РЕШЕНИЕ
№ 10620
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М.АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. Г. Гражданско дело № 20221110168028
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Г. П. П., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка И. Н. Н., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу П. Е. П., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 160,00 лв. на 350,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /14.12.2022 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва
за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен по
силата на решение № III-83-157/13.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3632/2013 г. по описа
на СРС, 83-ти състав, е прекратен брака между майката и бащата на ищцата , като
родителските права са предоставени на майката и местоживеенето на децата, едно от които
ищцата Г. П. е определено при майката, а бащата е осъден за издръжка в размер на по 100
лева за всяко от ненавършилите пълнолетия деца. С решение № 20229580/20.10.2020г.
постановено по гр.д. № 17857/2020г. , по описа на СРС, 84-ти състав дължимата от бащата
П. Е. П. в полза на Г. П. П. месечна издръжка е увеличена на 160 лева на месец. Сочат се
увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от време от определяне на
предишния размер на издръжката и неговото израстване. Навеждат се и твърдения за
разходи за обучение. Ищцата е записана като ученичка в единадесети клас през учебната
2022/2023 година в СУ „Федерик Жолио Кюри“
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е взел становище по така
1
предявената искова претенция.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 10 от делото/, Г. П. П. , ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, като нейни родители са И. Н. Н.,
ЕГН **********, и П. Е. П., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща на
ненавършилия пълнолетие ищца, е задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № 20229580/20.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17857/2020 г. по
описа на СРС, 84-ти състав, влязло в сила на 18.11.2020 г. /л. 8-9 от делото/, ответникът е
задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 160,00 лв., считано от
18.05.2020 г. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали почти три години.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
2
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. В хода на производството се установи че майката има сключен и действащ трудов
договор с Детска градина 91 „Слънчев кът", но не се установява какви са доходите на
майката. По отношение на ответника по делото се установява, че в периода 01.03.2022 г. –
14.05.2023 г. му е начислен средномесечен облагаем доход в размер на 800 лв. /л. 41-42 от
делото/. Не се установи същият да има друго ненавършило пълнолетие дете което да
издържа и да се грижи. Напротив видно от удостоверение за раждане/л. 11 от делото/
същият е баща и на Евелина П. П., която е навършила пълнолетие. По делото не са
представени други доказателства относими към предмета на доказване.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, установеният по делото размер на доходите на ответника липсата на алиментни
задължения и към друго негово ненавършило пълнолетие дете, намира, че искът се явява
основателен до размер от 300,00 лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена,
а в останалата част – до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск. По делото правна помощ и процесуално представителство е
осъществил по реда на чл. 38,ал. 1,т. 2 и т. 3 от ЗА, т. е безплатно. Предвид това следва
възнаграждението на адв. Р. Ш., следва да бъде определено съгласно чл. 7, т. 6 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изм. и
доп., бр. 88 от 04.11.2022 г. издадена от Висш адвокатски съвет, а именно 500лв. по дела за
издръжка за един адвокат за една инстанция. При това разноските, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна по спора съразмерно с уважената част от иска
възлизат на 428,57лв. В производството ответната страна не е претендирала разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 216 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
3
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от П. Е. П., ЕГН **********, определена по силата на решение №
20229580/20.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17857/2020 г. по описа на СРС, 84-ти състав,
влязло в сила на 18.11.2020 г., в полза на Г. П. П., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка И. Н. Н., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С П. Е. П., ЕГН **********, да
заплаща на Г. П. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка И.
Н. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 14.12.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1,т. 3 от ЗА вр. с чл. 7, т. 6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. издадена от ВАС П. Е. П., ЕГН **********, да заплати на
адвокат Р. В. Ш. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 428,57лв.
съразмерно с уважената част от иска
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. Е. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 216,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4