Решение по дело №6/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 99
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700006
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 26.05.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                          СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при участието на секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело6 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал.1, вр. с чл. 225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Ю.М.Д. и В.Р.Д., против Заповед №РД-10-737/22.12.2020 г., издадена от кмета на община Кирково, за премахване на незаконен строеж „Павилион за закуски“, находящ се в имот с идентификатор №*** по КККР на *** и в улица с о.т. *** по ПУП-ПУР на ***. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при неизяснена фактическа обстановка и съдържаща неясни мотиви. Жалбоподателите твърдят, че за процесния строеж са налице строителни книжа, както и съгласие от собственика на поземления имот и ръководството на СОУ „***“, ***, за изграждане и разширяване на павилион за закуски. В тази връзка считат, че строежът е построен съобразно разпоредбите на Закона за териториалното и селищното устройство /ЗТСУ/, действали по време на изграждането му. По горните съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмет на община Кирково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. В представени от пълномощника писмени бележки, се сочи, че според приетите по делото доказателства, общинската администрация е издала разрешение за поставяне на павилион и разширение към него, с обща площ от 24 кв.м., а процесният строеж представлява двуетажна сграда със застроена площ 56.11 кв.м. Твърди се, че за сградата не са издавани строителни книжа, поради което не може да се определи и времето на изграждането й. Намира, че случаят касае незаконен строеж и поради липсата на отстъпено право на строеж върху поземления имот, както и поради това, че сградата е изпълнена върху улична регулация и земеделска земя.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със Строително разрешение №5 /04.04.1989  г.,  на Ю.М.Д. е разрешено изграждането на павилион в местността „***“, върху 18 кв.м. от неурегулирано място, находящо се „***“, съгласно дадена строителна линия.

С писмо изх.№127/28.06.1991 г., подписано от директора на СОУ „***“, ***, ръководството на училището е дало съгласие за разширяване на павилиона за закуски, изграден от Ю.Д., като се използва част от източната страна на училищната овощна градина, без да се пречи на овощните насаждения и при условие, Д. да възстанови оградата.

С Разрешение за строеж №28/05.08.1991 г., издадено на основание чл.197 от ЗТСУ,  от началник отдел при ОбНС-Кирково, на Ю.М.Д. е разрешено изграждането на пристройка към съществуващия павилион, съобразно одобрени проекти и дадена строителна линия.  По делото е приложена и скица-виза №32/02.07.1991, изд. от гл.специалист „ТСУ“ /на л.8 от делото/, за разрешено разширение на павилиона за закуски, стопанисван от Ю. Д. и за включване на отпадните води в канализационната шахта ***.

Според приложената по делото декларация с рег.№26/03.12.1992 г., от Ю. М. Ф. със заверка на подписа от кмета на ***, ***, в началото на 1991 г., Ф. е постигнал разбирателство с Ю.Д. като му отстъпил земя с площ 800 кв.м., находяща се в местността „***“, до гимназията в ***, за да построи павилион за закуски. В декларацията е отразено, че срещу тази земя, М.  му отстъпил негова - „по-хубава“.

На 19.11.2020 г. е извършена проверка от служители при общинска администрация Кирково на строеж "Павилион за закуски“, намиращ се в ПИ с идентификатор №*** по КККР на ***, изпълнен от Ю.Д. Констатирано е, че за построеното има одобрен проект от 1991 г. за пристройка на един етаж, както и Разрешения за строеж №5/1989г. и №28/05.08.1991 г. Строежът представлява павилион от метална конструкция, пристроен с тухлена зидария, съгласно одобрен проект от 1991 г. с обща площ от 55 кв.м., като е изпълнено и надграждане с тухлена зидария на още един етаж, без одобрен проект. Въз основа на установеното е прието, че втория етаж на постройката е изпълнен без издадено разрешение за строеж, както и че няма отстъпено право на строеж от новите собственици на имота, в нарушение на чл.182, ал.1, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

С писмо изх.№94-00-5579/01.12.2020 г. на кмета на община Кирково, с приложен към писмото Констативен акт №5/19.11.2020г., жалбоподателите са уведомени за започналото производство по премахване на незаконен строеж „Павилион за закуски“. Писмото с приложението е получено от В.Д., видно от известие за доставяне, на л.29 от делото.

Против Констативен акт № 5/П-8 от 20.03.2018 г. е постъпило възражение с вх. № 94-00-5519/26.11.2020 г. от В.Д., в което е посочено, че изграждането на въпросния павилион е извършено въз основа на издадени строителни разрешения и при спазване на закона.

С оспорената заповед, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ и въз основа на КА №5/19.11.2020 г. е наредено премахването на незаконен строеж „Павилион за закуски“, изпълнен върху имот с идентификатор *** по КККР на *** и в улица с о.т. *** по ПУП-ПУР на ***. Прието е, че имот с идентификатор *** по КККР на *** е собственост на Ф. Р. Б., както и че улиците са общинска собственост. Посочено е, че строежът „Павилион за закуски“ с размери 6.60х8.35 м., със средна височина - 4.30 м., представлява метална конструкция, пристроена впоследствие с тухлена зидария, съгласно одобрен проект от 1991 г. Посочено е също, че е изпълнено надграждане с още един етаж, без одобрен проекти и без разрешение за строеж, като сградата е покрита с бетонови керемиди. По така изложените  съображения и поради липса на договор за наем или отстъпено право на строеж от новия собственик на земята, както и липса на актуализирани строителни книжа е прието, че е налице незаконосъобразно разполагане на строеж върху общинска собственост и без изрично съгласие на новия собственик. Заповедта е съобщена на Ю.Д. на 15.01.2021 г., а на В.Д. - на 31.12.2020г.

По делото е приложен и НА  за покупко-продажба на недвижим имот № **/***г., видно от който Ф. Р. Б. е собственик на ПИ с идентификатор № *** по КККР на ***, ***, одобрен със Заповед №РД-18-49/15.07.2010 г. на ИД на АГГК, находящ се в местността „***“, с площ 2017 кв.м., и с трайно предназначение: земеделска земя.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, и съответстващо на другите доказателства по делото. От същото се установява, че строежът, разположен в ПИ с идентификатор *** по КККР на *** представлява двуетажна масивна сграда, пристроена и надстроена около павилион с търговско и промишлено предназначение, със застроена площ 56,11 кв.м. Последният строеж е определен като такъв от пета категория. Посочено е, че в строително разрешение №5/04.04.1989 г. е предвиден павилион с площ 18 кв.м. и размери 6х3м., а с РС №28/05.08.1991 г. е разрешено пристрояване на съществуващия павилион с още 24 кв.м., при размери на пристройката 8х3 м. Или, съгласно строителните разрешения, застроената площ на едноетажен павилион с пристройка, възлиза на 42 кв.м.  Строежът, в частта му, касаеща първоначално изградения павилион с площ 18 кв.м. съответства  на строително разрешение №5/1989 г. и отговаря на правилата и нормите, действали при извършването му /м.04.1989 г. – 05.08.1991 г./.  Този павилион не е нанесен в КРП на с.Кирково, одобрен със Заповед №45/03.02.1983 г., но е нанесен в Регулационния план на с.Кирково, одобрен със Заповед 626/26.08.1991 г. Според КККР на ***, ***, одобрена със Заповед №РД-18-49/15.07.2010 г. на ИД на АГГК, предвиждането за ПИ с идентификатор № ***, с площ 2017 кв.м. е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс. По ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №10-332/24.07.2020 г. на кмета на община Кирково, за последния ПИ е предвидено свободно застрояване в смесена централна устройствена зона. 

 При така установеното, съдът намира, че жалбата е  подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от съсобственици на строежа, които имат правен интерес от оспорването на заповедта за премахването му, поради което е допустима.  

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи последната е издадена от компетентен орган, съобразно чл.225а, ал.1 ЗУТ. При издаването й обаче, се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които препятстват и проверката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

В разпоредбата на  чл. 225, ал. 2  от ЗУТ, са изброени шестте хипотези, при които строеж или част от него се явява незаконен. Въпреки, че в заповедта не е посочена конкретната хипотеза на чл.225, ал.2 ЗУТ, от изложените факти следва, че строежът е приет за незаконен при хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като  извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

От съдържанието на последната разпоредба следва, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед за премахване, е липсата на строителни книжа за констатирания строеж. В случая по делото се събрани безспорни доказателства, че за павилиона за закуски с площ 18 кв.м., както и за част от пристройката към него, с площ 24 кв.м., има издадени строителни разрешения от компетентния ОбНС, които изобщо не са били обсъдени и взети предвид при решаването на въпроса. Информацията за наличието им е била известна на органа, тъй като се съдържа в съставения КА, но последният не е изпълнил задължението си, да обсъди всички относими към спора обстоятелства, в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК. Това нарушение се явява съществено, тъй  като ако беше взел предвид тези строителни разрешения, административният орган би достигнал до различни правни изводи.

На следващо място, съдът констатира, че в оспорената заповед строежът е индивидуализиран по начин, който внася неяснота по отношение обхвата на произнасянето от страна на органа, респ. е пречка и за осъществяване на надлежен съдебен контрол за съответствието й с материалния закон. Така, от съдържанието на оспорената заповед не става ясно, кой е строежът, който е приет за незаконен и респ. подлежащ на премахване. Не е ясно дали следва да се премахне: 1. първоначално изградения „павилион за закуски“, с посочените в заповедта размери: 6.60х8.35 м., средна височина - 4.30 м., което описание е подчертано в констативната част с удебелен шрифт; 2.горния павилион с пристройката към него, съгласно одобрен проект от 1991 г. и РС №28/1991 г. или, 3. цялата двуетажна сграда, състояща се от първоначално разрешения павилион, пристройката към него на един етаж и извършеното надстрояване. В разпоредителната част на заповедта е наредено премахването на незаконен строеж „Павилион за закуски“ находящ се в имот с идентификатор №*** по КККР на *** и в улица с о.т. *** по ПУП-ПУР на ***, като съгласно заключението на в.л. и поясненията му в съдебно заседание, строежът „Павилион за закуски“ с площ 18 кв.м., също е разположен върху имот с идентификатор *** по КККР на *** и част от него попада в улица с горните осеви точки. Още повече, че строежът, именуван „Павилион за закуски“, площ 18 кв.м., съответства като наименование с този по строително разрешение №5/1989г., а останалата част от сградата представлява пристрояване на строеж „Павилион за закуски“ на един етаж и настрояване на първи  етаж.

Установи се по делото, че павилионът за закуски, с площ 18 кв.м., е изграден в периода м.04.1989 - м. 05.1991 г., както и че представлява част от строеж от пета категория. За последния има издадено и Строително разрешение №5/04.04.1989 г., като според заключението на в.л. строежът, в тази му част, съответства  на издаденото строително разрешение и отговаря на правилата и нормите, действали при извършването му. Този павилион е нанесен и в Регулационния план на с.Кирково, одобрен със Заповед 626/26.08.1991 г. Следователно, не се установиха и предпоставките на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, за определянето на горния строеж като незаконен, поради липса на строителни книжа, респ., визираното в заповедта основание за премахването, не съответства на установените по делото факти.

От своя страна съображенията на административния орган, свързани с липсата на договор за наем или отстъпено право на строеж, както и липса на актуализирани строителни книжа са пречка за издаване на строително разрешение и не реализират нито една от хипотезите на чл.225, ал.2 ЗУТ. Издаденото от общинската администрация строително разрешение свидетелства също, че строежът не е разположен незаконосъобразно върху общинска собственост, а съобразно разрешеното от надлежните органи, като е налице и писмено съгласие от собственика на поземления имот, по времето на изграждането на строежа.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 320 лв., от които: 20 лв. за д.т.; 1 000 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. за депозит за в.л.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

     

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-10-737/22.12.2020 г., издадена от кмета на община Кирково, за премахване на незаконен строеж „Павилион за закуски“, находящ се в имот с идентификатор №*** по КККР на *** и в улица с о.т. *** по ПУП-ПУР на ***, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Кирково да заплати на Ю.М.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** и В.Р.Д. от *** с ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1320 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ: