№ 11598
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110114509 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 10:54 ч. се явиха:
Молителката К. ЕМ. СТ. – редовно призована от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Ч., с пълномощно по делото.
Конституираната по реда на чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН пострадала Т. ЕМ. СТ.
– редовно призована от предходно съдебно заседание чрез назначения й по
делото адв. Г.С., не се представлява.
Ответницата АС. В. В. – редовно призована от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. С.П., с днес представено пълномощно.
В залата се явява главен социален работник И.Х. от АСП-ДСП
„Младост“.
АСП-ДСП „Младост“ – редовно уведомени чрез имейл на 06.06.2022
г., не изпращат представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Ч. – Водим допуснатият ни свидетел както и детето, чието
изслушване е постановено. На този етап нямам други доказателствени
искания.
Адв. П. – Тъй като за мен това е първо съдебно заседание, бих искала да
взема становище и да кажа, че съм съгласна с твърдението на колегата
изложено в неговата молба, за това, че случаят е особен, тъй като засяга
интересите на майката и на децата и техните бъдещи отношения. Така че по
отношение на това, че колегата навежда искане за постигане на споразумение,
ние не сме против това, но бихме искали все пак да се изслушат свидетелите,
които са доведени и допуснати. Правя искане на нас също да ни бъде
допуснат един свидетел, с който искаме да установим обстоятелствата. Това е
майката на ответницата – баба на децата, не е била пряк очевидец,
междувременно се е чувала с ответницата по телефона и с Деница.
Адв. Ч. – Считам, че искането не следва да бъде уважено, доколкото
исканата свидетелка не е свидетел очевидец на фактите и обстоятелствата,
които са предмет на настоящия спор.
СЪДЪТ след изслушването становището на страните НАМИРА
направеното в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на
ответницата искане за допускането до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за основателно, доколкото, въпреки че същият не е била пряк
очевидец на инцидента, то се заявява, че този свидетел е разговарял с лицето
Деница В. - леля на молителката и на пострадалото лице, който разговор се
сочи да е бил проведен по време на процесния инцидент.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПСУКА на ответната страна един свидетел при режим на
довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водените от страните свидетели.
СНЕМА самоличността на свидетеля Д.В.В., както следва: 47 г.,
неосъждана, без дела със страните, сестра на ответницата, респективно леля
на молителката и пострадали лице.
2
Самоличността на свидетеля проверена по представена от него лична
карта с № *********, издадена на 30.06.2021 г. от МВР София.
СНЕМА самоличността на свидетеля М.Д.П., както следва: 66 г.,
неосъждана, без дела със страните, майка на ответницата и баба по майчина
линия на Катрин и Тони.
Самоличността на свидетеля проверена по представена от него лична
карта с № *********, издадена на 17.5.2015 г. от МВР София.
Съдът върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА ИМ ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелят Д.В.В. – Разбирам наказателната отговорност, както и
правата си по чл. 166 от ГПК. Обещавам да кажа истината.
Свидетелят М.Д.П. – Разбирам наказателната отговорност, както и
правата си по чл. 166 от ГПК. Обещавам да кажа истината.
В залата остава свидетелят Д.В.В., като свидетелят М.Д.П. напусна
залата.
Свидетелката Д.В.В. на въпросите на адв. Ч. – Помня за случил се
инцидент между страните на 13 март 2022 година. Има много причини,
защото на 12 март ми се обадиха от Еврейската общност да ме питат какво се
е случило, тъй като е постъпила информация, че Т.С. не живее с майка си и е
била изгонена и в момента живее при сестра си К.С.. Аз преди това бях на
почивка в Италия и още на 12-ти се обадих на сестра ми да я попитам, какво
става, тя ми съобщи, че няма такова нещо, че Тони е била времнно на гости на
сестра си. След това имах обаждане от класната на Тони. Класната ми каза, че
е получила информация от деца, с които Тони играе, че детето вече не живее с
майка си. По моята информация преди детето да бъде изгонено е живяло една
година самостоятелно в ж.к. „Младост“ 3, бл. 340. не съм сигурна, на този
етап Тони беше между 11 и 12 годишна. Сестра й Естер Маринова живее
самостоятелно и е на 28 години. В София живее и другата й сестра Катрин.
Тя също живее самостоятелно, тя живее в Студентски град. Тя живее на
3
семейни начела с нейния приятел, живеят в нейно собствено жилище. Бащата
на Тони живее в близост, където живее Кати. Той не живее от 10-12 години с
нейната майка. След като моята сестра и мъжът й се разделят Тони остава да
живее при майка си. Тони живееше сама, защото нейната майка се изнесе и
отиде да живее при нейния приятел, който съм виждала веднъж или два пъти
– казва се Методи. Разговаряла съм много пъти със сестра ми, тя се опитваше
да ме заблуди, че не живее там и само от време на време посещава лицето
Методи, което не е вярно, тъй като съм се чувала с Тони вечер и е била сама,
като майка й не е присъствала в жилището вечер, в което би трябвало да
живеят заедно и тя да полага грижи за детето. Тони ми е разказвала, че майка
й само се прибирала от време на време да сготви, да види дали е изчистено,
през ден два е минавала, веднъж седмично е оставала и да нощува в
апартамента. Към 12 март информацията, която постъпи при мен, не знам коя
е била точната дата, защото аз не съм била в България, към момента преди да
отида на почивка ми беше известно, че Тони живее в Младост. Ситуацията
каквато Ви я описах, преди да ми се обадят по-рано беше същата. След като
се прибрах от почивката и последвалите обаждания, след това говорих с Тони
тя потвърди, че е имало сканадал и за това в момента е при кака си Катрин.
Информацията е друга, че детето е било на гости, не знам точният ден, при
кака си Катрин, тя по принцип ходеше на гости събота и неделя на кака си
Катрин. Веднъж при мен, веднъж при кака си гостуваше, в тази ситуация не
се е прибрала вкъщи, и те имаха две кучета домашни любимци и Тони не ги е
била разходила и от там се е развихрил скандала между нея и майка й. Когато
това Тони ми го разказва на 12 март, това се е случило седмица преди това и
тя се скарва с майка си. Когато аз говорих с Тони, тя вече горе долу около
седмица се е била изнесла при сестра си. След това ме привикаха при
директорката в училището. Моята сестра говори с мен по телефона, искаше да
ни види на 12-ти да се видим у тях и да разговаряме, защото по нейна
информация постъпва едно, а тя ми твърди друго и не се знае какво се случва.
Моята сестра не ми е разказвала нищо, тя беше на работа и искаше да се
видим. Моята сестра ми каза, че Тони гостува на сестра си, а не била
изгонена. И понеже не можем да се разберем по телефона, тя тогава каза да се
съберем, след като тя свърши работа. Помолих я да отменим срещата за друга
дата, защото същата вече имахме гости. На 13-ти, сестра ми работи до 7 часа
вечерта, аз отидох сама, бях първа, Тони и Кати дойдоха след мен. Отидох в
4
„Младост 3“, където живее сестра ми. Аз съм ги изчакала около 5 минути,
сестра ми ме посрещна и каза, че трябва да разходи кучетата и аз да се кача
горе да я изчакам. През това време се обадих на Кати да ги попитам дали
идват, тъй като в жилището условията и миризмата бяха непоносими, отворих
прозореца да се проветрява, погледнах детската стая, където е живяла Тони,
тъй като аз не съм ходила доста отдавна, когато те се нанесоха преди 5-6
години и тогава сестра ми направи някакъв освежителен ремонт, и аз бях
потресена от условията, в които живее детето. Трите се качиха едновременно.
Седнахме на масата в хола и сестра ми започна с доста агресивен тон да
тръгва да ни обяснява, какво се е случило защо Тони е била изгонена, имам и
запис започна да обяснява съвсем други неща свързани, аз й бях казала:
„Сестра ми, какво се случва, аз се опитвам да ти помогна?“. Тя почна да се
обръща в съвсем друга посока. Ние сме дошли да говорим за Тони, не сме
дошли да говорим за нашите отношения между мен и нея. Тя започна да ни
заплашва мен и племенничките ми, че ще извика социалните, аз й казах, че
условията не са нормални, и й казах, че е добре да видят в какви условия
живее детето. Каза на Тони, че повече никога няма да я види и няма да види
никой от нас, ако съобщим в социалните. Ние станахме да си тръгнем, като
все още бяхме в същото помещение, като в този момент тя стана със
заплашителен пръст насочи към детето и каза: „Ти ще седиш тук, ти си моя
дъщеря.“, и започна да се навежда към детето, като й казва: „Ти ще седиш тук
и няма да мърдаш.“. Аз й обясних ти имаш други дъщери и тя каза: „Не, аз
други дъщери нямам.“. Аз й казах, че не може да задължи детето да остане и
да живее там, тъй като то там вече няма вещи. Всички вещи с голямата й
дъщеря Катрин са били събрани и детето няма никакви вещи в това жилище.
Аз казах, че няма да оставя детето, първо условията, които видях бяха
ужасни, второ няма как да оставя детето там и да излезем без нея, видимо
имаше заплаха, че ако я оставим там може да има насилие. Катрин казваше:
„Ние, никой от нас не иска да комуникираме с теб, не си ли се замисляла
защо?“. И тя каза: „Не аз съм човека, който иска да няма контакт с вас.“ Каза
на Катрин, че иска да умре. И Катрин каза: „Сега ли?“, и тя каза: „Да, сега
айде умри.“. Това се случва точно, когато ние искахме да си тръгнем. Тони
беше една до друга с Ася и тя искаше да тръгне с нас, но Ася не й даваше. Аз
й казах на сестра ми, че без детето няма да си тръгнем и, че ще извикаме
органи, които ще вземат решение, какво да се случи. В този момент Ася се
5
обърна към Тони и я попита: „Ти с тях ли искаш да ходиш?“, и тя каза: „Да с
тях искам да отида.“. Видимо детето беше много притеснено и уплашено,
защото тя е присъствала на много скандали с майка си. След, което детето
тръгна да си тръгва, тя тръгна пред нас след, което сестра ми се обърна и с
лявата си ръка, понеже е левичарка, ми нанесе удар в гръдната област и аз
залитнах настрани, като държах телефон, и правех запис, който тя ми даде
позволение да направя. В този момент децата й хванаха лявата ръка, за да я
задържат. Мойте племенички й задържаха ръката без да я удрят. Още преди
мен да ме удари хвана Тони за ръката и я блъскаше със злоба показва между
лакътя и рамото и тогава ни изгони да си ходим, както и я блъскаше по гърба,
не съм много сигурна, когато тя тръгна да излиза. С Катрин имаше контакт,
когато се опитват да ме спасят и да ме предпазят. За Катрин не мога да се сетя
дали Ася я е блъскала. Още бяхме в апартамента, сестра ми ме държеше в
ъгъла до масата и не ме пускаше да си ходя. Идеята беше такава, че тя преди
това разказа, че спи при Методи, защото й е повреден автомобила и той й
помага сутрин да го бута. И аз като сестра й бях предоставила автомобил,
който тя да ползва и да може да живее при детето си, автомобилът е модел
„Санта Фе“. Автомобилът е на моя приятел, с който живея на семейни начела.
И ситуацията, в която аз бях в ъгъла, тогава тя ми каза: „Не ми трябва
автомобила ти, ще ти върна ключовете и да ми върнеш парите ей сега.“.
Понеже й го бяхме дали автомобила на разсрочено плащане, тя да го закупи.
И аз й казах: „Нямам в себе си тези пари, ще отида да ги изтегля.“. Тя беше
платила 2-3 вноски за автомобила. За сумата от 4 хиляди лева трябваше да ни
заплати за автомобила, като до момента беше дала към 800 лева. И в случая,
защото тя се отказва от автомобила иска да й върнем парите, които до
момента беше дала. Заплахите й бяха: „Аз сега ще отида да потроша този
автомобил.“. И хвърли дистанционното на автомобила. В момента, в който аз
искам да изляза, тя вижда едно от кучетата, което по принцип беше
уговорката да бъде дадено на хора, които да го гледат, тъй като тя няма време
да гледа животните и тя хвана животното и искаше да го изхвърли през
прозореца и Катрин каза: „Моля те не го хвърляй.“. След, което излязохме
пред блока и тя отиде с ключовете да си вземе нещата от автомобила. Тя горе
не ги хвърли ключовете, а ги хвърли долу на асфалта. Тя отиде до автомобила
и взе видимо масло от него, защото след това ни заля с него. Аз я чаках долу,
за да освободи автомобила и да ми върне ключовете. Тя търсеше документите
6
в автомобила, но не можеше да ги намери и в този момент явно й е попаднало
пред погледа извади от автомобила моторно масло и тръгна да ме залива. В
този момент Кати видя и дойде да ми помага майка й да не ме залее, та майка
й заля и нея. След което тя ми хвърли ключовете, аз я попитах за талона, но
тя каза, че не може да го намери каза, че го е изгубила и аз трябва да си извадя
нов. Тя успя да ме залее с моторното масло, заля ми дрехите, косата ми заля и
племенницата ми Катрин също беше залята. Тони се обади на полицията като
от уплахата се скри и чакаше в колата на сестра си. Само Тони звъня на
полицията и то в момента, в който вече бяхме навънка. Освен на полицията
Тони не е звъняла на никой друг. След 7 часа след като отидох в апартамента
на моята сестра, до момента на тръгването си, се обадих само на Катрин да ги
питам, кога ще пристигнат. Катрин се обади на моя приятел, за да донесе
парите да ги върнем на сестра ми, но аз се сетих, че мога да изтегля пари и не
е нужно да го разкарвам да идва. Не мога да си спомня на друг да съм
звъняла. Полицията дойде по времето, в което аз се опитвах да изтегля парите
и очаквах тя да ми върне документите, все още не й бях дала парите. Кати
отиде с мен, а Тони беше заключена в колата. Полицията дойде точно като
имаше разправия между мен и сестра ми, пред блока крещеше обиди към мен
и Катрин от рода на: „Боклук мръсен, парцал“, закани и такива неща. Точно в
този момент дойде полицейската кола с двама полицай. Тя беше доста
агресивно настроена и полицая я предупреди, че ще я арестува. Единия
полицай беше с нея, а другият се обърна към нас и искаше да разбере, какво
се случва и той ни посъветва да отидем в районното и да подадем сигнал.
Взеха ни личните карти имаха и някакъв тефтер, нищо не са ни връчили и ние
се разписахме в някаква полицейска книга. Подписах се на имената си и под
моето ЕГН. След това дойдоха на Катрин приятеля и на голямата дъщеря на
Ася мъжът й, полицаите си бяха тръгнали, а сестра ми се беше прибрала. Аз
ги помолих да вземат автомобила. След като Ася се качи не е слизала повече.
Освен мен Ася, Тони и Катрин нямаше друг в апартамента. Към Тони от Ася
имаше упреквания, че с нищо не се справяла, с домакинските си задължения,
в училище също не се справяла, и че ако ние се обадим на социалните нямала
да има бъдеще. Ситуацията беше ужасна, децата бяха разстроени, дори Кати
се беше разплакала, Тони умоляваше майка си да престане и да се успокои,
бяха видимо разстроени, особено когато майка им тръгна да ме напада и да ме
бие.
7
Свидетелката Д.В.В. на въпросите на адв. П. – Потвърждавам, че
детето е живяло само на адреса в Младост. Детето има две баби от едната
беше лишено, от бабата, по бащина линия. Може да се каже, че с бабата по
майчина линия поддържа контакт. Знам, че бабата по майчина линия ги е
посещавала на този адрес, но не съм присъствала на нейното посещание.
Детето има баща, познавам и двамата й бащи. Не знам дали Еврейската
общност се е обадила освен на мен на бабата по майчина линия и бащата на
Тони. Моите децата също са учили в Еврейското училище, майката на моя
баща е еврейка и по тази линия моите деца учиха в Еврейското училище.
Еврейската общност е за хора, които имат еврейско потекло, имат социално
подпомагане и от там сестра ми получава годишни и месечни помощи. Мен
ме познават много преди нея и ме знаят, че аз съм лелята на Тони, те са
разбрали от момента, когато детето е играло на двора и е споделило с други
дечица, от там е достигнала информацията до класния ръководител, класният
ръководител е в Еврейското училище, което е тясно свързано с Еврейската
общност. Бащата - те са разведени, а за вторият съпруг, който не е
биологически баща на Тони, нямам информация дали е полагал грижи.
Адв. П. – Вие в момента работите ли?
Адв. Ч. – Възразявам срещу този въпрос.
Адв. П. – Имате ли деца?
Адв. Ч. – Възразявам срещу този въпрос.
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА така зададените въпроси.
Адв. П. – Имали ли се някакво лично и специално отношение към това
момиче, защото имате само две момчета?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос.
Адв. П. – Казвате, че Ася лично на вас е трябвало да ви връчи
ключовете, защо на Вас?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос.
Адв. П. – Когато тя трябваше да ви върне колата, тя дължеше ли ви
някакви пари или вие на нея обратно?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА повторното задаване на вече зададен въпрос.
Адв. П. – Когато Ася Ви заля с маслото, което казвате, освен децата и
8
Вие, някой друг стана ли свидетел на това заливане?
Свидетелката Д.В.В. - Когато Ася ме заля не е имало свидетели, освен
мен и детето. Полицаят, който пристигна той ни видя, че бяхме заляти с
масло въпреки, че не е видял самото заливане. Аз правих запис и няма как да
съм позвънявала на когото и да било, не съм се обаждала на майка ми.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят М.Д.П. на въпросите на адв. П. – Откакто се е родила
Тони, те живееха първо при мен, после излязоха на квартира. При мен живяха
Ася, Тони и бащата и Кати. След това те отидоха да живеят на квартира. От
няколкото месеца Тони е при Кати, иначе си живееха на квартира с Ася.
Ходила съм на гости докато Тони живееше с Ася. Когато съм ходила Ася
беше на работа, но в повечето случай беше там. Знам защо Тони е отишла да
живее при сестра си Катя, когато Ася трябваше да освободи тази квартира в
„Младост 3“, за това Тони отиде при сестра си временно да живее, докато
намерят друга квартира. Дъщеря ми сега живее в „Дружба“. За да може Ася
да събере багажа Тони отиде при сестра си, да не пречи. Мисля, че Тони си
взе някакви неща, учебници, дрехи. При това изнасяне имаше конфликт с
майката, но не е бил свързан с изнасянето на Тони. Тя отиде Тони при сестра
си и после имаха някакъв конфликт с майка си и след това остана при сестра
си. Не знам нищо за този конфликт, знам много елементарно, но не знам дали
ще помогна. Тони искаше да бъде при сестра си, да й е по-спокойно да ходи
на училище и тренировки, това беше основната причина. И другата причина
е, че майка й се караше, защото тя държеше мръсно в стаята и тя като се
върнеше от работа искаше да е чисто, пък Тони малко я помързяваше. Друг
конфликт не знам. Знам, че майка й се караше единствено, за да е чисто.
Хигиенните условия на жилището бяха средна хубост, едната стая беше
чистичка, хол и кухня заедно беше приемливо чисто, другата беше с косми от
кучета и не беше поддържана. Дъщеря ми излизаше сутрин за работа и вечер
се прибираше. През цялото това време тя работеше и се грижеше за детето.
Биологичния баща не се е грижил за детето. Имаше телефонен разговор, че
Ася и Деница са се скарали в Ася, обади ми се по време на самия скандал не
помня на коя дата беше някъде преди 4 месеца. Вечерта ми се обади Деница
9
знам, че бяха и двете афектирани, но чувах и гласа на Ася. Единственото,
което знам, че ставаше въпрос за колата, че пари трябва да се изтеглят.
Когато говорих с Деница внучките ми не съм ги чула.
Адв. П. – Детето Тони страда ли от дислексия?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос.
Адв. Ч. – Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на детето Т. ЕМ. СТ., на 13 г.,
родена на 16.03.2009 г., в отсъствието на страните и техните процесуални
представители, които бяха изведени от залата. Изслушването се осъществи в
присъствието на съда, съдебния секретар и социалния работник.
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания
и от поддържаното мнение.
ДЕТЕТО Т. ЕМ. СТ. – Не знам точно за какво е делото. Аз сега живея
при сестра ми Катрин и нейния прител в Студентски град. Живея при тях от
около 6-7 месеца. Преди това живеех в „Младост 3“, бл. 340 заедно с майка
ми. На този адрес живяхме към 2-3 години. В този период в началото майка
ми постоянно живееше с мен, защото нямаше приятел, но после като си
намери приятел я нямаше по няколко дни и седмици дори я нямаше, като ме
караше да се грижа за домакинските работи и въобще не е идвала в
апартамента. Вече са от една година заедно с нейния прител. През тази една
година е оставала да преспива в апартамента в „Младост“ също и с нейния
прител. По-често оставаше да нощува при нейния прител. Ставах рано за
училище, разхождах кучетата, отивах на училище с бус, прибирам се,
разхождам кучетата и си лягах. В този период аз си готвех, защото мама не
готвеше толкова вкусно, колкото преди и аз се ядосвах и не го ядях и тя спря
да готви. Стана това, че спрях да домакнствам вкъщи, да върша работата на
майка ми – тоест да готвя, да чистя. Майка ми ме изгони да отида да живея
при сестра ми, не помня точно кога, защото майка ми се беше скарала с
Катрин, защото тя не дойде да й помогне с колата и аз я помолих да отида да
10
се видя с Катрин и майка ми сутринта ми звънна и ме пита дали съм се
прибрала да разходя кучетата, а аз исках да отида със сестра ми до мола и от
там по телефона почна да ми вика: „Ти си безотговорна, имаш отговорности,
ти си безотговорна.“, че аз трябва да разходя кучетата сутрин, и аз щях да ги
разходя по-късно. Тя почна да вика, сестра ми ме закара да разходя кучетата и
после отидохме до мола. Аз бях останала предната вечер да нощувам при
сестра ми. Аз, докато разхождах кучетата майка ми пак ми се обади и ми каза
да се махна от вкъщи, че не иска да ме вижда повече, аз се обадих на сестра
ми и я попитах, какво да правя и тя ми каза, че сега идва. Събрахме ми
нещата и се изнесох. От тогава, когато говорих с майка ми не сме се виждали
беше на 8-9 март, освен когато тя ни задължи да отидем при нея. На 13 март
се видяхме. Майка ми ни звънна със сестра ми и каза и на леля ми също,
задължи ни да отидем в тях на 13 март от 6 часа, за да говорим и да се
разберем какво се случва. Леля ми беше пристигнала първа и беше горе в
апартамента. Майка ми разхождаше кучетата. След като разходи кучетата тя
се качи, както и ние вече се бяхме качили – майка ми се качи след нас. Ние
бяхме в апартамента в „Младост“. В началото разговора беше спокоен,
почнахме да говорим в хола. Бяхме седнали около масата в хола. После леля
ми реши да запише майка ми как се държи, защото много ексалираха нещата
изведнъж от нищото, защото леля ми почна да снима как разговаряме от това
стана напрежението. Леля ми снимаше с камерата на телефона. Не знам защо
леля ми реши да снима. Това притесни майка ми и се ядоса. Говорихме си,
майка ми тръгна да споменава това, че ще отида в дом, че никой от
семейството ми няма да ме види. Леля ми снимаше през това време, преди
леля ми да почне да снима майка ми казваше същите неща. Майка ми
казваше, че ако ме пратят в дом, никой от семейството ми няма да ме види
повече. Майка ми каза тези неща, защото леля ми се намеси в този разговор,
че съм казала, че съм изгонена. Майка ми започна да говори, че не й даваме
свобода, че й се бъркаме в личния живот, че не сме хората, който ще й казват
какво да прави. После майка ми стана, почна да се дразни, почна да треска
телефона си в масата от гняв и тогава ми каза, че ще седя тук никъде няма да
мърдам и тогава ме задържа. Понеже ние имаме барплот, аз бях зад нея до
барплота и тя не ме пусна да отида със сестра ми и леля ми, за да се махна. Аз
исках да отида със сестрта ми и леля ми, майка ми не знаеше, че искам. И
тогава майка ми ме пита дали искам да ида с тях и аз казах: „Да.“ и тя тогава
11
ме избута и тръгна да удря леля ми и я удари през ръцете и гърдите. Ние със
сестра ми Катя я хванахме за едната ръка, за да я удържим да не набие леля
ми. Катрин ми даде ключа от колата, за да отида там, ако майка ми се опита
пак да ме задържи. В тази ситуация майка ми не ме удари, Катрин също не
беше ударена. Удари само леля ми, мен само ме бутна. Майка ми само ни
обиждаше. Тя каза на сестра ми Катрин: „Да пукнеш, дано да умреш.“. Друго
не се сещам. Нямам спомен друго на мен да ми е казала. Обиждаше леля ми
по някакъв начин, но не помня. Аз по най-бързия начин слязох сама при
колата, слязох пред вратата на блока и се обадих на полицията. Те също
слязоха след мен. 5 – 10 минути по-късно слязоха сестра ми и леля ми, майка
ми още беше горе. Сестра ми излезе с мойто Чихуахуа, имаме и друго куче
Кокершпаньол, който остана горе. Сестра ми ми даде Чихуахуато и ми каза да
се заключа с кучето в колата. Колата беше паркирана малко по-нагоре при
съседния блок. От там не се виждаше, какво се случва пред блока. Аз останах
около 1 час в колата. Сестра ми се беше качила в колата на леля ми и ми каза
да се кача при нея и оставихме там другата кола. Бяхме само ние, не видях
други хора, поне аз не съм видяла. Когато видях леля ми и сестра ми видях,
че са леко уплашени и бяха заляти с масло от кола, разбирам малко от коли за
това познах, понеже леля ми е казала на майка ми да й върне колата и майка
ми й е отвърнала първо да й върне парите, тогава майка ми е почнала да рови
в колата и е извадила маслото и ги е заляла. Бях притеснена и уплашена,
защото я познавам и знаех, че ще се случи нещо такова, по-скоро се стреснах,
но го очаквах, не съм се разстроила. Не съм плакала горе в апартамента, нито
Кати е плакала. Майка ми ме стресира много и ме уплаши от това, което се
случваше там. Сестра ми се притесняваше за мен, не мисля, че на сестра ми й
повлия това, което майка ми й каза.
След изслушването, СЪДЪТ изведе детето от съдебната зала.
Страните бяха въведени в залата и СЪДЪТ ги запозна със
съдържанието на протокола от изслушването на децата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на социалния работник по повод
изслушването на децата.
Социалният работник И.Х. – Детето беше спокойно. Изчерпателно
отговаряше на всичко. Нямаше нещо в поведението й, което да ме е смутило
при изслушването.
12
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото на 15.06.2022 г. социален
доклад от ДСП „Младост“.
Страните (поотделно) – Запознати сме, да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
постъпилият на 15.06.2022 г. социален доклад от ДСП „Младост“.
Адв. Ч. – Нямам други доказателствени искания.
Адв. П. – Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ч. – Уважаема г-жо Съдия, считам, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин
извършваните актове на домашно насилие на 13.03.2022 г. от ответницата по
отношение на двете й деца, изразяващи се под формата на психическо и
емоционално насилие чрез отправяне на обиди, клевети и заплахи към тях
изрично посочени в молбата, както и физическо насилие осъществено над
децата изразяващо се в бутане и дърпане. Държа да отбележа, че по
отношение на Т.С. домашното насилие е извършено и поради факта на
нанасяне на физическо насилие върху лелята, тъй като акт на домашно
насилие е извършено в присъствието на детето. Моля да уважите молбата. Не
претендираме разноски. Ако в случай, че ответната страна претендира
разноски, правя възражение за прекомерност.
Адв. П. – Уважаема г-жо Съдия, от името на доверителката ми Ви, моля
да оставите молбата без уважение, като се произнесете с решение, което да я
отхвърлите като несонователна и недоказана, тъй като изслушаната
13
свидетелка Деница в настоящия процес на няколко пъти каза неистини и за
това моля да не кредитирате нейните свидетелски показания. Моля за срок за
писмени бележки. Претендирам разноски, не представям списък.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Предоставя едноседмичен срок на страните за писмени бележки.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:34
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14