РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120103690 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СД „Стаматови – ГСН
СИЕ”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.П.С., срещу Д. К.
Д., ЕГН **********, адрес: *, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 9858 лева, от които 2054,43 лева претърпяна загуба в размер
на разходи на ищеца за агротехнически мероприятия, 7803,57 лева пропусната полза –
печалба, която ищецът би реализирал от обработка на земята на 2020 – 2021 стопанска
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 28.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че ищецът е сключил с Д. договор за наем на земеделска
земя от 27.07.2019 г., по силата на който на дружеството е предоставено правото на
ползване върху земеделска земя, находяща се в землището на *, представляваща 4 бр. ниви –
имоти с идентификатори * Договорът е подписан за срок от 1 година от 01.10.2020 г. до
30.09.2021 г. След сключване на договора нивите са били обработени и засяти с рапица от
дружеството – ищец, като направил разходи в размер на общо 3175,88 лева.
След обработка на нивите ищецът узнал, че същите са отдадени под
наем на трето лице – на 20.07.2020 г., като с тези си действия ответникът е лишил ищеца от
правото да ползва имотите, за които е направил разноски, съответно е пропуснал да
реализира приходи – печалба от обработка на нивите на декар, както и от размера на
субсидията, която би получил по СЕЕП и ЗД. Тези суми се претендират от ответника като
вреди, причинени от неправомерното му поведение.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
1
Ответникът чрез процесуален представител е изложил доводи, че
предявените претенции са неоснователни. Посочено е на първо място, че договорът за наем,
сключен между ищцовото дружество и Д., е нищожен, тъй като в него няма определена
наемна цена, т.е. явява се сключен без основание и липса на съгласие относно договорената
цена.
Сочи, че некоректното поведение на ищеца е мотивирало ответника да
сключи договор за наем за стопанската 2020/2021 г. с друго лице. Ето защо е прекратил
договора си с него, поради което ищецът не е имал право да извършва агротехнически
мероприятия в имотите на ищеца.
Ответникът е оспорил твърдените от ищеца видове земеделски
мероприятия, които е извършил върху земята, и съответно твърдените направени разходи.
Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди съдебно-
деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 82 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен валиден договор за
наем, цитиран в исковата молба, извършените от него агротехнически мероприятия в
сочените имоти по пера и направените разходи за тях. Ищецът е следвало да установи
размера на твърдените пропуснати ползи – печалбата от декар земя, която би могъл да
реализира, и как е формиран размерът й. й. В тежест на ответника е било да установи
основателността на възраженията си за нищожност на договора, както и твърденията си, че
договорът за наем е прекратен.
Наличието на облигационно отношение между страните не е спорно по
делото, установява се и от представения договор за наем на земеделска земя от 27.07.2019 г.,
като Д. в качеството си на наемодател е предоставил на ищцовото дружество, в качеството
му на наемател, земеделска земя – 5 бр. ниви с № 017025 в м-ст Кюпек дере, № 063001 в м-
ст Гюбря, № * в м-ст Дойкина локва, № 111005 и № 109032 в м-ст Голямата сюнлия, като е
посочена площта на всеки имот. Наемодателят се е задължил да осигури безпрепятственото
ползване на земята за срок от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. срещу насрещното задължение за
заплащането на годишна такса по 60 кг. на декар в натура от наетата земя или съответната
левова равностойност по пазарни цени. В чл. 8 е предвидено задължение на наемодателя да
не сключва договори за наем с трети лица относно наетите имоти преди изтичането на срока
или прекратяването на договора, а дружеството има право на несмущавано ползване на
отдадените под наем земеделски земи. В чл. 20 е уговорено, че договорът се прекратява с
изтичане на срока или по взаимно съгласие на страните в писмена форма.
Не е спорно между страните, установява се от приложения договор за
наем, че на 28.07.2020 г. Д. е сключил друг договор за наем с трето лице – ЗП Т.Г. Г., с
предмет същите имоти за срок от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г.
Вещото лице по приетата съдебна агротехническа експертиза, която
2
съдът изцяло кредитира като всестранна, обективна и компетентно дадена, е посочило, че за
стопанската 2020/2021 г. ищцовото дружество не е очертавало земеделски парцели и няма
подадено заявление за подпомагане в ДФЗ. За имот * в периода от 10.08-20.08.2020 г. и
10.2020 г са записани 3 пъти дискувания; за имот * за периода 20.07.30.08.2020 г. е записана
1 оран , за периода 06-23.10.2020 г. е извършено 3 пъти дискуване; за имоти * и * за периода
03.08 – 25.08.2020г. е записано 1 мероприятие оран, за периода 14.09.2020 г. – 20.09.2020 г. –
по 2 дискувания, за периода 16.09.2020 г. – 25.09.2020 г. – сеитба на рапица, за периода
20.09.2020 г. – 05.10.2020 г. – валиране след сеитба на рапица. За периода 26-28.10.2020 г. са
записани 2 пръскания с хербицид и инсектицид. Вещото лице е посочило, че няма пълно
съответствие между записаните в дневника на стопанството мероприятия, следите от
обработките и записаните джи пи ес координати на машините за имот *; за имот * също
няма пълно съответствие, само за периода 20.07 – 30.07.2020 едно записване оран отговаря
на данните в машините. За имоти * и * няма пълно съответствие, като си съответстват данни
в периода 10.08 – 20.08.2020 г. за 1 оран, за периода 14.09 – 20.09.2020 г. – 2 дискувания, за
период 16.09 – 25.09.2020 г. – сеитба на рапица. Вещото лице е направило справка и в
софтуерна система на ищцовото дружество, в която са отразени и данните от GPS на
машините. За всеки отделен процесен имот вещото лице е посочило колко обработки са
отразени, период на извършване и машина, с която са извършени.
Вещото лице е отбелязало, че за всяка стопанска година до 15.09 се
сключва споразумение между арендаторите или, при липса на такова, се изготвя служебно
разпределение от ОСЗ за ползване на масивите, като до края на м. септември арендаторите
знаят кои земи ще обработват. Видно от представената по делото справка от ОСЗ – Камено
за стопанската 2020/2021 г. в землище с. Трояново няма постигнато доброволно
споразумение между ползвателите и няма постановявана заповед на директора на ОД
„Земеделие“ – Бургас за служебно разпределение.
Вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, е посочило, че
направените разходи за извършени агротехнически мероприятия за процесните имоти по
договора от 27.07.2019 г. са в размер на 205,02 лева за дискуване на имот *; 537,82 лева за
оран и дискуване на имот *; 2054,43 лева за оран, дискуване, сеитба, валиране, пръскане с
препарати, семена за имоти * и *. Средната нереализирана печалба на ищеца от процесните
имоти за стопанската година е в размер на 1280,84 лева за имот * от пшеница, 2290,01 лева
за имот * за ечемик, 4232,72 лева за имоти * и * от рапица. Субсидията за същите възлиза в
размер на 31,95 лева.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Ж. Н. – служител в ищцовото дружество, се установява, че е запозната с дневника
за стопанството му, тя определя агротехническите мероприятия и цикъла на производството.
Свидетелката е посочила, че мероприятия се правят в имоти, за които имат правно
основание да обработват, като обработките се съобразяват с агротехническите срокове и
културите предшественици и последващи. Н. е заявила, че по-голямата част от машините на
3
стопанството били оборудвани с джипиес система, но имало и такива, които не били
оборудвани. За имотите на Дойкина нива и Сюнлиите започнали обработването съответно
на 20.07 и 03.08, като били извършени една оран, две дискувания, сеитба, валиране,
пръскане. В Кюпек дере направили три дискувания. Разбрали за дублиране на имотите и
спрели веднага обработката. Това станало през м. октомври. Посочила е, че не биха могли да
изчакат започване на обработката едва до м.октомври, тъй като има срокове за съответните
мероприятия. Още през лятото правели план за това каква култура ще се сее на съответното
място.
Като свидетел по делото е разпитана Д.Т. – счетоводител в ищцовото
дружество. Сочи, че плащането на рентата и подписването на договора за следващата
стопанска година ставало в един и същ ден. Договорът за наем следвало да бъде подписан
най-късно до 31.07, защото се представял в ОСЗ – Камено до този срок. Арендната цена за
годината се определяла след жътвата на стопанската година, като на всички собственици се
давала една и съща сума, независимо от добива от културата, засята в съответната земя, като
се вземал предвид средния добив и най-високата пазарна цена, за да не бъдат ощетени
собствениците. Тотева изчислявала цената, но тя никога не била по-ниска от цената за 60 кг
добив.
Свидетелят Т. Г. – земеделски стопанин, е посочил, че баща му с негова
помощ е обработвал всички земи на ответника през стопанската 2020/2021 година. Преди да
започнат обработката маркирали съответните земи, които ще обработват, което се случвало
непосредствено преди 01.10. Към този момент не установили в тях да е извършвано
обработване, като всички мероприятия били направени от тях след трасирането.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
Съдът намира, че договорът от 27.07.2019 г., сключен между страните, е
валиден, като направените от ответната страна възражения за нищожност на същия като
сключен без основание и липса на съгласие поради липса на определена наемна цена са
неоснователни. В чл. 5 от същия е определена наемна цена в размер на по 60 кг на дка или
съответната левова равностойност по пазарни цени, т. е. наемната цена е определяема
съобразно отглежданата в имота култура и площта на имота. Ето и защо съдът намира
сключеният между страните договор за валиден, като поетите в него задължения са
обвързали страните. Договорът е сключен за срок от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., като
задължение на наемодателя е било да осигури на наемател безпрепятственото ползване на
земеделските земи – предмет на договора (чл. 6 от същия), да не сключва договори за наем с
трети лица (чл. 8). Д. е нарушил това свое задължение, като на 28.07.2020 г. е сключил
договор за наем за същите земи и срок с трето лице. Това е и основанието на процесните
претенции, като ищецът твърди, че поради неизпълнение задължението на ответника да
осигури безпрепятственото ползване на земите и обработването им от страна на СД
„Стаматови – ГСН СИЕ”, последното е претърпяло загуби – извършило е разходи за
обработка на земите, както и е пропуснало да реализира печалба от реализиране на
засадените култури.
4
По отношение на иска за заплащане на сумата 2054,43 лева,
представляваща претърпяна загуба в размер на разходи на ищеца за агротехнически
мероприятия, съдът намира следното:
Претенцията на ищцовото дружество се основава на сключен между
страните договор със срок на действие от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. Твърденията на
ищеца са за извършени в изпълнение на договора агротехнически мероприятия в периода
03-25.08.2020 г. – оран и дискуване, 14-20.09.2020 г. – дискуване, 16-25.09.2020 г. – сеитба,
касаещи имоти *, * и *, и за периода 06-25.10.2020 г. – 1 оран и три дискувания в имот *.
Съдът намира, че твърдените за извършени през м. август и септември мероприятия не
съставляват претърпяна загуба по процесния договор, тъй като към момента на
извършването им договорът не е бил в сила, тъй като в същия изрично е посочено, че
началото на действието му е 01.10.2020 г. Ето защо и не е налице причинна връзка между
претърпяната загуба – извършени разходи от агротехнически мероприятия оран, дискуване
и сеитба, и неизпълнението на задълженията на наемодателя по процесния договор, защото
срокът, уговорен между страните, не е започнал да тече към момента на извършването им.
По отношение на твърдените мероприятия, извършени през м. октомври
в имот *, съдът намира, че към този момент договорът между страните е действал, като няма
данни същият да е прекратен, въпреки сключването на договор за наем за същите имоти и
срок с трето лице. От приетата по делото агротехническа експертиза, извършена въз основа
на вписани в дневника на дружеството – ищец данни и GPS-координати на обработващата
техника, се установява, че в имота са извършени 3 дискувания (съгласно вписвания в
дневника на стопанството). Посочено е, че в имоти * и * от 26.10.2020 го 28.10.2020 г. са
извършени 2 пръскания с хербицид съгласно данни от GPS следене на машина. Посочено от
вещото лице е, че записванията в дневника за 3 дискувания в имот * в периода 06-23.10.2020
г. нямат проследяване с GPS следене на машина.
От друга страна събраните гласни доказателства за установяване на
тези обстоятелства си противоречат – свидетелят Н. е посочила, че в Дойкина локва и
Сюнлиите обработката е започнала още на 20.07. и 03.08, като са извършени оран, две
дискувания, сеитба. Посочила е още, че около 01.10 е видяла, че имотите са трасирани, като
след направено запитване до ОСЗ – Камено е установено, че има регистрация на още един
ползвател на имотите. Свидетелят Г. е изложил показания, че непосредствено преди
започване на стопанската година на 01.10.2020 г. е направил трансиране на имотите, като
към този момент в имотите не е имало следи от предходна обработка, а всички мероприятия
са правени след това от новия арендатор – баща на свидетеля. Показанията му се
потвърждават от приложения дневник на стопанството на земеделски производител Г.Г., в
който е отразено, че са извършени 2 дискувания на имот * на 05.10 и 15.10.2020 г. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като е незаинтересован от изхода на спора,
възприел е непосредствено фактическото състояние на имотите преди да ги обработят, а
свидетелят Н. се намира в трудовоправно отношение с ищцовото дружество.
Ето защо и съдът намира, че няма категорични доказателства
5
твърдените агротехническите дейности, разходите за които ищецът претендира в
настоящото производсвто, да са извършени реално. Поради това и искът се явява
неоснователен, доколкото не се установи по безспорен начин, че ищецът е претърпял
загуби, за които да бъде обезщетен.
Съдът намира, че искът за заплащане на сумата 7803,57 лева пропусната
полза – печалба, която ищецът би реализирал от обработка на земята на 2020 – 2021
стопанска година, също е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД
неточното изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от
длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. В чл. 82 ЗЗД е предвидено, че обезщетението обхваща всички причинени
вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като
при недобросъвестност на длъжника обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. ОСТГК на ВКС „установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването“. Изчислената
от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза средна печалба не представлява
пропусната полза за ищеца за стопанската 2020/2021 година, тъй като няма как да бъдат
събрани категорични доказателства относно това, че имуществото му е щяло да се увеличи
със сигурност – дали ще се осъществи и в какъв размер ще е реколтата от имотите, дали ще
се реализира, както и на каква цена ще бъде продадена. Ето защо и искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за
забава.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 400 лева за направените по делото разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на СД „Стаматови – ГСН СИЕ”, ЕИК *, със
6
седалище и адрес на управление: *, представлявано от С.П.С., срещу Д. К. Д., ЕГН
**********, адрес: *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 9858 лева, от които 2054,43 лева претърпяна загуба в размер на разходи на ищеца за
агротехнически мероприятия, 7803,57 лева пропусната полза – печалба, която ищецът би
реализирал от обработка на земята на 2020 – 2021 стопанска година, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА СД „Стаматови – ГСН СИЕ”, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от С.П.С., да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, адрес:
*, сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7