Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021
година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, І-ви касационен
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми януари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2638/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на „РМ-79“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Варна, община Суворово,
с. Левски, ул. „1-ва“ №44, представлявано от Т.Е.Т., чрез процесуален представител адв. А.Х.-***, срещу Решение № 260277/20.10.2020г. постановено по НАХД № 2010/2020 г. на Районен съд–Варна, с което е
изменено Наказателно
постановление № 03-012100/04.12.2019 година, издадено от директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на „РМ-79“ ЕООД, е наложена
„Имуществена санкция" в
размер на 3000 лева, на основание чл.
416 ал.5 вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.
63, ал.2 от Кодекса на труда, като се намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000
/три хиляди/ лева на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева.
Навеждат се доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
представляващи касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че въззивният съд не е съобразил събраните
доказателства в тяхната съвкупност, поради което е извел неправилен извод за
извършено нарушение. Твърди, че А.Т.А. е полагал труд по възложение на
дружество различно от „РМ-79“ЕООД,
за което в деня на проверката е подписал декларация. Твърди, че А. е подписал декларацията от 12.11.2019 година, с която
декларира трудово правоотношение с „РМ-79“ЕООД с. Левски, област Варна под
принуда. Твърди се, че от представените доказателства се
установява, че А. А. към датата на проверката е бил във валидно сключено
правоотношение с друго дружество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В
условия на евентуалност, ако съдът приеме, че лицето е полагало труд за
дружеството - жалбоподател, моли да се приеме, че е нямало валиден трудов
договор и е следвало да бъде санкционирано за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда, а не за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, което се явява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно отменително основание. С писмена молба
с.д. № 1390/27.01.2021г. жалбоподателят поддържа жалбата, моли да бъде отменено
процесното решение, като съдът постанови ново, с което да отмени изцяло
Наказателно постановление № 03-012100/04.12.2019 година.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“,
чрез процесуален представител оспорва жалбата, моли решението на ВРС да бъде оставено
в сила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи
и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „РМ-79“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление област Варна, общ. Суворово, с. Левски срещу Наказателно постановление № 03-012100/04.12.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
това, че на 11.11.2019 година
в гр. Варна, в строителен обект, находящ се между ул. „Г. Бенковски“, „Сава Доброплодни“, „Христо Попович“ и „Панайот
Волов“, в качеството си на работодател е допуснал до работа А.
Т. А. преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор и уведомлението по чл. 62, ал.
3 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от
Кодекса на труда.
Районен
съд-Варна е приел от фактическа страна, че дружеството е санкционирано заради
това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето А. Т. А. на
длъжност „общ работник“ по Трудов договор 21 от 11.11.2019г. , в строителен
обект – междублоково пространство между ул.
„Г. Бенковски“, „Сава Доброплодни“, „Христо Попович“ и „Панайот
Волов“,
ПИ 10135.1503.371, преди да му представи екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, заверено от ТД на НАП. Нарушението е установено в резултат на проверка
на „РМ-79“ ЕООД, извършена в периода 11.11.2019г. – 28.11.2019г. за спазване на
трудовото законодателство. Констатациите от проверката били отразени в Протокол № ПР1936645/28.11.2019
г. Срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-012100/28.11.2019 г. за допуснатото
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, извършено на 11.11.2019 г. Въз основа на АУАН
било издадено и наказателното постановление, предмет на проверка от въззивния
съд. Посочената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства и същата е приета за безспорна от Районен
съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, досежно спазването на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН и пълнотата на описанието на нарушението. Приел е, че
са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, поради което в хода на АНП
не е било ограничено правото на защита на нарушителя и не е нарушена нормата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Приел е също, въз основа на представения Трудов договор № 21/11.11.2019 година, декларацията на А.
Т. А. от 11.11.2019
година и показанията на свидетелите П. П. Е.и П.Б.Б., че „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна е възложило
на А.
А. изпълнението на трудови
функции – „общ работник“ на обект, находящ се в гр. Варна, между ул. „Г.
Бенковски“, „Сава Доброплодни“, „Христо Попович“ и „Панайот Волов“. В
мотивите си районен съд сочи,
че Атанасов е изпълнявал възложените му трудови задължения по
трудовия договор от 11.11.2019 година, преди да е получил екземпляр от
сключения трудов договор и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. За
да измени наложената санкция съдът приема, че конкретното нарушение е първо за
дружеството и санкцията следва да се намали до предвидения в чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда минимум – 1500 лв. Приема също, че санкцията в минимален
размер, предвиден в санкционната норма е съответна на допуснатото нарушение и
би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря ,и препраща към тях.
В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото доказателства фактически обстоятелства, и на следващите от тях правни изводи,
възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите
материално-правни разпоредби.
По
отношение на наведените в жалбата твърдения, че съдът е тълкувал неправилно
фактическата обстановка, поради това, че не кредитира показанията на свидетеля
А., същите са неоснователни. Варненски районен съд в мотивите си подробно
описва, коя част от дадените показания на А. кредитира и коя не кредитира.
Съдът основателно е приел, че показанията на същия са противоречиви и ги е
отчел, като такива изхождащи от заинтересовано лице, което работи за
дружеството – жалбоподател.
Съдът
намира за неоснователни и възраженията, направени по отношение на декларацията
по 402 от КТ, попълнена от А. А.. Безспорно е, че
работникът е попълнил лично декларацията, в показанията дадени пред ВРС той
посочва, че собственоръчно я е попълнил, като по делото липсват доказателства
той да не е бил наясно с нейното съдържание или пък да я е попълнил под чужд
натиск или въздействие. Декларираните с нея обстоятелства не се опровергават от
представения в хода на производство доказателства. В
показанията си А. посочва още, че работи за „РМ-79“ ЕООД преди 08.11.2019г.
/датата посочена в декларацията/. С оглед, на което се явяват неоснователни
възраженията, че в открито съдебно заседание лицето е заявило, че декларацията
не е попълнена от него. С оглед на изложеното остават недоказани и твърденията
на жалбоподателя за наличие на втора декларация, както и че съдържащата се по преписката
декларация е антидатирана.
Правилно
въззивният съд приема за безспорно
установено, че към момента на извършване на проверката „РМ-79“ ЕООД е имал
качеството на работодател спрямо А., който е престирал труд в негова полза,
изпълнявайки функциите на общ работник. Правилно съдът е приел, че щом
работника се намира на работното си място, има уговорено работно време и сам е
декларирал тези обстоятелства, няма как да се приеме, че не е работил там. С
оглед на изложеното неоснователни са възраженията, направени с жалбата, че по
време на проверката Атанасов работел за друго дружество.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
Основателно и своевременно
се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно нормата на
чл.63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното, както и на основание чл.221
ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд, І-ви
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260277/20.10.2020 г. постановено
по НАХД № 2010/2020 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-012100/04.12.2019
г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „РМ-79“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „РМ-79“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Варна, община Суворово, с. Левски, ул. „1-ва“ №44, представлявано от Т.Е.Т. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.