Р Е Ш Е Н И Е
№ 260365/9.2.2021г.
Гр.Варна,09.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ-ри СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17419 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Исковото производство по гр.дело № 17 419/2019
год.по описа на ВРС, ХLII-ри състав е образувано въз основа
на искова молба, предявена във ВРС с регистрационен вх.№
77 988/24.10.2019 г., напълно отговаряща на изискванията за
редовност.Ищцовото дружество„Ю. К. В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя от арх. Д. П. С., чрез
процесуален представител – пълномощник адвокат М.Т. от ВАК, със съдебен
адрес:*** е предявило
в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна
квалификация чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против ответното
дружество „И. И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***1,
представлявано от управителя О. Ф. К., с цена на исковете общо 7 409,54
лева (седем хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и четири стотинки).Отправеното
до РС Варна искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е : да бъде
постановено Решение, по силата на което ответното дружество „ИК-ИМОТИ“ ЕООД,
ЕИК *, да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „Ю. К. В.“ ООД, ЕИК *, по банкова сметка
***,54 (седем хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и четири
стотинки) лева, от която сумата 6802,28
лв., представляваща задържана гаранционна сума, съгласно чл.15 от
раздел V от Договор № 127 от 06.01.2014г., изменен с анекс към договор
№127-ан.1 от 16.01.2014г. по фактура № **********/07.05.2014г.; фактура
№**********/07.05.2014г.; фактура № **********/ 08.05.2014г.; фактура
№**********/ 12.05.2014г.; фактура № **********/13.05.2014г.; фактура
№**********/15.05.2014г.; фактура №**********/15.05.2014г.; фактура №
**********/27.05.2014г.; фактура № **********/28.052014г.; фактура №
**********/13.06.2014г. както и сумата
607.26 лв. по фактура №**********/25.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху исковата сума от 7 409,54 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-24.10.2019 год.до
окончателното й изплащане.На последно място в исковата молба е обективирано
искане за налагане на обезпечение на висящите осъдителни искове / искане по
което ВРС се е произнесъл с Определение№14083/28.10.2019г.
Съдът е квалифицирал предявените по делото обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 266,ал.1 ЗЗД ,вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
ведно с акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена на
главния иск 7 409,54 лева.
Ищцовата страна основава исковата
си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Ищецът е изложил твърдения в обстоятелствената част на исковата молба
затова, че между двете дружества (страни по делото) е възникнала облигационна
връзка обективирана в Договор №
127/6.1.2014 г. за извършване на СМР за обект: реконструкция –
конструктивно укрепване на хотел „*“, находящ се в УПИ *, в кв. *по плана на КК
“*„ - Варна /приложен на л.10 - 13/, изменен с Анекс № 127 –ан.1 /16.1.2014 г./
приложен на л. 14-15/. Ищцовата страна
– „Ю. К. В.“ ООД, в качеството си на изпълнител
твърди, че своевременно и надлежно е изпълнила всички свои задължения по
Договора като е извършила договорените СМР. Във връзка с изпълнението по
процесния Договор, между страните били подписани актове за установяване на
всички видове изпълнени на обекта на строително-монтажни работи (СМР). След
подписването на актовете ищцовото дружество издало фактури с вкл.ДДС, по които
ответното дружество извършило плащане. Съгласно приложената към исковата молба
счетоводна справка – ответникът,
релевира в исковата си молба ищцовото дружество в качеството си на възложител освободил задържаните
парични гаранции по издадените фактури от 30.01.2014г. до 23.04.2014г.,но
не освободил сумите по фактурите, посочени по-долу, издадени от ищеца в
периода 07.05.2014-13.06.2014г., както следва: по фактура №1000000205/07.05.2014г.
на стойност 25 081.11 лв. с вкл. ДДС, издадена сметка № 23 за изпълнение на СМР
част сухо строителство до 05.05.2014г. и протокол №6 /към см.22 №23/ за
установяване завършване и заплащане на СМР към 05.05.2014г.-сумата от 374,22
лв.по фактура №1000000206/07.05.2014г. на стойност 6 213.97 лв. с
вкл. ДДС, издадена сметка № 24 за изпълнение на СМР част външна ПВС дограма до
05.05.2014г. и протокол №3/ към см.22 №24/ за установяване завършване и
заплащане на СМР към 05.05.2014г.- сумата от 826,61 лв.; по фактура
№1000000208/08.05.2014г. на стойност 5410.18 лв. с вкл. ДДС , издадена
сметка №25 за изпълнение на СМР част ВиК до 08.05.2014г. и протокол за
установяване завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи към 08.05.2014г – сумата от 235,23 лв.; по фактура №1000000209/12.05.2014г.
на стойност 31 063.86 лв. с вкл. ДДС, издадена сметка №26 за изпълнение на СМР
по част АС до 12.05.2014г. и протокол към см.22 №26 за установяване на
завършването и заплащането на СМР към 12.05.2014г. - сумата от 1 350,60
лв.; по фактура №1000000210/13.05.2014г. на стойност 5 116.83 лв. с
вкл. ДДС, издадена сметка №27 за изпълнение на СМР по част вътрешни
ел.инсталации към 13.05.2014г. и протокол обр.19 №6 /към см. 22 №27/ за
установяване завършване и заплащане на натурални видове ел.строителни и
ел.монтажни работи към 12.05.2014г.-сумата от 263,75 лв.; по фактура
№1000000211/15.05.2014г. на стойност 40 089.48 лв. с вкл. ДДС, издадена
сметка №28 за изпълнение на СМР част сухо строителство до 15.05.2014г. и
протокол №7/ към см.22 №28/за установяване завършване и заплащане на СМР към
15.05.2014г.-сумата от 1 743,02 лв.; по фактура №1000000212/15.05.2014г.
на стойност 32 067.19 лв. с вкл. ДДС,издадена сметка №29 за изпълнение на СМР
част АС до 15.05.2014г. и протокол №9/ към см.22 №29/ за установяване на
завършването и заплащането на СМР към 15.05.2014г.-сумата от 1 394,23
лв.; по фактура №1000000215/27.05.2014г. на стойност 8 382.20 лв. с
вкл. ДДС , издаден протокол №10/ към см.22 №30/ за установяване на завършването
и заплащането на СМР към 27.05.2014г.– сумата от *4,44 лв.; по фактура
№1000000216/28.05.2014г. на стойност 1 806.32 лв. с вкл. ДДС,издадена
сметка №31 за изпълнение на СМР от вътрешни ел.инсталации към 28.05.2014г. и
протокол обр.19 №7/ към см.22 №31/ за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове ел.строителни и ел.монтажни работи към
27.05.2014г.-сумата от 228,28 лв.; по фактура №1000000223/13.06.2014г.
на стойност 503.74 лв. с вкл.ДДС - извършена корекция на фактура №
**********/28.05.2014г., поради допусната техническа грешка в данъчната основа
–сумата от 21,90 лева.
Задържаните гаранции в общ размер на 6 802,28 лв.,твърди ищецът в исковата си молба, че били задържани на основание чл.15
от договор № 127/06.01.2014г., изменен с анекс към договор № 127-ан.1/16.01.2014г.,
отразени във фактурите по размер, изброени и в табличен вид в исковата
молба.Сочи се още, че Фактура №**********/25.06.2014г. на стойност 607.26
лв. с вкл. ДДС била издадена за извършени работи по възстановяване на щети след
пожар в сутерена на хотел „*“, к.к.“*“, гр.Варна, част ВиК, съгласно протокол
№1 от 25.06.2014г. или стойността на общото задължение на ответника, твърди
ищецът, възлизало на 7 409,54 лв. от които 6 802,28 лв. за задържани
и невъзстановени суми по гаранции по процесните фактури /визирани на трета
страница в табличен вид в исковата молба/ както и сумата от 607,26 лв. по
фактура № **********/25.06.2014г.
Твърдението на ищцовото дружество е, че въпреки изтичане на договорения
срок по чл. 15 от Анекса към договора ответникът не е изпълнил паричните се
задължения към ищеца. В тази връзка въпреки правените опити за доброволно
решаване на спора, вкл. и след отправяне на покана от 9.10.2018 г., връчена на
10.10.2019 г., ищецът твърди, че ответното дружество продължава да се намира в
забава, респ. че е и неизправна страна. С тези твърдения ищцовото дружество е
обосновало и правния си интерес от избраната искова защита, искането за
обезпечаване на висящ иск и формулирания петитум на ОСИ. Желае се уважаване на
предявения иск ведно с присъждане на разноските по делото. В подкрепа на
твърденията си ищцовата страна е направила и доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба,чрез
надлежно упълномощен процесуален представител адвокат от АК Варна Н.Б..Ответникът
намира предявения иск за допустим.Според
ответника иска е неоснователен, като в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
иска както по наведеното основание,така и по размер.В раздел трети от
отговора на искова молба ответникът се спира на фактическите твърдения на ищеца
а в раздел четвърти навежда възражения
против иска и обстоятелствата, на които те се основават:
Относно вземането за сумата от 6 802,28 лв. представляваща задържана
гаранционна сума по фактури съгласно чл.15 от Раздел V от Договор №
127/06.1.2014 г., изменен с Анекс 1/16.1.2014 г.:Възражението на ответника е че
изпълнителят е неизправна страна по
Договор № Договор № 127/06.1.2014 г.,за извършване на СМР: реконструкция –
конструктивно укрепване на хотел „*“ в КК „*“, изменен с Анекс към Договор №127
–ан.1/16.1.2014 г.На първо място, възражението на ответника е, че изпълнителят не бил извършил работата си по договора в сроковете предвидени в чл. 8
от договора. Видно било от същия до 30 –ти май 2014 г. следвало да бъде
извършено вътрешно преустройство и довършителни работи на обекта а били
представени фактури и след тази дата – т.е. изпълнителят бил този, който се
отклонил от договорените срокове за изпълнение. На второ място, ответникът
възразява, че изпълнителят изпълнил
некачествено СМР представляващи полагане
на външна топлоизолация на северната
фасада на хотел „*“, за което било
направено възражение за некачествено
изпълнение в протокол обр. 19 и сметка по приемането на този тип работи. При
приемането на работата възложителят направил възражение за некачествено
изпълнение, като поискал от изпълнителя да бъдат отстранени констатираните
дефекти в строителството.
Твърди се че ответникът е
направил възражения за некачествено изпълнение както следва:При извършване на СМР, представляващи полагане на външна топлоизолация на х-л „*“, изпълнителят ангажирал бригада
подизпълнител, състояща се от роми които от самото начало подвели неточно
задната северна фасада на хотела. Бригадата работила на обекта около седмица,
но било видимо с просто око, че стените по фасадата са криви. Т.к.
възложителят констатирал тези отклонения в самото начало на изпълнението провел
разговор с представител на изпълнителя, който обещал, че тези отклонения ще
бъдат отстранени, като довел на обекта друг екип от монтажници. Вторият екип направи опит да поправи
неправилно поставената изолация, като продължил работата и нагоре, но колкото
по нависоко се извършвали СМР-та, толкова по -ясни и видими ставали дефектите
по фасадата.Възложителят отново отправил претенции към изпълнителя, който в
отговор докарал трети екип на обекта. Този трети екип направил пореден неуспешен опит да изравни неравностите и
кривините на фасадата.Като резултат към третия етаж на хотела, до който
била поставена изолацията с дефектите се
изразявали във видими отстояния /пролуки /от вътрешната стена на
монтираната изолация до външната част на фасадата, които на места достигали до 7,8 см. При полагането на бетонната плоча на третия етаж същата не била
изравнена с машина. Образуваните
неравности от една страна препятствали полагането на хидроизолация /поради
невъзможност да бъде закрепена/ а от
друга способствали събирането на вода, която при задната фасада на хотела се
изтичала директно по стената му в пролуките между нея и положената външна
топлоизолация.
Ответникът твърди че
няколкократно и своевременно възразил срещу некачественото изпълнение, както в
разговорите си с изпълнителя, така и в последните протоколи, вкл.и сметка
обр.22.
Според ответника се касае за недопустимо
отклонение от правилата и нормативите при полагането на външна топлоизолация
– факти които не се сочели в исковата молба. Твърди се, че представените от
ищеца писмени доказателства по документиране на извършената работа не били в
цялост и били непълни. Представени били само тези фактури, сметки за изпълнение
на СМР и Протоколи за установяване на завършването и заплащането им, които
ползвали застъпената от ищеца теза.
Оспорва се в отговора на искова молба, че не били представени протокол и
сметка за фактура установяващи полагането на външна топлоизолация EPS 3 см.и 5
см.на северната фасада на хотела. От всички представени от ищцовото дружество
протоколи само в две позиции на Протокол от 12.5.2014 г. към см.22 № 26 било
документирано полагане на топлоизолация и то единствено за трети етаж на южната
фасада/позиции 6 и 7 от протокол от 12.5./В позиция №5 от Протокола от
12.5.2014 г. изпълнителят заявил за заплащане дейност по монтаж и демонтаж
848,11 лв., фасадно скеле посоки юг и север, но ищецът не представял протокола
и сметката и фактурата, в които били отразени полагането на топлоизолация в
северната стена на хотела в които ответникът надлежно обективирал възраженията
си за некачествено изпълнение на СМР.
Въпреки отправено възражение,
твърди ответникът, изпълнителят не отстранил дефектите при монтажа на външната
топлоизолация на северната фасада. Изпълнителят не бил изпълнил задължението
си да отстрани в 1 месечен срок дефектите и не ги изпълнил и до момента на
подаването на отговора на искова молба. Поради гореизложеното, ответникът обобщава, че договорът не е
изпълнен вина за което носело „Ю. К.–Варна“ ООД. В тази връзка,с
подписването на Анекс към договор 127 – ан.1/16.1.2014 г.страните изменили чл.
15 от същия договор, който придобил редакция, че при разплащане на всеки
протокол обр.19 изпълнителят задържа 5 % от стойността на акта в качеството на
гаранция за срок от един летен туристически сезони разплаща след отстраняване
на всички проявили се дефекти, ако има такива, на изпълнителя. Операцията се
отразявала в сметка № 22 неразделна част от всяка фактура за извършени СМР.
Въпреки, че се твърдяло от ищеца в исковата молба,че ищецът своевременно и
надлежно изпълнил всички свои задължения по договора, като извършил
договорените СМР, ищцовото дружество сочи,че ищецът не е представил протокол
обр.19, сметка и фактура за установяване, приемане и заплащане на СМР
представляващи дейности по полагане на външна топлоизолация на северната фасада по сградата , защото
точно в тях били обективирани възраженията на ответното дружество.
Оспорено е в отговора на искова
молба обстоятелството,че възложителят задържал 5 % от стойността на всеки акт
обр.19 при разплащане с ищцовото дружество.
При условията на евентуалност, ако ищцовото дружество установяло
оспорения факт, че възложителят е задържал 5 % от стойността на всеки акт
обр.19, твърди ответникът, че сумите са задържани правомерно в изпълнение на
договореностите съгласно подписания анекс. Спирайки се на лексикалното
тълкуване на чл.15 от Анекс към Договор 127 –ан.1/16.1.2014 г., ответникът
приема, че се формира извод, че при липса на проявили се дефекти през време на
строителството възложителят задържа 5 % от стойността на всеки акт обр.19 до
31-ви октомври 2014 г. Доколкото
ответникът е навел възражения за некачествено изпълнение, то счита че е в
правото си да задължи процесната сума до отстраняването на дефектите, още
повече, че ищецът не представял и описаните по-горе документи с които по
надлежен начин били вписани дефектите.
При условията на евентуалност в
случай, че ищцовото дружество установи че работата е приета без възражения,
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за задържани суми по процесните фактури, посочени като
гаранции за проявили се дефекти по време на строителството.Обстоятелството, че
задържаните парични средства под формата и с предназначението на парични
гаранции за добро изпълнение, релевира в отговора на искова молба ответникът,
било изрично предвидено от двете страни по договора - условия за
освобождаването йм – т.е. изрично договорен падеж на задължението на ответното
дружество да ги освободи, не променяло характера на самото вземане, което
вземане представлявало договорено възнаграждение по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
изискуемостта на което възниквала обичайно с приемането на работата на
възложителя. Изпълнението на облигацията било подчинено на принципа, че
задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от
волята на страните или закона /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/ а ако задължението е без
срок, кредиторът може да изпълнението му веднага.Падежът се определял,като
момента, в който задължението трябвало да бъде изпълнено от длъжника, още и
като момента, в който настъпвала изискуемостта. Изискуемостта сочи ответникът в
отговора си, че е възможността на кредитора да иска реално изпълнение като
отправи извънсъдебна покана до длъжника – било то като предяви иск за реално
изпълнение защита на своето право.
Ответникът в отговора си на искова молба твърди, че процесните фактури
нямат падеж, т.е. вземаният по фактурите ставали изискуем от деня, следващ деня
посочен като дата на издаване от издателя-ищец. Обстоятелството, че 5 % от
вземанията по процесните фактури са задържани, като гаранция на взаимно съгласие
между страните, нямало отношение към настъпването на изискуемостта на
вземанията. Това било така защото ищцовото дружество само декларирало съгласие
за задържане на 5 % като гаранция до 31.10.2014 г. и в този смисъл заявило
правно валидна воля да отложи във времето възможността да иска реално
изпълнение, което не означавало,че вземането му станало изискуемо след датата
31.10.2019г. Напротив, възразява ответникът, изискуемостта на вземането
настъпила с издаването на процесните фактури, като по изключение при съвпадение
на насрещните волеизявления на страните по договора плащането на 5% от задължението било отложено
за определен период от време с оглед спецификите на конкретния договор.
Ответникът релевира в отговора си на искова молба, че клаузите в процесния
договор и анекса, касаещи плащането на възнаграждението били договорени в полза
на ищцовото дружество, доколкото последното, като изпълнител по договора носело
отговорност за точното изпълнение на работите съставляващи предмета на
договора,поради което при приемане на работата и извършено плащане от ответното
дружество, въпреки че не било настъпило условието – изтичане на срок от един
летен туристически сезон за плащане на 5 % от възнаграждението,изискуемостта на
това вземане на ищеца настъпила от деня следващ посочената дата на издаване на
всяка от фактурите. Обратното, според ответника, противоречало на формалната
логика – изискуемост на 95 % от едно вземане по конкретна фактура да настъпва
веднага а останалите 5 % след изтичането на определен срок. Изискуемостта на
вземането за плащане на 5 % от задържаната
гаранция за изпълнение,твърди ответникът, че била обусловена от
настъпването на условието – изтичане на определения в анекса от 16.1.2014 г.
срок, но гаранцията представлявала част от възнаграждението, поради което
следвало да се приеме,че при приемане на извършената работа и плащане на
уговореното възнаграждение вземането на ищеца било изискуемо, независимо че
този срок не бил изтекъл. Предвид изложеното и доколкото последната представена
фактура ********** била от 13.6.2014 г., пет годишния погасителен давностен
срок по тази фактура, обобщава ответникът, че изтекъл на 14.6.2019 г. Отчитайки
факта, че исковата молба е заведена в съда
на 24.10.2019 г., вземанията за всички 5 % по всички представени фактури,
възразява ответника че са погасени по давност.
На следващо място в т.4 от отговора на искова молба ответникът се спира на
претенцията на ищеца за сумата от 607,26
лева съгласно фактура №
**********/25.6.2014 г. По отношение на това вземане ответникът оспорва
и размера и основанието му. Твърди се, че ищцовото дружество не е извършило
дейност по възстановяване на щети след пожар в сутерена на хотел „*“ кк „*”
част ВиК, както и че ответното дружество не било информирано за издаването на
посочена фактура, която освен всичко друго била и неподписана.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по посочената фактура. Доколкото
тази фактура била без падеж за плащане, ответникът твърди че изискуемостта на
вземането настъпва от деня следващ дата на издаването на фактурата и в тази
връзка вземанията се погасяват с 5
годишен давностен срок – изтекъл на 26.6.2019 г. При така релевираните
възражения в отговора на искова молба ответникът желае ВРС да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан и да присъди в полза на ответника сторените по
делото разноски.Още с отговора на искова молба е заявено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.В подкрепа на възраженията си ответникът е направил
доказателствени искания.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 15.01.2021 г.
ищцовото дружество представлявано от управителя Д.С., чрез процесуален
представител адвокат М.Т. от ВАК,моли съда да уважи предявения иск ведно с
присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.Адв.М.Т. е
направил възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар, като правните и фактически доводи по същество на спора
процесуалният представител на ищеца е развил в подробните си писмени бележки .
В същото съдебно заседание ответното дружество,представлявано от адв. Б.
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
акцентирайки върху основното възражение че изпълнителят по договор № 127 /
6.1.2014 г.е неизправната страна . Желае се и присъждане на сторените по делото
от ответната страна разноски, както и реципрочен срок за писмени бележки.В
рамките на предоставения 14 дневен срок
а и до момента ответната страна не се
е възползвала от възможността да изложи становището си по същество в
писмен вид.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
първо място, от фактическа страна съдът се спира на предварителния доклад по
делото, обявен за окончателен, с който съдът е прието за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че страните са били страни по договор за изработка
/чл. 266 ЗЗД/ и че са подписали в тази връзка Договор № 127/06.1.2014 г. и с
Анекс 1/16.1.2014 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
От приложеното по делото на л.10 -13 заверено за
вярност с оригинала копие на Договор № 127/6.1.2014 г. се доказват твърденията
и на двете страни по спора,че на дата 6.1.2014 г. са встъпили в облигационна връзка
,като ответното дружество И.И. ЕООД,представлявано от О. К.,в качеството му на
възложител е възложило на ищцовото дружество Ю. К.ООД , представлявано от арх.
Димитър С. , в качеството му на изпълнител – извършването на строителни работи
за обект : реконструкция конструктивно укрепване на хотел „* „ , находящ се в
УПИ *, кв. *по
плана на КК „* „ Варна ,съгласно предварително одобрена оферта на изпълнителя,
както и при условията упоменати договора. В чл . 8 / л.11 –ти от делото / е бил визиран и срока на договора – срокът на
изпълнение на видовете СМР ,предвидени в приложената оферта, страните са
постигнали съгласието да бъде до 30-ти
май 2014 г. , разпределен както следва : до 1.4.2014 г. – укрепване на
сградата, до 1.5.2014 г. – надстрояване на сградата, до 30.5.2014 г. – вътрешно
преустройство и довършителни работи, като срокът започва да тече от деня на
превеждане на договорения в чл.5 аванс. Съгласно чл. 9 от същия договор,
страните са договорили, че срокът по чл. 8 може да бъде удължен, в случай,че
атмосферните условия не позволяват извършване на СМР, съгласно указаното в
нормативните актове, уреждащи тази материя.Времето на удължаване на СМР
съгласно второто изречение на чл. 9 от договора е посочено, че ще се
удостоверява на база на анализ на ХМС,като се изготвя двустранен протокол,
подписан от възложителя и изпълнителя, како и при увеличаване на обема на
работата в количествено отношение. В раздел Пети от договора „Отговорност при
неизпълнение, неустойки „ в клаузата на чл.15 възложителя и изпълнителя са се
съгласили, при разпращане на последния протокол образец 19 възложителят да
задържи сумата от 10 000 лв. в качеството на гаранция за срок от 1 летен
туристически сезон / 31.10.2014 г./ и да я разплати след отстраняване на всички
появили се дефекти, ако има такива,на изпълнителя.
Установено и не е и спорно, че към договора от
16.1.2014 г. страните по спора са подписали и Анекс № 127 – ан. 1 / 16.1.2014
г. за извършване на СМР на обект : Преустройство и надстройка на хотел „ * „ в
к.к.“ *„ -Варна.Цитирания анекс е приобщен в заверено за вярност с оригинала
копие на лист 14, 15 от делото - двустранно подписан от възложител и изпълнител
. Сред вписаните договорни клаузи в анекса е и тази на чл.3 –ти, в която е
вписана първоначалната норма на чл.15 от
договора, изменена както следва цитат :
чл.15 – при разпращане на всеки протокол обр.19, възложителят задържа 5 % от
стойността на акта в качеството на
гаранция за срок от 1 летен туристически сезон / 31.10.2014 г./ и я разплаща
след отстраняване на всички проявили се дефекти, ако има такива,на
изпълнителя.Операцията се отразява в сметка № 22 неразделна част от всяка
фактура за извършени СМР „ Съгласно последната клауза на анекса – чл.4 –
приспадането на аванса по т.2 е било договорено между страните да става на пропорционални вноски от всеки
акт образец 19 , като процентът на приспадане бъде в зависимост от
съотношението на аванса , за всяка от видовете СМР ,към очаквания обем на
изпълнение .
По повод основния спор между страните извършени ли са
СМР некачествено, в отклонение от строителните норми и на какъв етап са същите
по делото е приобщено по надлежния ред и приложено на лист 277 – ми оригинал на
Удостоверение,издадено от ДИРЕКЦИЯ АГУП при Община Варна , от дата
24.6.2020 г. От вписаното в удостоверението се изяснява, че е издадено разрешение за строеж № 16/19.02.2014 г.
на Главен архитект на Община Варна за строеж „ Реконструкция – конструктивно
укрепване“ на хотел „*“, находящ се в УПИ *, кв. */ с посочен идентификатор
*/,по плана на КК „*“ , гр.Варна по одобрен
проект на 10.1.2014 г. от Главен архитект на Община Варна.УПИ *, кв. *е одобрен със Заповед № РД
-02-14-513/25.09.2003 г.на МРРБ, за одобряване на ПУП - ПРЗ на КК * а с Решение
№ 1567-2 по Протокол № 39 /24.4.2019 г. на Общински съвет – Варна е одобрен ПУП
–ПЗ за УПИ *, кв. *по
плана на КК * Варна, с който се предвижда
надстрояване на сградата с един етаж.Издадено
е разрешение за строеж № 45/18.3.2020 г.
на Гл.арх.на Община Варна за строеж „ Надстройка на хотел *, находящ се в УПИ *, „за хотел „/ с идентификатор *
/ в кв. *, по плана на КК * Варна, по одобрен проект на 18.03.2020 г. от
Гл.Архитект на Община Варна .
За пълното изясняване на фактическата страна по делото
е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, възложена на в.л.Е.Т..От приобщеното по делото на л.100 – 102
заключение по ССчЕ се установява и изяснява, че са издадени фактури от „Ю.
К.„ООД на „И.и. „ ЕООД само на основание Договор № 127/6.1.2014г., Анекс от
16.1.2014 г. и Анекс от 27.2.2014 г. за СМР , като към всяка фактура е
приложена сметка за изпълнение на СМР и Протоколи за установяване на
завършването и заплащане на СМР или обр. 19, както и извършени и осчетоводени
при ищеца плащания от „И. И.“ – посочени в табличен вид на л.101 от първата
фактура 159/4.1.2014г. с основание аванс,стойност 34000 до последните две -
върнати гаранции с дата на плащания 19.11.2014 г. и 7.5.2015 г./и двете на
стойност по 10 000 лв./ Общо извършените и осчетоводени плащания в
счетоводството на ищеца, сочи в.л., от ответника, че са в размер на 6*453,14 лв. с вкл. ДДС . На
второ място в.л.Т. в ССчЕ е установило, че в счетоводството се осчетоводява
задължение за плащане по издадени първични счетоводни документи – фактури и
съответно плащане по тях, като в конкретния случай, т.к. се касае за извършени
СМР – към всяка една фактура има придружаващи я вторични счетоводни документи –
протоколи за установяване на завършването и заплащането на СМР и сметки за
изпълнението на СМР, които се съставят от технически лица, в които се описват
по вид на СМР , по количество , по единична цена без ДДС , по стойност и обща
стойност без ДДС на СМР и които се подписват от възложител и изпълнител . За
извършените СМР представляващи полагане
на топлоизолация EPS на северната
фасада на хотел „*“, находящ се в УПИ *, кв. *по плана на к.к. „* „ гр.Варна, констатира
в.л., че е включен във фактура № 212/
15.5.2014 г., която е на обща стойност без ДДС – 27 884, 52 лв.;
посочена в таблицата към ССчЕ по т.1 . Към цитираната фактура е приложен Протокол № 9 към см.22 № 29 за установяване
на завършването и заплащането на СМР към 15.5.2014 г. В този протокол,сочи
в.л., че в позиция 1 е вписано „Полагане на топлоизолация ЕРS – 3 см. – Север „ за
количество 353,91 кв.м.по единична цена от 23,21 лв. или обща стойност без ДДС
8 214,25 лв.В същия протокол,
констатира в.л.Т., че са вписани и множество други видове СМР, които са
обща стойност без ДДС 27 884,52 лв., които включват и тази стойност от
8 214,25 лв.Към ССчЕ в.л.е приложило и копие от Протокола и Сметката за
установяване на завършването и заплащането на СМР за този вид дейност . От последното изречение на т.2 от ССчЕ е
видно, че в счетоводството е осчетоводена стойността на цялата фактура на обща
стойност 27 884,52 лв. без ДДС , удържана
гаранция в размер на 1 394,23 лв.и
начислен ДДС в размер на
5 576,90 лв. Така депозираното заключение е поддържано от в.л. в
открито съдебно заседание, като при разпита си в.л. повтаря, че всички плащания по процесния договор са в
размер на 6*453,14 лв. и при двете страни засечени, това е и сумата при
ответника .Отделно от горното вещото лице, че сумата от 27 884,52 лв. е по
протокол 9 към см.22. № 29, както и че в протокол 9 пише количество в кв.м.
353,91 кв.м. ,по цена 23,21 лв.
Освен необходимата за изясняване на фактическата
страна на спора ССчЕ по делото е допусната и изготвена и съдебно – техническа експертиза, възложена на в.л.Т.О.,
заключението по която е приобщено на листи 311 – 317 .От заключението на в.л.О.
се установява и изяснява, че съгласно Договор № 127/6.1.2014г., сключен между
страните и Анекс към договора от 16.1.2014 г. , на хотел * кк * с РС № 16/10.2.2014 г. на
Гл.архитект на Община Варна по одобрен проект от 10.1.2014 г. на Гл.арх. на
Община Варна са изпълнени следните
основни дейности : реконструкция и
конструктивно укрепване на хотела, при което същият е разширен в посоки
север и юг, извършено е конструктивно
укрепване, преразпределяне на част
от помещенията и изграждане на допълнителни стоманобетонни шайби по
периферията на сградата, за увеличаване на сеизмичната й устойчивост, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, вътрешна ВиК инсталация, вътрешна
ел.инсталация, сухо
строителство/обшивки, стени и тавани от гипсокартон /, довършителни работи, вертикална планировка и други ремонти дейности .В.л.О.
заключава, че строеж „ реконструкция –
конструктивно укрепване на хотел „* „, находящ се на посочения по-горе адм.
адрес, е въведен в експлоатация с
Удостоверение № 97/ 29.8.2014 г.Същият
е изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа по отношение на
конструкция, инсталации и вътрешни довършителни работи . Според същото вещо
лице, несъответствие има при
изпълнението на северната фасада, която и към момента на изготвяне на
експертизата била незавършена. Видно от т.3 от СТЕ – За постигане на
вертикалност на топлоизолационните повърхности са били използвани ЕРS плоскости
с различна дебелина, като на места са използвани по две плоскости, монтирани
една върху друга. Това според в.л.О. е неправилно и като технология и като
начин на изпълнение. Преди полагането на топлоизолацията следвало бъде приета
основата.В случая ставало въпрос за ново строителство и основата следвало да е
равна и вертикална, както отклоненията не бивало да са повече от 1 см., по
цялата височина и дължина на фасадата.В този случай отклоненията сочи в.л., че се
компенсират с дебелината на лепилото. Ако отклоненията са по-големи от
цитираните, основата следвало да бъде предварително приведена в тези допустими
отклонения.Това ставало с пасиране на издадените повърхности и измазване с
гладка вароциментна мазилка на хлътналите такива . Подготвената по този начин
основа, сочи в.л.,че се грундира с дълбокопроникващ грунд и след пълното му
изсъхване се започвало изпълнението на топлоизолацията.Опадалата шпакловка по
бордовете на някои от терасите, заключава в.л., че показва, че най-вероятно не
е била спазена технологията на шпакловане в някои участъци на фасадата/ под микрофибърната мрежа нямало
достатъчно лепило / При огледа констатира още в.л.О., че след направени
замервания са констатирани следните
отклонения от вертикала и хоризонтала на изпълнената топлоизолация на
северната фасада: А/.При замерване на широчината /горе и долу/ и височината и
отклонението от вертикала на нишата,образуваната в зоната на терасите на
последния четвърти етаж е показна на снимки 2,3,5 и 6 и пресметнато отклонение от вертикалата 6,00см./ 9,40см.;
Б/ При замерване дебелините на вътрешните ст.бет.шайби заедно с топлоизолацията
върху тях,В/отклонение от вертикала за 1,0 м. дължина;за цялата дължина на
фасадата 11 м., пресметнато отклонение от линията на фасадата 2,00
см./сн.10/.
Съгласно проекта, констатира в.л.Т.О., всички
плоскости на фасадата, извън терасите, следва да са в една равнина .В т.ч. и
бордовете на самите тераси – т.е. не следва да има никакви чупки и ниши в тези
участъци на фасадата.Изпълнената към момента топлоизолация за в.л.О. ,не
отговоря на тези изисквания. Всички хоризонтални участъци в зоната на
прозорците по външния контур на сградата , както и тези от бордовете на
терасите ,сочи в.л., че са в равнина различна от тази на вертикалните участъци.
В най-горния край на фасадата, над прозорците се получават чупки с формата на
трапци и триъгълници / сн.2, 3, 5/ които за в.л. показват, че не е спазена нито
равнинността, нито вертикалността на северната фасада в тези участъци .При последващо
нанасяне на минерална мазилка в различни
тоново, пояснява в.л., че това ще проличи , но като ефект а ще се загрози
фасадата ако е бъде отстранено . В зоната на терасите също така констатира
в.л., че се забелязват недобре обработени участъци под шапката на керамични
плочки / сн. 4/ . На последно четвърто място,в.л. заключава в СТЕ, че
топлоизолацията на външните колони и шайби на северната фасада е шпаклована с
лепилни състави, но това не е последния завършващ слой на фасадата.Съгласно
одобрения проект същата следвало да бъде оформена с минерална
мазилка.Предвидени били и декоративни корнизи, пиластри и орнаменти.На терасите
на северната фасада била изпълнена и фасадната мазилка . Изпълнената шпакловка
с лепилни състави предпазвала само топлоизолацията от ултравиолетовите лъчи на
слънцето, но същата била хигроскопична и не притежавала хидроизолиращите
свойства на минералната мазилка, поради което, обобщава в.л.О., че не може да
предпази фасадата от навлажняване при валежи. Най –горната част от топлоизолацията
/ на ниво на покрива на старата страда / сочи на последно място в.л., че е
обработена с лепилни състави, но вече са се появили пукнатини, което
предполагало, че проникването на атмосферни води и под топлоизолацията. По този
начин атмосферните води щели да проникнат и до долуразположените помещения и да
предизвикат компрометиране на техните мазилки, шпакловки и финишни покрития.
Извън допуснатите по делото СТЕ, ССчЕ още в откритото
съдебно заседание от дата 10.07.2020 г./ л. 291/ на основание чл.190 ГПК съдът е задължил ответника да представи
заверени с оригинала копия на одобрени проекти за реконструкция и укрепване на
хотел „ * „, находящ се в УПИ *, в кв. * по плана на к.к. „* „ - гр.Варна, по които са изпълнявани възложените по договора СМР. Със същото
протоколно определение съдът е определил 1 седмичен срок на ответника, считано
от 10.07.2020 г. да представи доказателствата, като му е било указано, че при
неизпълнение на това задължение съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК. Ответната страна и до края
на съдебното дирене не е изпълнила протоколното определение по чл.190 ГПК.
В същото съдебно
заседание съдът на основание чл.193 ГПК е отсрил по искане
на ответната страна производство по
оспорване истинността на частни документи , а именно сметка № 29 за изпълнение
на СМР част АС от 15.05.2014 г. и
протокол № 9 към см. 22 № 29 за установяване на завършване и заплащане на СМР
към 15.05.2014 г. Тежестта за установяване и доказване на твърденията на
ответната страна, че подписът на изпълнител върху оспорените документи не
изхожда от лице,представляващо ответното дружество съдът е възложил върху
ответника. Дадена е била възможност на ищцовата страна да заяви дали ще се
ползва от оспорените документи и в същото съдебно заседание ищцовата страна е представила оригиналите
–приложени на листи 278, 279.
За установяване автентичността на документите по
делото са допуснати и проведени съдебно
графологична основна и допълнителна експертизи, възложени на в.л.
експерт-графолог Ц.М.Ц..
От заключението по основната експертиза на в.л.Ц.Ц. /
л. 306-309/ се установява,че Протокол 9
и сметка 29 за възложител не са подписани от лицето Христо Василев О..
От допълнителната СГЕ, изготвена от в.л.Ц. /л.337 –
340/ - се установява и изяснява, че подписът положен след бланковия текст „
възложител „ в двата документа не е
изпълнен и от лице О. Ф. К..
Извън горните доказателства по делото са събрани и
гласни чрез разпита на водения от ответната страна свидетел Х. В. О./ л.292 -293/.
Разпитан в качество на свидетел Хр.О.сочи, че е
строителен инженер, специалност В и К с над 50 годишен трудов стаж. Последните
години, твърди св. О., че се занимава с инвеститорска дейност по обекти. Същият
свидетел заявява пред съда, че последните години се е занимавал с инвеститорска
дейност на обект к.к.“*„ , Хотел „*“ , като бил ангажиран от фирмата на О. К.
през 2014 г. Свидетелят по същество твърди, че в разговор с арх.С. в неговата
фирма двамата управители на ищцовото и ответното дружество се разбрали да сключат
договора за укрепване на съществуващата сграда на хотела и разширение на стаите
и на терасите. Архитект С., в общи линии твърди воденият от ответната страна
свидетел, че си изпълнил задачите, имало някои по време на изпълнението. На
северната фасада на х-л „*“, твърди св.О., че се получили отклонения първо в
бетонната част по време на грубия строеж и тогава с арх.С. се разбрали, че с
монтиране на топлоизолацията, ще се оправят тези неравности, но при започване
на работата на топлоизолацията, в процеса на работа, се сменили много фирми.
Отклоненията при полагането на бетона ,сочи св.О., че се състояли в охлабване
на кофража , при което се получавали неравности.След като се декофрирало,
обяснява свидетеля, тогава вече се видяло и понеже времето било напреднало,
нямало време за къртене и за оправяне, защото това щяло да отнеме много време,
О.и С. се разбрали при монтажа на изолацията да се изправи във вертикално и
хоризонтално положение, но изпълнителите се сменили няколко пъти, което довело
до преправяне на няколко пъти,на места дори дебелината на топлоизолацията била
между 3 и 5 см., отишла до 8 -10 см. ,но качеството на изпълнението на хората
които го изпълнявали било под всякаква критика.Св. О.твърди, че на места имало
полагане на северната фасада на различни видове дебелини 2 ,3,5, 8 в зависимост
за да се отиде във вертикала, въпреки това на 2 -3 колони в областта долу от
ресторанта нагоре, неравностите си останали така . Според св.О.до последния
етаж била изпълнена топлоизолацията .На някои места по негово искане било
подмазвано, но фактически фасадата в окончателен вид по проект не била
завършена, била само на шпакловка без декоративните елементи а мазилка нямало.
На конкретно поставени и от съда въпроси свидетелят
отговоря, че не е ходил на обекта от пет шест години понеже е от София, но в
деня на о.с.з. погледнал и видял старото положение.На поставени от адв.М.Т.
въпроси св.О.е отговорил, че той е подписвал протоколите за извършена работа,
количествени сметки ,акт 19 , сметка 22 . При предявяване на част от
документите / л.293 / свидетелят е посочил кои подписи са негови, а тези които
не са е заявил, че не знае на кого са .
И на последно място следва да бъде отчетено че още с
исковата молба ищцовата страна е представила всички относими към спора заверени
за вярност с оригинала копия на
документи, приобщени към делото като писмен доказателствен материал описани и в протокола от о.с.з. от
10.07.2020 / л.286 /, както и представените със писмено становище от 2.6.2020
г./л. 289 гръб / .
Извършено е било от съда в същото открито съдебно
заседание сравнение на копията на
част от документите ангажирани от ищцовата страна/вписани под опис към
становището от 2.6.2020 г./ с представените от управителя на ищцовото дружество
оригинали като е установена идентичност, с едно изключение досежно копие на
печата на „ Ю. К. В. „върху копията на : сметка № 22 за изпълнение на СМР от
23.04.2014г. ; протокол към см.22 № 26 /12.5.2014 г., сметка 26 за изпълнение
на СМР от 12.05.2014 г., сметка 29 за изпълнение на СМР от 15.5.2014 г. и см.
22 № 29 от 15.5.2014 г. който печат на
копията на се чете, но има следи от печат.Разликата между копия и оригинал
досежно протокол към см. 22 № 23 от
24.4.2014 г. констатирана от съда / л 288/е че за възложител в оригинала има
положен подпис с червена химикална паста а на копието подпис за възложител няма
.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените от ищцовата страна против ответната страна главни и акцесорна претенции съдът намира за заведени
от активно процесуално легитимирана страна, при ясен правен интерес,респ.
допустими,поради което и съдът дължи произнасяне по същество. За да се
произнесе по същество на спора съдът на първо място се спира на тежестта на
доказване, разпределена между страните още с проекта за доклад, обявен за
окончателен .
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е указал на страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя както следва:На първо място съдът е посочил общото правило на нормата на
чл.154 ГПК, съгласно което всяка страна в исковия граждански процес да установи
и докаже фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си положителни
права.В тежест на ищцовата страна съдът
е възложил да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяните в исковата молба факти, от които сочи ,че произтичат паричните му
вземания: наличие на валидна облигационна връзка с ответника а именно договор
за СМР и анекс към същия, предмета на договора, срока на изпълнение.В тежест на
ищеца е било да установи и докаже че е
изправна страна по договора а именно че в срок, качествено и пълно е изпълнил
всички договорени СМР, както и че отправил писмена покана до ответника за
реално изпълнение на насрещните парични задължения.В тежест на ищеца е
възложено да установи и докаже че всички СМР са били приети от ответника без
възражения,както и да установи и докаже размерите на вземането си – главно –
сбор от отделните вземания по издадени фактури.В тежест на същата страна е било и да докаже твърдението си ,че
ответникът е изпаднал в забава, датата на която е изпаднал в забава за всяко
едно вземане за което е била издавана данъчна фактура, респ. че въпреки
надлежно отправена покана за реално изпълнение ответникът и към момента се
намира в забава. В тежест на ответника
съдът е възложил да установи наведените от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици :наличие на годно правно основание обективирано в договора
и или анекса на база на което не дължи на ищеца нито едно от паричните вземания
включени в общата цена на иска;Че извършената от ищеца работа не е приета по
надлежния ред, че са били направени възражения по повод качеството на работата
извършена от ищеца,както и че вземанията са погасени по давност още преди
депозиране на исковата молба.
Безспорно установено и изяснено настоящият състав намира по делото
,че между двете страни е имало валидно учредена облигационна връзка обективирана
в процесните договор за СМР № 127/ 6.1.2014 г.и Анекс към договора от дата /л.
10 -13 и л.14-15/ .
На първо място се изяснява а и не се спори,че ищцовата и ответната
страна са сключили договор за СМР, който договор е обективиран и в писмена
форма ( л. 13 и следващи ).По повод
договора за изработка ответната страна не оспорва, че актуваните СМР са били осъществени, не
оспорва че следвало да заплати и извършените СМР. Видно от отговора на искова
молба ответното дружество възразява срещу иска като твърди, че не ответната а
ищцовата страна не е изпълнила договора.Твърди се,че ищцовата страна е
неизправна и поради некачествено изпълнение задържаната гаранция не следва да
се възстановява, както и че вземанията са погасени по давност .
Съвкупния и поотделен анализ на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства налага извода, че съгласно договор за СМР от 16.1.2014 г.
сключен между ответното „И.И.“ ЕООД като възложител и „Ю.К.“ ВАРНА ООД като
изпълнител страните по спора са се договорили изпълнителя да изнърщи СМР на
обекта –хотел „* „ в к.к. „* „ Варна, възнаграждението за което възложителя да заплаща на изпълнителя съгласно договореното
в чл. 2 а именно – възложителят разплаща на изпълнителя извършените СМР по
доказани действителни количества и видове СМР, при цени на труда ,посочени в
приложената оферта , неразделна част от договора.В чл. 7 от договора е
постигнато съгласието за заплащане на аванс за започване на работа в размер на
34 000 лева без ДДС, като авансът бъде приспадан на равни части от
актуваните видове СМР.
Съгласно чл.15 от Анекс към договор № 127 – ан.1 / 16.1.2014 г. за
извършване на СМР на обект: Хотел „*“, КК“ *“- Варна , страните по договора и
по анекса са изменили първоначалната клауза на чл.15 от договора, като са
приели, че при разпращане на всеки протокол обр.19 възложителят да задържа 5 %
от стойността на акта на качеството на гаранция за един летен туристически
сезон /31.10.2014 г./ и да я разплаща след отстраняване на всички проявили се
дефекти, ако има такива на изпълнителя а операцията да се отрази в сметка 22
неразделна част от всяка фактура за извършени плащания. Т.е. договорено е било
в чл.15 от анекса възнаграждението по договора за изработка да се изплаща за
всеки етап от строителството въз основа на подписан протокол, като от всяко
плащане да се удържа гаранция за качество и срок на изпълнение на СМР в размер
на 5 % , която гаранция да се задържи за един летен сезон – 31.10.2014г. и
възстанови след отстраняване на всички дефекти ако има такива .
Настоящия съдебен състав, на база съвкупния и поотделен анализ и
на писмените и на гласните доказателства, както и на кредитираните от съда
- ССчЕ и СТЕ достига до извода, че
възложената работа – извършване на СМР на хотел „* „ в КК „* „Варна е била
изпълнена от изпълнителя и приета от възложителя. Отделните извършени СМР за
които се дължи възнаграждение са описани в двустранно подписани от страните
протоколи, отразени в см.22 както и във фактурите вписани дори и в петитума на
иска.
Безспорно се изяснява на база заключението на в.л. О. по допусната
СТЕ /макар и частично оспорено от ищцовата страна /, че СМР –тата са изършени и
обектът е въведен в експлоатация на дата 29.08.2014 г. / л.313 – с
Удостоверение № 97 / 29.08.2014 г./
Установено е по делото е на база ССчЕ /л.102/, че за извършените
СМР /оспорени от ответника / - полагане на топлоизолация ЕРS на
северната фасада на хотел „*“ в кк „*“, е издадена фактура № 212/15.5.2014 /
ред седми от таблицата отдолу нагоре / по
протокол № 29/15.4.14 г., със стойност на фактурата 27884,52 лв.,приспадната
гаранция от 1394,23 лв., остатък 26490,29 лв., ДДС 5576,9 лв., всичко 32067,19
лв., плащане на дата 20.05.2014г. и стойност 32067,16 лв.В.л. Ил.Станчева е
установило, че в посочения протокол за СМР са вписани и други видове СМР, на
обща стойност 27884,52 лв., които включват и тази стойност от 8 214,25 лв.
В обобщение, с извършване на превод на цялата сумата от
32067,16лв. с ДДС от ответника към ищеца по ф-ра № 212/ 15.4.14 се установява,
че ответникът е извършил плащане към ищеца, макар и да са били оспорени
частните документи /протокол и сметка от 15.4.14/ . Налага се извод, че с
плащането извършено от ответника към ищеца е направено извънсъдебно признание
на задължението. Изяснено е отново на база ССчЕ, че по фактура № 212 от ответника
е приспадната сума от 1394,23 лв. като гаранция или 5 % /върху 27 884,52
лв./–съгласно чл.15 от анекса към договора, но гаранцията не върната .
Така депозираната ССчЕ следва да бъде анализирана в съвкупност и с
приложените към исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на
първични счетоводни документи –данъчни фактури, както и вторичните – протоколи
обр. 19 , см.22 . Напълно относими към предмета на спора са и приложените още с
исковата молба и приобщени на листи 45,46 и 47 заверени за вярност с оригинала
копия на счетоводна справка на задържани и частично освободени гаранции от И.И.
ЕООД във връзка с договор 127/2014 г. за
периода 1.1.2014 - 20.09.2019 г. Видно от таблицата на л. 45 -ти не само по
фактура № 212/15.5.2014 г.е била задържана сумата от 1394,23 лв. , но и по
следните фактури : по ф-ра 205/7.5.2014 г. –сума от 347,22 лв., по ф-ра №206
/7.5.2014 г. сумата от 826,61 лв.,по ф-ра 208/8.5.2014 г. сумата от 235,23лв. ,
по ф-ра № 209/12.5.2014 г. сумата от 1350,60 лв., по ф-ра №210/13.5.2014 г.
сумата от 263,75 лв., по ф-ра №
211/15.5.2014 г. сумата от 1743,02 лв., по ф-ра 215/27.5.2014г. сумата от *4,44
лв.,по ф-ра №216/28.5.2014 г. сумата от 228,28 лв. , по ф-ра 223/13.6.2014 г.
сумата от 21,90 лв., или всички суми ведно със сумата по ф-ра 212/
15.5.2014г.,възлизащи точно на 6 802,28 лв.
Установява се от приложената на л. 46 –ти справка за задълженията
на ответното дружество към ищцовото във връзка със същия договор за СМР , че
ответникът има за периода от 1.1.2014 – 30.09.2019 г. непогасено задължение в
размер на 607, 26 лв. по фактура №
**********/25.6.2014 г. на стойност 607,26лв.По тази именно фактура на
база СТЕ се установява,че дейностите вписани в първичния счетоводен документ са
били извършени от изпълнителя.В този смисъл са и показанията на св.О..
И на
последно място от приложеното на л. 47 – ми по делото заверено за вярност с
оригинала копие на уведомително писмо носещо дата 09.10.2019г. се констатира,че
ищцовото дружество писмено е уведомило и поканило ответното в 7 дневен срок,
считано от получаване на поканата да поггаси задълженията си в
размер на сбора от задържаните гаранции 6802,28 лв. плюс сумата от 607,26 лв.,
като са цитирани и номерата и датите на общо 11 –те фактури .
При тези обективни данни по делото, макар и
да установено че двата оспорени документа не са подписани от управителя на
ответника или лицето упражняващо инвеститорски контрол ,съдът приема че
ищцовата страна е провела пълно и главно доказване и на основанието и на
размера на иска си.
ВРС
намира за неоснователно възражението на ответника ,че в правото си да задържи
гаранцията договорена в чл.15 от Анекса към договора за СМР, т.к. по своята
правна същност тази гаранция няма обезпечителна функция поради факта,че подлежи
на връщане след изтичане на летния туристически сезон и ако възложителят няма
претенции за качеството на извършените СМР.
От всички
ангажирани по делото доказателства не може да се изведе извод затова ответникът
в качеството си на възложител да упражнил правата си по чл. 265 ал.1 ЗЗД и в
рамките на срока по ал.3 на същата норма.
Не на
последно по степен на важност място ,ВРС отчита и съобразява факта, че до края
на съдебното дирене ответникът не е изпълнил вмененото му задължение по чл.190 ГПК да представи одобрените проекти по които изпълнителят е следвало да работи
, поради което и съдът прилага санкцията на чл.161 ГПК .
В
обобщение съдът извежда правния извод,че
вземането на ищеца ца частта от възнаграждението му по договора за СМР, изменен
с анекса от същата дата ,удържано като гаранция от ответника –възложител е и
възникнало и изискуемо , като началния момент на въвеждането на обекта в
експлоатация , а уговорения гаранционен срок е 31.10.2014 г. Т.е. от 31.10.2014 г. ответникът е следвало
да върне удържаните суми от общо 6802,28
лв., представляващи сбор от задържана гаранционна сума,
съгласно чл.15 от раздел V от Договор № 127 от 06.01.2014г., изменен с анекс към
договор №127-ан.1 от 16.01.2014г. по фактура № **********/07.05.2014г.; фактура
№**********/07.05.2014г.; фактура № **********/ 08.05.2014г.; фактура
№**********/ 12.05.2014г.; фактура № **********/13.05.2014г.; фактура
№**********/15.05.2014г.; фактура №**********/15.05.2014г.; фактура №
**********/27.05.2014г.; фактура № **********/28.052014г.; фактура №
**********/13.06.2014г. както и да
заплати сумата 607.26 лв. по фактура №**********/25.06.2014 г.
В периода до подаване
на исковата молба и по –точно до депозиране на отговора на искова молба
ответникът не е направил възражения за констатирани недостатъци във възложената
и изпълнена работа , като релевираните възражения за некачествено изпълнение на
северната фасада на хотела са инвокирани за първи път в отговора на искова
молба .
Отделно от горното
следва да бъде отчетено ,че по делото липсват доказателства за така наречените
открити дефекти по СМР –тата по процесните протоколи и фактури , поради което и
след изтичане на срока по чл.15 от Анекса към договора за СМР възложителят
следва да възстанови на изпълнителя сумата от общо 6802,28 лв./удържана
като гаранция по чл.15 от анекса ,но за различни видове СМР, не само за СМР-та
касаещи северната фасада на хотела/, както и да заплати незаплатеното
възнаграждение от 607,26 лева по фактура №**********/25.06.2014 г.
И на последно място,
съдът в настоящия му състав,възприемайки формираната по аналогични казуси
практика на касационната инстанция / част от която е дори и цитирана от
адв.М.Т. в писмената защита/, счита за нужно да отбележи, че избирането на ред
на защита на правата при твърдяна от възложителя забава в изпълнението/неточно
изпълнение/ би могло да бъде евентуален аргумент – ако условно би било
счетено,че удържаната сума обезпечава вредите на възложителя от забавата на
насрещната страна – хипотеза, която не е установена в настоящото производство.
В заключение, при
така изложеното по-горе ,съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника наведено в отговора на искова молба затова,че паричните вземания
претенедирани от ищцовата страна са погасени по давност и че фактурите нямат
падеж . Дори и да се приеме, че данъчните фактури нямат падеж, независимо че са
издадени и осчетоводени и от двете страни , платени от ответника, но не изцяло
, с изтичане на срока по чл.15 от Анекса към договора за СМР е възникнало
задължението на ответника да заплати на ищеца исковите суми а именно 31.10.2014
г. Исковата молба е заведена във ВРС с вх.№ 77988/ 24.10.2021г. или преди
изтичане на петгодишния давностен срок, респ. и възражението на ответника се
явява неоснователно . Възражението на ответника за погасяване
на паричното вземане в размер на 607,26 лв. по последната вписана в петитума на
иска данъчна фактура също се явява неоснователно, т.к.е налице прекъсване на
давностния срок по см. на чл.111 б „а“ ЗЗД,установено на база писмените доказателства
представени от ищцовата страна и ССчЕ.
С оглед
акцесорния характер на искането с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът
присъжда в полза на ищцовата страна и законната лихва върху главните
вземания,считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до
окончателното изплащане .
При този
изход на спора съдът присъжда разноски в полза на ищцовата страна съгласно
представения списък по чл.80 ГПК . В приобщения на л. 343-ти от делото Списък
по чл.80 ГПК ищцовата страна, чрез адв.М.Т.
е посочила точно всички общо пет разхода – разходи за държавни такси,
депозити и адвокатско възнаграждение,възлизащи на сумата от общо 1 1*,38
лв.Съдебно –деловодните разноски претендирани от ищцовата страна като доказани
и по основание и по размери съдът присъжда в полза на същата страна и в тежест
на ответната на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „И. И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***1, представлявано от управителя О. Ф. К. ДА ЗАПЛАТИ НА ищцовото дружество„Ю.
К. В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя от арх. Д. П. С., чрез процесуален представител – пълномощник адвокат
М.Т. от ВАК, със съдебен адрес:*** по банкова
сметка *** „Ю. К. В.“ ООД, ЕИК *,водена при „Райфайзен Банк „ ЕАД,
със следните реквизити IBAN *** : СУМАТА от общо 7 409,54 (седем хиляди четиристотин и девет лева и петдесет и четири стотинки) лева,
от която сумата 6802,28 лв., представляваща задържана гаранционна сума,
съгласно чл.15 от раздел V от Договор № 127 от 06.01.2014г., изменен с анекс
към договор №127-ан.1 от 16.01.2014г. по фактура № **********/07.05.2014г.;
фактура №**********/07.05.2014г.; фактура № **********/ 08.05.2014г.; фактура
№**********/ 12.05.2014г.; фактура № **********/13.05.2014г.; фактура
№**********/15.05.2014г.; фактура №**********/15.05.2014г.; фактура №
**********/27.05.2014г.; фактура № **********/28.052014г.; фактура №
**********/13.06.2014г. както и сумата
607.26 лв. по фактура №**********/25.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху исковата сума от 7 409,54 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-24.10.2019 год.до
окончателното й изплащане,на основание чл. 266 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „И. И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***1, представлявано от управителя О. Ф. К. ДА ЗАПЛАТИ НА ищцовото дружество„Ю.
К. В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя от арх. Д. П. С., чрез процесуален представител – пълномощник адвокат
М.Т. от ВАК, със съдебен адрес:*** по банкова
сметка *** „Ю. К. В.“ ООД, ЕИК *, водена при „*“ ЕАД, със следните реквизити IBAN ***УМАТА от общо 1 1*,38 лв.(хиляда
сто тридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки ) – сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция,на основание чл. 78,ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето Решение да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: