Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.10.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Геновева
Димитрова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3655/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от
с.з. Със заповед № **** г. по ч. гр. дело № 1927/2020 г. Добричкият районен съд
е разпоредил Длъжникът Н.Й.Г. ********** ***, да заплати на Кредитора „**“ ЕООД
ЕИК **, гр. С., бул. „***“ № **, вх. **, ет**, район **, общ. ** обл. С.
(столица), чрез Адвокатско дружество Г. и П. сумата 160,47 лв. /сто и шестдесет
лева и 47 ст./ за обезщетение за неизпълнение на договори в размер на 160,47
BGN /сто и шестдесет лева и 47 ст./ парично задължение по договор за цесия от
01.10.2019г. както и сумите: 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса, и
50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
В
заявлението си кредиторът изрично е посочил как е формирана претенцията му за сумата от 160,47 лв., а
именно: 29,40лв.,
представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.12.2013 г., представляваща
равностойността на три месечни такси от по 9,80 лв., и 131,07 лв.,
представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г., представляваща
равностойността на три месечни такси от 23,99 лв., от 17,80 лв. и от 1,90 лв.,
за което издадена фактура №*****.
Претенцията на ищеца, предмет на настоящото дело, е установяване дължимостта на
сумата от 131,07 лв., представляваща част от посочените в заповедта за
изпълнение 160,47 лв.
Съобщение
до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като
длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да
получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок
от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по
делото.
На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При
служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори към настоящия момент.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от
2017г./ съдът с разпореждане от 02.11.2020 г. е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова
молба /предмет на гр. дело № 3655/2020 г. по описа на Добричкия районен съд/
срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми.
В срока
за отговор и по реда на чл. 131 от ГПК Н.Й.Г., чрез назначения й особен
представил адвокат Р.И. ***, е депозирала писмен отговор, според който
предявеният иск е недопустим. В условията на евентуалност, ако се приеме, че
исковата претенция е допустима, ответницата оспорва предявения иск по основание
и размер. Излагат се възражения относно наведените в исковата молба твърдения
за факти и обстоятелства.
Ответникът
на първо място сочи, че е налице неяснота относно клиентския номер, който е
регистриран на името на ответника във връзка със сключения договор за
предоставяне на мобилни услуги. Конкретно се сочи разминаването в номерата,
наред с посочения номер *** е посочен и друг клиентски номер ***
Според
ответника „*** ЕАД не е упражнила законосъобразно правото си да прекрати
отношенията си с ответника във връзка с процесния договор. Отрича се наличието
на покана от страна на „***“ ЕАД до ответника за доброволно плащане. На
следващо място се сочи, че не са представени доказателства издадените фактури
да са връчени на ответника. Прави се изрично възражение за изтекла погасителна
давност на всички начислени суми по фактури, издадени от „***, включително и
претендираната сума с характер на неустойка.
Ответникът
оспорва получаването на уведомление за сключените договори за цесия между „***
и „***, както и между „***“ ООД и „***. Липсата на уведомление до длъжника за
извършената цесия към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК от страна на ищеца, води до извода, че исковата претенция е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
оспорва изложеното от ищеца по отношение на начислените мораторни лихви, като
последица се оспорват претендираните разноски, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Във
връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молба-становище на дата
02.09.2021г. Прави се искане съдът да приеме за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство за доставени на ответника
далекосъобщителни услуги. Ищецът оспорва възраженията на ответника, касаещи
нищожността на претендиратната неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договора. Настоява се, че *** е встъпило с правата си на кредитор, въз основа
на валидно сключени договори за цесия, по силата на които в полза на ищеца са
прехвърлени всички вземания, произтичащи от процесния договор, сключен между „***
Според
ищеца, ответникът е бил надлежна уведомен във връзка със сключените договори за
цесия. Настоява се от ищеца, че *** е изправна по договорите страна,
доставените са процесните мобилни услуги, в посочения от ищеца обем, поради
което се настоява за тяхното заплащане. Поддържат се твърденията за валидно
упражнено право за прекратяване на процесните договори от страна „***, а като последица
се претендира присъждане на мораторни лихви, а също така се поддържа и
изявлението за законосъобразност на договорна неустойка. Съобразно изложеното
ищецът настоява предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици
от това.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на така заявената
претенция е поставена в зависимост от активността на ищеца да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между *** и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор за мобилни услуги,
неговото съдържание, че услугите предмет на договора са предоставени, че за
ответната страна е възникнало задължението /с настъпил падеж/ да заплати
насрещната цена за ползваната услуга, както и че процесните вземания са били
прехвърлени по надлежен ред, респ., че длъжникът правновалидно е уведомен за
цесията от предишния кредитор (цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД).
В настоящия случай на 24.09.2015 г. между „***“ ЕАД
и Н.Й.Г. е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ** от дата 24.09.2015г. за ползване на далекосъобщителна услуга
за мобилен номер ********* и избран тарифен план ***с посочена абонаментна
такса от 23,99 лева и добавена допълнително +***, с месечна такса 17,80 лева и ***
с месечна такса от 1,90 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно
до 24.09.2017г.
На
29.04.2016 г. е сключено допълнително споразумение за предоставяне на услугата
за интернет и телевизия с избран тарифен план *** и допълнителен пакет *****
Въз
основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги между ответника
Н.Й.Г. и *** са издадени фактури №***г.; №***., №***.; №***. за периода от
22.02.2017г. до 22.06.2017г. на стойност 135,46 лева за неплатени
далекосъобщителни услуги.
Според
ищеца абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за четири последователни
отчетни месеца, а именно 03/2017г., 04/2017г., 05/2017г. и за месец 06/2017г.
Предвид на неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „*** да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната, като в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора в
размер на 131,07 лева., като прекратяването на договора е от 04.07.2017г.
**** във
връзка с прекратения договор за предоставени мобилни услуги претендира
неустойка, уговорена в т. 2 от сключения договор в размер на 131,07 лева.
След едностранно прекратяване на индивидуалните
договори на ответника, мобилният оператор е издал по кл. № *** г. крайна
фактура № **********. В нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги, от които за нас интерес представлява
част от сумата до размера на 131,07 лв.
и е включена в сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода. Тази неустойка е уговорена в т.2 от договора,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка
абономентна услуга от сключения договор, както следва: 71,97 лв. за абонаментен
план *** *** лв.); 53,40 лв. за допълнителната услуга **** (3x17,80 лв.); 5,70
лв. за допълнителна услуга ****
Не се спори по делото, че датата на деактивация на
процесния абонамент е 04.07.2017 г., поради което абонатът е в неизпълнение на
договорите си, заведени под клиентски номер ***, като същият не е спазил
крайният срок за ползване на абонаментите *** съответно до дата 24.09.2017 г.
Установява
се по делото, че *** ЕАД е прехвърлило вземането си, предмет на процесния
договор на дружеството „**** ООД. Впоследствие поченото дружество е прехвърлило
на ищеца вземането си по договора. Ищецът е инициирал производство по реда на
чл. 410 от ГПК и след като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да бъде признато за установено в
отношението между страните дължимостта на процесните суми. Правната
квалификация на иска е чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
Прехвърлянето на вземане
(цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля
на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и
цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на
страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера.
Установеното в чл. 99, ал.
4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор
в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението ще
възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № *** от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №***2013
г., второ Т.О., ТК; Решение № **от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № **/2009
г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо
Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай ищцовото дружество е ангажирало доказателства както за
валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и относно
обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е прехвърлено. В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по търговско
дело № *** г. по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за значението
на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с
предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода на
производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр.1-во от
Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл е и Решение №***/24.06.2009 г. по търговско дело № 12/2009
г. на ІІ т.о. на ВКС).
Такава е
настоящата хипотеза, като към исковата молба са представени процесните договори
за прехвърляне на вземания; изрични пълномощни, с които цедентът упълномощава
цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във връзка със сключените
договори за цесия; потвърждения за сключените цесии приложение №1 към
договорите за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на
конкретните прехвърлени вземания; уведомления (уведомителни писма) за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения цесионер
В този
случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в
Решение № ***.02.2016 г. по въззивно търговско дело № 6/2016 г. и Решение № **.10.2016
г. по въззивно търговско дело № **/2016 г., депозирането на исковата молба,
която е придружена с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде
съобразено от съда.
За да бъде уважен предявения
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е било необходимо
ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя
да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „*** и ответника,
което да съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е
възникнало въз основа на сключен между тях Договор за електронни съобщителни
услуги.
От анализа на събраните по делото доказателства са налага извода, че длъжникът е сключил посочените
по-горе договори като липсват доказателства по делото ответникът да е изпълнил
в срок поетите към ищеца задължения, предмет на обсъжданите договори за
предоставяне на мобилни услуги.
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни
услуги в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като тази заповед е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за кредитора на вземането
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени
по-горе действия, неоспорени от ответницата, доставчикът на мобилни услуги е
изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи
услугата и да заплати цената й. Безспорно е установено, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по този договор като дължи възнаграждение за
предоставените му мобилни услуги за изследвания период.
В настоящия случай възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират и от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни
услуги е да достави гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на
спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност;
достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение
на потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на
потребените услуги.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В този
смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател по процесния
договор, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 1927/2020 г., че дължи
в полза на ищеца процесната сума.
Предвид
резултата по предявения иск следва да се разгледа заявеното в отговора на
исковата молба от ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла
погасителна давност. Доводите, които си поддържат в тази насока са, че са
изминали повече от три години, считано от датата на дължимостта на спорната сума.
Погасителната
давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско
право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен
от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително
осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни
последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано
поведение на гражданин или юридическо
лице, носител на субективно гражданско право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда
или от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова
бездействие, продължило до изтичането на определен период от време,
представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на
изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото
съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за
тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността
за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не
недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по
продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно
субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Между
страните не се спори, че стойността на доставените на потребителя
далекосъобщителни (мобилни) услуги представлява „периодично плащане“ по смисъла
на чл. 111, буква в) от Закона за задълженията и договорите съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 3/2011 г. на *** на ВКС и се погасява с тригодишна
давност.
Съгласно
чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020
г. са спрели да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти; такава е и настоящата хипотеза,
като през посочените 2 месеца давностните срокове не са текли.
Видно от
приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1927/2020 г. заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен
съд на 11.08.2020 г., но е изпратено чрез пощенски куриер на 07.08.2020 г. /л.
23-ти от ч. гр. дело № 1927/2020 г./, а за процесното вземане от 131,07 лв. е
издадена фактура № ***/22.07.2017 г., с краен срок на пащане на задълженито –
08.08.2017 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, от
която дата се счита, че е висящо и исковото производство, установеният от
закона давностен срок не е бил изтекъл, поради което не може да се приеме, че
вземането на кредитора към длъжника е изсрочено по давност. Предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства се основава
на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва
да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното,
така и в настоящото производство. В случая разноските в заповедното
производство възлизат на сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
По отношение на разноските по гр.
дело № 3655/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдена сумата
от 505 лв. /петстотин и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Н.Й.Г. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, като длъжник по Договор за далекосъобщителни услуги, ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № 800/12.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1927/2020
г. в полза на кредитора **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „.** бул. „*** представлявано от управителя Ю. Б. Ц., сумата от 131,07 лв. /сто тридесет и един лева и
седем стотинки/, представляваща неустойка по Допълнително споразумение към Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 24.09.2015 г., за която е
издадена фактура № **** (който договор е сключен между Н.Й.Г. и „****” ЕАД – това дружество на
16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „***” ООД, а от своя страна то го
е прехвърлило на ищеца на 01.10.2019 г.).
ОСЪЖДА Н.Й.Г. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „*** № *, вх. *, ет. *,
представлявано от управителя Ю. Б.Ц., сумите от: 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по ч. гр.
дело № 1927/2020 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски; 505 лв. /петстотин и пет лева/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящия съдебен акт
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: