РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Разград, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
С. К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от С. К. Чолакова Въззивно гражданско дело №
20233300500256 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 267 ГПК.
С Решение № 150 от 07.07.2023 г. по гр.д № 692/2022 г. на РС - ***, е отхвърлен
предявеният от Т. А. С. срещу Кредит Инкасо Инвестмънс БГ ЕООД отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, с който се иска да се приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 925,74лв., присъдена със съдебно
решение №293/2009г. по арбитражно дело №293/2009г. въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 11.01.2009г. по описа на съда, ведно със законната лихва от
постановяването на съденото решение до окончателното погасяване на сумата, както и
сумата 100лв. за разноски в арбитражното производство, тъй като вземането е погасено по
давност, като неоснователен. Осъден е да заплати на ответното дружество на основание
чл.78 ал.8 ГПК умата 100лв. за разноски
Постъпила е въззивна жалба от Т. А. С. чрез пълномощник против решението. Счита
същото за валидно, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи,
че първоинстанционния съд правилно е възприел фактическата обстановка и обсъдил
доказателствения материал, но е неправилен извода, че вземането на ответника не е
погасено с изтичането на предвидената петгодишна погасителна давност. След издаването
на изпълнителния лист от 11.01.2010г., срокът е бил спрян до 26.06.2015г. – до отмяната на
ППВС №3/18.11.1980г., отменено с ТР №2/2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГК ВКС, като след
1
тази дата започва да тече нов погасителен срок. Както, че не са предприети действия за
принудително изпълнение след подадената на 25.09.2018г. молба за конституирането на нов
взискател - ответното дружество, с която е поискано от ЧСИ да приложи нов способ-
насрочване и извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника,
поради което тази молба не прекъсва давността. Счита, че в периода от 26.06.2015г. до
13.04.2022г. погасителният петгодишен срок е изтекъл.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна депозира отговор. Счита, че
жалбата е допустима, но неоснователна, като излага подробни съображения и моли да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Иска присъждане на разноски в
размер на 360лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.25
ал.1 НЗПП.
В с.з. жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалният му представител.
В с.з. въззиваемият не се явява, депозиране молба, в която сочи, че поддържа
депозираните пред въззивната инстанция възражения. Моли жалбата да бъде отхвърлена а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Разградският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение,
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от
жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателните
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Във въззивното производство не
са представени и приети нови доказателства, които да водят до промяна на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Страните не спорят по фактите
установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда
правни изводи въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което
относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните
настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Предявен е иск от Т. А. С. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК, за приемане на установено по отношение на
2
ответника, че не дължи сумата от 925,74лв. присъдена със съдебно решение по арбитражно
дело №293 от 16.04.2009г. по описа на ******, въз основа на което е издаден изпълнителен
лист от 11.01.2020г. на СГС VI-ти състав по т.д.№2272/2009г., ведно със законната лихва от
постановяване на решението до окончателното погасяване на сумата, както сумата 100лв.
разноски в арбитражното производство, тъй като вземането е погасено по давност. Страните
не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че срещу ищеца Т. С., е издаден
изпълнителен лист от 11.01.2010г. по т.д.№2272/2009г. по описа на ******, въз основа на
решение №293 от 16.04.2009г. на арбитър, а именно за заплащане в полза на Профи Кредит
България ЕООД на парични задължения както следва: сумата от 925,74 лева, законната
лихва върху главницата, от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане
на вземането, както и сумата от 100 лева – разноски по делото.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на взискателя Профи Кредит
България ЕООД, е образувано на 23.08.2011г. срещу длъжника Т. А. С. изпълнително дело
№ 2011***040г. по описа на ЧСИ М. И. Б., рег. №*** с район на действие ******.
Съобразно поисканите за прилагане от взискателя изпълнителни способи в периода
26.08.2011г.-30.08.2011г. са направени справки в Службата по вписванията-***, както са
изпратени запорни съобщения до всички банки в страната, на които е отговорено, че лицето
не е техен клиент, с изключение на Сибанк ЕАД, която е наложила запор на 29.08.2011г. На
17.10.2011г. е била вписана възбрана в СВ-*** върху притежаван от длъжника недвижим
имот, в землището на с.***. С молба от 25.09.2018г. ответникът Кредит Инкасо
Инвестмънс БГ ЕООД е поискал да бъде конституиран като нов взискател по
изпълнителното дело в качеството му на цесионер. Също така е поискал да бъде извършен
опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника. С писма от 24.04.2019 г.,
01.04.2020 г. и 08.12.2021 г. Кредит Инкасо Инвестмънс БГ ЕООД са поискали да се
извърши справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за наличието на банкови сметки
и да се наложи запор. Със запорно съобщение от 11.04.2022 г. е наложен запор на банковата
сметка на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД, считано от 13.04.2022 г. След подадено
заявление на 27.04.2022 г. от длъжника, съдебният изпълнител с постановление, влязло в
сила на 16.05.2022 г., е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 5810/2011
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С Протокол от
15.07.2022 г. и по искане на взискателя изпълнителния лист е върнат на Кредит Инкасо
Инвестмънс БГ ЕООД. По негова молба на 29.09.2022г. и въз основа на същия изпълнителен
лист от 11.01.2010г., е образувано изп. дело № 2022***0400524 по описа на ЧСИ Г. С., рег.
№ ***, с район на действие ******, срещу длъжника Т. С.. С молбата взискателят е поискал
да се наложат запори върху банковите сметки на длъжника, да се изиска справка за
трудовите му договори, за декларирано движимо и недвижимо имущество и да се наложат
запори и възбрани. На 30.09.2022 г. е генерирана Покана за доброволно изпълнение. На
същата дата са издадени и запорни съобщения до „Кей би си Банк България“ ЕАД и ***,
гр.***, с които са наложени запори върху банковата сметка на Т. С. и върху трудовото му
възнаграждение. Запорните съобщения са получени в Банката на 13.10.2022 г. и лично от
3
длъжника на 10.10.2022 г., а от работодателя ***, гр.*** – на 04.10.2022 г. Със заявление от
12.10.2022 г. до ЧСИ Т. С. моли да бъде прекратено изпълнителното производство, като
прави възражение за изтекла погасителна давност. Със съобщение от 27.10.2022 г. ЧСИ Г. С.
уведомява длъжника, че оставя без уважение депозираното заявление
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя
изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на предявения иск по следните
съображения. Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК сочи, че длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като според ал.2 на същата разпоредба искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищецът основава претенцията си на това, че
не дължи претендираните суми по издадения изпълнителен лист от 11.01.2010г. по т.д.
№2279/200г. на СГС, тъй като вземането е погасено по давност - изтекъл предвидения в
чл.110 ЗЗД петгодишен срок от изискуемостта на вземането. Както е прието и в мотивите на
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК -
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Изпълнително дело против ищеца е образувано на 23.08.2011г. въз основа на изпълнителен
лист издаден на 11.01.2020г. въз основа на решение №293 от 16.04.2009г. издадено по
арбитражно дело, при действието на ППВС № 3/80г. на ВС. Съгласно това постановление,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителния процес давност не тече. Съгласно задължителните указания по дадени с
Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС
/постановено след обжалваното решение/: „Погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. Така давността в случая е започнала да тече от постановяването на решението -
16.04.2009г., като с образуването на изпълнителното дело давността е била прекъсната и до
26.06.2015г. давност не е текла. На 25.09.2018г. с депозираната молба от Кредит Инкасо
4
Инвестмънс БГ ЕООД, с която е поискано конституиране на нов взискател и прилагането на
нов изпълнителен способ - опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника,
погасителната давност е била прекъсната. Това е така, тъй като искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ /включително възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение/ в т.см.Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. №
1747/2020г., IV г.о., ГК/ Ако искането е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с
искането. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието, прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор и възбрана, опис оценка, и т.н. до влизане в сила на
постановлението за възлагане/Решение №127 от 12.02.2022г. гр.д. №2884/2021г. III г.о.
ВКС/. Така както бе посочено с депозираната молба на 25.09.2018г., давността отново е
прекъсната, защото съдебният изпълнител е длъжен да предприеме посочените
изпълнителни действия. По косвен път исканията за прилагането на съответния способ, в
случая опис на движимите вещи находящи с в дома на длъжника, обуславят и подготвят
реализирането на промяна в имуществената сфера на длъжника – т.10 ТР №2/2015г. ОСГТК
ВКС. Т.е от 26.09.2018г. започва да тече нова давност, която отново е 5- годишна по
аргумент от чл. 117, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. С налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника на 13.04.2022г. давността отново е прекъсната и до този момент не е изтекъл 5-
годишен срок. Независимо, че съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство на 28.04.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, това е без правно
значение за прекъсването на давността. Перемцията би имала значение при действието на
Постановление №3/1980г. Пл.ВС, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изп. дело. Така в случая между
предприетите действия на съдебния изпълнител по приложените две изпълнителни
производства, не се установяваq да е изминал петгодишен срок, за да се приеме, че
вземането е погасено по давност. Поради достигане на същия правен извод,
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора на основание чл.78 ал.8 ГРК на въззиваемия се следва
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, размерът на което се определя съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ. Поискано е такова в размер на 360лв.
на основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ и 80лв. на основание
чл.13 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.25 ал.1 от наредбата - за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Предвид интереса и фактическата и правна сложност на делото намира съответно
5
възнаграждение в размер на 100лв., като в случая е неотносима посочената разпоредба на
чл.13 ал.2 от същата наредба.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №150 от 07.07.2023 г. по гр.д № 692/2022 г. на РС – ***.
ОСЪЖДА Т. А. С., ЕГН********** гр. ***, обл.****, ул.*******, да заплати на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Панчо Владигеров 21, Бизнес център Люлин-6, ет.2 сумата
100лв./сто лева/ разноски във въззивното производство юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6