РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 05 април 2012 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в
състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2996 по
описа на съда за 2011 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.216, ал.6 във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Х.К.П., ЕГН **********,***,
против заповед № ДК-10-ЮЦР-57 от 22.08.2011 г. на началника на РДНСК Южен
централен район, с която е отхвърлена жалбата на Х.К.П. и е оставен в сила
мотивиран отказ № 1 от 17.05.2011 г. на главния архитект на район „Южен”,
Община Пловдив, за узаконяване на отклонения от одобрен проект от 07.04.1994 г.
на главния архитект на район „Южен” за строеж: „Надстрояване с четвърти жилищен
етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ ХІV-1010, кв.22-нов по плана на
кв.”Въстанически”-север, град Пловдив.
Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Макар заповед № ОА-2307 от
22.11.1993 г. на зам.-кмета на Община Пловдив, въз основа на която е издадена
скица-виза за надстройката на четвъртия етаж, да е била прогласена за нищожна
от Върховния административен съд, същата като градоустройствено решение не е
противоречала на материалноправни разпоредби. След решението на ВАС действащ се
явява ЗРП, одобрен със заповед № 450 от 15.06.1981 г. Касае се за реализиран
строеж със строителни документи, а отклоненията от проектите не са съществени
по смисъла на чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 ЗУТ, тъй като не нарушават
предвижданията на действащия ПУП и не са пречка за узаконяване на обекта. Административният
орган е бил сезиран в срок от праводателката Х.Л. и е започнала процедура по
узаконяване по реда на § 183 и 184 от ПЗР на ЗУТ, но е била спряна поради
прогласената нищожност на заповед № ОА-2307 от 22.11.1993 г. Не може да се
вмени в тежест на собственика пропускът на администрацията – издаване на акт от
некомпетентен орган. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
направените по делото разноски. Съображения се излагат и в писмена защита от
04.04.2012 г.
Ответният административен орган – началникът на РДНСК
ЮЦР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна, като се остави в сила заповедта. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна А.С.П. моли да се уважи
жалбата на Х.К.П.. Според нея констатираните отклонения не са съществени. ЗРП
от 1981 г е действащ към настоящия момент и за имоти 1008, 1009 и 1010 са
предвидени четириетажни жилищни сгради с гаражи. За изградените еркери следва
да се приложи чл.180 ЗТСУ (отм.).
Другите заинтересовани страни не вземат становище по
жалбата.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, за когото тя е неблагоприятна и създава задължения, и в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на заповедта, извършено на 26.09.2011
г. чрез писмо с обратна разписка. Жалбата е срещу заповед
на началника на РДНСК Южен централен район, която съгласно нормата на чл.216,
ал.6 ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят е собственик на четвърти етаж от четириетажна жилищна сграда,
находяща се в град Пловдив, ул.”Тодор Александров” № 77, построена в УПИ ХІVІ-1010,
кв.22-нов по плана на град Пловдив, кв.”Въстанически”-север, за което се
легитимира с нотариален акт № 151, том 32, дело № 7484 от 2004 г. на Службата
по вписвания Пловдив. Процесният четвърти етаж е изграден въз основа на
разрешение за строеж № 50 от 12.05.1994 г. на І кметство на Община Пловдив,
скица-виза за проучване и проектиране от 20.01.1994 г. на главния архитект на
Община Пловдив и заповед № ОА-2307 от 22.11.1993 г. на зам.-кмета на Община
Пловдив. С решение № 135 от 30.01.1998 г., постановено по адм. дело № 724/1997
г. на ВАС, ІІ о., е обявена нищожността на заповед № ОА-2307 от 22.11.1993 г.
на зам.-кмета на Община Пловдив. С молба с вх.№ 9400-10903 от 30.12.2003 г. Х.Л.
е поискала от главния архитект на Община Пловдив на основание § 183 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ да бъде узаконено строителството в отклонение на одобрените проекти от
07.04.1994 г. и издаденото разрешение за строеж № 50 от 12.05.1994 г. На
28.01.2004 г. е съставен констативен акт № 19 от работна група на район „Южен“
при Община Пловдив, с който е констатирано незаконно строителство по чл.224,
ал.1, т.2 ЗУТ, състоящо се в допуснати отклонения от одобрените проекти –
застрояване на югозападния ъгъл на сградата и разширяване на дневната с 4 кв.м,
застрояване на северозападния ъгъл и разширяване на терасата с обособяването й
като помещение. С молба с вх.№ П-127-01-211 от 14.03.2011 г. жалбоподателят е
поискал от кмета на район „Южен“ да отговори, дали след смъртта на Х.Л. трябва
да стартира нова процедура или да счита бездействието му за мълчалив отказ за
узаконяване. На 17.03.2011 г. е подадена нова молба с вх.№ П-127-01-325 до
главния архитект на район „Южен“ с искане за приключване на процедурата по
узаконяване. На 17.05.2011 г. главният архитект на район „Южен“ е издал мотивиран
отказ № 1, с който е отказано узаконяването на отклонения от одобрен проект на
07.04.1994 г. от главния архитект на район „Южен“ за строеж: „Надстрояване с
четвърти жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ ХІV-1010, кв.22-нов
по плана на кв.“Въстанически“-север, гр.Пловдив. Главният архитект е приел, че
непроизнасянето на районната администрация по молба с вх.№ Ю4-94-Х-37 от
22.05.2004 г. на Х.Л. представлява мълчалив отказ. Освен това, към момента на
издаване на мотивирания отказ не са налице условия за узаконяване по смисъла на
§ 184 ЗУТ, тъй като след постановяване на решението на ВАС липсва
градоустройствена основа за надстрояване на четвърти жилищен етаж, т.е.,
недопустимо е узаконяване на отклонения от одобрен проект за надстрояване на
четвърти жилищен етаж.
С оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно
производство, началникът на РДНСК ЮЦР е отхвърлил жалбата на Х.П. и е оставил в
сила мотивирания отказ на главния архитект на район „Южен“ за узаконяване,
защото също е приел, че липсва градоустройствена основа за провеждане на
процедура по реда на § 184, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и договор в нотариална
форма с останалите съсобственици в урегулирания поземлен имот съгласно чл.183,
ал.1 ЗУТ.
Съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна, издадена е от компетентен орган в рамките на предоставените по
закон и съгласно заповед № РД-13-446 от 01.11.2010 г. на началника на ДНСК
София правомощия, в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен
правилно. При извършената служебна проверка на оспорената заповед на всички
основания, посочени в чл.146 АПК, както и във връзка с възраженията на
жалбоподателя, съдът не констатира наличие на такива нарушения, които да водят
до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Съдът намира, че в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Гарантирани са били
правата на жалбоподателя и на заинтересованото лице А.С.П. за участие в
административното производство и защита на субективните им права, включително
чрез възможността да се запознаят с крайния акт и да го обжалват пред съд.
Решението на административния орган е издадено във формата на мотивирана
заповед, която отговаря на изискванията на чл.59 АПК.
Въз основа на правилно изяснени факти, по които между
страните не съществува спор, началникът на РДНСК ЮЦР е направил законосъобразни
и обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно
§ 184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.) строежи, извършени
незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане
на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. За установяване на
твърдението на жалбоподателя, че е налице хипотезата на цитираната правна норма
в хода на съдебното производство беше прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо с останалите доказателства по делото, и намира възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за напълно неоснователно и
необосновано. Според вещото лице на място се констатират същите отклонения в
строежа, посочени в раздел ІІІ от констативен акт № 19 от 28.01.2004 г. на
район „Южен“, а именно: увеличаване на площта на стоманобетонната плоча на ниво
+10,80 м между четвърти и пети жилищен етаж от запад, с което са образувани два
еркера м югозападната част на сградата, като е увеличена площта на дневната и
еркерът излиза пред външната линия на застрояване с 1 м, и в северозападната
част на сградата, като е увеличена площта на терасата, изградени са зидове и е
обособено помещение, а еркерът излиза пред външната линия на застрояване с 0,55
м. Отклонението от одобрения инвестиционен проект увеличава застроената площ на
етажа. Осъщественото строителство според вещото лице не съответства на
предвижданията на действащия ЗРП. Т.е., и от заключението на вещото лице е
видно, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съгласно чл.154, ал.2, т.5 и 6 ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията,
които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи
и/или натоварванията или които нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа. В настоящия случай констатираното
от контролните органи и от вещото лице отклоненията засягат конструктивен
елемент (плоча между четвърти и пети жилищен етаж) и го увеличава по площ,
което неминуемо ще води и до увеличаване на натоварвания-та, а едновременно с
това отклоненията променят предназначението на терасата, която е преустроена в
помещение. Всичко изложено сочи категорично, че от страна на жалбоподателя е
допуснато съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, за което не
е извършено предварително изменение и одобрение в издадените строителни книжа. Т.е.,
безспорно е установено наличието на незаконен строеж, осъществен при съществено
отклонение от одобрения инвестиционен проект, поради което още от
праводателката на жалбоподателя е започната процедура по узаконяване. За да
бъде издаден акт за узаконяване, следва да е налице предвидената в § 184, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.) предпоставка – строежът да е
допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или
по действащите разпоредби. Както посочва и вещото лице, осъщественото
строителство не съответства на предвижданията ЗРП. В този смисъл недоказано и
некоректно е твърдението на жалбоподателя, че действащият ПУП от 1981 г.
предвижда четириетажно жилищно застрояване, самостоятелно за имот 1010. Следва
да се има предвид, че УПИ ХІV-1010 и застрояването в него с четвърти жилищен
етаж е било предвидено със заповед № ОА-2307-22.11.1993 г., която е била
обявена за нищожна от Върховния административен съд, т.е., следва да приема, че
такава заповед никога не е съществувала в правния мир. Обявяването на тази
заповед за нищожна лишава процесният строеж от градоустройствена основа, т.е.,
той се явява недопустим както по разпоредбите, действали по време на
извършването му, така и по сега действащите разпоредби, доколкото не се
установява от събраните в съдебното производство доказателства да е извършвана
друга промяна в подробния устройствен план на процесния УПИ. Поради тези
съображения издадената заповед е законосъобразна и при издаването й не е
допуснато нарушение на материалния закон.
С оглед
всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Предвид изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на административния
орган за заплащане на разноските по делото, същото като основателно и доказано
в размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, следва да бъде уважено и на
основание чл.143, ал.4 АПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на РДНСК ЮЦР
150 лева юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К.П.,
ЕГН **********,***, против заповед № ДК-10-ЮЦР-57 от 22.08.2011 г. на началника
на РДНСК Южен централен район, с която е отхвърлена жалбата на Х.К.П. и е
оставен в сила мотивиран отказ № 1 от 17.05.2011 г. на главния архитект на
район „Южен”, Община Пловдив, за узаконяване на отклонения от одобрен проект от
07.04.1994 г. на главния архитект на район „Южен” за строеж: „Надстрояване с
четвърти жилищен етаж на съществуваща жилищна сграда” в УПИ ХІV-1010, кв.22-нов
по плана на кв.”Въстанически”-север, град Пловдив.
ОСЪЖДА Х.К.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на РДНСК Южен централен район сумата 150 (сто и
петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: