район *****************, да заплати на Н. В. И., ЕГН
**********, от гр. Б*****, ж.к. *************, сумата от 797,96 лв. (седемстотин деветдесет и
седем лв. и деветдесет и шест ст.) - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд –
/П/
Бургас:
4